Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  143/  9 Март 2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и първи февруари  2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1094/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на М.М.Б. *** срещу Заповед № 17-0938-002428/10.10.2017г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца,  затова че със съставен АУАН № Д339889  е установено, че на 10.10.2017г. около 21:54ч. в гр. Плевен, ул. „Цар Самуил“ пред  № 57 управлявал лек автомобил „Сеат Кордоба“ Рег. № ЕН***АТ, собственост на М. А. Б., след употреба на алкохол - според направена качествена проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 № 0258 в издишания от водача въздух се съдържа 1,13 промила– нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Издаден талон за мед. изследване.

 Жалбоподателят, чрез адв. Д. *** оспорва Заповедта за ПАМ като незаконосъобразна и иска отмяната й. Сочи, че не е извършил констатираните с акта административни нарушения. Твърди, че при направената проверка с дрегер резултата е бил нулев, а при втората проверка служителят му съобщил, че е пил, но не му показал резултата.

Ответникът – Началникът на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Плевен моли да се отхвърли жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 05.12.2017г.  Жалбата е подадена на 07.12.2017г. в съда, в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН № Д339889  е установено, че на 10.10.2017г. около 21:54ч. в гр. Плевен, ул. „Цар Самуил“ пред  № 57 жалбоподателят управлявал лек автомобил „Сеат Кордоба“ Рег. № ЕН***АТ, собственост на М. А. Б., при което са констатирани шест нарушения по ЗДвП. В т.4 от акта е описано, че водачът управлява автомобила след употреба и под въздействието на алкохол. Последното е установено при извършена от контролните органи проверка с техническо средство  Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № 0258 след направена качествена проба с техническото средство, която установила, че  в издишания от водача въздух се съдържа 1,13 промила алкохол. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, забраняващ  управлението на МПС от водачи под въздействие на алкохол при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

При съставянето на акта е иззето СУМПС на водача и СРМПС.

На водача е издаден талон за мед. изследване № 0003400, който е връчен срещу подпис. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, но не се е възползвал от възможността да се яви в указания срок, за да даде кръв за медицинско изследване и така да обори показанието на техническото средство. Последното се установява от становището на ответника, обясненията на жалбоподателя и показанията на св. М. А. Б. – негов баща и собственик на автомобила. Свидетелят сочи, че е пристигнал на мястото на проверката, веднага след обаждане от сина му, когато проверката с дрегера е била приключила, поради което неговите показания не оборват констатациите в акта.

Техническото средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № 0258 е преминало последваща периодична проверка със срок на валидност 6 месеца, видно от приложения по делото протокол от 03.05.2017г. и към датата на съставянето на акта е бил годно и изправно техническо средство. Видно от разпечатката на данните от апарата в 21:54ч. на 10.10.2017г. е отчел резултат от 1,13 промила, за което е съставен акт на водача с № 339889, което потвърждава посочените в акта факти относно времето и показанието на техническото устройство.

Със съставения АУАН се установява, че жалбоподателят е управлявал автомобил под въздействието на алкохол с концентрация от 1,13 промила в кръвта, което е установено по надлежния ред с годно и изправно техническо средство и надвишава допустимата концентрация от 0,5 промила в нарушение на законовата забрана на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Поради което е издадена процесната заповед за ПАМ с правно осн. чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда– до решаване въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Алкохолната концентрация може да бъде установена по няколко начина - с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. В случая това е установено с техническо средство, чрез измерването му в издишания въздух и не е оборено с медицинско изследване, тъй като жалбоподателят не се е възползвал от дадената му възможност да даде кръвна проба за такова изследване, чиито стойности са определящи.

Въз основа на съставения акт е издадено НП № 17-0938-005119/20.10.2017г. на Началник Група Сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, с което на жалбоподателя са наложени наказания за три от установените с акта нарушения, а за другите три, включително и за нарушението по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП не е наложено наказание. Преписката по съставения акт е изпратена по компетентност на Второ РУ на МВР, тъй като има данни за извършено от водача престъпление по чл. 343б ал.2 от НК. В тази връзка от представените доказателства е видно, че с Определение по НОХД № 1059/2016г. на Районен съд – Плевен, влязло в законна сила на 05.05.2016г. на М. М. Б. е наложено наказание по чл. 37 ал.1 т.7 от НК „лишаване от право да управлява МПС за срок от 11 месеца за престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, затова че на 24.06.2015г. в гр. Плевен управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,4 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза.

До приключване на съдебното дирене по настоящото дело, въпросът за отговорността на М.Б. във връзка със съставения акт и констатираното с него нарушение на забраната на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП не е решен.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата от закона концентрация в кръвта, което е установено с годно и изправно техническо средство.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие – до решаване въпроса за отговорността и е ограничена до  определен срок – не повече от 18 месеца.

Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект,  както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на нарушението и то временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, което е било съобразено.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на ПАМ  се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС. Съгласно чл. 172 ал.3 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СУМПС, както е процедирано в случая.

Заповедта е издадена от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, който е оправомощен със Заповед № 316з-1612/19.05.2017г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП на цялата територия, обслужвана от ОД на МВР - Плевен.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание. Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.1 б. „б“  от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради управлението на МПС от него след употреба на алкохол над допустимата концентрация от 0,5 на хиляда. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида и срока и условието на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства. Възпроизвеждането в заповедта на пълното съдържание на акта с описването на всички констатирани при проверката факти и обстоятелства, относими към останалите констатирани при проверката нарушения е излишно и създава объркване, но не представлява съществено процесуално нарушение. В заповедта са посочени фактическите основания, които обосновават единственото, посочено в нея нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП. То е съответно на приложената мярка по чл. 171 т.1 б. „б“. Затова съдържанието на заповедта в достатъчна степен позволява да се разберат мотивите за издаването й.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – управление на МПС от водач след употреба на алкохол, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, под прекратително условие, ограничено с определен максимален срок – 18 месеца, което е законосъобразно определено.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Принудителната административна мярка не е вид административно-наказателна отговорност и не представлява санкция, защото с нея не се налага административно наказание на водача и затова не се конкурира с образувано административно-наказателното или наказателно производство. Тя е индивидуален административен акт. Прилага се временно именно до решаване въпроса за отговорността – административно-наказателна или наказателна. А налагането на съответното наказание с окончателен акт е прекратително условие за действието на мярката.

Затова жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на М.М.Б. *** срещу Заповед № 17-0938-002428/10.10.2017г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :