РЕШЕНИЕ № 519

гр. Плевен, 27.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 97/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба на В.Г.Г. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2260 от 15.11.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Долна Митрополия, с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителния сезон 2017/2018 г., потвърдена с Решение № 15-РД06-0084/20.12.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ при Агенция за социално подпомагане – гр. Плевен.

Жалбоподателят оспорва издадената заповед като посочва, че семейството му са глухонеми с втора група инвалидност, както и че до сега всяка година е получавал такава помощ.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и с тълковник И.Б.. Моли да бъде отменена заповедта като счита, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Счита, че е правилно да ми се отпусната исканата помощ.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Долна Митрополия, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /определение № 168/25.01.2018 г. л.28 от делото/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Административното производство е започнало със заявление за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво с вх. № ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2260/27.10.2017 г. в Дирекция СП – Долна Митрополия. В заявлението е посочено, че заявителят е женен, както и че двамата със съпругата му са пенсионери и лица с увреждания, констатирани с ЕР на ТЕЛК, декларирани са недвижима и недвижима собственост и земя и съжителство с техния син В. В. Г.. Брутните му доходи през предходните 6 месеца са в размер на 235 лева. Сочи, че не е прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот или идеални части от такива срещу заплащане през предходните 5 години, нито чрез дарение. Не е регистриран като ЕТ, нито има собственост на капитала на търговско дружество. Няма договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, не са му налагани санкции по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съгласен е да му бъде извършена проверка. Към заявлението-декларация са приложени служебна бележка за доход от рента за стопанската 2016/2017 г. за притежаваната от заявителя земеделска земя /л.21/ в размер от 362 лева.

Служебно от административния орган са събрани справки относно доходите на жалбоподателя и съпругата му, относно недвижимата му собственост и сделки с нея. Извършена е социална анкета /л.22 и сл./, в която е направена преценка на нуждите на лицето от социално подпомагане, като заключението е че заявителя не отговаря на условията за подпомагане за целева помощ за отопление, тъй като средномесечният доход на семейството от пенсия, получаван през предходните 6 месеца, преди подаване на заявлението за отпускане на помощта, е по-висок от деференцирания минимален доход за отопление.

Въз основа на така извършения социален доклад е постановена процесната заповед, като в същата като правно основание за отказ е посочена разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпуска на целева помощ за отопление на Министъра на труда и социалната политика . Правната норма определя: „Право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).“

Ответникът е приел, че семейството на заявителя има доход по-висок от равен от диференциран минимален доход за отопление и следователно нямат право да получат целева помощ за отопление.

Този извод на ответника е оспорен от жалбоподателя, като за проверката му е назначена съдебно счетоводна експертиза. Заключеното по същата е прието от страните и съдът го възприема като пълно, всестранно и компетентно, даващо подробен отговор на поставените задачи.

От заключението на съдебната експертиза се установява, а се потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства, че жалбоподателя и съпругата му са получавали доходи от пенсия за втора група инвалидност – пожизнена и добавки за инвалидност за периода от месец април до месец септември 2017 година - 6 месечния период преди подаване на заявлението за целева помощ- в общ размер от 2544,69 лева. Този размер на общия доход от пенсии е намален съгласно правилото на чл. 2, ал.2 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. съответно със 1,302 % за доходът от пенсии получен до 30.06.2017 г. и с 1,333% за доходът от пенсии получен след 30.06.2017 г. Като полученият средно месечен доход е в размер от 321,85 лева и е по-висок с 1,69 лева от диференцирания минимален доход за отопление.

Диференцирания минимален доход съгласно чл. 2, ал. 4 и ал. 5, т. 16 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 246,28 на сто от ГМД, каквито именно са жалбоподателят и съпругата му. Жалбоподателят и съпругата му имат призната с ЕР на ТЕЛК втора група инвалидност – пожизнено. Тази група инвалидност се определя при лица с трайно намалена работоспособност от 71 до 90 %. Следователно ответникът правилно е изчислил деференциарния минимален доход за отопление съгласно чл. 2, ал. 4 и ал. 5, т. 16 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. и изчисленията му са правилни, като доходът на жалбоподателят и съпругата му действително надвишава диференцирания минимален доход за отопление.

Следователно жалбоподателят не отговаря на първото условие за придобиване право на целева помощ за отопление посочено в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление, поради което лицето няма това право.

Ответникът правилно е установил фактите в случая и е достигнал до правилния и съответен на събраните доказателства извод, че следва да откаже отпускането на целева помощ за отопление по заявлението на жалбоподателя от 27.10.2017 г. на основание чл. 2, ал.1 от от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г., с което правилно е издирил и приложил материалния закон.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.13, ал.2 във вр.ал.1 от ЗСП, социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. В случая директорът на ДСП-Долна Митрополия е постановил процесната заповед.

Заповедта е писмена, съгласно чл.59, ал.2 вр.ал.3 АПК, като съдът приема, че е мотивирана с оглед изложените в анкетата и в постановеното при обжалване по административен ред решение допълнителни мотиви.

За пълнота: обстоятелството, че жалбоподателя досега всяка година е получавал помощ за отопление е ирелевантно относно преценката за законосъобразност на заповедта – предмет на спора. Преди началото на всеки отоплителен сезон, лицата , които считат че имат право на помощ за отопление следва да подадат заявление и да докажат, че отговарят на всички, поставени от закона условия за отпускане на социалната помощ. Преценката се прави всяка година, въз основа на актуалните данни за семейно, здравословно, имуществено и друго състояние на лицето и не е обвързана с предходни произнасяния на същия или друг административен орган.

Съдът счита, че при постановяването на заповедта са спазени процесуалните правила, като са изискани и събрани доказателства относно семейното и материалното положение на жалбоподателя, извършена е изискуемата социална анкета.

Налага се извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила за издаването й и при правилно приложение на материалния закона и съобразяване с неговата цел.

С оглед изложеното, жалбата поставила начало на настоящото съдебно производство е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По делото са направени разноски в размер от 50 лева от бюджета на съда, изплатено възнаграждение за тълковник, който е подпомагал жалбоподателя в две съдебни заседания и с оглед изхода на делото направените разноски следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Г. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ДМ/2260 от 15.11.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Долна Митрополия, с която му е отказано отпускането на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителния сезон 2017/2018 г., потвърдена с Решение № 15-РД06-0084/20.12.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ при Агенция за социално подпомагане – гр. Плевен.

ОСЪЖДА В.Г.Г. с ЕГН ********** *** да плати на Административен съд Плевен, разноски по административно дело № 97/2018 г. по описа на съда в размер на 50 (петдесет) лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/