Р E Ш Е Н И Е

№ 165

гр.Плевен, 22 Март 2018 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                           Председател: Н. Господинов

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 104 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 1220 от 29.12.2017 г., постановено по анд № 3010/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-003283 от 28.06.2017 г. на Началник група при ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.И.Ц. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, за това, че на 13.06.2017 г. в 20.05 часа в гр.Плевен на кръстовището на бул.“Христо Ботев“ и ул.“Сан Стефано“, като неправоспособен водач управлявал мотоциклет Хонда ЦБР 600Ф с рег.№ ЕН***К, като, управлявайки по бул.“Христо Ботев“ с посока на движение ул.“Ген.Ат.Стефанов“ навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на забраняващ сигнал /червен/ на светофарна уредба, работеща в нормален режим и монтирана в самото кръстовище.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.И.Ц., чрез адвокат П.В. ***, който счита същото за незаконосъобразно. Изразява несъгласие с доводите на съда, че липсват допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на административното производство. Описва подробно установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. Счита, че събраните по делото доказателства не удостоверяват наличието на материална компетентност както на актосъставителя да състави процесния АУАН, така и на издалият обжалваното НП административно наказващ орган да налага административни наказания за нарушения по визирания в НП законов текст. Сочи,че оспореното НП е антидатирано, предвид, че с него е санкционирано извършено нарушение на 16.06.2017год., за което е издадено НП от 28.06.2017 год., в което е описано, че АНО е оправомощен със Заповед , издадена на 20.07.2017 год. Твърди, че е абсолютно задължително и АУАН, и в НП административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт, както и да съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в НП. Твърди, че в случая в НП е посочена като нарушена нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която има четири предложения, а в НП не е описано конкретното предложение от нормата, което е  нарушено.

В съдебно заседание касаторът  не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 13.06.2017 г. в гр. Плевен Ц. управлявал МПС мотоциклет „Хонда ЦБР 600 ф” ДК № ЕН ***К. Около  20:05 часа  на кръстовището на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Сан Стефано“ с посока на движение ул. „Ген.Ат.Стефанов“. В близост  били  свидетелите - длъжностни лица при Сектор „ПП“ Н. З. И. и Д. А. Х., които приели, че Ц. преминава на неразрешен забраняващ/ червен/ сигнал на светофарната уредба, която работела в нормален режим на движение, монтирана на самото кръстовище, както и че водачът на мотоциклета е бил сам. Спрели водача, който при поискване не представил СРМПС част  II. Бил съставен АУАН бл. № 967676/16.06.2017г. с който на Ц.  било вменено  цитираното по-горе нарушение на ЗДП. Въз основа на съставения АУАН Началник група към ОД на МВР-Плевен, Сектор „ПП“ издал оспореното НП. От разпита на свидетелите И. и Х. в съдебно заседание съдът установил, че по време на проверката във визирания пътен участък жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофарната уредба работеща в нормален режим. Тези показания съдът кредитирал напълно като обективни,  категорични и последователни и съответни на приобщените писмени доказателства. Съдът изложил доводи, че доказателства в обратна насока от жалбоподателя не са ангажирани и при съобразяване на презумптивната доказателствена сила на АУАН съдът извел извод за съставомерно деяние по  чл.6 т. 1  от ЗДП. Съдът изложил мотиви, че участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От установената фактическа обстановка съдът приел за безспорно доказано, че водачът Ц. не се е съобразил със светлинния сигнал, при което правилно е приложена относимата правна норма, както и санкционната норма на чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП.  Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДП, според която  „Преминаването е забранено“ при червен светлинен сигнал на светофарната уредба, при което водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават „стоп-линията“ или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът, а когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. Позовал се и на разпоредбата на чл. 31 ал. 7, т. 3 от ЗДП, която  забранява на водачите да навлизат в кръстовище дори при светеща зелена светлина, ако след като навлязат, не ще могат да го напуснат до следващата смяна на сигнала. Навлизането в кръстовище е забранено и при жълта немигаща светлина на светофара, която означава „Внимание, спри! /чл. 31, ал. 7 т. 4 от ППЗДП/ Тази забрана не се отнася за онези от водачите, които в момента са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. Възможността за възникване на такава опасност обаче, следва да бъде реална, а не хипотетична и субективна – въз основа единствено на възприятията на водача. Съдът направил извод, че в  конкретния случай не е била налице такава опасност. От субективна страна съдът приел, че Ц. е осъществил  състава на административното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДП, виновно, при пряк умисъл. Като правоспособен водач на МПС той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му със закон задължения, а именно – като участник в движението да съобразява своето поведение със светлинните сигнали, но въпреки това е проявил противоправно поведение, предвиждайки общественоопасните последици от същото и е искал тяхното настъпване.

При доказаност на административното нарушение, съдът направил извод, че правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДП, предвиждаща наказание глоба от 100 лв. за водач, преминаващ при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Съдът констатирал, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Установил, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, по предвидения в закона ред и форма и съдържат всички посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

 Касационната инстанция преценява оспореното решение за правилно, а релевираните в касационната жалба оплаквания за неоснователни.

Установява се от вписванията в обстоятелствената част на самото НП, че то е издадено на 28.06.2017 год. от В. Т. К. на длъжност Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, упълномощен с министерска заповед №8121з-952/20.07.2017 год. Безспорно е от така извършеното описание, че процесното НП е антидатирано, защото на датата на издаването му-28.06.2017 год. няма как неговият издател да знае или да предполага, че почти един месец по-късно –на 20.07.2017 год. ще бъде издадена заповед с конкретно посочен номер, която да делегира правомощия на същия този издател на НП да издава НП от вида на процесното. Самият факт, че НП е антидатирано, обаче не съставлява сам по себе си, на собствено основание такова нарушение, което да влече безусловно и във всички случаи отмяна на НП. Антидатирането на НП би съставлявало съществено процесуално нарушение в процедурата по издаване на НП, ако не е издадено от компетентния за това орган, посочен в закона или от заемащ длъжност измежду длъжностите, на които правоимащото лице  може законосъобразно да делегира правомощия по издаване на НП, или ако от съставяне на акта за нарушение до датата, на която според събраните доказателства най-късно е било  издадено НП, е изминал срок, по-дълъг от шест месеца. В конкретната хипотеза нарушението според описанието му в акта за нарушение и НП е извършено на 13.06.2017 год. По делото на ПРС на л.38-40 е приложена Заповед рег.№81213-746/1.06.2017 год. на Министъра на МВР, с която са определени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, като съставят АУАН по ЗДвП-по т. I.1.3-заемащи длъжност „Полицейски инспектор VI-III степен“ с функционални задължения  по контрол на пътното движение и „Младши автоконтрольор  II-I степен“ в СДВР/ОДМВР и в техните териториални структурни звена. Съставителят на акта за нарушение е сред изброените оправомощени лица, тъй като заема длъжността  младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен. Със същата Заповед рег.№81213-746/1.06.2017 год. по т.2.12 са делегирани правомощия да издават НП по ЗДвП на началниците на групи  в сектор ПП при ОД на МВР - на обслужваната територия, какъвто е издателят на НП. Следователно и съставителят на акта, и издателят на НП са компетентни за съответната дейност, която са осъществили на основание чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б.“б“ и чл.47, ал.2 във връзка с ал.1, б.“а“ от ЗАНН и на основание издадената от Министъра на МВР оправомощителна  Заповед рег.№81213-746/1.06.2017 год. Фактът , че в оспореното НП е описана последващо издадена оправомощителна заповед, неотносима към  времевата компетентност на съответните органи, не променя факта, че и АУАН, и НП са издадени от компетентни надлежно оправомощени със съответна друга, неописана в НП заповед, и в този смисъл това изписване на  погрешна заповед не съставлява отменително основание. На второ място, антидатирането на НП не е довело и до нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съгласно цитирания текст, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. АУАН е съставен на 16.06.2017 год. Най-късната дата, на която фактически е могло да бъде издадено процесното НП, е 24.10.2017 год., на която същото това НП е връчено на наказаното лице-разписка на л.37 от делото на РС. Считано от датата на съставяне на акта за нарушение, до датата на връчване на НП, ако се приеме, че най-късно тогава е издадено (защото не може да бъде издадено на по-късна дата от връчването му на адресата), е изминал по-кратък срок от шест месеца, поради което не е допуснато нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Тъй като датата на издаване на НП няма друго съществено административнонаказателноправно значение, настоящата инстанция намира, че антидатирането на НП в този конкретен случай не съставлява съществено нарушение и не обосновава отмяна на НП на това основание.

Непълното изписване в НП на конкретното предложение от посочената като нарушена правна норма на чл.6, т.1 от ЗДвП също не съставлява съществено нарушение в конкретния случай, тъй като от една страна в АУАН е изписано и конкретното предложение от нарушената норма, с което наказаното лице е имало възможност да разбере по кой текст е ангажирана отговорността му, и от друга страна- в описанието на нарушението словесно е посочено изрично, че се касае за поведение, несъобразено със светлинните сигнали, а именно-преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище, което е дало възможност на Ц. да възприеме ясно фактите относно нарушението.

Ето защо, като е достигнал до същите изводи, РС-Плевен е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1220 от 29.12.2017 г., постановено по анд № 3010/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.