Р Е Ш Е Н И Е

№ 172

гр. Плевен, 23 Март 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на втори март две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Н. ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВО РАДЕВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 86/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на В.Д.К., чрез адв. Н.Д. *** срещу Решение № 1124 от 08.12.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2744/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 1666/15.09.2017г. на Зам. Кмета на Община Плевен, с което на В.Д.К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. на осн. чл. 25 ал.1 т.3 от Наредба № 1 на Общински съвет Плевен за обществения ред и опазването на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен за нарушение на чл. 3 т.3 от същата наредба, затова че на 22.08.2017г., около 23:30ч. в гр. Плевен, ул. „Сергей Румянцев“ № 98 с аудио-визуална техника от помещение и прилежащите му открити площи – снек-бар „Аполония“ нарушава нощната тишина, обществения ред и спокойствието на живущите в района.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1и т.2 от НПК. Посочва, че неправилно, необосновано и неясно въз основа на какви доказателства, както административно-наказващия орган, така и първоинстанционния съд са приели, че В.К. има качеството на субект на административно-наказателна отговорност и че следва да носи такава, тъй като в АУАН и НП липсват каквито и да било констатации за това, че извършител на нарушението е именно физическото лице В.Д.К.. Тя не е извършител на нарушението. Счита за изцяло неверен и необоснован на фактите и доказателствата по делото извода на съда, че жалбоподателката В.К. е управител на търговското дружество – ползвател на заведението и именно поради това си качество следва да носи административно-наказателна отговорност. Сочи, че ползвател на заведението по смисъла на чл. 3 т.3 от Наредба №1 и респективно субект на задължението е търговско дружество „Спасимиров 08“ ЕООД. При постановяване на решението не са обсъдени наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП, което се явява нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на решението и по същество за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касация – Община Плевен чрез юрисконсулт П. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в хода на първоинстанционното производството се е установило, че при провеждане на административно наказателното производство, не са допуснати нарушения на административно производствените правила. Деянието е правилно установено, както и неговия извършител, както и че са приложени правилните разпоредби от съответния приложим нормативен акт – Наредба № 1 на Общински съвет – Плевен. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.25 т.3 от Наредба № 1 на Общински съвет - Плевен няма пречка да се търси административна отговорност от прекия извършител на деянието, като в случая актосъставителите са установили, че на място е била В.К., която е отговаряла за дейността, извършвана в момента в обекта. Видно от възражението срещу акта, самата тя се е определила като салонен управител и барман и правилно е ангажирана административно наказателната й отговорност. Моли да бъде потвърдено решението на Районен съд – Плевен.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че липсват доказателства, от които да е видно, че е налице законово основание за търсене на административно наказателна отговорност на физическото лице В.К., тъй като по делото са налице данни, че ползвател на въпросното заведение е „Спасимиров 08“ ЕООД, а не физическото лице В.Д.К.. Предлага решението да бъде отменено.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП, районният съд правилно е приел за безспорно доказано, че жалбоподателката е осъществила състав на визираното нарушение, за което обосновано е наказана със следващото се наказание, чийто размер е законосъобразно определен.

Според съставения акт и свидетелските показания жалбоподателката В.Д.К. при проверката е изпълнявала длъжността „барман“ в снек-бар „Аполония“ и се е представила на проверяващите като барман, управител на заведението и майка на собственика на заведението. Проверката е извършена по сигнал за нарушение на нощната тишина от заведението. При пристигането си на място в 23:30ч. контролните органи установили нарушение на нощната тишина от заведението с аудиовизуална техника – силна музика, шум и глъчка, клиенти имало, както във вътрешната част на заведението, така и в лятната градина, а в близост има жилищни сгради - къщи, като улицата е много тиха и се чува силната музика. Това полицейските служители възприели лично. Многократно били подавани сигнали за нарушаване на нощната тишина от заведението, за което били отправяни предупреждения, които обаче не дали резултат, което наложило съставянето на акт. Жалбоподателката подписала акта, като посочила, че има възражения и изложила такива в 3-дневен срок. Към възражението приложила копие на Сертификат № 00-2632/25.07.2017г., който според нея доказва, че шумът в заведението е в норма. Замерването е относимо само към момента на извършването му от 23.00ч. на 24.07.2017г. до 01:00ч. на 25.07.2017г. и доказва капацитета на озвучителната уредба, който според замерването при променлив шум не надвишава граничната стойност на експозиция, определена за нощните часове, която е 50 децибела, с оглед изискванията на Наредба № 14/30.06.2016г. за търговската дейност на територията на Община Плевен.

Замерването показва, че капацитета на ползваната аудио-визуална уредба не надвишава нивата на шум, но много се доближава до граничните стойности. Освен това, в случая е констатиран шум през летния период в обичайно тих жилищен квартал, но не само от силната музика от заведението, но и от глъчка, шум от посетителите в лятната градина, който е смутил спокойствието на живущите в близост граждани, подали сигнала и то нееднократно. Наредба № 1 не изисква замерването на шума с техническо средство. Достатъчно е обективното възприятие на контролните органи при подадено оплакване от живущи в близост за нарушаване на нощната тишина след 22 ч.

В случая жалбоподателката е наказана като извършител на нарушението, тъй като е присъствала и се е легитимирала като отговорник за дейността на заведението в момента на проверката и изцяло в нейната власт е било регулирането на озвучаването в заведението. Нарушила е чл. 3 т.3 от Наредба № 1 на ОС – Плевен, който забранява озвучаването с музика на помещения и прилежащата им открита или закрита площ, ползвани за ресторанти, барове, локали, клубове, кафенета и др. подобни заведения по смисъла на Наредбата за търговската дейност и празненства по различен повод на открито на територията на община Плевен от техните ползватели след 22:00 ч., ако звукът извън тях нарушава спокойствието на живущите в жилищните сгради.

За това нарушение в чл. 25 ал.1 т.3 от Наредба № 1 е предвидено наказание глоба в размер от 300 до 1500 лв. или имуществена санкция от 2000 до 15 000 лв. Следователно за нарушения по чл. 3 т.3 от Наредба № 1 може да бъде ангажирана както отговорността на физическите лица – преки извършители, така и на едноличните търговци или юридически лица – ползватели, стопанисващи търговските обекти. Затова в случая отговорността на В.Д.К. като барман и управител - отговорник на заведението в момента на проверката и следователно пряк извършител на нарушението правилно и законосъобразно е била ангажирана на посоченото основание.

Определеният размер на наказанието – глоба от 500 лв. е малко над минимума и с оглед конкретните обстоятелства, които сочат на многократни оплаквания от живущи и безрезултатни предупреждения, се явява справедливо.

По изложените съображения, решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1124 от 08.12.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2744/2017 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.