Р Е Ш Е Н И Е

№ 29

гр.Плевен, 17 Януари 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1092 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Р.М.Х. ***, чрез адв.Ц.Ц. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0940-000161/8.10.2017 год. на Началник РУ-Пордим при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година. С жалбата се претендира отмяна на заповедта, алтернативно- намаляване срока на приложената принудителна мярка за минималния предвиден от закона срок.

С жалбата се навеждат доводи, че заповедта е постановена при недоказаност на посоченото в нея нарушение по ЗДвП, поради което е необоснована, неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят твърди, че не е предоставял за управление на сина си Ш. Х., който е непълнолетен, товарния автомобил. С последния живеят в едно домакинство и той сам е взел ключовете на автомобила и го е привел в движение, за което жалбоподателят научил впоследствие от контролните органи. Твърди, че е земеделски производител и с посочения товарен автомобил упражнява стопанска дейност, превозва животните, които отглежда и осигурява снабдяването с фуражи. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед, алтернативно претендира намаляване на срока на приложената мярка.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Ц. *** с пълномощно на л.15 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Сочи, че в разпоредителната част на оспорената заповед не се съдържа посочване регистрацията на кое ППС се прекратява, нито има негови индивидуализиращи белези, нито е посочено чия собственост е това ППС. Сочи още, че в оспорената заповед не се съдържа позоваване на съставения акт за нарушение, именно с който се констатира нарушението-основание за прилагане на ПАМ, който акт има сезираща, констативна и обвинителна функция. Счита непозоваването на акта за нарушение за отменително основание, предвид, че органът се запознава с фактите-основание за приложение на мярката именно от съставения акт и вписаните в него факти. Моли за отмяна на заповедта. Алтернативно претендира намаляване на срока на приложената мярка предвид, че жалбоподателят е земеделски производител и с процесното МПС извършва превоз на животните, които стопанисва и фуража за тях и последното е от съществена необходимост за осъществяване на дейността му.

Ответникът е депозирал писмено становище на л.42-43 от делото, в което е изложил подробни съображения за неоснователност на подадената жалба. В съдебно заседание ответникът –Началник РУ-Пордим се явява лично и поддържа депозираното становище, по същество моли съда да потвърди оспорената заповед като законосъобразна.

Административният съд-Плевен, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 17.11.2017 год., видно от отбелязването върху разписката на л.3 от делото, а жалбата против същата е подадена на 28.11.2017 год., поради което жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед за прилагане на ПАМ №17-0940-000161/8.10.2017 год. на Началник РУ-Пордим при ОД на МВР-Плевен, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година. За да приложи мярката, административният орган е взел предвид, че Р.М.Х. като собственик на товарен автомобил Мерцедес 412 ЕН***КВ допуснал управлението му на 8.10.2017 год. в гр.Славяново, ул „Димитър Благоев“ от неправоспособен водач Ш. Р.Х. с ЕГН **********.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия, в т.ч. да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, със Заповед № 316з-1612/19.05.2017 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.4-6 от делото.

Оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването за форма. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Принудителната административна мярка е приложена на основание чл.171, т.2а в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция - бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. Цитираната разпоредба предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В процесния случай се касае за собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

На първо място следва да се отбележи, че в разпоредителната част на оспорената заповед, се съдържа и текстово, и цифрово посочване чрез изписване на правната норма, на приложената мярка, а именно-прекратяване на регистрацията на ППС. Не е посочено обаче регистрацията на кое ППС се прекратява, което е един от основните реквизити в разпоредителната част на заповедта, защото принудителната мярка се прилага именно спрямо посоченото ППС. В случая няма изписано след „заповядвам“ нито конкретно ППС, нито каквито и да било негови индивидуализиращи белези. Действително, в мотивите на заповедта е описано ППС- т.а. „Мерцедес 412“ с рег.№ЕН ***КВ, но то е посочено като елемент от състава на нарушението, което е установено и е станало основание за прилагане на ПАМ. Съгласно чл.172, ал.2, т.1 от ЗДвП, един от начините за прилагане на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол е недопускане управлението на моторното превозно средство, какъвто резултат се постига с прекратяване регистрацията на ППС. Ето защо в разпоредителната част на заповедта следва да се посочи прилаганата мярка –в случая прекратяване регистрацията на ППС, да се индивидуализира това ППС, спрямо което се прилага мярката, и да се посочи чия собственост е това ППС.

Допуснато е и друго нарушение, което обосновава отмяна на заповедта. Не се спори и се установява от оспорената заповед, че мярката е приложена заради това, че Р.М.Х. като собственик на товарен автомобил Мерцедес 412 ЕН***КВ е допуснал управлението му на 8.10.2017 год. в гр.Славяново, ул „Димитър Благоев“ от неправоспособен водач - Ш. Р.Х. с ЕГН **********. За целите на процесното административно производство е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като приложимата разпоредба на чл.171, т.2а не поставя други изисквания за прилагане на мярката, т.е. не е необходимо да се установява и доказва, че МПС е било доброволно отстъпено или предоставено, респ. собственикът мълчаливо или изрично да се е съгласил с използването на МПС от неправоспособно лице. Именно на такова поведение обаче сочи използваният глагол „допуснал“, имайки предвид, че Р.Х. е допуснал управлението на МПС от Ш. Х.. За да допусне извършването на това деяние, жалбоподателят следва да знае или да предполага, че собственото му МПС се управлява от друго лице, а този факт не е доказан от приобщените по административната преписка доказателства.

На следващо място, не се спори и се установява от приобщените доказателства-справка за нарушител/водач относно Ш. Х. и докладна записка рег.№2998/17.10.2017 год., че лицето, управлявало МПС -Ш. Х., към датата на издаване на оспорената заповед – 8.10.2017 год. не е бил правоспособен водач, тъй като видно от вписаното ЕГН – **********, не е навършил 18 години, каквато възраст се изисква от нормата на чл.151 от ЗДвП за управление на МПС от категорията на процесното. Управлението на ППС без съответна категория, която дава на водача това право, е констатирано като административно нарушение и за същото е съставен приложеният на л.23 от делото акт за нарушение фабр.№090649/8.10.2017 год. Този акт обаче не е вписан като фактическо основание за издаване на заповедта, а е следвало в същата да се съдържа позоваване и на акта. Извод затова съдът прави от разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП , съгласно който текст в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "и", "к", "л", "м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Т.е. във всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач (какъвто в случая има) и във всички случаи в издадената на собственика заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед липсва. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е неправоспособен и този акт има не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Защото издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява, запознава се с фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този акт факти. Затова, за да направи своя воля прилагането на мярката на основание извършеното нарушение от водача, той следва да възприеме същите именно от акта за нарушение. Именно поради тази причина непозоваването на акта за нарушение в оспорената заповед съставлява самостоятелно нарушение на формата, обосноваващо отмяна на заповедта. Към административната преписка са приложени и други писмени документи, но част от тях – докладна записка рег.№2998/17.10.2017 год. на л.3132, сведение от 11.10.2017 год. на л.33, сведение от 11.10.2017 год. на л.36, два броя разпореждания от 11.10.2017 год. на л.37-38, са издадени след датата на постановяване на оспорената заповед от 8.10.2017 год. и обективно не са могли да послужат като основание за нейното издаване. Другата част от приложените писмени доказателства – два броя докладни записки , изготвени от актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта на л.34-35, са от датата на издаване на оспорената заповед- 8.10.2017 год., но също не са цитирани в заповедта, в заповедта не се съдържа позоваване на тези докладни записки и няма как да се съдържа позоваване и да послужат като такова основание, тъй като са сведени до знанието на Началник РУ-Пордим, издал оспорената заповед, чак на 9.10.2017 год.-един ден след издаване на заповедта, видно от датата на поставената резолюция. Следователно, Началникът на РУ-Пордим е издал оспорената заповед, без да се е запознал с фактическото основание за прилагане на ПАМ и без да се позове на такова, което прави издадената заповед немотивирана. Това прави и недоказани фактите, на които се е позовал органът, за да приложи конкретната принудителна мярка. Защото тези факти се доказват с писмените документи по преписката, на които не се съдържа позоваване в заповедта.

Ето защо съдът намира, че заповедта следва да бъде отменена на посочените основания.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на Р.М.Х. ***, подадена чрез адв.Ц.Ц. ***, Заповед за прилагане на ПАМ №17-0940-000161/8.10.2017 год. на Началник РУ-Пордим при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо Р.Х. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: