Р E
Ш Е Н И Е
№ 192
гр.Плевен, 30 Март 2018
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Десислава Добрева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 84 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и
чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 1055 от 27.11.2017 г., постановено по НАХД
№ 2930 по описа за 2017 г. на Районен съд – Плевен е потвърдено
Наказателно постановление № 1982/23.10.2017 г. на Директора на РДГ – гр. Ловеч,
с което на основание чл. 266, ал. 1 от Закона за горите /ЗГ/ на Л.М.Д. ***, е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и на
основание чл.275 ал.2 от ЗГ е определено да заплати паричната равностойност на
липсващите вещи – предмет на нарушението: 3 пр. куб.м. дърва за огрев от акация
в размер на 73.08 лева, за извършено нарушение на чл.213 ал.1 предл.трето, т.2
от ЗГ.
Срещу решението
е подадена касационна жалба от Л.М.Д., чрез адвокат Л.Н., в която са наведени
доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се, че за да постанови своето
решение Районен съд – Плевен е достигнал до неправилни изводи от фактическа и
правна страна. Посочва се, че преди да бъде издадено оспорваното НП, е било
образувано досъдебно производство по описа на РП – Плевен срещу неизвестен
извършител, за престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК, което в последствие на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК е прекратено
с постановление за прекратяване на наказателно производство от 16.09.2016 г. по
ДП № Д-529/2016 г. по описа на РП – Плевен, влязло в сила на 29.09.2016 г. В
тази връзка се счита, че районният съд е следвало да приеме че
административнонаказателното производство, въз основа на което е издадено
обжалваното НП, се явява второ по ред, спрямо наказателното производство по
приключилото досъдебно производство на РП – Плевен. Счита се още, че в случая е
налице противоречие с класическия правен принцип ne bis in idem,
подробни съображения във връзка с което са изложени в Тълкувателно решение №
3/22.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. Счита се също, че в конкретния
случай е следвало съдът да прекрати административнонаказателното производство в
съответствие със задължителните указания дадени в Тълкувателно решение №
3/22.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3/2015 г. В заключение се моли за отмяна на
решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът Л.М.Д. не се явява и не
се представлява.
В съдебно заседание ответникът – РДГ – гр. Ловеч,
редовно призована, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното
наказателно постановление е реализирана административно-наказателната
отговорност на Л.Д. за това, че на 10.11.2015г. в землището на с.Комарево,
общ.Долна Митрополия, по земен път до отдел 158, подотдел „ц“, товари в товарен
автомобил „Форд Транзит“ с рег.№ЕН *** ВА, три пр.куб.м. дърва за огрев от
акация, без дървесината да е придружена с превозен билет. Деянието е
квалифицирано като такова по чл.213 ал.1 предл.трето, т.2 от Закона за горите.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че Д. е
извършил вмененото му нарушение. Възражението за изтекъл срок по чл.34 ал.3 от
ЗАНН е прието за неоснователно, като съдът е посочил, че в конкретния случай
намират приложение Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. на ВКС по
т.д.№1/2014г. ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС и Тълкувателно решение
№112/16.12.1982г. по н.д.№96/82 ОСНК. Посочил е, че съобразно последните,
възбуждането на наказателно преследване за деяние, което в последствие се
окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по
чл.34 от ЗАНН. Направил е извод, че от момента, в който събраните
доказателства, имащи отношение към реализиране на административно-наказателната
отговорност, бъдат изпратени и получени от наказващия орган, започва да тече
срокът предвиден в чл.34 ал.3 от ЗАНН за осъществяване на
административно-наказателната отговорност чрез издаване на НП.
Решението е правилно,
постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото.
Изцяло се споделят
изводите на районния съд за доказаност на соченото нарушение, въз основа на
направения подробен анализ на свидетелските показания и приобщените по делото
доказателства. Споделя се и изводът, че не е налице нарушение на чл.34 ал.3 от
ЗАНН. Докато се е провеждало разследване по досъдебното производство,
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.235 ал.1 от НК,
срокът по чл.34 ал.3 от ЗАНН е бил спрян. Неоснователно е и възражението, че в
случая е налице противоречие с принципа ne bis in idem. Жалбоподателят не е наказан два пъти за едно и също
нещо. Било е образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител,
затова че на 10.11.2015г. в землището на с.Комарево, без редовно позволително
извършва сеч на 2 куб.м. дърва за огрев от Горски фонд. Това производство е
прекратено. Т.е. не е налице влязла в сила присъда, с която на Д. да е било
наложено наказание. Ето защо, не е налице основание за отпадане на
административно-наказателната отговорност на Д. и отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1055 от 27.11.2017 г.,
постановено по НАХД № 2930 по описа
за 2017 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.