Р E Ш Е Н И Е

№ 179

гр.Плевен, 27 Март 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 1086 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 70-73 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е въз основа на предложение за възобновяване на административно-наказателното производство на основание чл.70, б.“д“ и чл.72, ал.1 от ЗАНН от Юлия Накова-наблюдаващ прокурор по досъдебно производство №Д 543/2017 год. по описа на РП-Плевен, внесено с обвинителен акт срещу М.И.Б. за престъпление по чл.235, ал.3, т.4 вр. ал.1вр. чл.28, ал.1 от НК затова, че на 12.01.2017 год. в землището на с.Петърница, обл.Плевенска, в отдел 198, подотдел „В“, държавна горска територия, при условията на повторност, без редовно писмено позволително, извършил сеч на 2 пр.куб.м.дъбови дърва за огрев от горския фонд на стойност 140лева и извозил 1 пр.куб.м.дъбови дърва за огрев от горския фонд на стойност 70 лева.

Сочи се в предложението за възобновяване, че в хода на разпоредителното заседание по нохд № 3030/2017 г. по описа на РС Плевен са били приложени копия на издадени наказателни постановления срещу същото лице за извършени от него на 12.01.2017 година нарушения на Закона за горите. По настоящото дело е приложено наказателно постановление №222/11.07.2017 год. на Директора на РДГ-Ловеч срещу М.И.Б. затова, че на 12.01.2017 год. в землището на с.Петърница, обл.Плевенска, в отдел 198, подотдел В, държавна горска територия, извършва сеч с бензиномоторен трион на 2 пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, без да притежава документ за правоспособност за извършваната от него дейност. НП е влязло в сила на 29.07.2017 год.

Сочи се в предложението, че предвид, че се касае за едни и същи факти и обстоятелства, въз основа на които едновременно е ангажирана административнонаказателната и наказателната отговорност на М.Б.,*** на основание чл.248, ал.5, т.3, във връзка с чл.25 ал.1 т.5 от НПК е спрял наказателното производство по нохд № 3030/2017 г., като дал срок за изготвяне на предложение за възобновяване на административнонаказателното производство. Твърди се, че двете производства са с идентичен предмет и имат за цел репресия и превенция спрямо същото лице – М.И.Б., поради което според молителя са налице предпоставките за възобновяване на административнонаказателното производство на основание чл.70 б.“д“ от ЗАНН – деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.

В заключение е направено предложение да бъде възобновено административнонаказателното производство по преписка, образувана във връзка с издаване на НП № 222/11.07.2017 г. на Директора на РДГ – Ловеч срещу М. И. Б.. Допълнително, в молба вх.№504/30.01.2018 год. се конкретизира направеното искане от молителя, а именно-след възобновяване на административнонаказателното производство, да се отмени наказателно постановление № 222/11.07.2017 г. на Директора на РДГ – Ловеч и да се прекрати административнонаказателното производство.

Ответникът Регионална дирекция по горите-Ловеч, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по предложението за възобновяване.

Ответникът М.И.Б. в съдебно заседание се явява лично и заявява, че предоставя на съда да реши основателно ли е предложението за възобновяване.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура-Плевен в съдебно заседание се представлява от прокурор Антонова, която поддържа предложението за възобновяване, по същество моли съда да уважи същото, като се отмени наказателно постановление № 222/11.07.2017 г. на Директора на РДГ – Ловеч и се прекрати образуваното административно-наказателно производство.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предложението за възобновяване на основание чл. 70, б. "д" от ЗАНН е допустимо, тъй като е направено от компетентния за това орган по чл. 72, ал. 1 от ЗАНН-наблюдаващия прокурор по досъдебно производство №Д 543/2017 год. по описа на РП-Плевен, видно от протокол на л.20 от делото, при липса на предвиден в закона преклузивен срок за това, по аргумент от чл. 71 от същия закон.

Разгледано по същество е основателно.

От фактическа страна се установява, че със съставянето на АУАН № 222/13.01.2017 год. серия СЗДП 2016 г.фобр. №093767 срещу М.И.б. с ЕГН ********** *** е образувано административнонаказателно производство за това, че на 12.01.2017 год. в землището на с.Петърница, община Долни Дъбник, отдел 198, подотдел“в“, държавна горска територия, извършва сеч с бензиномоторен трион, без да притежава документ за правоспособност за извършваната от него дейност. На основание така съставения АУАН Директорът на Регионална дирекция по горите-гр.Ловеч, е издал Наказателно постановление №222/11.07.2017 г., от което е видно, че Б. е административно наказан за това, че на 12.01.2017 год. в землището на с.Петърница, обл.Плевенска, в отдел 198, подотдел В, държавна горска територия, извършва сеч с бензиномоторен трион на 2 пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, без да притежава документ за правоспособност за извършваната от него дейност. Наказателното постановление като необжалвано е влязло в сила на 29.07.2017 г., видно от заверката върху същото на л.39 от делото.

Същевременно с Постановление за образуване на досъдебно производство от 12.12.2017 год. на л.21 от делото е постановено да започне досъдебно производство срещу М.И.Б. *** затова, че на 12.01.2017 год. в землището на същото село, без редовно писмено позволително, сече и извозва дървен материал от горския фонд – един кубичен метър дъбови дърва за огрев, като случая е маловажен. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 20.10.2017 год. от разследващ орган, е предявено обвинение срещу М.И.Б. в извършване на престъпление от общ характер затова, че : 1. На 12.01.2017 год. в землището на с.Петърница, общ.Долни Дъбник, обл.Плевенска, от отдел 198, подотдел „в“ на ДГТ, при условията на повторност, извършил сеч на два пространствени кубически метра дъбови дърва , на стойност 140 лева-престъпление по чл.235, ал.3, т.4, вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК-за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до осем години и „глоба“ от пет хиляди до петнадесет хиляди лева; 2. На 12.01.2017 год. в землището на с.Петърница, общ.Долни Дъбник, обл.Плевенска, от отдел 198, подотдел „в“ на ДГТ, при условията на повторност, извозвал с конска каруца един пространствен кубичен метър дъбови дърва на стойност 70 лева - престъпление по чл.235, ал.3, т.4, вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК-за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до осем години и „глоба“ от пет хиляди до петнадесет хиляди лева. Изготвен е и внесен в Районен съд-Плевен, обвинителен акт по ДП №Д 543/2017 год. по описа на РП-Плевен срещу М.И.Б., обвинен в това, че на 12.01.2017год. в землището на с.Петърница, обл.Плевенска, в отдел 198, подотдел „В“, държавна горска територия, при условията на повторност, без редовно писмено позволително, извършил сеч на 2 пр.куб.м.дъбови дърва за огрев от горския фонд на стойност 140лева и извозил 1 пр.куб.м.дъбови дърва за огрев от горския фонд на стойност 70 лева. В Районен съд – Плевен е образувано нохд №3030 по описа на съда за 2017 год., спряно с протоколно определение на съдията-докладчик, на основание чл.248, ал.5, т.3 във вр. чл.25, ал.1, т.5 от НПК.

От изложеното е видно, че в случая е налице образувано наказателно производство срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/. Същото деяние (idem) е елементът, който именно свързва двата процеса срещу лицето, като това понятие е най-противоречивият аспект на принципа ne bis in idem. В този смисъл между административнонаказателната и наказателната квалификация на деянието се наблюдават известни различия-например чл.258 от ЗГ, на което основание е наложена санкцията за нарушението, за което е издадено НП №222/2017 год., санкционира извършването на дейност в горските територии, без наличието на съответната правоспособност. Дейност, която съществено се различава от санкционираната с чл.235 от НК, запретяваща сечта, събирането, добива, вземането или извозването от горския фонд на каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета. Същественото в случая е, че извършването на дейност в горските територии, без наличието на съответната правоспособност се свързва именно с осъществена от Б. ***, отдел 198,подотдел „в“, държавна горска територия, на 12.01.2017 год., с бензиномоторен трион, на 2 пр.куб.м. дъбови дърва за огрев, без да притежава документ за правоспособност за извършваната от него дейност. Т.е. деянието, за което е възбудена наказателна отговорност на Б., за което същият е привлечен, произтича от идентични факти, респ. от такива, които по същество са „значително същите“ – сходни с фактите, за които е реализирана вече административнонаказателната му отговорност. Защото именно фактите, а не правната квалификация на деянието е отправна точка на преценка за наличието на idem. Престъплението/нарушението се разглежда в случая като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същ извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и пространството, независимо от правната квалификация или защитавания правен интерес. СЕС изрично признава правилото за „фундаментален принцип на общностното право“, интерпретирайки го като същностна гаранция за недопустимостта същото лице да бъде санкционирано повече от веднъж „за единствен фактически състав на незаконно поведение, предназначен да защити същия правен актив“, като според СЕС отправна точка за преценка на понятието „същото деяние“ е „конкретното незаконно поведение“, „идентичността на фактическите актове“. Изложените доводи обуславят заключение, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за определянето на idem, водещо е значението на фактическата идентичност или съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъщественото от дееца поведение, съпоставка на съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. В конкретния случай (и в административнонаказателното, и в наказателното производства) се касае за един и същ деец, осъществил по едно и също време и на едно и също място противоправно поведение-незаконна сеч и извозване на определено количество дърва, като разликите при административната и наказателната простъпки касаят отделни обективни признаци, които не са съществени от гледна точка еднаквостта , сходството на основните факти като отправна точка на понятието idem. Ето защо настоящият състав на съда прави извод, че в случая е налице образувано наказателно производство срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, §1 от Европейската конвенция за правата на човека.

С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., чийто постановки са потвърдени с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 4/2017 г., постановено по повод констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК при конкуренция между наказателна отговорност и административнонаказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние с оглед спазване на принципа ne bis in idem /забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние/, в т. 1.2.2. е прието, че в случаите, когато след приключване на административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа ne bis in idem, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл. 4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние. С оглед на това, както и с оглед практиката на ЕСПЧ в цитираното по-горе ТР е възприето, че компенсацията на повторното наказателно преследване на деец, спрямо когото за същото деяние е било проведено окончателно приключило административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ, което съставлява нарушение на чл. 4, §1 от Протокол № 7, може да бъде постигната чрез прекратяване на второто по ред наказателно производство на основание чл. 4, §1 от Протокол № 7 и по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.

След постановяване на посоченото тълкувателно решение обаче, са последвали изменения в НПК и ЗАНН, обн. в ДВ бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г., с които в законодателството е въведена система от мерки за разрешаване на конкуренцията между административнонаказателна и наказателна отговорност. Въведено е ново основание за прекратяване на наказателното производство в НПК /чл. 24, ал. 1, т. 8а – извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство/ при определени предпоставки /чл. 24, ал. 4 от НПК – ако в случаите по чл. 25, т. 5 в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено/, което се явява и нова предпоставка за спиране на наказателното производство по чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК /за същото деяние, което е престъпление, е приключило административнонаказателно производство/. Същевременно в новата буква "д" на чл. 70 от ЗАНН е предвидено ново основание за възобновяване на административнонаказателните производства - когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.

Настоящият случай е такъв. Налице е приключило първо по ред административнонаказателно производство с наказателен характер с влязло в сила НП и образувано за същото деяние и срещу същото лице наказателно производство. Това, с оглед нормата на чл. 4 от Протокол № 7 от ЕКПЧ и съгласно тълкувателно решение ТР № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по ТД № 3/2015 г., ОСНК на ВКС, безспорно съставлява нарушение на принципа, състоящ се в забрана за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние. Факт е незаконосъобразно проведено, в нарушение на чл. 33 от ЗАНН, от некомпетентен с оглед характера на правонарушението орган, производство за налагане на административно наказание за деяние, което и към онзи момент е разкривало признаците на престъпление. Следва да се посочи, че не е в компетентността на настоящата инстанция да се произнесе по въпроса дали в действителност е извършено престъпление, който въпрос може да бъде решен единствено в рамките на наказателното производство. Същевременно разпоредбата на чл. 70, б. "д" от ЗАНН, при съпоставката й с б. "г" на нормата, очевидно има предвид случаите, когато са налице данни, от които може да се направи извод за наличието на извършено престъпление. В случая фактите на инкриминираното поведение са едни и същи, а самото образуване на наказателно производство и привличането на обвиняем означава, че компетентният държавен орган е приел наличието на основателно предположение за извършено престъпление.

Предвид изложеното налице е основание за възобновяване на административнонаказателното производство съгласно чл. 70, б. "д" от ЗАНН, отмяна на наказателното постановление и прекратяване на административнонаказателното производство с цел елиминиране на последиците от нарушаването на забраната ne bis in idem по чл. 4, §1 от ЕКПЧ и безпрепятствено продължаване на образуваното за същото деяние наказателно производство.

Воден от горното и на основание чл. 73, ал. 2 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство, приключило с влязло в сила наказателно постановление № 222/11.07.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, против М.И.Б. с ЕГН ********** ***, с което за нарушение на чл.230, ал.3 от Закона за горите и на основание чл.275, ал.1, т.2 от с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.258 от ЗГ затова, че на 12.01.2017 г. в землището на с.Петърница, обл.Плевен, в отдел 198, подотдел „В“, държавна горска територия, извършва сеч с бензиномоторен трион , без да притежава документ за правоспособност за извършваната от него дейност.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 222/11.07.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Ловеч, против М.И.Б. с ЕГН ********** ***, с което за нарушение на чл.230, ал.3 от Закона за горите и на основание чл.275, ал.1, т.2 от с.з. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл.258 от ЗГ.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано със съставянето на АУАН № 222/13.01.2017 год. серия СЗДП 2016 г.фабр. №093767, издаден от горски надзирател при ТП ДГС-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.