РЕШЕНИЕ

№ 193

град Плевен, 30 Март 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА И.

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело № 100/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „ТЕМИРА – 77“ЕООД гр. Плевен, ул. „Тодор Каблешков“ № 34, вх. В, ап. 18, чрез адв. Г.Г., срещу решение № 1118/08.12.2017 г. по н.а.х.д. № 2464/2017 г. на Районен съд гр. Плевен с доводи, че при постановяването на решението си първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, които са касационни основания за неговата отмяна, като същото е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Счита, че в настоящия случай АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочва, че в настоящия случай, нарушението е описано от фактическа и правна страна в АУАН и в НП по начин, от който става ясно, при наличието на разлика в размер на 48.13 лв. между фактическата наличност в касата и тази, разпечатана от фискалното устройство, в какво се състои самото нарушение – дали в това, че не е налице отбелязване на промяната на касовата наличност чрез операция служебно изведени/служебно въведени, или че не е налице отбелязване в касовата книга. Счита, че не е възможно за едно и също фискално устройство кумулативно да са налице предпоставките по ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 от Наредба № Н – 18. Твърди, че при описване на нарушението нито в АУАН, нито в НП не е посочено, че фискалното устройство в търговския обект притежава операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми, т. е. не е посочен елемент от състава на нарушението, което визира чл. 33, ал. 1 от Наредбата, за което е наложена санкцията с обжалваното наказателно постановление. Посочва, че не е налице и обратното посочване, че фискалното устройство не притежава операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“. Счита, че по този начин актосъставителят и административно – наказващият орган са нарушили разпоредбите на чл. 42, т. 4, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Твърди, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка във връзка с квалификацията на деянието като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочва, че данъчно задълженото лице не е отразило въвеждането на сумата от 48.13 лв. в касата, в момента на нейното действително внасяне и с точност до минута. Навежда доводи, че тези обстоятелства, преценени в своята съвкупност и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, както и с оглед липсата на данни за извършени от дружеството други нарушения на фискалната дисциплина, обосновават извод, че в случая е налице маловажен случай на административно нарушение. Счита, че настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Излага доводи, че като е потвърдил наказателното постановление, въпреки несъответствието му с материалния закон, районният съд също е допуснал нарушение на закона, поради което решението му се явява незаконосъобразно. Посочва, че административно – наказващият орган е допуснал различно третиране на идентични случаи – в единия случай е приложил чл. 28, буква „а“ от ЗАНН, а в другия е наложил административно наказание, който подход без всякакво съмнение противоречи на основния конституционен принцип за равенство на гражданите пред закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и основния принцип в административното правораздаване за равенство, въведен в чл. 8, ал. 2 от АПК. Моли съдът да отмени решение № 1118/08.12.2017 г. по н.а.х.д. № 2464/2017 г. на Районен съд гр. Плевен, с което е изменено наказателно постановление № 279337-F303056 от 28.07.2017 г. издадено от директор на ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен.

В съдебно заседание касаторът - „ТЕМИРА – 77“ЕООД гр. Плевен, ул. „Тодор Каблешков“ № 34, вх. В, ап. 18, чрез адв. Г.Г., не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, се представлява от ст. юрк Г., който моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли касационната жалба и да потвърди решението на Районен съд гр. Плевен. Счита същото за правилно и законосъобразно и като неоснователни определя доводите, изложени в касационната жалба, а именно че в текста на АУАН и НП никъде не е посочено, че в фискалното устройство притежава функциите „служебно въведени суми“ и „служебно изведени суми“. Счита този довод за неоснователен. Навежда доводи, че видно от обстоятелствената част на НП и АУАН, в него е посочено, че не всяка промяна в касовата наличност извън случаите на продажба, не се регистрира фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени суми“ и „служебно изведени суми“ в касата. Твърди, че безспорно по делото е видно и от доказателствата, които са приложени, а именно: извлечение от дневен финансов отчет, който е изваден от касата на задълженото лице, че фискалното устройство притежава такива функции „служебно въведени“ и „служебно изведени суми“. Посочва, че е ангажирана административно – наказателната отговорност на лицето за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18, а именно, че не са въведени суми във фискалното устройство. Счита този довод за неоснователен. Посочва, че по отношение на доводите за приложението на чл. 28, безспорно се касае за формално нарушение. Счита, че практиката на Административен съд – Плевен е постоянна и непротиворечива по отношение на приложението на чл. 28 от ЗАНН. На основание гореизложеното, моли съдът да потвърди решението на Районен съд гр. Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура -Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на пъроинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение изменено наказателно постановление № 279337-F303056 от 28.07.2017 г. издадено от Директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което на осн. чл. 53, ал. 1, във вр. с чл. 27, /чл. 83/, и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на „Темира - 77.“ ЕООД, Булстат 200393242, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Тодор Каблешков“ № 34, вх. В, ап. 18, представлявано от Г.И.И. наложената имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева е намалена в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ- при извършена проверка на 26.05.2017 г в 17.03 часа в търговски обект – кафетария, находящ се в гр. Плевен, ж.к. Сторгозия срещу блок 21, стопанисван от дружеството е установено, че всяка промана на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство. Установено е , че касовата наличност е 255,40 лева, а фактическата наличност с оглед извършен опис на паричните средства е в размер 303,53 лева и разликата от +48,13 лева не е отразена чрез фискалното устройство като „служебно въведени“ в касата суми.

При касационната проверка, настоящият състав установи, че не са допуснати нарушения на ЗАНН, касаещи съдържанието на АУАН и НП. Компетентността на АНО е доказана с приложената упълномощителна заповед, чието съдържание извежда правомощие на АНО да издава НП за нарушения, регламентирани в чл. 185 от ЗДДС. Съдът е обсъдил доказателствата, събрани по делото и е счел, че е налице съставомерност на деянието и поведението на търговеца.

Районният съд е обсъдил и доводите на жалбоподателя за маловажност на случая и размера на наложеното наказание. Тези изводи на районния съд се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд правилно и точно е издирил приложимите правни норми и правилно е констатирал, че не са допуснати съществени нарушения в проведеното административнонаказателно производство. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд Плевен приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице. В случая в АУАН и НП точно е описано нарушението – не са отразени чрез фискалното устройство като „служебно въведение“ в касата сумата от +48,13 лева и от събраните писмени доказателства – дневен отчет от фискалното устройство безспорно се установява, че същото има функция „служебно въведени“ и не следва да се отразява сумата в касовата книга, а чрез въвеждане във фискалното устройство.

Неоснователни са доводите на касатора относно прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице основания и се споделя приетото от РС-Плевен. Обстоятелствата, че нарушението е първо, размерът на сумата, която не е въведена следва да бъдат взети предвид при индивидуализиране на наказанието и именно липсата на мотиви в тази насока мотивират първоинстанционния съд да измени наложената санкция и да я определи към минимума.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 1118/08.12.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2464/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.