Р E Ш Е Н И Е

192

гр.Плевен, 30 Март 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                         

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                       Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 84 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1055 от 27.11.2017 г., постановено по НАХД № 2930 по описа за 2017 г. на Районен съд – Плевен е потвърдено Наказателно постановление № 1982/23.10.2017 г. на Директора на РДГ – гр. Ловеч, с което на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ на Л.М.Д. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и на основание чл.275 ал.2 от ЗГ е определено да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 3 пр. куб.м. дърва за огрев от акация в размер на 73.08 лева, за извършено нарушение на чл.213 ал.1 предл.трето, т.2 от ЗГ.

 Срещу решението е подадена касационна жалба от Л.М.Д., чрез адвокат Л.Н., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че за да постанови своето решение Районен съд – Плевен е достигнал до неправилни изводи от фактическа и правна страна. Посочва се, че преди да бъде издадено оспорваното НП, е било образувано досъдебно производство по описа на РП – Плевен срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, което в последствие на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.09.2016 г. по ДП № Д-529/2016 г. по описа на РП – Плевен, влязло в сила на 29.09.2016 г. В тази връзка се счита, че районният съд е следвало да приеме че административнонаказателното производство, въз основа на което е издадено обжалваното НП, се явява второ по ред, спрямо наказателното производство по приключилото досъдебно производство на РП – Плевен. Счита се още, че в случая е налице противоречие с класическия правен принцип ne bis in idem, подробни съображения във връзка с което са изложени в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. Счита се също, че в конкретния случай е следвало съдът да прекрати административнонаказателното производство в съответствие със задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът Л.М.Д. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – РДГ – гр. Ловеч, редовно призована, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на Л.Д. за това, че на 10.11.2015г. в землището на с.Комарево, общ.Долна Митрополия, по земен път до отдел 158, подотдел „ц“, товари в товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ЕН *** ВА, три пр.куб.м. дърва за огрев от акация, без дървесината да е придружена с превозен билет. Деянието е квалифицирано като такова по чл.213 ал.1 предл.трето, т.2 от Закона за горите. За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че Д. е извършил вмененото му нарушение. Възражението за изтекъл срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН е прието за неоснователно, като съдът е посочил, че в конкретния случай намират приложение Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВКС по т.д.№1/2014г. ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение №112/16.12.1982г. по н.д.№96/82 ОСНК. Посочил е, че съобразно последните, възбуждането на наказателно преследване за деяние, което в последствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл.34 от ЗАНН. Направил е извод, че от момента, в който събраните доказателства, имащи отношение към реализиране на административно-наказателната отговорност, бъдат изпратени и получени от наказващия орган, започва да тече срокът предвиден в чл.34 ал.3 от ЗАНН за осъществяване на административно-наказателната отговорност чрез издаване на НП.

            Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.

            Изцяло се споделят изводите на районния съд за доказаност на соченото нарушение, въз основа на направения подробен анализ на свидетелските показания и приобщените по делото доказателства. Споделя се и изводът, че не е налице нарушение на чл.34 ал.3 от ЗАНН. Докато се е провеждало разследване по досъдебното производство, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.235 ал.1 от НК, срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН е бил спрян. Неоснователно е и възражението, че в случая е налице противоречие с принципа  ne bis in idem. Жалбоподателят не е наказан два пъти за едно и също нещо. Било е образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител, затова че на 10.11.2015г. в землището на с.Комарево, без редовно позволително извършва сеч на 2 куб.м. дърва за огрев от Горски фонд. Това производство е прекратено. Т.е. не е налице влязла в сила присъда, с която на Д. да е било наложено наказание. Ето защо, не е налице основание за отпадане на административно-наказателната отговорност на Д. и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1055 от 27.11.2017 г., постановено по НАХД № 2930 по описа за 2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.