Р E Ш Е Н И Е

№ 168

гр.Плевен, 23 Март 2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №94 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от З.С.Б. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-002699 от 08.11.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващата е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че правното основание, на което е издадена заповедта е променено със ЗИДЗДвП и такава санкция се налага само в случаите, когато автомобилът се управлява от собственика, а не от трето лице. Счита се, че заповедта е издадена в нарушение на чл.6 от АПК и се моли за нейната отмяна.

В придружителното писмо, с което административната преписка е изпратена в съда, е изразено становище от ответника за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адв.К.Д. с надлежно пълномощно, който счита заповедта за незаконосъобразна по наведените в жалбата основания и моли същата да бъде отменена.

За ответника по делото в съдебно заседание не се явява представител.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 09.01.2018г. лично на оспорващата, а жалбата е подадена направо в Административен съд Плевен на 16.01.2018г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С АУАН №5802 (фабр.№0271002), съставен от К. П.-младши автоконтрольор при Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, на А. Х. А. е вменено нарушение по чл.105 ал.1, чл.150а ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП за това, че на 08.11.2017г. около 10.45часа в гр.Плевен, ул.“Кирил и Методий“ №28 с посока бул.“Христо Ботев“, като водач на лек автомобил БМВ Х5, сив, с рег.№ЕН ***КК, собственост на З.Б. с ЕГН:**********, извършва следното:1.Управлява след като е ограничил видимостта на предно ляво и предно дясно стъкло на предните врати чрез фолио, което е намалило прозрачността на стъклото;2.Управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност от дата 03.10.2017г.;3.Непредставя контролен талон към СУМПС. АУАН е подписан без възражения от лицето. Посочено е в акта, че се изземват СУМПС №275640271, СРМПС част 2 №007907457, два броя рег.табели с №ЕН *** КК.

Във връзка с горното, на 08.11.2017г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2а от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №17-0938-002699, с която спрямо З.Б. е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като е отразено, че са отнети СРМПС №007907457 и 2броя регистрационни табели № ЕН***КК. В заповедта е посочено като фактическо основание, че се прекратява регистрацията на автомобила, собственост на З.Б., тъй като на 08.11.2017г. автомобилът е управляван от А. Х. А., който непритежава валидно свидетелство за управление на МПС, като на А. е съставен АУАН №0271002/08.11.2017г.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото се установява още, че въз основа на съставения АУАН срещу А. е издадено Наказателно постановление №17-0938-005802 от 20.11.2017г. за нарушения по чл.105 ал.1, чл.150а ал.1 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Видно от приложена на л.18 справка е, че като собственик на лек автомобил БМВ Х5 с рег.№ЕН***КК, в регистрите на ПП-КАТ е отразена З.С.Б..

Установява се още от фактическа страна, че на 10.11.2017г. на А. е издадено ново СУМПС, със срок на валидност до 10.11.2027г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.24-26 е приложена Заповед №316з-1612/19.05.2017г, с която Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително оспорващата не е била уведомена за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило значително правата и законните интереси на Б.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на Б. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2а от ЗДвП, съгласно приложимата редакция на закона към датата на издаване на акта, за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че автомобилът собственост на З.Б. се управлява от лицето А. А., който не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Т.е. в процесния случай сме в хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо валидно СУМПС. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, непритежаващо валидно свидетелство за управление и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171 т.2а не поставя други изисквания за прилагане на мярката.

По делото не се спори, че на 08.11.2017г. А. А. е управлявал процесния лек автомобил, собственост на Б., със СУМПС с изтекъл срок на валидност, а именно до 03.10.2017г. Последното е констатирано с АУАН фабричен №0271002 и е квалифицирано като нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. СУМПС се издава от органите на МВР при наличието на предвидени в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. В горният смисъл е и нормата на чл.155 ал.1 от ЗДвП, съгласно която всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление. Също така, съгласно чл.13 ал.1 т.3 от Закона за българските лични документи, СУМПС представлява удостоверителен български документ за самоличност. По аргумент от разпоредбите на чл.3 ал.3 и чл.50 ал.1 и ал.2 от ЗБЛД, СУМПС има две удостоверителни функции - от една страна е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство и същевременно с това е и идентификационен документ за самоличност на българските граждани на територията на Република България. С оглед на легалната дефиниция по чл. 3, ал.3 и чл. 50, ал.1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща материална доказателствена сила установява и удостоверява релевантния факт - правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС, да управлява моторно превозно средство от съответната категория. Съгласно §1 т.2 б.“ж“ от ДР на ЗБЛД, документ с изтекъл срок на валидност представлява „нередовен български личен документ“. След като към датата на извършване на нарушението А. не е имал валидно СУМПС и е управлявал МПС собственост на Б., то към 08.11.2017г. спрямо оспорващата са били налице материално-правните предпоставки за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.

Нарушението на А. е констатирано с АУАН, който както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС от водач непритежаващ валидно СУМПС съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.

В този смисъл, мярката по чл.171 т.2а от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

Неоснователно е възражението в жалбата, че с редакцията на ЗДвП от ДВ бр.2 от 03.01.2018г. е променен текста на чл.171 т.2а от ЗДвП, като такава санкция се налага само в случаите, когато автомобил се управлява от собственика, а не от трето лице. На първо място, съгласно чл.142 ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. И на следващо място, не е налице промяна на законовата разпоредба в смисъла, в който е наведено в жалбата. Съгласно чл.171 т.2а от ЗДвП в редакцията на ДВ бр.2/2018г. в сила от 03.01.2018г., прекратява се регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

По изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.С.Б. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-002699 от 08.11.2017г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо З.Б. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: