Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

  178 / 27 Март 2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На седми март 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 83/2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на К.В.Б. *** срещу Заповед № 17-0938-002791/18.11.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че със съставен АУАН № Д358206/18.11.2017г. е установено, че на 18.11.2017г. около 14:45ч. в гр. Плевен ул. „Иван Вазов“ срещу № 5 в посока ул. „Д. Константинов“ управлява лек автомобил Мерцедес с Рег. № *** черен, собственост на „Никола Ауто“ ЕООД - Сливен под въздействието на упойващи вещества, установено с техническо средство „DREGER DRUG TEST 5000 с фабр. ARHJ-0005“, който отчел положителен резултат в 14:58ч. – канабис – 5, амфетамин и метаамфетамин, показанието на уреда е видяно от водача, издаден талон за медицинско изследване № 0002726.

Жалбоподателят, чрез адв. А. *** оспорва заповедта като незаконосъобразна. Сочи, че автомобилът, който е управлявал, е собственост на майка му – Д. К. Б., а не на „Никола ауто“, както е отбелязано в заповедта за отнемане на СУМПС. Автомобила е бил с временни номера, закупен е от тази фирма, но не е регистриран в КАТ – Плевен, за което представя доказателства – договор за покупко-продажба на МПС, фактура, платена гражданска отговорност. Счита, че по този начин се възпрепятства възможността да се регистрира автомобила, което ще доведе до други санкции, а собственика Д. Б. ще търпи вреди от неизползването му. Относно отнемането на СУМПС вече е изтърпял 4 месеца от това наказание, но вината ще си я понесе по друго дело. Затова моли да се отмени заповедта и съдът да задължи ответника да върне документите на автомобила – с цел регистрация на същия, както и СУМПС.

Ответникът – Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен е приложил административната преписка както по оспорената заповед, така и по заповед за ПАМ №17-0938-002793/18.11.2017г., издадена въз основа на съставения акт, с която на М. Д. А., представляващ „Никола Ауто“ ЕООД,  на осн. чл. 171 т.2 б. „и“ от ЗДвП е наложена ПАМ - временно спиране от движение на МПС за срок от 1 месец, който срок е изтекъл. Изразява бланкетно становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от жалбата не става ясно коя от двете заповеди се обжалва, тъй като се сочи първата, а доводите касаят възпрепятстването на възможността за регистрация на автомобила.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят е посочил недвусмислено, че обжалва заповедта, с която му е отнето СУМПС и е адресат на тази заповед, независимо че доводите му касаят и въпроса относно собствеността и регистрацията на автомобила. Поради това съдът приема, че предмет на оспорване е Заповед № 17-0938-002791/18.11.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен.

Заповедта е връчена на 03.01.2018г.  Жалбата е подадена на 08.01.2018г., в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН № Д358206/18.11.2017г. е установено, че на 18.11.2017г. около 14:45ч. в гр. Плевен ул. „Иван Вазов“ срещу № 5 в посока ул. „Д. Константинов“ жалбоподателят К.В.Б. управлява лек автомобил Мерцедес с Рег. № *** черен, собственост на „Никола Ауто“ ЕООД - Сливен под въздействието на упойващи вещества. Последното е установено с техническо средство „DREGER DRUG TEST 5000 с фабр. ARHJ-0005“, който отчел положителен резултат в 14:58ч. – канабис – 5, амфетамин и метаамфетамин, показанието на уреда е видяно от водача, издаден е талон за медицинско изследване № 0002726. Жалбоподателят вписал в акта, че няма възражения.

Горното се потвърждава от приложената разпечатка, установяваща положителен резултат за канабис, амфетамин и метаамфетамин на техническото средство,преминало последваща  проверка със срок на валидност 12 мес. С възраженията в жалбата Б. по същество не отрича употребата на наркотични вещества. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който забранява управлението на МПС от водачи под въздействие на наркотични вещества или техни аналози.

При съставянето на акта е иззето СУ на МПС на водача, контролния талон, и временното СР на МПС. На водача е издаден и връчен талон за медицинско изследване, приложен по делото.

Въпреки дадените до ответника указания да представи резултатите от медицинското изследване, такива доказателства не са представени по делото. Поради това съдът приема за доказано, че жалбоподателят е управлявал под въздействието на наркотични вещества – канабис, амфетамин и метаамфетамин, което е установено с годно и изправно техническо средство, и не се е възползвал от дадената му възможност да обори показанията на уреда чрез медицинско изследване.

Със съставения АУАН се установява, че на 18.11.2017г. в гр. Плевен жалбоподателят  управлявал  автомобил под въздействието на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство, в нарушение на законовата забрана на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Поради което е издадена процесната заповед за ПАМ с правно осн. чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози – до решаване въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. При наличието на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174 ал.4 установените стойности са определящи.

В случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества, което е установено по безспорен начин с техническо средство.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, под прекратително условие – до решаване въпроса за отговорността и е ограничена до  определен срок – не повече от 18 месеца.

Целите на мярката са постигане на дисциплиниращ по отношение на водача ефект,  както и фактически да се възпрепятства управлението на МПС с цел преустановяване на нарушението и то временно – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, което е било съобразено.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 т.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По силата на чл. 172 ал.2 т.3 от ЗДвП, налагането на ПАМ  се извършва чрез отнемането на документите по чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, свързани с управлението на МПС. Съгласно чл. 172 ал.3 от ЗДвП в случаите на чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП със съставянето на акта за административно нарушение се изземва СУМПС, както е процедирано в случая.

Заповедта е издадена от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, който има правомощия по силата на закона като ръководител на службата за контрол, определен и съгласно Заповед № 316з-1612/19.05.2017г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП.

Мотивирана е със съставения АУАН, чието съдържание е възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание. Последното обосновава издаването на заповедта с правно основание по чл. 171 т.1 б. „б“  от ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, поради управлението на МПС от него под въздействие на наркотични вещества. Съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида, срока и условието на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства.

Налице са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – управление на МПС от водач под въздействието на наркотични вещества, налице е преследваната от закона цел - преустановяване на нарушението. Мярката е временна, под прекратително условие, ограничено с определен максимален срок – 18 месеца, което е законосъобразно определено.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

Принудителната административна мярка не е вид административно-наказателна отговорност, защото с нея не се налага административно наказание на водача и затова не се конкурира с образувано административно-наказателно или наказателно производство. Тя представлява индивидуален административен акт. Прилага се временно именно до решаване въпроса за отговорността – административно-наказателна или наказателна отговорност. Налагането на съответното наказание с окончателен акт е прекратително условие за действието на мярката. Но с настъпването му не отпадат с обратна сила основанията за налагането й, поради което понасянето от жалбоподателя на наказание за извършено престъпление по НК по образувано наказателно производство, не се отразява на законосъобразността на заповедта и не представлява основание за отмяната й.

Изложените от жалбоподателя доводи и в тази връзка представените доказателства относно собствеността на управлявания от него автомобил не се отразяват на законосъобразността на заповедта.

Безспорно е, че Б. е управлявал лек автомобил „Мерцедес“ с Рег. № *** – черен на цвят,  под въздействието на наркотични вещества. Без значение е чия собственост е бил автомобила. Принудителната административна мярка по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача не засяга собственика на автомобила и не е свързана с регистрацията и собствеността на самия автомобил. Описанието в съставения акт на факти и обстоятелства относно това чия собственост е управлявания от Б. автомобил има за цел единствено да индивидуализира автомобила, който той е управлявал под въздействието на наркотични вещества. То е от значение при преценката за издаването на заповед по чл. 171 т.2 б. „и“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС за срок от 1 месец по отношение на собственик, който допуска или предоставя управлението на автомобила на лице, употребило наркотични вещества. Такава ПАМ е била приложена по отношение на собственика на автомобила към 18.11.2017г., а именно на М. Д. А. като управител на „Никола Ауто“ ЕООД – Сливен, тъй като към този момент автомобилът не е бил пререгистриран на новия собственик – Д. К. Б. – майка на жалбоподателя.  Но тази заповед не засяга правата на жалбоподателя, тъй като той не е неин адресат и тя не е предмет на настоящото производство, поради което и не следва да се обсъжда нейната законосъобразност. Срокът на тази заповед е изтекъл, поради което тя не е пречка за регистрацията на автомобила от новия собственик – Д. Б.. Процесната заповед, с която се отнема временно СУМПС на жалбоподателя също не е пречка за това.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на К.В.Б. *** срещу Заповед № 17-0938-002791/18.11.2017г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на ПАМ по чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :