Р E Ш Е Н И Е

№ 164

гр.Плевен, 22 Март 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 87 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1222 от 29.12.2017 г., постановено по нахд № 3471/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-005038 от 18.10.2017 г. на Началник група при ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на Д.Т.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП за това, че на 07.10.2017 г. в 23,34 часа в гр.Плевен на ул. Цар Самуил до № 8, като водач на лек автомобил Пежо 406 с рег.№ СВ***АН, собственост на Г. К. с ЕГН **********, управлява с концентрация на алкохол в кръвта 0,99 промила, изпробван с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.№ 0254, издаден талон за медицинско изследване № 0003222.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Д.Т.Д. чрез адвокат С.Н. ***, който счита същото за неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че РС – Плевен в нарушение на процесуалните правила е дал ход на делото на 28.12.2017 г. без да е призован редовно жалбоподателя, като не са били налице предпоставките по чл.61 ал.2 от ЗАНН, когато съдът може да даде ход на делото, ако жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Сочи, че в конкретния случай жалбоподателят не само не е намерен на адреса, но и има проведен разговор с него на 22.12.2017 г., че се намира на аерогара София на път за Англия и няма възможност да се завърне до датата, за която е насрочено делото – 28.12.2017 г. Посочва също, че тези обстоятелства са документирани в призовката и би следвало да се приеме, че жалбоподателя има основателна причина да не присъства в съдебно заседание на 28.12.2017 г. Навежда доводи, че Районен съд – Плевен е дал ход на делото, въпреки че е запознат с обстоятелствата, отразени в призовката, което е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. В заключение моли съда да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Плевен.

В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв. Н. с надлежно пълномощно на л.3 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по същата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с наказателно постановление № 17-0938-005038/18.10.2017г. издадено от Началник Група към ОД на МВР Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – Плевен, на  Д.Т.Д., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. На основание Наредба NIз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. НП е издадено въз основа на АУАН № Д339835/07.10.2017г.  за това, че Д. на 07.10.2017г. в 23.24 часа в гр. Плевен, ул. „Цар Самуил“ до №8 управлява лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ СВ *** АН, собственост на Г. Г. К. след употреба на алкохол, изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARDM – 0254, който показал 0,99 промила в издишания въздух. Издаден талон за медицинско изследване 0003222. Автомобилът спрян от движение. Нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.

Съдът приел, че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприел показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител   В. С. В. и свидетеля Л. Х. Ц., чиито показания кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От тях установил времето и мястото на извършеното нарушение и личността на извършителя Позовал се на доказателствената сила на редовно съставените актове за нарушение съобразно чл. 189 ал.2 от ЗДП. Твърденията на жалбоподателя, че е употребил неназовани лекарствени средства съдът приел за негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а по категоричен начин се опровергава от показанията на разпитания актосъставител и свидетел, както и от представените писмени доказателства. В тази връзка съдът взел предвид, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН Д. е направил възражение, че не е управлявал автомобила след употреба на алкохол.

На това основание съдът направил извод, че Д. виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която съдът извършил, не констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

 Касационната инстанция преценява оспореното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Единственото оплакване в касационната жалба се свежда до това, че РС в нарушение на процесуалните правила е дал ход на делото, без жалбоподателят да е бил редовно призован за същото. Посочил е още, че при проведен разговор на 22.12.2017 год по телефон с жалбоподателя, последният е посочил, че в момента се намира на аерогара София, на път за Англия и няма възможност да се завърне на 28.12.2017 год., когато се провежда съдебното заседание. Тези обстоятелства са документирани в призовката и са сочели на основателна причина жалбоподателят да не присъства в съдебното заседание. Въпреки че е бил запознат със сочените обстоятелства, РС е дал ход и е разгледал делото, което е ограничило процесуалните парва на жалбоподателя на защита.

Установява се от материалите по делото, че Д. има два известни адреса за призоваване-в гр.София, ***, посочен в акта за нарушение с бл.№339035 и в наказателното постановление в гр.Плевен, на ул ***, посочен в жалбата против НП до ПРС. В придружителното писмо до СДВР на л.13 от делото на РС е дописан на ръка и адрес в гр.София, ул ХХХ, но не е ясно кой и на какво основание е извършил това дописване. На л.26 от делото на РС е приложена призовка до жалбоподателя за датата на съдебното заседание на адреса в гр.София, ул. ХХХ, в която няма никакви удостоверени обстоятелства, същата не е била връчена изобщо на Д.. На л.28 от делото има върнат по факс отрязък от призовка за Д., в която е отбелязано, че при посещение на адрес в гр.София, ул ХХХ- „ Не откривам никого. Къща с ограничен достъп. Липсва звънец и ……..“ (последната дума не се чете). Посочена е дата 21.12.2017 год. и подпис на длъжностно лице, на което е удостоверено качеството. На л.29 е приложена „докладна“ от съдебен деловодител за уведомяване за датата на съдебното заседание, но само относно актосъставителя и свидетеля по делото. На л.30 е приобщена призовка, изпратена до Д. на адрес ***, със следното отбелязване: „Адресът посетен на 19.12.17г. в 19,20 ч, на 21.12.17г в 11,50 ч. На 22.12.2017 год. в 9,30часа се обади лично жалбоподателя на GSM *** и заяви, че е на аерогарата и пътува за Англия с предварително закупени билети и ще се прибере в България на 29.12.2017 год.“ Отбелязана е дата 22.12.2017 год. , подпис и две имена на лицето, удостоверило тези обстоятелства, без посочване на качеството на това лице. На проведеното на 28.12.2017 год. съдебно заседание съдът е констатирал, че жалбоподателят е призован на посочения в жалбата адрес, намерен е по телефона, като при проведен разговор от призовкаря жалбоподателят заявил, че се намира на аерогарата и пътува за Англия. Отразил в протокола от съдебно заседание, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, дал ход на същото, взел го за решаване и на 29.12.2017 год. постановил съдебен акт.

При тези данни основателни са направените оплаквания в касационната жалба, извеждащи отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК във връзка с ал.3, т.1 от НПК. Допуснато е съществено нарушение на процесуални правила поради провеждането на съдебното заседание на Плевенския РС при нередовно призоваване на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН, съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Първата изпратена до жалбоподателя призовка на л.26 изобщо не е му е била връчена, липсва удостоверяване на връчването й по надлежния ред. Втората налично по делото призовка на л.28 от друга страна не е изпратена до посочения от Д. в жалбата до РС адрес, каквото е изискването на чл.61, ал.2 от ЗАНН. Съдът може да даде ход на делото при условията на тази разпоредба, само ако жалбоподателят е търсен на адреса, който той сам е посочил и не е намерен на него. Призовката на л. 28, макар и да удостоверява търсене и ненамиране на адресата си, е изпратена на адрес в гр.София, който не е посочен нито в АУАН, нито в НП, нито в жалбата до РС и не е ясно как е установено, че това е адрес-постоянен, настоящ или друг такъв, на който Д. пребивава по една или друга причина, поради което не може законосъобразно при ненамиране на този адрес да се приложи чл.61, ал.2 от ЗАНН. Единствено последно изпратената до Д. призовка на 30 удостоверява надлежно, че Д. е бил търсен на адреса в гр.Плевен, посочен от самия него в жалбата до РС, но липсва удостоверяване от лицето, подписало се под удостоверените обстоятелства дали е намерен Д. или друго лице, което да приеме призовката. Т.е. липсва удостоверяване на факта на ненамиране на адрес, което е основното, за да се приложи разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗАНН. От друга страна, в самата разписка не е отбелязана длъжността на лицето, което е извършило отбелязването, съобразно изискването на чл.181, ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, което прави връчването нередовно и на това основание. Не на последно място следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.178, ал.8 от НПК допуска в бързи случаи призоваването да става и по телефона, телекса или факса, като призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило. В случая обаче удостоверените в призовката на л.30 от делото на РС сочат на телефонно обаждане от страна на лице, което удостоверилото проведения телефонен разговор лице е счело, че е жалбоподателят, до посочен в призовката телефон, а не удостоверява призоваване по телефон на жалбоподателя от дл.лице по призоваването, още повече, че по делото няма посочен телефон за връзка с Д.. На последно място, дори да няма основание за съмнение в удостоверените в призовката на л.30 обстоятелства, последните действително са сочели на обективни причини на жалбоподателя за невъзможността му да участва в съдебното заседание, което е било индиция за съда за извършване на проверка на сочените обстоятелства, които са били обективно проверими и даване на възможност на Д. за активно участие в процеса чрез отлагане на делото за друга дата.

При това положение въззивният съд не е следвало да дава хода на делото и като е сторил това, е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3, т. 1, довело до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя и осуетяване възможността последният да реализира защитата си. При наличие на констатираните съществени процесуални нарушения във връзка с участието на страна в процеса, която още в жалбата против НП е посочила, че в съдебно заседание ще представи и доказателства за обстоятелствата, релевирани в жалбата, касационният съд следва да отмени оспореното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК по препращане от чл. 63 ЗАНН да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС, който да спази процедурата по призоваване на Д., като му даде възможност за активно участие в процеса, след което да се произнесе по въпроса има ли виновно извършено от Д. нарушение на ЗДвП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1222 от 29.12.2017 г., постановено по нахд № 3471/2017 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Плевен при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.