Р E Ш Е Н И Е

 

№ 118

 

гр.Плевен, 28 Февруари 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:                                         

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.Елка Братоева

                                                                                    2.Катя Арабаджиева

 

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 1096 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С Решение № 997 от 14.11.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2420/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 17-0938-002972 от 23.08.2017 г. на Началник група към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, в частта му, с която на Е.И.Л., ЕГН ********** и адрес *** с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, отменил е НП в частта му, в която на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са и наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП, и е приел /без да постанови изричен диспозитив/, че НП е влязло в сила в частта му, в която на основание чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.59 ал.3  от ЗАНН. НП е издадено на Л. затова, че на 16.08.2017 г. в гр.Плевен, ул.Хаджи Димитър, пицария „Кантоната“, посока център е управлявала л.а. „БМВ 320И” с рег.№ЕН***ВМ, като: 1. При маневра да паркира в ред паркирали автомобили не спазва достатъчно странично разстояние и удря л.а. „БМВ 323“ с рег.№ЕН***КМ, паркиран от Д. И., с което допуска ПТП с материални щети по двата автомобила; 2. След което като участник в ПТП не уведомява контролните органи и напуска мястото на ПТП; 3. Не представя КТ или АУАН.

         Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Л., която счита същото в потвърдителната му част и в частта му, с която жалбата срещу НП не е разгледана, за незаконосъобразно. Твърди, че актосъставителят и свидетелят по АУАН не са очевидци, не е очевидец и собственикът на другия автомобил. Същият също е напускал мястото на ПТП. По отношение на нарушението, наказано по чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП счита, че липсва опасност за движението, доколкото са нанесени повреди по паркирано МПС и нарушението не е съставомерно по тази разпоредба. Не е била разпитана като свидетел, а са били разпитани само лица, които са заемали обвинителни позиции спрямо нея. РС не е коментирал факта, че нарушението е извършено на 13.08.2017 г., а в НП неправилно е посочена дата 16.08.2017 г., което според нея представлява съществено процесуално нарушение. Счита, че неправилно е наказана по отношение на неносене на контролен талон, доколкото АУАН е съставен на 16.08.2017 г., когото не е имала качеството на водач, а е била на работа. Моли да се отмени решението на РС в обжалваната му част.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че решението на РС е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Постановено е при неизясняване на фактическата обстановка, не са проведени искани от страните очни ставки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че изложената в АУАН фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. Актосъставителят Е. и свидетелят по АУАН Ц. в качеството си на органи за контрол и регулиране на движението са посетили пътно транспортно произшествие в гр.Плевен, ул. Хаджи Димитър, пицария „Кантоната“, посока център с участници Л. и свидетелят И.. Същите служители са констатирали, че Л. е управлявал л.а. „БМВ 320И” с рег.№ЕН***ВМ, като при маневра да паркира в ред паркирали автомобили не спазва достатъчно странично разстояние и удря л.а. „БМВ 323“ с рег.№ЕН***КМ, паркиран от И., с което допуска ПТП с материални щети по двата автомобила. От показанията на свидетеля И. се установява, че след станалото ПТП е разговарял с Л. и е предложил да бъде съставен двустранен протокол за ПТП-то, но последната отказала. Според показанията на свидетеля И. в присъствието на Л. същият е уведомил на тел.112 органите за контрол и регулиране на движението за станалото ПТП. Диспечерът на тел.112 го е уведомил, че в близост е станало тежко ПТП, където са ангажирани служителите на Пътна полиция, поради което е необходимо изчакването им. Свидетелят И. е категоричен, че Л. е напуснала мястото на станалото ПТП, без да изчака пристигането на органите за контрол и регулиране на движението. Съдът е кредитирал напълно показанията на актосъставителя Е. и свидетелите Ц., В. и И. като конкретни, ясни и последователни, изясняващи в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях ПТП и установения механизъм за неговото причиняване. Приел е, че няма данни, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят Л. в нарушение, което не е извършила. По тези причини е постановил диспозитив, с който е потвърдил НП в частта му за наложено наказание по чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, и е отменил НП в частта му, в която е наложено наказание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като е посочил, че за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ на ЗДвП участникът в ПТП е длъжен да остане на мястото на ПТП само когато има пострадали хора, поради което в случая липсва нарушение на тази разпоредба.

 Възражението на касатора е, че актосъставителят и свидетелят по АУАН не са очевидци, не води до опорочаване на НП. В случая са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства по отношение на факта, че е настъпило ПТП. Нещо повече, в жалбата пред РС Л. изрично признава този факт /л.2 от делото пред РС/. Обстоятелството, че собственикът на другия автомобил също е напускал мястото на ПТП /без повредения автомобил/ по никакъв начин не се отразява на факта за настъпилото ПТП. По отношение на твърдението, че липсва опасност за движението, доколкото са нанесени повреди по паркирано МПС, и нарушението не е съставомерно по чл.25, ал.1 от ЗДвП - разпоредбата, посочена като нарушена, твърдението е неоснователно. Тази разпоредба изрично съдържа хипотезата „да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях“. Следователно влизането между паркирани превозни средства попада в приложното поле на разпоредбата, и тя е нарушена и в случаите, когато се причинят вреди на паркирало МПС, какъвто е и настоящият случай. За такова нарушение се налага наказание именно по чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП, доколкото не са били спазени правилата за движение и е настъпило ПТП поради неспазването им.

Фактът, че Л. не е била разпитана, не е съществено процесуално нарушение. Същата не може да бъде разпитана като свидетел, тъй като е страна /жалбоподател/, но може да даде обяснения пред РС, което съставлява нейно процесуално право. Процесуалните права на жалбоподателката биха били нарушени единствено в случай, че е поискала да даде обяснения, но такава възможност не й е била предоставена. Видно от съдебните протоколи касаторът Л. и/или процесуалният й представител не са правили искане в тази насока, респ. РС- Плевен не е отказвал да уважи такова. Разпитаните свидетели са установили фактическата обстановка, която съвпада с отразената в АУАН. Правилно РС е отказал поискана очна ставка между актосъставителя Е. и собственика на пострадалото МПС И., тъй като същата е имала за цел да изясни дали собственикът на пострадалия автомобил е ходил на мястото на другото ПТП, което е забавило служителите на МВР. И двамата свидетели сочат при разпитите си, че е имало такава среща. Липсва противоречие в техните показания, което да налага очна ставка, и освен това въпросът за наличието на такава среща е извън предмета на делото.

По отношение на твърдението на жалбоподателката, че неправилно е наказана за неносене на контролен талон, доколкото АУАН е съставен на 16.08.2017 г., когото не е имала качеството на водач, а е била на работа, същото възражение е основателно. РС неправилно не се е произнесъл по жалбата срещу НП в тази му част с диспозитив.

Съдът намира обаче, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до накърняване правото на защита на касатора. Нарушението, предмет на обжалваното НП е извършено на 13.08.2017 г., а в НП неправилно е посочена дата 16.08.2017 г.  Датата на извършеното нарушение е съществен елемент от обективна страна на деянието и е пряко свързана с правото на защита на жалбоподателя. Тази незаконосъобразност обуславя отмяна на издаденото НП и не може да бъде отстранена от съда.

Основателно е и оплакването на касатора във връзка с доводите, касаещи приложението на чл.59, ал.3  ЗАНН от страна РС. Тази разпоредба е предвиждала необжалваемост на НП и електронни фишове на стойност до 10 лева, но към датата на нарушението е била отменена  /ДВ, бр. 77 от 2012 г., в сила от 9.10.2012 г./ и към момента не съставлява действащо право.  Въззивният съд не се е произнесъл с диспозитив, но касационната инстанция намира, че е налице произнасяне /макар и незаконосъобразно/, т.к. са изложени доводи относно приложимостта на горната норма и фактически наложената санкция е била потвърдена. С оглед посоченото по- горе допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с посочената дата в НП, настоящият съд намира, че  НП е незаконосъобразно и в тази му част, което налага отмяна на въззивното решение и по отношение на тази санкция, респ. отмяна на НП и в тази му част. Въззивното решение се явява правилно единствено в отменителната му част по отношение на наложени наказания по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП, но тъй като не е обжалвано от страните в тази му част е влязло в сила.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 997 от 14.11.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2420/2017 г., Районен съд – Плевен в частите му, с които е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 17-0938-002972 от 23.08.2017 г. на Началник група към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен,  с което на Е.И.Л., ЕГН ********** и адрес *** с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 59, ал.3 от ЗАНН е наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП- глоба в размер на 10 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 17-0938-002972 от 23.08.2017 г. на Началник група към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, в частите му с които на Е.И.Л., ЕГН ********** и адрес *** с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, както и на основание чл. 59, ал.3 от ЗАНН е наложено наказание по чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП- глоба в размер на 10 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 997 от 14.11.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2420/2017 г. на Районен съд – Плевен в частта му, с която е отменено наказателно постановление /НП/ № 17-0938-002972 от 23.08.2017 г. на Началник група към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен по отношение на наложените на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, буква „б“ от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:     1.                 2.