ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 329
гр.Плевен, 7.03.2018 год.
Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно
заседание на седми март две хиляди и
осемнадесета година, в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
като разгледа
докладваното от съдията административно дело №89 по описа на Административен
съд – Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед
№РД-08-2207/24.10.2017 год. на Директора на РЗОК-Плевен в частите по : т.1 (I.1 от
КП №110/14.09.2017 год.), с която за един брой
повторно нарушение на чл.13, ал.4, т.4 от ИД №151206/1.04.2016 год. на
дружеството е наложена „финансова неустойка“ в размер на 100 (сто) лева и т.2 (I.2 от
КП №110/14.09.2017 год.), с която на дружеството
за нарушение на чл.15, ал.2 от ИД №151206/1.04.2016 год. е наложена „финансова
неустойка“ в размер на 50 (петдесет) лева. Тази заповед
е връчена на дружеството на
24.10.2017 год. чрез пълномощник с пълномощно №3393/5.09.2017 год., видно от
разписката на л.14 от делото. Заповед №РД-08-2207/24.10.2017 год. на Директора
на РЗОК-Плевен е била оспорена по административен ред пред по-горестоящия административен
орган, а именно-пред Управителя на Националната здравноосигурителна каса с
жалба с входящ номер на РЗОК-Плевен 56-00-332/13.11.2017 год., приложена на
л.21-26 от делото. Тази жалба е била
изпратена от РЗОК чрез куриерска служба на горестоящия административен орган, а
именно – на Управителя на НЗОК-София, където е получена на 15.11.2017 год.,
видно от разписка на л.93 от делото и е входирана в НЗОК с
вх.№20-15-388/15.11.2017 год., видно от отбелязването в обстоятелствената част
на постановеното решение на л.16 от делото. Управителят на НЗОК-София е постановил по жалбата Решение
№РД-15-2/2.01.2018 год., приложено на л.16-л.20 от делото. По делото няма данни
на коя дата е било получено това решение от дружеството-жалбоподател, но между
датата на постановяването му-2.01.2018 год. и датата на подаване на жалба
против Заповед №РД-08-2207/24.10.2017
год. на Директора на РЗОК-Плевен пред
съда, заведена с вх.№56-00-89 от 16.01.2018 год., са изминали точно 14 дни.
При така установените факти съдът намира жалбата, подадена пред съда от „Максифарма“ ЕООД с ЕИК 203165856, гр.Варна
против Заповед №РД-08-2207/24.10.2017 год. на Директора на РЗОК-Плевен за недопустима
за разглеждане по същество, по следните съображения:
След като дружеството е направило избор и е упражнило правото си да
оспори Заповед №РД-08-2207/24.10.2017 год. на Директора на РЗОК-Плевен първо по
административен ред пред по-горестоящия административен орган, то по подадената от него жалба входящ номер в НЗОК
№ 20-15-388 от 15.11.2017 г., Управителят на НЗОК е бил длъжен да се произнесе в
14-дневен срок от постъпване на тази жалба, а именно считано от 15.11.2017 г. управителят
на НЗОК е следвало постанови акт до 29.11.2017
г. включително – сряда, присъствен ден, на основание чл.97 ал.1 от АПК, съгласно
който текст когато органът е едноличен, какъвто е управителят на НЗОК, той е длъжен
да се произнесе в двуседмичен срок от получаване на преписката. Когато горестоящият
административен орган не се е произнесъл в този двуседмичен срок-до 29.11.2017
год., считано от датата на която е изтекъл последния ден за произнасяне, а
именно - от 29 ноември 2017 г. е започнал да тече срок за обжалване на
постановената от Директора на РЗОК-Плевен заповед пред съда, по аргумент на
разпоредбата на чл.149 ал.3, във връзка с ал.1 от АПК, съгласно която, когато
актът е бил оспорен по административен ред, 14-дневният срок за обжалване по чл.149 ал.1 започва да
тече от крайната дата, на която по-горестоящият административен орган е следвало да се
произнесе. В случая срокът за жалба пред съда против първоначалния акт, т.к.
именно той е предмет на оспорване по смисъла на чл.145 ал.2 т.1 и чл.97, ал.5
от АПК, е започнал да тече от 30.11.2017
г. – четвъртък, присъствен ден и е изтекъл на 13.12.2017 г.- сряда, присъствен ден. Жалбата против Заповед
№РД-08-2207/24.10.2017 год. на Директора на РЗОК-Плевен е подадена повече от
един месец по-късно от изтичането на срока, а именно- на 16.01.2018 год. лично в деловодството на органа, видно от писмо
с вх.№1028/6.03.2018 год. В случая е без значение постановеното по-късно след
изтичане срока за произнасяне от горестоящия орган Решение № РД-15-2, което е
постановено на 2.01.2018 год. г. при срок за произнасяне на Управителя на НЗОК-29
ноември 2017 г. В този смисъл е постановено Тълкувателно решение № 6 от 30 юни 2015 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСС
на Първа и Втора колегия на ВАС, като въпросът е разрешен с т.2 на цитираното Тълкувателно
решение. В него именно е посочено, че при непроизнасяне на горестоящия административен
орган в установения от закона срок, срокът за подаване на жалба пред съда,
когато жалбоподателят е упражнил правото си на жалба по административен ред,
започва да се брои от датата, на която е изтекъл срока за произнасяне на
горестоящия орган, а не когато е връчено последващо, постановено след срока за
неговото постановяване решение на горестоящия орган, т.к. противното би
означавало да се новира срокът за обжалване и в полза на тези жалбоподатели,
които са упражнили правото си за административно обжалване, да бъде даден нов,
по-дълъг срок за това.
Ето защо и на основание чл.149 ал.3, във връзка с ал.1, чл.145 ал.2 т.1
и чл.159 т.5 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА датата на съдебното заседание – 12 април 2018 год., за когато
да се уведомят страните да не се явяват.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от „Максифарма“ ЕООД с ЕИК 203165856,
гр.Варна 9020, район Младост, бул „Република“, сграда на Медицински център
Младост Варна, представлявано от управителя В.С.М., против Заповед
№РД-08-2207/24.10.2017 год. на Директора на РЗОК-Плевен в оспорените части,
както следва : по т.1 (I.1 от КП №110/14.09.2017
год.), с която за един брой повторно нарушение на
чл.13, ал.4, т.4 от ИД №151206/1.04.2016 год. на дружеството е наложена
„финансова неустойка“ в размер на 100 (сто) лева и по т.2 (I.2 от КП №110/14.09.2017 год.), с която на дружеството за нарушение на чл.15, ал.2
от ИД №151206/1.04.2016 год. е наложена „финансова неустойка“ в размер на 50 (петдесет) лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 89 по описа на
Административен съд – Плевен за 2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори пред Върховния административен съд в
седмодневен срок от съобщението до страните, чрез Административен съд – Плевен.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: