РЕШЕНИЕ

107

град Плевен, 21 Февруари 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тридесети януари  две хиляди и осемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Анета Петрова   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 1093/2017 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен, чрез ст. юрк Ц. Г., срещу решение № 117/25.10.2017 г. по а.н.д. № 473/2016 г. на Районен съд гр. Левски с доводи, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо и незаконосъобразно.  Посочва се, че от заключението на вещите лица, извършили графологическата експертиза е видно, че подписите поставени под представените по време на проверката договор за заем, както и приходните касови ордери, не са положени от И.Б.. Счита се, че всички тези обстоятелства препятстват решаване на делото по същество. Сочи се, че в конкретния случай е налице елемент от състава на престъпление от общ характер, използване и предоставяне на документи с невярно съдържание. Навеждат се доводи, че Районен съд гр. Левски е следвало да приложи разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а именно: когато се установи, че деянието, за което е образувано административно – наказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. Посочва се, че в обжалваното решение, Районен съд гр. Левски е възложил разноските по делото в полза на държавата. Счита се, че в тази си част решението на съда е незаконосъобразно, съгласно Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на ВАС, в което е посочено, че: разноски по административно – наказателни дела не се дължат, както за  първа инстанция, така и при производства пред административен съд. Смята се, че решението на Районен съд гр. Левски е недопустимо, неправилно и постановено в противоречие на законовите разпоредби. Моли се съдът да постанови решение, с което да обезсили решение № 117/25.10.2017 г. по а.н.д. № 473/2016 г. на Районен съд гр. Левски, с което е отменено наказателно постановление № 182882-F197497/18.02.2017 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, като изпрати преписката  на компетентната прокуратура. Моли се в частта за разноски, съдът да отмени решението на Районен съд гр. Левски.

В съдебно заседание касаторът - ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен, чрез ст. юрк Ц. Г., се представлява от юрк М. Ж., като поддържа жалбата. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмени  решението на Районен съд Левски.

В съдебно заседание ответникът – И.С.Б.,***, не се явява, представлява се от адв. Б.Б. ***. Счита,  че касационната жалба е неоснователна. Посочва, че редакцията на която се позовава касационният жалбоподател НАП на разпоредбите на чл.33 ал.2 от ЗАНН не позволява да бъде прието, че постановеното решение на Районен съд Левски е недопустимо, тъй като за да бъде прекратено административно-наказателното производство в съдебната му фаза и  делото да бъде изпратено на прокуратурата, се изисква административното нарушение да съставлява и престъпление по Наказателния кодекс. Счита, че въпросното административно нарушение, а това е нарушение по чл.3 ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, не съставлява престъпление по НК, както и че то не е било инкриминирано, не е инкриминирано и към момента. Навежда доводи, че към момента на постановяване на атакуваното решение, не са били сочени от касационния жалбоподател основания за прекратяване на производството и изпращане на делото на прокурор, с  оглед на това, че атакуваното решение е валидно и е правилно. В представеният отговор по касационната жалба са изложени съображения, че не са налице основания за ревизиране на това съдебно решение, т.е. да бъде ревизирана неговата основателност. Твърди, че по делото е безспорно, че липсва извършено нарушение по чл.3 ал.1 т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Сочи, че за да може да бъде ангажирана отговорността за подобно нарушение е необходимо наличието на евентуално реално плащане в брой на сума, надвишаваща 10000 лева. Счита, че всички доказателства по делото, има предвид и гласни доказателства и назначената съдебно - счетоводна експертиза безспорно установяват, че реални плащания в брой между И.Б. и „Агро Мик“ ООД посочените 7 броя приходни касови ордери в НП не е имало. Посочва, че по делото има писмени доказателства, че плащанията не са извършени в брой, а са били преведени по банков път, в пълно съответствие със закона. Навежда доводи, че след като не е имало реални плащания в брой, фактическата обстановка в НП, няма как да бъде приета за вярна и доказана и няма как да бъде направен извода за нарушения състав на чл.3 т.2 от Закона за ограничаване плащанията в брой. Счита, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и правилно е отменено. Моли в този смисъл, съдът да постанови решението си и да остави в сила атакуваното от касационния жалбоподател първоинстанционно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ЧАСТИЧНО  ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление №182882-F197497/18.02.2016г., на директора на ТД на НАП гр.Велико Търново, с което на И.С.Б. с адрес: ***, за това, че е извършил плащания в брой, всяко на стойност под 15 000 лева, представляващи част от парична престация по договор със стойност 50 000 лева – нарушение на  чл. 3, ал.1 от Закон за ограничаване на плащанията в брой и  на основание чл.5, ал.1, от ЗОБП  е наложено административно наказание – глоба  в размер на 16500 лева, като  на основание чл.190 от НПК направените по делото разноски от жалбоподателя в размер на сумата от 456,49 лева за изготвяне на съдебно графична и съдебно икономическа експертиза са възложени на Държавата.

Настоящата инстанция намира, че решението в частта относно отмяна на наказателното постановление е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Съдът правилно е установил, че в случая с оглед заключението на вещото лице по графологичната експертиза Б. не е  положил подпис  за вносител върху представените ПКО по делото, нито подпис „за заемодател“ в договор за паричен кредит от 24.09.2014 години и анекс по договор за паричен заем от 24.09.2014 година т.е. не е доказано от административно-наказващия орган , че Б. е извършил административно нарушение по см. на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ  -не е извършил плащане чрез превод или нареждане по платежна сметка на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Доводът на касатора, че съдебното производство е недопустимо, тъй като съдът е следвало на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН да прекрати производството и да изпрати материалите на прокурор, е неоснователно, тъй като в хода на съдебното производство пред РС Левски от назначената графологична експертиза се установява , че ПКО не се подписани от лицето, сочено за техен автор и това е престъпление по НК, но въобще не е свързано с нарушението по чл. 3, ал. 1 ,т. 2 от ЗОПБ, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на лицето.

В частта за разноските обече решението на РС-Левски е постановено при неправилно прилагане на закона. В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон  няма особени правила за призоваване….. определяне разноски на свидетел и вещи лица то субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК, а съгласно чл.188, ал. 1 от НПК разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение, освен в посочените от закона случаи. В издаденото по тази материя ТР № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС на НРБ въпросът с разноските е разрешен, като е прието, че за призоваването и разноските в производството по обжалване на наказателни постановления важат правилата по делата от общ характер, защото с престъпленията и с административните нарушения се засягат определени обществени, а не лични отношения, още повече, че както при наказателните от общ характер дела, така и при административнонаказателните дела преследването и доказването се осъществяват от държавните органи. Направен е извод, че с решението си по делото Съдът е длъжен да се произнесе на коя от страните възлага разноските по делото, като това възлагане зависи от това дали наказателното постановление е потвърдено, изменено или отменено, като в случай на отмяна на наказателното постановление разноските остават за сметка на Държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят разноски. Посоченият тълкувателен акт сочи, че разноските остават за сметка на Държавата, но очевидно е, че ТР има предвид направените вече от бюджета разноски/сочат се вещи лица и свидетели/, а не и разноските, които страна прави .  Също така следва да се отбележи, че при приемане на цитираното ТР през 1985 г. не е действал и ЗОДОВ, като с приемането на последния закон практиката на съдилища по въпроса за разноските се модифицира, като се прие, че с оглед соченото в НПК и на база изводите, направени в ТР № 3/1985 г., разноските за адвокатска защита и други разноски, направени от жалбоподателя при успешно проведено съдебно производство, завършило с отмяна на атакуваното НП, могат и следва да се присъдят само по специалния ред на ЗОДОВ, тъй като по аргумент от новелата на чл. 190 НПК/предишен чл. 170 НПК (отм.);/ и тези разноски следва да бъдат за сметка на Държавата, а същата отговаря чрез органите - юридически лица по реда на ЗОДОВ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 117/25.10.2017 г., постановено по а.н.д.  № 473/2016 г. на Районен съд - гр. Левски в частта за разноските.

Оставя в сила решението в останалата част.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.               2.