Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

гр. Плевен, 14 Февруари 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

И. ШАРКОВ

При Секретар: АНЕТА ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 1099/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – гр. Велико Търново, офис Плевен срещу Решение № 986 от 08.11.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2008/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно НП № 269359-F289565/25.05.2017г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, офис – Плевен, с което на И.К.К. *** на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 53 ал. 1 и чл. 50 ал. 1 т. 1 от ЗДДФЛ, затова че като получател на доходи, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ, не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация за доход, получен през 2014 г. в законоустановения срок – до 30.04.2015 г.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че неправилно Районен съд – Плевен е приел, че е налице допуснато нарушение на чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН от административно-наказващия орган. Сочи, че както в АУАН, така и в НП, в обстоятелствената част е посочен изрично нормативно определения срок, в който е следвало да се изпълни задължението за подаване на ГДДД, след изтичането на който се счита за осъществен състава на вмененото на лицето нарушение. Районният съд  неоснователно е приел извършеното нарушение за маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.  Не са ангажирани доказателства, които да сочат  маловажност, напротив,  нарушението е с висока степен на обществена опасност, тъй като с него се нарушава общественият ред и интересите на държавата. Моли за отмяна на решението, а по същество – за потвърждаване на НП.

Ответникът по касация – И.К.К., не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП, първоинстанционният съд е приел, че посоченото нарушение е безспорно установено и доказано. Формално е налице извършено нарушение, изразяващо се в непредставяне в срок на съответната годишна данъчна декларация за получени доходи през 2014г. от страна на жалбоподателя в законоустановения срок – до 30.04.2015г. Но е отменил НП, тъй като административно-наказващият орган не е посочил дата на извършване на нарушението, което е съществен елемент от съдържанието на НП и предхождащия го АУАН. Както и поради това, че наказващият орган не е извършил конкретна преценка за наличието на условията за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съдът е приел, че нарушението е извършено за първи път, от него не са настъпили каквито и да било вредни последици, поради което конкретния случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид и представлява маловажен случай, което е основание за отмяна на НП поради противоречие със закона.

На първо място безспорно се установява от извършената на 08.11.2016г. справка в информационната система на НАП, че през 2014г. И.К.К. в качеството си на физическо лице е получил облагаеми доходи от: „Кооперативен съюз – Плевен“ в размер на 200 лв. – доходи от свободна професия; от ЦСМП – Плевен в размер на 4100 лв. – доходи от извънтрудови правоотношения, от „София Комерс – Заложни къщи“ в размер на 3000 лв. – доходи от наем. Като получател на доходи, подлежащи на облагане не е изпълнил задължението си по чл. 50 ал.1 т.1 ЗДДФЛ да подаде годишна данъчна декларация за получения през 2014г. доход в законоустановения срок съгласно чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ – до 30.04.2015г. Не е изпълнил задължението си и след получаването на изрична писмена покана на 24.11.2016г., нито към датата на съставянето на АУАН на 31.01.2017г. Конкретното нарушение се осъществява чрез бездействие. Затова достатъчно ясно в акта и в НП е посочен крайният срок за подаване на декларация – до 30.04.2015г., след изтичането на който е налице неизпълнение на задължението. В този смисъл не е налице непълнота и неяснота относно датата на извършване на нарушението.

На следващо място неправилно с оглед обстоятелствата по делото първоинстанционният съд е заключил, че се касае за маловажен случай на нарушение. Действително нарушението е извършено за първи път, което е единственото смекчаващо вината обстоятелство и е съобразено при определяне размера на наказанието. Но предвид останалите отегчаващи вината обстоятелства - наличието на получен облагаем доход от няколко различни източника и поведението на задълженото лице, което не е декларирало този доход дори и след получената писмена покана, не може да се приеме тезата, че не са настъпили вредни последици за фиска и обществената опасност на дееца и деянието е явно незначителна с оглед защитаваните от закона важни обществени отношения, което да го отличи от типичните случаи на нарушение от този вид. Напротив извършеното деяние е типичен случай на нарушение от този вид. Наложената „глоба“ в размер на 250 лв., определена към средата на предвиденото в чл. 80 ал.1 ЗДДФЛ наказание се явява съответна на извършеното и справедлива по размер съобразно критериите на чл. 27 от ЗАНН.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е неправилно и следва да се отмени, а по същество – да се потвърди НП като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 986 от 08.11.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2008/2017 г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 269359-F289565/25.05.2017г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, офис – Плевен, с което на И.К.К. *** на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДДФЛ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 250 лв. за нарушение на чл. 53 ал. 1 и чл. 50 ал. 1 т. 1 от ЗДДФЛ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.