РЕШЕНИЕ
№ 107
град Плевен, 21 Февруари 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен – втори
касационен състав, в съдебно заседание на тридесети
януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА |
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА |
при секретар Анета
Петрова и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша
докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно
дело № 1093/2017 г.
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – гр.
Велико Търново, офис Плевен, чрез ст. юрк Ц. Г., срещу решение № 117/25.10.2017
г. по а.н.д. № 473/2016 г. на Районен съд гр. Левски с доводи, че решението на първоинстанционния
съд е недопустимо и незаконосъобразно. Посочва се, че от заключението на вещите лица,
извършили графологическата експертиза е видно, че подписите поставени под
представените по време на проверката договор за заем, както и приходните касови
ордери, не са положени от И.Б.. Счита се, че всички тези обстоятелства
препятстват решаване на делото по същество. Сочи се, че в конкретния случай е
налице елемент от състава на престъпление от общ характер, използване и
предоставяне на документи с невярно съдържание. Навеждат се доводи, че Районен
съд гр. Левски е следвало да приложи разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а
именно: когато се установи, че деянието, за което е образувано административно
– наказателно производство, съставлява престъпление, производството се
прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Посочва се, че в
обжалваното решение, Районен съд гр. Левски е възложил разноските по делото в
полза на държавата. Счита се, че в тази си част решението на съда е незаконосъобразно,
съгласно Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на ВАС, в което е посочено, че:
разноски по административно – наказателни дела не се дължат, както за първа инстанция, така и при производства пред
административен съд. Смята се, че решението на Районен съд гр. Левски е
недопустимо, неправилно и постановено в противоречие на законовите разпоредби. Моли
се съдът да постанови решение, с което да обезсили решение № 117/25.10.2017 г.
по а.н.д. № 473/2016 г. на Районен съд гр. Левски, с което е отменено
наказателно постановление № 182882-F197497/18.02.2017
г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, като изпрати преписката на компетентната прокуратура. Моли се в
частта за разноски, съдът да отмени решението на Районен съд гр. Левски.
В съдебно заседание касаторът - ТД на НАП – гр. Велико
Търново, офис Плевен, чрез ст. юрк Ц. Г., се представлява от юрк М. Ж., като
поддържа жалбата. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмени решението на Районен съд Левски.
В съдебно заседание ответникът – И.С.Б.,***, не се
явява, представлява се от адв. Б.Б. ***. Счита,
че касационната жалба е неоснователна. Посочва, че редакцията на която
се позовава касационният жалбоподател НАП на разпоредбите на чл.33 ал.2 от ЗАНН
не позволява да бъде прието, че постановеното решение на Районен съд Левски е
недопустимо, тъй като за да бъде прекратено административно-наказателното производство
в съдебната му фаза и делото да бъде
изпратено на прокуратурата, се изисква административното нарушение да
съставлява и престъпление по Наказателния кодекс. Счита, че въпросното
административно нарушение, а това е нарушение по чл.3 ал.1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой, не съставлява престъпление по НК, както и че
то не е било инкриминирано, не е инкриминирано и към момента. Навежда доводи,
че към момента на постановяване на атакуваното решение, не са били сочени от
касационния жалбоподател основания за прекратяване на производството и
изпращане на делото на прокурор, с оглед
на това, че атакуваното решение е валидно и е правилно. В представеният отговор
по касационната жалба са изложени съображения, че не са налице основания за
ревизиране на това съдебно решение, т.е. да бъде ревизирана неговата
основателност. Твърди, че по делото е безспорно, че липсва извършено нарушение
по чл.3 ал.1 т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Сочи, че за да
може да бъде ангажирана отговорността за подобно нарушение е необходимо
наличието на евентуално реално плащане в брой на сума, надвишаваща 10000 лева. Счита,
че всички доказателства по делото, има предвид и гласни доказателства и
назначената съдебно - счетоводна експертиза безспорно установяват, че реални
плащания в брой между И.Б. и „Агро Мик“ ООД посочените 7 броя приходни касови
ордери в НП не е имало. Посочва, че по делото има писмени доказателства, че
плащанията не са извършени в брой, а са били преведени по банков път, в пълно
съответствие със закона. Навежда доводи, че след като не е имало реални
плащания в брой, фактическата обстановка в НП, няма как да бъде приета за вярна
и доказана и няма как да бъде направен извода за нарушения състав на чл.3 т.2
от Закона за ограничаване плащанията в брой. Счита, че наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и правилно е отменено. Моли в този
смисъл, съдът да постанови решението си и да остави в сила атакуваното от
касационния жалбоподател първоинстанционно решение.
Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е отменено наказателно
постановление №182882-F197497/18.02.2016г., на директора на ТД на НАП гр.Велико
Търново, с което на И.С.Б. с адрес: ***, за това, че е извършил плащания в брой,
всяко на стойност под 15 000 лева, представляващи част от парична
престация по договор със стойност 50 000 лева – нарушение на чл. 3,
ал.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой и на основание чл.5, ал.1, от ЗОБП е наложено административно наказание –
глоба в размер на 16500 лева, като
на основание чл.190 от НПК направените по делото разноски от
жалбоподателя в размер на сумата от 456,49 лева за изготвяне на съдебно графична
и съдебно икономическа експертиза са възложени на Държавата.
Настоящата инстанция намира, че решението в частта
относно отмяна на наказателното постановление е валидно, допустимо и
постановено в съответствие със закона. Съдът правилно е установил, че в случая
с оглед заключението на вещото лице по графологичната експертиза Б. не е положил подпис за вносител върху представените ПКО по
делото, нито подпис „за заемодател“ в договор за паричен кредит от 24.09.2014
години и анекс по договор за паричен заем от 24.09.2014 година т.е. не е
доказано от административно-наказващия орган , че Б. е извършил административно
нарушение по см. на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ -не е извършил плащане чрез превод или
нареждане по платежна сметка на стойност под 10 000 лв., представляваща част от
парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000
лв. Доводът на касатора, че съдебното производство е недопустимо, тъй като
съдът е следвало на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН да прекрати производството
и да изпрати материалите на прокурор, е неоснователно, тъй като в хода на
съдебното производство пред РС Левски от назначената графологична експертиза се
установява , че ПКО не се подписани от лицето, сочено за техен автор и това е
престъпление по НК, но въобще не е свързано с нарушението по чл. 3, ал. 1 ,т. 2
от ЗОПБ, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на
лицето.
В частта за разноските обече
решението на РС-Левски е постановено при неправилно прилагане на закона. В ЗАНН
не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл.84 от ЗАНН,
доколкото в този закон няма особени
правила за призоваване….. определяне разноски на свидетел и вещи лица то
субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК, а съгласно чл.188, ал. 1 от НПК
разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в
бюджета на съответното учреждение, освен в посочените от закона случаи. В издаденото по тази материя ТР № 3 от
8.IV.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС на НРБ въпросът с разноските е
разрешен, като е прието, че за призоваването и разноските в производството по
обжалване на наказателни постановления важат правилата по делата от общ
характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат
определени обществени, а не лични отношения, още повече, че както при
наказателните от общ характер дела, така и при административнонаказателните
дела преследването и доказването се осъществяват от държавните органи. Направен
е извод, че с решението си по делото Съдът е длъжен да се произнесе на коя от
страните възлага разноските по делото, като това възлагане зависи от това дали
наказателното постановление е потвърдено, изменено или отменено, като в случай
на отмяна на наказателното постановление разноските остават за сметка на
Държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал
причина да се направят разноски. Посоченият тълкувателен акт сочи, че
разноските остават за сметка на Държавата, но очевидно е, че ТР има предвид
направените вече от бюджета разноски/сочат се вещи лица и свидетели/, а не и
разноските, които страна прави . Също
така следва да се отбележи, че при приемане на цитираното ТР през 1985 г. не е
действал и ЗОДОВ, като с приемането на
последния закон практиката на съдилища по въпроса за разноските се модифицира,
като се прие, че с оглед соченото в НПК и на база изводите, направени в ТР №
3/1985 г., разноските за адвокатска защита и други разноски, направени от
жалбоподателя при успешно проведено съдебно производство, завършило с отмяна на
атакуваното НП, могат и следва да се присъдят само по специалния ред на ЗОДОВ,
тъй като по аргумент от новелата на чл. 190 НПК/предишен чл. 170 НПК (отм.);/ и
тези разноски следва да бъдат за сметка на Държавата, а същата отговаря чрез
органите - юридически лица по реда на ЗОДОВ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка
с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав,
РЕШИ:
Отменя решение № 117/25.10.2017
г., постановено по а.н.д. № 473/2016 г.
на Районен съд - гр. Левски в частта за разноските.
Оставя в сила
решението в останалата част.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.