РЕШЕНИЕ

№ 141

гр. Плевен , 09.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдията Иванова исково административно дело № 91 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба от С.С.С., ЕГН **********,*** чрез адв П. ***, съдебен адрес:*** против Областна дирекция на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3, с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който претендира вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление №5к/26.06.2017 година на началник Първо РУ-Плевен към ОД на МВР Плевен, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП пре РС и пред Административния съд.. Претендира се заплащане на сума в размер на 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на исковата молба – 19.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба твърди, че с наказателно постановление № 5к/26.06.2017 г. на началник на Първо РУ Плевен към ОД на МВР –Плевен на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ му е наложено административно наказание –глоба в размер на 550 лева за нарушение на чл. 87, ал. 1 от ЗББВВПИ – не е подал необходимите документи за продължаване на срока на разрешителното за носене, употреба и съхранение на пистолет. Посочва, че наказателното постановление е обжалвано пред РС- Плевен и пред Административен съд Плевен и е отменено. Във връзка с обжалването му е ангажирал адвокат и заплатил 350 лева възнаграждение за изготвяне на жалба и представителство пред РС Плевен и 150 лева за изготвяне на касационна жалба представителство пред АС Плевен и намира, че сумата от 500 лева ведно със законната лихва от 19.01.2018 година - датата на подаване на исковата молба , следва да му бъде заплатена от ОД на МВР –Плевен. Моли да му бъдат заплатени и разноските по настоящото производство.

Ответникът по делото-ОД на МВР Плевен не представя становище.

В съдебно заседание ищецът – С.С.С., ЕГН **********,***, не се явява, представлява се от адв. П. *** , който поддържа исковата молба и намира, че е основателна и следва да бъде уважена, като бъдат присъдени разноски.

Ответникът - Областна дирекция на МВР Плевен, се представлява от гл. юрк. Ф., която намира исковата молба за неоснователна и счита, че е завишен размера на възнаграждението и моли да бъде намален, тъй като производството пред РС се е развило в едно съдебно заседание и не е налице фактическа и правна сложност, като не са извършени изключителни действия по защита от адвоката. Намира, че следва да бъде редуциран размерът на обезщетението.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен прокурор Антонова дава заключение за основателност на исковата претенция и за доказаност на същата по основание и размер, и предлага на съда да бъде уважена с оглед ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 801 от 04.10.2017 год., постановено по нахд № 2317/2017 год., Районен съд – Плевен е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № 5К/26.06.2017 г. на Началник Първо РУ-Плевен към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на ищеца за нарушение на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ е наложена административна санкция глоба в размер на 500 лв. За да постанови обжалваното решение Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че на 20.06.2017 г. в гр. Плевен, ул. „Гладстон“ № 7А, при извършена проверка около 11:40 часа на заявление с вх. № 177200-5321/26.05.2017 г. е установено, че С. не е подал необходимите документи за продължаване на срока на разрешително за носене н пистолет „Макаров“ к.9 х 18мм, № АВ 383844, което било валидно до 15.05.2017 г.

В развилото се пред Районен съд - Плевен съдебно производство по обжалване на издаденото наказателно постановление, С. е упълномощил адв. П. *** с пълномощно на л.2 по ахд № 2317/17 г. по описа на РС Плевен за осъществяване на правна помощ и представителство пред Районен съд – Плевен, в което е отбелязано, че е за първа инстанция. Договорено е възнаграждение от 350 лева , като в договора за правна защита и съдействие е отбелязано, че е платено изцяло в брой. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на л.12 от делото на Районен съд - Плевен, в производството пред същия, е отбелязано, че жалбоподателят не се явява и се представлява от пълномощника си адвокат П..

Решението на РС е обжалвано пред Административен съд –Плевен, като към касационната жалба е представено пълномощно на л. 5 по кад №900 по описа за 2017 г. на АС Плевен за процесуално представителство, като е уговорено възнаграждение в размер на 150 лева и е отбелязано в договора за правна защита и съдействие, че е платено. В съдебно заседание 24.11.2017 година адв. П. се явява, а с решение № 603/18.12.2017 година първи касационен състав на АС Плевен отменя решение № 801/04.10.2017 г , постановено по нахд №2317/2017 г. по описа на РС-Плевен.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Предявеният иск е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление № 5К/26.06.2017 г. на Началник Първо РУ-Плевен към ОД на МВР – гр. Плевен, изразяващи се в направените в хода на нахд № 2317/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен разноски за адвокатско възнаграждение – в размер на 350 лева и направени разноски пред касационната инстанция в размер на 150 лева.. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ОД на МВР -Плевен. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното нахд №2317/2017 год. на ПРС и кад № 900/2017 год. На АС Плевен, че е отменено наказателното постановление. Решението на съда е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков реди в тази връзка е неоснователно твърдението на ответника в становището по исковата молба, че разноски не са дължими.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на нахд № 2317/2017 г. по описа на РС - Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. е заплатено в брой. Представен е договор за правна защита и съдействие по кад №900 по описа за 2017 г на АС Плевен, в който е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 150 лева. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв. по нахд № 2317/2017 г. по описа на РС – Плевен и в размер на 150 лева за процесуално представителство по кад № 900/2017 по описа на АС Плевен.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания.

Предвид горепосоченото и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява основателен и доказан както по основание, така и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по нахд №2317/17по описа на ПРС и за защита по кад №900/2017 г. по описа на АС Плевен.

Ответник по иска за вреди е Областна дирекция на МВР Плевен-Плевен в качеството си на юридическо лице, издало незаконосъобразния акт, на основание чл.205 от АПК във връзка чл.37, ал.1, т.2 вр. ал.2 от Закона за МВР.

Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на договореното и изплатено възнаграждение, тъй като не е проявена различна от обичайната процесуална активност от адв П. при защита на С. ***. В случая са налице доказателства за извършени разходи от лицето във връзка с организиране на защитата му и договореното възнаграждение, съдът не може да намалява поради прекомерност, тъй като в случая се претендира обезщетение за имуществени вреди, които са доказани с писмени документи и съдът не може да присъди различна сума, по –малка от претендираната, тъй като са налице неоспорени писмени доказателства за претърпени вреди в размер на 500 лева.

Ищецът претендира и законната лихва върху сумата от 500 лева от 19.01.2018 година - датата на подаване на исковата молба. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, като в случая искането на лицето е за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба и следователно се дължи върху главницата , считано от 19.01.2018 г., тъй като съдът не може да се произнесе извън претендираното от ищеца.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски и съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер общо на 310 лв. – договорено и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие на л.3 по делото и държавна такса в размер на 10 лв. 

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

РЕШИ:

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на С.С.С., ЕГН **********,*** сумата от 500 ( петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева, платени по нахд №2317 по описа на ПРС за 2017 година и сумата от 150 (сто и петдесет) лева и 150 лева - разноски за адвокатско възнаграждение, платени по кад №900 по описа на АС-Плевен за 2017 година, ведно със законната лихва считано от 19.01.2018 година –датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на С.С.С., ЕГН **********,*** направените в настоящото съдебно производство разноски в размер общо на 310 (триста и десет) лв., съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и държавна такса в размер на 10 лв. 

Препис от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба чрез Административен съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: