Р Е Ш Е Н И Е

№ 113 / 23 Февруари 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На седми февруари 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1104/ 2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по жалба на В.Г.Х. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕН/4522/06.11.2017г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, потвърдена с Решение № 15-РД06-0079/29.11.2017г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Плевен, с която на жалбоподателя е отказана целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2017/2018г. с мотив: на осн. чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП – няма 6-месечна регистрация в Дирекция „Бюро по труда“, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. във вр. чл. 10 ал.4 т.4 от ППЗСП – не се е регистрирал в Дирекция „Бюро по труда“ в едномесечен срок след приключване на работа по проект, финансиран със средства от Европейските фондове.

Жалбоподателят оспорва отказа като незаконосъобразен, тъй като не е нарушил разпоредбите на чл. 2 ал.1 от наредбата. Твърди, че през въпросния шести месец 2017г. фигурира в списъка на „Бюро по труда“ – Плевен и не е положил подпис, защото има обективни причини, видно от приложеното към жалбата Медицинско направление № 335/25.05.2017г. от личен лекар Т. И., подписано от двама лекари – комисия относно заболяване с диагноза „дископатия лумбо сакранис симпатика“ като е бил на постелен режим от 20.05.2017г. до 05.07.2017г. Счита, че не е нарушен чл. 10 ал.4 т.4 от ППЗСП и обективно има регистрация в „Бюро по труда“ пълни шест месеца – изпълнено е това условие, което закона поставя и съвсем необосновано и неправомерно е лишен от тази законова възможност. Моли да се отмени отказа поради нарушение на материалния закон и да се отпусне исканата социална помощ.

Ответникът – Директора на Дирекция Социално подпомагане – Плевен, чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са спазени законовите разпоредби. Жалбоподателят не отговаря на условията за отпускането на помощта, тъй като не се е регистрирал като безработен в едномесечен срок след прекратяване на трудовото правоотношение по проект, финансиран с европейски средства и няма пълна 6-месечна непрекъсната регистрация в бюро по труда. Спазена е и целта на закона – да се отпускат средства само на лица, които не могат сами със собствените си доходи и имуществото си да покриват основните си жизнени потребности.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 13 ал.5 от Закона за социалното подпомагане.

Съгл. чл. 145 ал.2 т.1 от АПК на оспорване подлежи първоначалната заповед за отказ да се отпусне целева помощ за отопление на Директора на ДСП – Плевен, която е била потвърдена от по-горестоящия административен орган – Директора на РДСП – Плевен при обжалването по административен ред. Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед № ЗСП/Д-ЕН/4522/06.11.2017г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен.

Решението на Директора на РДСП – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на В.Г.Х. *** е съобщено на 01.12.2017г. Жалбата е подадена на 11.12.2017г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване на заповедта на Директора на ДСП – Плевен от активно легитимирана страна срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В.Х. *** е подал до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен Заявление-декларация с Вх. № ЗСП/Д-ЕН-/4522 от 19.10.2017г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво по образец. Декларирал е, че е неженен, безработен, съжителства с родителите си в жилище, собственост на майка му. Не декларира доход за предходните шест месеца. Декларира още, че не притежава движима и недвижима собственост и не е прехвърлял собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от него срещу заплащане или чрез дарение през последните 5 години, не е сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Не е регистриран като ЕТ и не е собственик на капитала на търговско дружество.

В законоустановения срок е извършена служебна проверка на обстоятелствата в Агенция по заетостта, Агенция по вписванията, НАП, Национална база данни „Население“, Местни данъци и такси и Община Плевен и е изготвен социален доклад съгласно чл. 27 ал.1 от ППЗСП.

При проверката се потвърдило, че Х. е в трудоспособна възраст – на 49 години, клинично здрав, неженен съжителства с родителите си в жилище, собственост на А. Х. (майка) съгласно НА № 145 т.4 д. 928/1981г., което се състои от 3 стаи. Не притежава друга движима и недвижима собственост и не е извършил прехвърлителни сделки на недвижими имоти през последните 5 години. Не е регистриран като ЕТ и не е собственик на капитала на търговско дружество.

Констатирано е, че е работил по проект „Разкриване на център за почасово предоставяне на услуги за социално включване в общността или в домашна среда“(договор BG05M9OP001-2.002-0135-C001) на длъжност „домашен помощник“ към център за почасово предоставяне на социални услуги при непълно работно време – 5 часа срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 288 лв. по трудов договор № 176 от 27.04.2017г., сключен с Община Плевен на осн. чл. 68 ал.1 т.1 вр. чл. 70 от КТ със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Постъпил е на работа на 02.05.2017г., видно от приложеното уведомление по чл. 62 ал.4 от КТ. Със Заповед № 52/22.05.2017г. трудовият договор е прекратен едностранно от работодателя на осн. чл. 71 ал.1 КТ в срока за изпитване, считано от 19.05.2017г. За месец май е получил брутно трудово възнаграждение в размер на 187.80 лв. Въз основа на получената сума е изчислено, че средномесечния доход за отопление на Х. за предходните 6 месеца е в размер на 31.30 лв.

След прекратяване на трудовия договор се е регистрирал като безработен с Рег. № 147884/06.07.2017г.

В заключението на социалния доклад е посочено, че Х. е работил по проект, финансиран със средства от европейски фондове от 02.05.2017г. до 19.05.2017г., след което се е регистрирал на 06.07.2017г. в Дирекция „Бюро по труда“, но не е спазил едномесечния срок за регистрация след приключването на работата по проекта. Поради това е предложено да се откаже целева помощ за отопление на основание чл. 2 ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. във връзка с чл. 10 ал.4 т.4 от ППЗСП.

Със Заповед № ЗСП/Д-ЕН/4522/06.11.2017г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен на жалбоподателя е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2017/2018г. с мотив: на осн. чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП – няма 6-месечна регистрация в Дирекция „Бюро по труда“, съгласно чл.2 ал.1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. във вр. чл. 10 ал.4 т.4 от ППЗСП – не се е регистрирал в Дирекция „Бюро по труда“ в едномесечен срок след приключване на работа по проект, финансиран със средства от Европейските фондове.

Х. обжалвал заповедта в законния 14-дневен срок по административен ред като е възразил, че реално няма прекъсване на 6-месечната регистрация в бюро по труда. В законния 14-дневен срок Директорът на РДСП – Плевен с Решение № 15-РД06-0079/29.11.2017г. отхвърлил жалбата. В мотивите е посочено, че от прекратяването на трудовия договор на 19.05.2017г. до регистрацията в БТ – Плевен на 06.07.2017г. е изминал повече от месец от приключването на работата по проекта, финансиран със средства от европейски фондове. Поради това не е приложимо въведеното с чл. 10 ал.4 т.4 от ППЗСП изключение от правилото по чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП за непрекъсната шестмесечна регистрация като безработен. Ето защо основателна е преценката, че към момента на подаване на заявлението-декларация за отпускане на целева помощ за отопление В.Х. е безработно лице, което няма изискуемата шестмесечна регистрация в Дирекция „Бюро по труда“. Разпоредбата на чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП е отрицателна, правноизключваща предпоставка за отпускане на помощта и неизпълнението на това нормативно установено условие е достатъчно основание да се откаже исканата помощ.

Условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г., издадена от министъра на труда и социалната политика въз основа на законовата делегация на чл. 12 ал.4 на Закона за социално подпомагане.

Съгл. чл. 4 от Наредбата лицата и семействата подават заявление-декларация по образец в Дирекция Социално подпомагане по постоянен адрес. Социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане и отказ на целевата помощ. След което Директорът на ДСП издава заповед за отпускане или отказ от помощта. Заповедта подлежи на обжалване пред Регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на АПК.

Заповедта е издадена от Директора на ДСП – Плевен, който е съответния териториално и материално компетентен орган. В необходимата писмена форма, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали отказа.

В разпоредбата на чл.2 ал.1 от тази Наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца за подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.

Според чл.2 ал.3 от Наредбата основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет, а в разпоредбите на ал.4 на същия член е посочен диференцираният минимален доход за отопление за различни категории лица като процент от гарантирания минимален доход за отопление. В случая жалбоподателят съжителства с родителите си и средномесечния му доход за отопление за предходните шест месеца е 31.30 лв. и не надхвърля определения по този начин диференциран минимален доход за отопление. Поради това недекларирането на обстоятелството за полученото плащане по трудов договор не се отразява на правото за получаване на помощта, тъй като жалбоподателят отговаря на това първо условие.

Но за правото на социална помощ за отопление е необходимо заявителят да отговаря и на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.

Административният орган е счел, че жалбоподателят не отговаря на изискването на чл. 10 ал.1 т.7 вр. чл. 10 ал.4 т.4 от ППЗСП съгласно изискванията на чл. 2 ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. и няма право на социална помощ за отопление с твърдо гориво, тъй като няма 6-месечна регистрация в БТ и не се е регистрирал в БТ в едномесечен срок след приключването на работа по проект, финансиран със средства от Европейски фондове. Не е спорно, че жалбоподателят отговаря на останалите условия по чл. 10 и чл.11 от ППЗСП.

Съгласно чл. 10 ал.1 т.7 от Наредбата условие за отпускането на помощта е безработните лица да са регистрирани в БТ най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

Съгласно чл. 10 ал.4 т.4 срокът по ал.1 т.7 не се отнася за лицата, които са се регистрирали в дирекциите БТ в едномесечен срок от приключването на работа по програми или мерки за заетост или на сезонна работа, както и по национални програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове.

В случая жалбоподателят е подал заявлението за отпускане на помощта на 19.10.2017г.

А видно от издадените служебни бележки от Дирекция Бюро по труда – Плевен от 16.10.2017г. и от 11.01.2018г. и справка от базата данни, както и от приложените регистрационни карти № 10044729/11.11.2016г. и № 10047884/06.07.2017г. на БТ – Плевен жалбоподателят е бил регистриран като безработен под пореден регистрационен № 144729 от 11.11.2016г. до 01.05.2017г. и е подновил регистрацията си под пореден № 147884 от 06.07.2017г.

Със започването на работа по трудов договор, финансиран със средства от европейски фондове, считано от 02.05.2017г. регистрацията на лицето се прекратява на осн. чл. 20 ал.3 т.5 от Закона за насърчаване на заетостта, поради възникнало трудово правоотношение. Лицето е подновило регистрацията си в БТ на 06.07.2017г. Или в периода от 02.05.2017г. до 06.07.2017г. е налице прекъсване на регистрацията на жалбоподателя като безработно лице, активно търсещо работа и този период е с продължителност повече от два месеца.

Трудовият договор на жалбоподателя по програма, финансирана с европейски средства е прекратен считано от 19.05.2017г., но лицето не се е регистрирало в едномесечен срок след прекратяването му съобразно изискването на чл. 10 ал.4 т.4 от ППЗСП.

Следователно преди подаването на заявлението-декларация от жалбоподателя на 19.10.2017г. не е налице непрекъснат шестмесечен период, през който той е бил регистриран като безработно лице, активно търсещо работа съобразно изискването на чл. 10 ал.1 т.7 ППЗСП.

Не са изпълнени предпоставките на чл. 10 ал.4 т.4 от ППЗСП, въвеждащ изключение относно това изискване, тъй като не е подновил регистрацията си в бюро по труда в едномесечния срок от приключването на работата по проект, финансиран със средства от европейски фонд т.е. до 19.06.2017г., а е сторил това по-късно на 06.07.2017г.

Жалбоподателят сочи, че е имал здравословни проблеми през периода от 20.05.2017г. до 05.07.2017г. като е бил на постелен режим и поради тази причина не се е явил в бюро по труда, за да положи подписа си, затова не е прекъсвал регистрацията си като безработно лице.

Видно от изложеното по-горе регистрацията в бюро по труда е била прекъсната за периода от 02.05.2017г. до 06.07.2017г.

Съгласно легалната дефиниция в §1 т.26 от Закона за насърчаване на заетостта като „уважителни причини“ са изброени и заболяване и други, удостоверени с официален документ, за които ръководителят на поделението на Агенцията по заетостта е уведомен своевременно.

В случая липсва такова своевременно уведомяване на директора на БТ с представянето на съответните медицински документи пред него при последващата регистрация на жалбоподателя като безработен на 06.07.2017г. С оглед на това следва да се приеме, че такива уважителни причини не са налице.

Едва след завеждането на делото, в изпълнение на дадените от съда указания, жалбоподателят представя множество медицински документи – епикризи, амбулаторни листове от прегледи и резултати от лечение, от които е видно, че страда от заболяване – увреждания на шийните коренчета, което е диагностицирано през 2013г., но тези доказателства са относими за минал период, а не за процесния.

Не представя първични медицински документи, от които да се установи по достоверен начин, че в едномесечния срок от приключване работата по проекта (в периода 19.05.-19.06.2017г.), в който срок е следвало да се регистрира в БТ е страдал от заболяване, попречило му да се регистрира като безработен. За този период, въпреки указанията на съда, жалбоподателят не представя амбулаторни листове от прегледи и резултати от изследвания, направления за хоспитализация или епикриза за болничен престой, от които да се установи заболяването и предписаното лечение и режим.

Представените бланки „медицинско направление“ са вторични медицински удостоверителни документи, които не доказват това обстоятелство. Издаденото медицинско направление за консултация и болнично лечение от д-р Т. И. е с Изх. № 335 от 25.05.2017г., а удостоверява факти, които се отнасят за период след датата на издаването му, а именно, че В.Х. е с поставена диагноза „дископатия лумбо сакралис синистра“ и е бил на постелен режим за периода от 20.05.2017г. до 05.07.2017г. вкл., което е нелогично и поради това съдът не дава вяра на това доказателство.

В представеното медицинско направление за консултация и болнично лечение с дата 25.07.2017г. (като месеца и годината са поправени – месец 1 е поправен на 7, а годината 18 на 17), издадено от д-р П. П. – невролог е посочено, че на Х. е извършено амбулаторно лечение с постелен режим за времето от 20.05.2017г. до 05.07.2017г. А видно от представен амбулаторен лист № 69 жалбоподателят е прегледан от д-р П. – невролог на последваща дата - 10.01.2018г., неотносима към процесния период. Жалбоподателят, въпреки дадените от съда указания, не представя и в съдебно заседание заявява, че не може да представи, първичните медицински документи, а именно епикриза от болнично лечение, нито амбулаторните листове от прегледите при личния лекар и при специалист-невролог, резултати от назначените медицински изследвания, от които да се установи какво е било назначеното лечение – амбулаторно или болнично и какъв е бил режима. Предвид липсата на първични медицински документи, както и съдържащата се в документа поправка на датата на издаването му - 25.07.2017г., съдът не кредитира с доверие и второто представено медицинско направление. Счита, че представените медицински направления са съставени за нуждите на съдебното производство и не се основават на първични медицински документи, въз основа на които да са били издадени.

Поради това съдът счита, че не са налице „уважителни причини“ за жалбоподателя по смисъла на §1 т.26 от ДР на ППЗНЗ поради заболяване, които да са попречили да поднови регистрацията си в БТ в законния едномесечен срок по чл. 10 ал.4 т.4 от ППЗСП и той не е сторил това в този срок. Разпоредбата на чл. 10 ал.4 т.4 от ППЗСП въвежда изключение от изискването по чл. 10 ал.1 т.7 от ППЗСП за непрекъсната 6-месечна регистрация за безработица преди подаване на заявлението за отпускане на социалната помощ за случаи като процесния, когато регистрирано безработно лице е приело предлаганата работа по проект, финансиран по европейски фондове, но при условие, че се регистрира в БТ в едномесечен срок след приключване работата по проекта.

Неизпълнението на това условие е основание исканата помощ за отопление да бъде отказана.

Целта е да бъде стимулирана активността на лицата да търсят заетост, а социални помощи да се отпускат само на лица, които въпреки декларираното желание обективно не могат да намерят работа, поради което е необходимо да бъдат подпомагани, а не и когато не желаят да работят. Отказът е постановен и в съответствие с целта на закона – да се отпускат социални помощи само на лица, които поради обективни причини не могат сами да покриват основните си жизнени потребности. В случая жалбоподателят е в трудоспособна възраст, клинично здрав е, но не търси активно работа, за да се издържа, защото не се е регистрирал като безработен в нормативно устоновения едномесечен срок, въпреки липсата на уважителни причини за това.

По тези съображения постановеният отказ за отпускане на социална помощ за отопление на жалбоподателя е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Х. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕН/4522/06.11.2017г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Плевен, с която на жалбоподателя е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2017/2018г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :