Р E Ш Е Н И Е

75

гр.Плевен, 12 Февруари 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                         

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1095 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 943/31.10.2017 г., постановено по НАХД №1850 по описа за 2017г. Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление № НЯСС-20 от 09.06.2017 г. на Заместник-председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Пордим, представлявана от кмета Д. В., на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1000лева, за извършено нарушение на чл.190а ал.1 т.3 от Закона за водите.

            Срещу решението е подадена касационна жалба от Община Пордим, представлявана от Кмета Д. В., чрез адв.М. Д. от АК-Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, необоснован на събраните по делото доказателства и постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че районният съд не е обсъдил възраженията, изложени в жалбата до съда. Сочи се, че е направен незадълбочен анализ на възражението, че нито в акта, нито в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението. Твърди се, че няма данни на какво основание наказващият орган е приел, че на дата 09.03.2017г. Община Пордим не е изпълнила дадените предписания. Счита се за неправилно, че мястото на извършване на нарушението е посочено Язовир „Вълчитрън – 1“, намиращ се в землището на Община Пордим, тъй като представянето на документи е следвало да бъде направено в ДАМТН, а не на язовира. Счита се, че допуснатото нарушение е съществено и обосновава отмяна на наказателното постановление. На следващо място се счита, че писмо изх.№85-00-120/31.01.2017г. на Председателя на ДАМТН по своето съдържание не представлява предписание по смисъла на чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ, поради което общината не може да бъде санкционирана за неизпълнение на предписание, т.е. не е налице нарушение по чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ. За неправилна се счита и преценката на съда по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли се да бъде прието, че конкретния случай е маловажен, като се излагат подробни доводи в тази насока и се иска отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

            В съдебно заседание касаторът не се представлява.

            В съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Община Пордим по чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, за това че на 09.03.2017г. Община Пордим не е изпълнила дадено предписание на Председателя на ДАМТН с писмо изх.№85-00-120/31.01.2017г., като съгласно Акт за общинска собственост №55/31.01.1997г. язовир „Вълчитрън-1“, находящ се в имот №000190 в землището на с.Вълчитрън, община Пордим, е собственост на Община Пордим. Като обстоятелства по извършване на нарушението е описано, че на основание чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ с писмо изх.№85-00-120/31.01.2017г. на Председателя на ДАМТН на Община Пордим, в качеството й на собственик на язовирна стена и съоръженията към нея, е дадено предписание да представи доказателства за изпълнение на задължението си по чл.138в ал.1 от ЗВ, като в 30-дневен срок от получаване на писмото представи в ДАМТН копие от договор или акт на компетентен орган за възлагане на функциите на оператор на язовирна стена, както и копие от дипломата на лицето. Посочено е, че в указания 30-дневен срок в ДАМТН не е получено копие от договор или акт на компетентен орган, с който функциите по стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея на язовир „Вълчитрън-1“ да са възложени на лице, което отговаря на изискванията за оператор на язовирна стена, както и копие от диплома на лицето.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че Община Пордим правилно е привлечена към административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ, тъй като в указаният 30-дневен срок, а именно на 09.03.2017г. не е изпълнила предписание на Председателя на ДАМТН да представи  в ДАМТН копие от договор или акт на компетентен орган за възлагане на функциите на оператор на язовирна стена, както и копие от дипломата на лицето за язовир „Вълчитрън-1“, находящ се в имот №000190 в землището на с.Вълчитрън, община Пордим, собственост на Община Пордим. Посочил е, че в НП са отразени дата и място на извършване на нарушението, както и че последното не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради което не попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на общината, в качеството й на собственик на язовирната стена и съоръженията към нея. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил доводите за липса на дата и място на извършване на нарушението. Напротив, районният съд изрично е посочил, че в АУАН и в НП като дата на нарушението е отразено 09.03.2017г., която дата е реално първата дата след изтичане на 30 дневния срок за изпълнение на предписанията. Изводът на районният съд отговаря на действителната фактическа обстановка, а именно и в акта и в НП е посочено, че на 09.03.2017г. Община Пордим не е представила в ДАМТН указаните в предписанието по чл.190а ал.1 т.3 от ЗВ документи.

По отношение твърдението, че писмо изх.№85-00-120/31.01.2017г. няма характер на задължителни предписания следва да се посочи, че изисканите и непредставени документи от Община Пордим са такива свързани именно с мерките и действията за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Също така, в административно наказателното производство при проверката за законосъобразност на наказателното постановление съдът следва да установи единствено дали са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл.200 ал.1 т.39 от ЗВ, а именно дадено задължително предписание на контролен орган на ДАМТН по чл. 190а ал.1 т.3 от ЗВ и неговото неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно преценката обхваща единствено съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, без да се преценя съответствието на предписанията с материалните и/или с процесуалните изисквания на закона. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни предписания е следвало да се реализира по друг процесуален ред и в друго производство

Според настоящият съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.  

 

 

 

При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК. Имайки предвид чл. 11 от ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери чл. 93, т.9 от НК, даващ легална дефиниция на понятието "маловажен случай", а именно маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /в случая административно нарушение/ от съответния вид. Действително в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение. Такива не биха могли и да настъпят от самия факт на непредставяне на изисканите документи, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие ненавременното сключване на договор с оператор на язовирна стена. Съгласно Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние (чл. 4, чл. 15 и чл. 16) операторът на язовирна стена отговаря за стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея, поради което всякога наличието на такова лице, което да отговаря за посочените дейности е от значение с цел превенция и преустановяване на аварии, предизвикани от язовири, неподдържани в добро техническо състояние. Следователно липсата на оператор на язовирната стена води до риск за живота и здравето на хората и околната среда. Като е достигнал до аналогичен извод районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 943/31.10.2017 г., постановено по НАХД №1850 по описа за 2017г. на  Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.