Р Е Ш Е Н И Е

№ 650 / 30 Октомври 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На седемнадесети октомври 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 96/ 2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Ж.Х.И. *** срещу Заповед № РД-10-27/05.01.2018г. на Кмета на Община Плевен за изземване на осн. чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската собственост на заемания от жалбоподателката без правно основание общински недвижим имот, находящ се на адрес гр. Плевен, ул. ***, представляващ една стая, бокс и сервизни помещения.

Жалбоподателката обжалва заповедта като незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, постановена при съществени процесуални нарушения. Посочва като невярно твърдението, че заема имота без правно основание, тъй като е била настанена в това жилище заедно с майка си от друго общинско жилище още през 1994г. Впоследствие това настаняване е продължавано. На 05.08.2015г. майка й починала, поради което подала заявление до общината за издаването на заповед за настаняване, като изрично посочила, че желае да остане в заеманото жилище. Но със Заповед № РД -11-199/10.09.2015г. на осн. чл. 43 т.1 ЗОС била пренастанена в общинско жилище, състоящо се от една стая с баня и тоалетна със застроена площ 23,50 кв.м., находящо се в гр. Плевен, ул. ***. Сочи, че оттогава досега обстоятелствата съществено са се променили, влошило се здравословното й състояние, установено с Решение на ТЕЛК № 0191 от 012/17.01.2018г. към УМБАЛ „Д-, Г. Странски“ – Плевен и епикризи от болнично лечение през 2016г., 2017г. Сочи, че със заболяванията си не може да изкачва стълбите, вие й се свят, усеща слабост и болки в краката и опасност да получи пристъп на епилепсия, ето защо новото жилище на 3-ти етаж не е подходящо за нея. Изпитва страхова невроза от нови места и пространства и не би могла да живее в жилище на 3-ти етаж без кухня, печка, място за готвене. Всички установени от ТЕЛК болести: епилепсия, разстройство на личността, радикулопатия са включени в списъка на здравното министерство и дават право на допълнителна площ. Съгласно чл. 16 ал.5 от Наредба № 18 на ОС – Плевен за задоволяване на специфични нужди може да се предостави допълнителна застроена жилищна площ (стая) до 15 кв.м. Предоставеното общинско жилище 306 представлява едностайно жилище на трети етаж в хотелска част, която не е преустроена в жилищна, състои се от една стая, сервизни помещения и коридор, няма кухня, печка и хладилник, които са на етажа за общо ползване. Иска преразглеждане на случая от комисията по жилищни въпроси, а кметът да издаде друга заповед, с която да продължи да ползва настоящото жилище на ул. ***. Посочва, че до настоящия момент наемното й правоотношение не е прекратявано, не са налице и предпоставките на чл. 20 от Наредба № 18 за пренастаняване по инициатива на наемателя. Чрез адв. И. *** моли за отмяна на заповедта.

Ответникът – Кмета на Община – Плевен, чрез юрисконсулт Б. изразява становище за неоснователност на жалбата. След влизане в сила на заповедта за преместване на жалбоподателката в друго жилище, същата е поканена да го заеме и да освободи заеманото, като в противен случай жилището ще бъде принудително иззето по административен ред. Процесната заповед е издадена с цел принудително изземване на общинско жилище, което се ползва от лице, което няма договорни отношения и то се ползва без правно основание. Заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза е, че преместването на жалбоподателката в друго жилище няма да окаже негативно въздействие върху здравословното й състояние, психичния дискомфорт при смяна на жилището ще е равностоен на този на всяка личност при тези обстоятелства. Посочва, че след отказа на жалбоподателката да заеме предлаганото й друго общинско жилище, същото е предоставено на друго семейство и понастоящем се ползва по договор за наем за срок от 5г.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 65 ал.4 от Закона за общинската собственост.

Заповедта е връчена на 10.01.2018г. Жалбата е депозирана на 22.01.2018г. в законния 14-дневен срок за оспорване, от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Ж.Х.И. е била пренастанена заедно с майка си – Л. И.И. в процесното жилище в гр. Плевен, ул. *** със застроена площ 37.93 кв.м. със Заповед № 38/15.04.1994г. поради реституирането на жилището, което са обитавали на ул. ***. Впоследствие настаняването на семейството е било продължавано за определен срок. С настанителна Заповед № РД-11-101/22.07.2010г. на Кмета на Община Плевен настаняванетето на жалбоподателката, заедно с майка й в процесното жилище е било продължено за нов петгодишен период, считано от датата на сключване на договора. Договорът за наем на общинския жилищен имот е сключен на 10.08.2010г. за срок от 5 години.

На 18.08.2015г. Ж.Х.И. е поискала да бъде издадена заповед на нейно име като титуляр за настаняването й в същото жилище, тъй като майка й – Л. И.И. е починала. Към заявлението подала и декларация по образец.

Въз основа на взето решение по т.15 от Протокол № 31/02.09.2015г. на Комисията по жилищно настаняване при Общински съвет – Плевен е издадена Заповед № РД-11-199/10.09.2015г. на Кмета на Община Плевен на осн. чл. 43 т.1 от Закона за общинската собственост вр. чл. 20 ал.1 т.2 и ал.2, чл. 17 ал.1 ал.2 от Наредба № 18 на ОС - Плевен за настаняването под наем на Ж.Х.И. в друго по-малко общинско жилище, състоящо се от една стая и баня с тоалетна с АОС № 38134 и застроена площ 23.50 кв.м., находящо се в гр. Плевен, ул. ***, предназначено за жилища под наем. В заповедта е указано, че определянето на наемната цена и другите условия по наемното правоотношение съгласно чл. 17 от ЗОС и чл. 231-233 от ЗЗД се уреждат с последващ договор между наемателя и Директора на „Жилфонд“ ОП – Плевен. Указано е, че титулярът следва да сключи договора за наем в 14-дневен срок от получаване на настанителната заповед и в 14-дневен срок от подписването му да се настани в предоставеното общинско жилище. Предупредена е, че отказът за получаване на заповедта води до загуба на създадените с нея права съгласно чл. 18 ал.4 от Наредба № 18 на Общински съвет – Плевен.

Ж.И. не била съгласна със заповедта за настаняване в друго жилище и я обжалвала по съдебен ред, тъй като според нея предложеното жилище не било пригодено за жилищни нужди и не било подходящо за здравословното й състояние.

С Решение № 295/14.06.2016г. на Административен съд – Плевен, постановено по АД № 825/2015г., съдът отхвърлил жалбата. Решението е оставено в сила с Решение № 14984/06.12.2017г. на ВАС по адм.д. № 8699/2016г. по описа на съда. Въз основа на доказателствата по делото и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза съдът е приел, че с преместването на лицето в настоящия случай не се увреждат правата му, тъй като новото жилище отговаря на нормите за задоволяване на жилищни нужди и преценката къде да бъде настанено нуждаещо се лице е изцяло на административния орган, който управлява общинските имоти и може да настани лицето и в по-голямо или по-малко жилище в зависимост от спецификата на случая. Жилището е с използваема площ от 19 кв.м., а застроената площ съгласно заповедта е 23,50 кв.м. и съгласно чл. 16 ал.1 т.1 от Наредба № 18 на едночленно семейство се предоставя застроена площ до 25 кв.м. с което отговаря на този показател според жилищните нужди, които са се променили след смъртта на майка й. Жилището е чисто и поддържано, в сградата има ред и тишина. В коридора към стаята е оборудвано с печка и хладилник и отговаря на изискванията за жилище и е с жилищно предназначение, доколкото наличната стая, баня с тоалетна и коридор са обединени функционално и пространствено за задоволяване на жилищни нужди и се използват с такова предназначение, според нормите, действали по време на изграждането му, поради което не е необходимо да се извърши промяна на предназначението на хотелската част, за да се ползва за жилищни нужди. Според медицинските документи жалбоподателката няма двигателни проблеми, които биха я затруднили при изкачването на стъпалата до третия етаж. Жилището е чисто, поддържано и обитаемо, по делото не се установяват характеристики на жилището, които да сочат за наличие на здравни противопоказания за настаняването на жалбоподателката в него.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение с Уведомление Изх. № 753/12.12.2017г. жалбоподателката е уведомена, че е необходимо в 10-дневен срок от получаване на писмото да освободи заемания към момента общински имот на бул. *** и да се настани в предоставеното й общинско жилище с адрес гр. Плевен, ул. ***. Предупредена е, че при неизпълнение на посоченото в указания срок срещу нея ще започне процедура по принудително изземване на общинското жилище на осн. чл. 65 от ЗОС. Писмото е получено на 13.12.2017г. В указания 10-дневен срок жалбоподателката не освободила заеманото жилище и не се настанила в предложеното.

Изпратено е последващо Уведомление № ОУСЖ-94Ж-21-2/29.12.2017г. В него е посочено, че е била настанена в заеманото жилище със Заповед № РД-11-10/22.07.2010г. на Кмета на Община Плевен, заедно с майка си. С предизвестие № 712/18.03.2015г. на ОП „Жилфонд“ Плевен е уведомена, че ако желаят да бъде продължен срок на настанителната заповед е необходимо в срок до 10.07.2015г. да подадат заявление за продължаване срока на настаняване. Посочено е, че майка й е починала на 05.08.2015г., а по подаденото заявление и декларация за обстоятелствата по чл.5 ал.1 от Наредба № 18 е издадена настанителна Заповед № РД-11-199/10.09.2015г. за настаняване в по-малко общинско жилище, отговарящо на изискванията на чл. 16 ал.1 от Наредба № 18. Заповедта е влязла в сила с постановяване решението на ВАС. Даден е 10-дневен срок за освобождаване на жилището. Но срокът за преместване не е спазен, жилището на бул. *** не е освободено, предвид което ползването на общинския имот се явява без правно основание. Даден е нов 5-дневен срок за освобождаване на имота като уведомлението следва да се счита и за уведомление по смисъла на чл.26 АПК за откриване на производство за издаване на Заповед по чл. 65 от Закона за общинската собственост за принудително изземване на недвижимия имот, в случай, че не бъде освободен доброволно в указания срок като заповедта ще бъде издадена в 14-дневен срок след изтичане на срока за доброволно освобождаване. Дадена е възможност на осн. чл. 34 ал.3, вр. чл. 35 от АПК в 3-дневен срок жалбоподателката да представи писмени обяснения и възражения, като в случай че не бъдат представени такива или те са неоснователни, ще се пристъпи към изготвяне на посочената заповед.

Видно от докладна записка Рег. № 04/02.01.2018г. на 29.12.2017г. инспектори от Община Плевен са посетили адреса, на който била открита Ж.Х.И., запозната е със съдържанието на уведомлението, но отказала да го получи.

Кметът на Община Плевен е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-10-27/05.01.2018г., с която на осн. чл. 65 ал.1 от Закона за общинската собственост е наредено Ж.Х.И. да освободи доброволно заемания без правно основание общински недвижим имот, находящ се на адрес- гр. Плевен, бул. ***, представляващ една стая, бокс и сервизни помещения в 5-дневен срок от датата на получаване на заповедта.

В мотивите на заповедта е посочено, че с Уведомление № ОУСЖ-94Ж-21-2/29.12.2017г. е даден срок за доброволно освобождаване на имота и Ж.И. е уведомена, че е открито производство за издаване на заповед по чл. 65 от ЗОС за принудителното му изземване. В дадения срок за доброволно освобождаване имотът не е предаден и продължава да се ползва от И. без правно основание. Отбелязано е, че в срока за възражения, такива не са постъпили.

Заповедта е издадена с правно основание чл. 65 ал.1 от Закона за общинската собственост, според който общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.

В случая процесният имот представлява общински жилищен имот.

Отдаден е под наем въз основа на настанителна Заповед № РД-11-10/22.07.2010г. на Кмета на Община Плевен, с която Ж.Х.И. е била настанена под наем заедно с майка си за срок от 5 години, който започва да тече от сключване на договора за наем. Договорът е сключен на 10.08.2010г. и изтича на 10.08.2015г. С изтичането срока на договора същият се счита за прекратен на осн. чл. 21 т.1 от него. Титулярът по договора – Л. И.И. е починала на 05.08.2015г. Но поради подаване на заявление Вх. № 2183/18.08.2015г. от Ж.И. за продължаване срока на наемното правоотношение за нов петгодишен срок тя е продължила ползването на имота. Издадена е нова настанителна Заповед № РД-11-199/10.09.2015г. за настаняване на жалбоподателката в друго по-малко жилище, която е обжалвана по съдебен ред. Заповедта е влязла в сила с постановяването на Решение № 14984/06.12.2017г. на ВАС по адм.д. № 8699/2016г. по описа на съда, с което е оставено в сила Решение № 295 от 14.06.2016г. по адм.дело № 825/2015г. на АС – Плевен за отхвърляне на жалбата срещу заповедта.

От уведомяването на жалбоподателката за влязлото в сила съдебно решение й е дадена възможност за преместване в новото жилище и за освобождаване на ползваното до момента, като е определен срок за това, предупредена е за последиците при неизпълнение. В указания срок тя не е предприела никакви действия по освобождаване на заемания имот, не е подала възражения.

Съгласно чл. 20 ал.2 от Наредба № 18 на ОС – Плевен, ако в определения със заповедта срок наемателят не заеме определеното му жилище, заповедта губи своето действие, а наемното правоотношение на ползваното до този момент жилище се прекратява. За тези последици - загуба на създадените с настанителната заповед права, жалбоподателката е предупредена още при получаването на Заповед № РД-11-199/10.09.2015г.

Затова след изтичането на дадения 10-дневен срок с първото уведомление Изх. № 753/12.12.2017г. след влизане в сила на съдебното решение, с което е поканена да освободи заемания имот и да се настани в предоставеното общинско жилище, който срок е изтекъл на 23.12.2018г. жалбоподателката е загубила правото си на настаняване в новото жилище, а наемното правоотношение за ползваното до този момент жилище е прекратено.

От този момент е продължила да ползва заемания общински имот без правно основание, поради което имотът подлежи на изземване по реда на чл. 65 ал.1 от ЗОС. Жалбоподателката е уведомена за започване на производството и е имала възможност да представи доказателства и възражения, но не се е възползвала от това си право. В този смисъл са неоснователни доводите, за липса на материално-правните предпоставки за изземване на имота, тъй като се ползвал на правно основание.

Спазени са административно-производствените правила. Заповедта се основава на изпратеното и получено от жалбоподателката уведомление, в което подробно, конкретно и достъпно е изяснено защо ползва имота без правно основание. Поради това заповедта съдържа фактическите и правни основания за издаването й и в този смисъл е мотивирана. Издадена е след изтичането на последния даден 5-дневен срок за освобождаване на заеманото без правно основание жилище.

Изтъкнатите от жалбоподателката доводи за незаконосъобразност на издадената заповед са свързани с правното основание на предходната настанителна Заповед № РД-11-199/10.09.2015г. на Кмета на Община Плевен, която е била предмет на съдебен контрол и всички поддържани възражения за квадратурата на предоставеното жилище, предназначението и състоянието му и неговата пригодност спрямо здравословното състояние на жалбоподателката са били изследвани от съда и отхвърлени като неоснователни.

В жалбата се изтъкват твърдения за настъпили промени в здравословното състояние на жалбоподателката, които обосновават по-голяма жилищна нужда и според нея са основание за оставането й в заеманото по-голямо общинско жилище.

В тази връзка приетата по настоящото дело съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че жалбоподателката Ж.И. страда от следните установени заболявания, документирани с медицински изследвания и документи: деформираща лумбална спондилоза; дискова херния Л5- Ес1 с умерен вертебрален и радикулерен синдроми, с чести болкови рецидиви; лумбсакрална радикулопатия; епилепсия тип гранд мал; органична промяна на личността.

С влязло в сила ЕР № 0191/17.01.2018г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД на жалбоподателката е определена 62 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години до 01.01.2020г. Като противопоказни условия на труд са посочени: психо-нервно напрежение, работа с вода, с ел.ток на височина с подвижни елементи, което има значение за условията на труд при упражняване на трудова дейност. Жалбоподателката е трайно безработна.

Според заключението през периода 2015г. – 2018г., след издаването на заповедта за пренастаняване в по-малко жилище са регистрирани две хоспиталицации в психиатрично заведение и една в неврологично. Промяната в психичното й състояние в този период е вследствие на прекъсване на поддържащата терапия от пациентката. А хоспитализацията в неврологично отделение е в резултат на екзацербация т.е. влошаване на хронично-рецидивиращо заболяване, възникнало преди този период. Експертите са категорични, че смяната на жилището няма да окаже негативно въздействие върху здравословното състояние на жалбоподателката, тъй като психичния дискомфорт, изпитван от нея при смяна на настоящото жилище с друго ще е равностоен на този, изпитван от всяка една личност в пълно психично здраве при същите обстоятелства. Тя ще го приеме по-сензитивно и ще реагира свръхмерно, отколкото трябва, което е характерно за заболяването й – органична промяна на личността. Неврологичните й заболявания също не са противопоказни да обитава и по-висок етаж – 2-3 етаж, тъй като тя ще се приспособи към промяната на жилището. Епилептичните припадъци са редки. Няма усложнения от дистрофично дегенеративните промени на гръбначния стълб, дисковата херния е хронично състояние, което с времето се влошава, но болките се контролират медикаментозно, необходимо е движение и упражнения. Тя няма парези, парализи на краката, движи се без опорно средство, походката е самостоятелна, състоянието й позволява да изкачва стълби и да носи тежести до 3 кг във всяка ръка. Всяко жилище, отговарящо на хигиенните норми, е подходящо за здравословното й състояние.

В този смисъл са неоснователни и изтъкнатите от жалбоподателката доводи за настъпили нови обстоятелства, а именно влошено здравословно състояние, налагащо оставането й в заеманото понастоящем жилище. Съгласно чл. 16 ал.3 от Наредба № 18 на ОС – Плевен – по преценка на комисията по жилищно настаняване, лицата и семействата могат да бъдат настанявани в по-малко или по-голямо от нормите по ал.1 жилище: т.1 – в зависимост от спецификата на конкретния случай или т.2 – при липса на жилище, отговарящо на нормите за задоволяване на жилищните им нужди, към момента на разглеждане на съответната молба. А съгласно чл. 16 ал.5 т.1 от Наредба № 18 – за задоволяване на специфични нужди може да се предостави допълнителна застроена площ (стая) до 15 кв.м., когато член от семейството страда от болест, която налага изолация, съгласно списък на болестите, утвърден от МЗ или за нормалното самообслужване се нуждае от помощта на друго лице. Случаят на Ж.И. не попада в нито една от изброените хипотези, тъй като живее сама, заболяванията не налагат изолация и се грижи сама за себе си. Видно от решението на ТЕЛК същата не се нуждае от чужда помощ за нормалното самообслужване, за да е необходима допълнителна площ – самостоятелна стая и за обслужващото я лице. Предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза спецификата на случая също не налага оставането й в заеманото жилище.

Преди предприемане на процедурата по чл. 65 ал.1 от ЗОС за принудително изваждане от заеманото без правно основание общинско жилище, на жалбоподателката е предложена възможност за настаняване в друго общинско жилище, отговарящо на нейните потребности и съобразено със здравословното й състояние. Заеманата от жалбоподателката площ е по-голяма от необходимата за едночленно семейство и не се налага от специфични нейни потребности, поради което изваждането от жилището е съобразено и с целта на закона – да се осигури целесъобразно ползване на общинския жилищен фонд за настаняване на други нуждаещи се лица, за които е доказана по-голяма жилищна нужда, като преди пристъпването към принудителното й изваждане по административен ред е предложено алтернативно жилище, съобразено с нейните потребности.

Заповедта е издадена от материално и териториално компетентния орган в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания, които я мотивират. Жалбоподателката е имала възможност да участва в административното производство, да представя доказателства и да прави възражения. Събрани са необходимите доказателства, изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за случая преди издаване на заповедта и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателката е била предупредена за последиците при отказ и е дадена възможност да се настани в предлаганото друго жилище, за да освободи заеманото.

Издадена е при наличието на материално-правните предпоставки за изземване на общински имот със заповед на кмета на общината по чл. 65 ал.1 от ЗОС и съответства на целта на закона, поради което е законосъобразна.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Х.И. *** срещу Заповед № РД-10-27/05.01.2018г. на Кмета на Община Плевен за изземване на осн. чл. 65 ал. 1 от Закона за общинската собственост на заемания от жалбоподателката без правно основание общински недвижим имот, находящ се на адрес гр. Плевен, ул. ***, представляващ една стая, бокс и сервизни помещения.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: