Р Е Ш Е Н И Е

№ 689

гр. Плевен, 15 Ноември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретар Бранимира Монова и с участието на прокурор Йорданка Антонова от Окръжна прокуратура Плевен, изслуша докладваното от съдията Николай Господинов административно дело № 1081/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Настоящето дело е образувано въз основа на искова молба /и уточнителна такава/ от Е.Ц.И., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора- Плевен, II гр., с която е предявен иск против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София с цена 7000 лв., ведно със законната лихва върху нея, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие тормоз и принуда, осъществени чрез конфискуване на спално бельо /чаршаф/ от охранителния състав на затвора Плевен, от което ищецът се почувствал унижен и оскърбен, било засегнато човешкото му достойнство през периода от 08.09.2017г. до преустановяване нарушението /съдът приема за край на периода, за който се претендира обезщетението датата на подаване на ИМ- 20.10.2017г., доколкото ищецът не е изложил твърдения чаршафът, за който твърди, че е конфискуван да му е бил върнат изобщо/.

В исковата молба и уточнението към нея се излагат твърдения, че на 08.09.2017г. по нареждане на дежурния надзирател М.И.Б. е бил конфискуван чаршаф на ищеца, който последният е бил прострял на вишката, за да се изсуши след изпирането му, с което е допуснато нарушение на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, съобразно която разпоредба лишените от свобода имат право на спални принадлежности. Ищецът твърди, че подал жалба чрез ИСДВР до началника на затвора и е поискал да му бъде върнат чаршафа, но това не се случило, полагащият му се чаршаф не му бил осигурен, което бездействие също е в причинно-следствена връзка с претендираните от него неимуществени вреди.

Постъпил е писмен отговор от ответника ГДИН- София, чрез процесуалния представител Г. Г., упълномощена със заповед № Л- 1169/20.03.2017г. /л.42/, с който се оспорва изцяло предявеният иск. Излагат се доводи, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица от Затвора- Плевен, не е осъществено нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставяне на лишения от свобода в неблагоприятни условия, които да са довели до страдания или унижаване на човешкото му достойнство. Предвид липсата на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС се изразява становище, че не е приложима презумпцията за вреди по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС и се твърди, че на основание чл.154, ал.1 от ГПК ищецът следва да докаже, че е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, от които твърди, че са настъпили вреди за него. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с назначения по реда на ЗПП служебен адвокат Р.Л. ***, който твърди, че ищецът Е.И. е изтърпявал наказанието си в изолирано помещение под засилен надзор и охрана и на 08.09.2017г. служители на Затвора – Плевен са иззели един от чаршафите му. В първия работен ден- 11.09.2017 г. И. подал жалба за случилото се до Началника на затвора чрез служителката г-жа Ж., с която поискал да му бъде върнат отнетия чаршаф, за да може да се ползва от правото си на нормална почивка, описана в чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС. Подадената жалба обаче не довела до връщане на въпросното спално бельо. Адвокат Л. излага доводи, че с оглед обстоятелството, че ищецът е изтърпявал наказанието си в изолирано помещение, той не е в състояние да посочи очевидци на случилото се, освен съответните служители на затвора, поради което за него остава единствената възможност да докаже твърдението си чрез показанията на свидетели, на които е разказал впоследствие за случилото се. Процесуалният представител на ищеца изразява становище, че по делото са събрани достатъчно доказателства, макар и косвени, които обаче, разгледани в своята съвкупност, са достатъчно основание да се приеме, че фактическата обстановка, изложена в исковата молба на господин И. отговаря на истината и е налице действие от страна на служители на Затвора – Плевен, изразяващи се в неправомерно изземване на постелъчно бельо – чаршаф, ползван от ищеца. Адвокат Л. излага доводи, че са налице предпоставките на чл. 283, ал. 3, предл. 2 от ЗИНЗС, в който нормативно е уредена възможността на съда да приеме за доказани твърденията на ищеца в случаите, в които не е предоставена исканата информация от ответника, която е от значение за установяване на фактите по делото, като посочва, че съдът с определение от 29.12.2017 г. и в последствие с определение постановено в открито съдебно заседание е изискал от ответника да представи информация от значение за установяване на фактическата обстановка, вкл. и относно подадена жалба от господин И. на 11.09.2017 г., както и видеозапис, който отразява извършените действия от служители на затвора в интервала от 18:00 до 22:00 часа на 8 септември 2017 г., а също и да бъдат представени вътрешни документи, заповеди и инструкции относно реда и срока за съдържание на видеозаписи от извършеното наблюдение, но исканата информация не е предоставена. Процесуалният представител на ищеца твърди, че от показанията на свидетеля Г.Ж. се установява, че молбите и жалбите от лишените от свобода, които са адресирани до началника и на затвора не се регистрират, което е в противоречие с чл. 90 ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 77, ал. 1 от Правилника за приложение на ЗИНЗС. Твърди, че практиката видеозаписите да не се съхраняват, и в частност този от камерата, находяща се в близост до килията на ищеца, препятства възможността му да докаже претенцията си, както и че така установената практика е в разрез с препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне, както и с действащата нормативна уредба за защита на личните данни. С оглед изложеното по- горе изразява становище, че от действията на ответника, изразяващи се в нерегистриране на жалбата на ищеца до началника на Затвора - Плевен, както и изтриване на записи от видеонаблюдение, без да е ясно в какъв срок следва да се съхраняват, следва да се приеме, че е налице предпоставката на хипотезата на чл. 283, ал. 3, предл. 2 от ЗИНЗС и твърденията на ищеца изложени в исковата молба следва да бъдат приети за доказани. Оспорва достоверността на свидетелските показания на свидетелите, които са служители на затвора Плевен с доводите, че между тях са налице съществени противоречия. Оспорва и доказателствената стойност на част от представените от Затвора- Плевен писмени доказателства, а именно вещевата ведомост и обходен лист с твърдението, че вещевата ведомост е частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила за съда и освен това в него липсва подпис на ищеца като сдал вещта. В заключение адв. Л. изразява становище, че с акта на изземване на посочената в ИМ спална принадлежност е нарушено правото на ищеца на нормален сън, което е довело до уронване на човешкото му достойнство и до пораждане на чувство за страх, малоценност и незащитеност, т.е. налице са признаците на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС. С оглед спецификата на процеса по ЗИНЗС и доказателствената тежест по чл. 285, ал. 5 от Закона процесуалният представител на ищеца твърди, че ответникът по никакъв начин не е доказал, че г-н И. не е изпитал усещане за уронване на човешкото му достойнство, чувство на страх и незащитеност. С оглед на изложеното подкрепено от доказателствата по делото и като имам предвид възможността на съда по чл. 283, ал. 3, предл. 2 от ЗИНЗС, счита за доказани твърденията на ищеца, поради което изразява становище, че следва да бъде уважен предявеният от г-н И. иск като основателен, както и да му бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди през периода от 08.09.2017 г. до подаване на ИМ, ведно с дължимата лихва от момента на извършване на действията от административния орган до изплащане на обезщетението. По отношение искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение изразява становище, че такова не се дължи с оглед разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС, в които законодателят е направил изрично разграничаване между съдебни разноски, държавна такса и възнаграждение за адвокат, като в случая по ал. 2 е предвидено единствено заплащане на разноски. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗИНЗС изключва приложението на чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П.П.. Пледира да бъде отхвърлен предявеният от Е.Ц.И. иск. Излага доводи, че по делото са събрани достатъчно гласни доказателства чрез разпит на свидетели, които са присъствали на твърдяния от страна на ищеца случай на изземване на вещ – чаршаф, който му е предоставен за ползване по време на изтърпяване наказанието лишаване от свобода в Затвора - Плевен. Твърди, че свидетелските показания кореспондират с представените писмени такива и няма противоречие относно факта на извършването на проверката в килията на лишения от свобода Е.Ц.И., но от тази доказателствена съвкупност се установява, че не е осъществявано изземане на веща /чаршаф/, каквито са твърденията на лишения от свобода Е.Ц.И.. По отношение на разпитани свидетели, които не са очевидци на извършената проверка юрк.П. изразява становище, че техните показания не следва да се кредитират именно поради обстоятелството, че не са възприели пряко случилото се на 08.09.2017г., а единствено пресъздават това, което им е разказал впоследствие ищеца. Процесуалният представител на ответника оспорва доводите на адв. Л. за наличие на противоречия в показанията на служителите от охранителния състав на затвора. Сочи, че свидетелите Б. и Л. са дали категорични и еднозначни отговори на въпросите кой е извършил проверката, кой е влязъл в помещението и по отношение на случилото се в хода на проверката и тези показания са достатъчно ясни и еднопосочни. Никой от останалите свидетели не е отрекъл присъствието си на проверката, а е нормално свидетелите да не си спомнят част от обстоятелствата с оглед изтеклия период от време, но категорично никой от присъствалите на проверката не сочи да е възприел изземване на постелъчно бельо от килията на ищеца. Юрисконсулт П. изразява становище, че не може да се вменява в задължение на администрацията на ответника да доказва отрицателни факти, а ищецът е този, който трябва да ангажира доказателства за своите твърдения.Той не е оспорил приложените писмени доказателства, освен вещевата ведомост, а от тях се установяват вещите, с които е разполагал, както и обстоятелството, че същият е имал осигурено спално бельо, съобразно изискванията на ЗИНЗС.

Процесуалният представител на ответника твърди, че е неоснователно и недоказано и твърдението на ищеца за наличие на бездействие от страна на затворническата администрация във връзка с подадена от него жалба, касаеща иззетия според твърденията му чаршаф. Позовава се на свидетелските показания на ИСДВР Г.Ж., от които се установява, че ищецът не й е предоставял такава жалба, нито пък тя е била уведомявана от него за такъв инцидент. Поради горното за нея не е възникнало задължение да предприеме действия- да докладва на прекия си ръководител или пък да изготви рапорт до него. Процесуалният представител на ответника твърди, че по повод производство и във връзка с други проверки, касаещи оплаквания на лишения от свобода И. са изготвяни редица справки, част от които са приложени в настоящото съдебно производство и от тях е видно какви вещи е получил ищецът, както и че не е имал претенции относно това да му е липсвала определена вещ. Твърди, че от вещевата ведомост и от обходния лист, които са приложени към настоящото производство се установява, че лишеният от свобода Е.Ц. не е дължал вещи от дадените му при постъпване в Затвора- Плевен, когато е преместен в Затвора- Враца, което във времево отношение се случва в хода на настоящето съдебно производство, а ако съдът не кредитира писмените доказателства, то следва да съобрази в тази насока показанията на лишения от свобода В.В., с които се установява факта, че ищецът при преместването си в Затвора- Враца е върнал всичките му дадени вещи, поради което свидетеля В. е отбелязал в обходния лист, че такива не се дължат. Във връзка с изисквания от съда видеозапис юрк. П. изразява становище, че администрацията на ответника не е създавала пречки за събиране на същия като доказателство, тъй като в разпоредбата на чл.44 от ЗИНЗС не е разписано задължение за съхраняване видеозаписи от монтираните охранителни камери, поради което не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие, от които да произтичат твърдяните от адв. Л. процесуални последици.

В заключение процесуалният представител на ответника изразява становище, че така предявеният иск от Е.Ц.И. е неоснователен и недоказан. Не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие от страна на администрацията на ответника, респ. не са настъпили неимуществени вреди за ищеца, а от там и няма налице кумулативно свързаните предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 284 ЗИНЗС. Прави искане за присъждане на юрисконсултско, в размер 300 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен счита, че не е доказано ищецът Е.Ц.И. да е останал само с един чаршаф, което да е повлияло на неговото самочувствие и на физическото му оцеляване в затвора, както и от това да са настъпили някакви вреди за него. Сочи, че от свидетелските показания се установява, че не е изземван чаршаф от ищеца, а от писмените доказателства е видно, че при издаване на вещите, които са му предоставени, когато е настанен в Затвора - Плевен, при заминаването му в Затвора - Враца няма липси. Горното се установява както от предоставените писмени доказателства, така и от показанията на свидетеля В.. Предвид горното прокурор Антонова изразява становище, че не е доказано администрацията на Затвора – Плевен да е извършила действие, или пък да е проявила бездействие, които по някакъв начин да са причинили неимуществени вреди, така, както претендира лишеният от свобода Е.Ц.И.. В заключение прави искане да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след преценка становищата на страните, намира за установено следното :

С оглед обстоятелствената част на ИМ, както и допълнително депозираното уточнение от ищеца, настоящият съд счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС. Ищецът претендира обезщетение в размер от 7000 лв., ведно със законната лихва върху претенцията, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които произтичат от изземване на част от спалното му бельо- чаршаф, осъществено от служители на затвора Плевен на 08.09.2018г., както и от бездействие на служител от администрацията на затвора Плевен- ИСДВР, който не е взел отношение по подадената от Е.Ц.И. на 11.09.2018г. жалба до началника на затвора, касаеща въпросното изземване. Според твърденията на ищеца, горното е довело до нарушаване на правата му по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, а именно ищецът се почувствал унижен и оскърбен, било засегнато човешкото му достойнство.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия нормативен акт. Законодателят не е определил вида на вредите, за които може да се претендира обезщетение, поради което претенцията за причинени имуществени вреди е допустима. Тези вреди обаче следва да са в резултат на нарушения на разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС. В нея е предвидено, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /ал. 1/. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /ал. 2/.

С оглед конкретиката на исковата молба, съдът приема, че ищецът е активно процесуално легитимиран да предяви процесния иск, тъй като същият е лишен от свобода и претендира присъждане на обезщетение за причинени от администрацията на затвора Плевен с действие и бездействие неимуществени вреди, чрез нарушаване на правата му по чл.3 от ЗИНЗС, доколкото посочената разпоредба забранява поставянето на лишените от свобода в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието. Съобразно разпоредбата на чл. 205 АПК искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, поради което и с оглед съдебната практика, обективирана в определение № 189/08.01.2018г. на ВАС по адм. д. № 10037/2017г., пасивно легитимирана страна /ответник/ по предявения иск е ГДИН- София.

Настоящият съд намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Несъмнено затворническата администрация има задължение по чл. чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС да осигури на лишения от свобода необходимите спални принадлежности, поради което съдът приема, че неосигуряването на такива, респ. отнемането им съставлява нарушение на чл.3, ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС. От събраните по делото доказателства обаче не се установява неизпълнение на посоченото по- горе задължение, респективно не се събраха доказателства, от които да се установява, че на 08.09.2017г. от ищеца е бил иззет един от чаршафите му, както и същият да е подал жалба за това, по която да не е взето отношение от администрацията на затвора. Макар и процесуалният представител на ищеца да оспорва доказателствената стойност на вещевата ведомост, между страните не е налице спор, а и от изисканата на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС справка /л.31/ е видно, че ищецът Е.Ц.И. е постъпил в Следствен арест към затвора в гр. Плевен на 05.12.2016г., когато е получил за ползване описаните във вещевата ведомост /л.35 и л.149/ 1 бр. дюшек; 1 бр. възглавница; 1 бр. одеяло; 2 бр. чаршафи и 1 бр. калъфка. Считано от 20.06.2017г. е приведена в изпълнение присъда по НОХД № 590/2017г. по описа на Окръжен съд Плевен и по изрична молба на ищеца същият е настанен в самостоятелно помещение в затвора Плевен, при засилен надзор и охрана, където престоява до 28.09.2017г. С оглед фактическите твърдения в исковата молба и уточнението към нея съдът приема за установено, че към 08.09.2017г., когато ищецът е пребивавал в самостоятелно помещение на затвора, той е разполагал с посочените по- горе спални принадлежности, описани във вещевата ведомост и по- конкретно с два бр. чаршафи.

От служебно изисканата справка от затвора- Плевен /л.125/ е видно, че на 08.09.2017г. за периода от 08.00ч. до 08.00ч. на следващия ден /т.е. по времето, когато ищецът твърди, че е извършено изземване на чаршафа му/ на работа по график са били служителите от НОС от четвърто отделение с дежурен главен надзирател М.И.Б. и с постови М.М.Е., Г.М.М., В.Ц.Х. и Г.И.Н.. От свидетелските показания на М.И.Б. от с.з. на 19.06.2018г. /протокол на л.138 и сл./ се установява, че по време на дежурството свидетелят установил наличие на поставен „параван“ от страна на лишения от свобода, чрез поставяне на чаршаф върху опъната връв, което довело до затрудняване на наблюдението, което охранителния състав е длъжен да осъществява по отношение на затворника. Свидетелят твърди, че е разпоредил на ищеца да свали така поставения чаршаф, но същият отказал, поради което Б. разпоредил на свид. В.Л. да отключи килията и да свали въпросния чаршаф. Горното било извършено. Свидетелят Б. категорично заявява, че чаршафът само е бил свален, но не е изземван, а е оставен в килията при лишения от свобода. Тези показания са в съответствие с показанията на свидетеля В.Л. /протокол от с.з. на л.154 и сл./, който също твърди, че ищецът е поставил чаршаф като параван, с което е затруднил видимостта към килията, поради което главният надзирател е разпоредил на лишения от свобода да го премахне, но същият отказал, което наложило отключване на помещението и премахване на чаршафа, който е обаче не е изземван. Останалите свидетели от охранителния състав, посочени по- горе заявяват, че не помнят как е протекло дежурството им на 08.09.2017г., но и нямат спомен при тяхно дежурство да е изземван чаршаф от лишения от свобода Е.Ц.И.. Сочат, че поставянето на „параван“ е нарушение, но не е сериозно, поради което за него не се съставя докладна. Такава се съставя само, ако има инцидент или възникне конфликт м/у лишения от свобода и охранителния състав, а за отнемане на вещи се съставя протокол. Лишеният от свобода се предупреждава да премахне паравана и обикновено затворниците сами изпълняват разпореждането, без да се налага отключване на килията.

Така обсъдените гласни доказателства кореспондират с представените писмени такива, а именно вещева ведомост /л.149/; заверено копие от обходен лист /л.150/; и два бр. докладни записки /л.152 и 153/. Последните две писмени доказателства касаят периода на дежурството, за което са разпитани посочените по- горе свидетели от охранителния състав на затвора и от същите е видно, че са отразени обиск и претърсване в 211 килия, при което е открит и иззет мобилен телефон, както и здравословни оплаквания на лишен от свобода, но липсва отразяване на инцидент, свързан с лишения от свобода Е.Ц.И..

От вещевата ведомост се установява предоставяне на лишения от свобода на два бр. чаршафи, а от обходния лист, съставен при преместването му се установява, че същият не дължи вещи, което косвено потвърждава показанията на свидетелите Б. и Л.. Съдът счита за неоснователни доводите на адв. Л., касаещи доказателствената стойност на вещевата ведомост. Действително същата представлява частен свидетелстващ документ, който обаче носи подписа на ищеца в графа „подпис на получателя“, а в графа „подпис на склададжията при сдаване“ е налице подпис на свидетеля В.А.В., което се установява от неговите показания /протокол на л.175 и сл./. От тези показания е видно, че В. е лишен от свобода и е назначен за помощник склададжия, а положеният от него подпис удостоверява, че при преместването на ищеца в друг затвор същият е сдал вещите, описани във ведомостта и не е имало липси. Изявленията, които са материализирани в частен документи действително нямат задължително обвързващо за съда действие. Съдържанието им обаче се преценява от съда по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК. Преценявайки това писмено доказателство в съвкупност със свидетелските показания на свидетелите Б., Л. и В. следва да се приеме за установено, че лишеният от свобода е разполагал с полагаемите му се два броя чаршафи както към момента на постъпване в затвора, така и при преместването му в друг затвор, т.е. не са налице данни в този период същият да е разполагал само с един чаршаф.

В подкрепа на посочената по- горе доказателствена съвкупност са и показанията на свидетелката Г. Г. Ж. /протокол л.94 и сл./, изпълняваща длъжността ИСДВР в затвора Плевен, която твърди, че не е уведомявана от лишения от свобода Е.Ц.И. да му е изземван чаршаф, както и че същият не е подавал жалби за това, с което се опровергава и твърдението по ИМ за бездействие от страна на администрацията. Свидетелката сочи, няма практика да бъдат завеждани подадените от лишените от свобода жалби и молби, адресирани до началника на затвора, а номера се издават само за кореспонденция която е адресирана до институции, но подадените жалби се докладват на началника, който назначава проверка, а при необходимост лишения от свобода се явява пред комисия и бива изслушан.

Съдът намира, че така приетото за установено не се опровергава от показанията на свидетеля М.П. /протокол на л.118 и сл./, лишен от свобода, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Плевен. Този свидетел не е очевидец на случилото се на 08.09.2017г., а възпроизвежда твърдения на ищеца, които са му станали известни именно от разказ на Е.Ц.И.. Освен това тези показания противоречат на всички останали събрани в хода на съдебното производство доказателства, поради което съдът не ги кредитира с доверие.

Съдът намира за неоснователни доводите на адв. Л. за наличие на предпоставките на чл. 283, ал. 3, предл. 2 от ЗИНЗС, в който текст е нормативно е уредена възможността на съда да приеме за доказани твърденията на ищеца в случаите, в които не е предоставена исканата информация от ответника, която е от значение за установяване на фактите по делото. Процесуалният представител на ищеца сочи, че съдът е изискал от ответника да представи видеозапис, който отразява извършените действия от служители на затвора в интервала от 18:00 до 22:00 часа на 8 септември 2017 г. В изпълнение на горното определение процесуалният представител на ответника е депозирал писмено становище с приложени към него доказателства /л.111 и сл./, от които е видно, че в съответствие с разпоредбите на чл.44 от ЗИНЗС, вр. чл.23 и чл.24 от ППЗИНЗС затворът е оборудван с технически средства за охрана и контрол, но не е налице норма, която да задължава администрацията на затвора да извършва видеозаписи, а само видеонаблюдение. Предоставените за нуждите на администрацията на Затвора- Плевен устройства за видеонаблюдение са с определена памет /2ТБ/, поради което записите се запазват максимум 1 месец, след което устройството автоматично презаписва най- старите видеозаписи, поради което към момента на съдебното производство не е наличен запис от 08.09.2017г.

При липсата на нормативно установено задължение за извършване на видеозапис от охранителните камери на затвора, респ. норми, указващи продължителността на съхранение на такива записи, няма как да се приеме, че непредставянето на такива представлява предпоставка за приложение на чл.283, ал.3, пр.2 от ЗИНЗС.

При тези съображения съдът намира, че предявеният иск е недоказан както по основание, така и по размер.

Съобразно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС отговорността за причинени вреди би възникнала за ответника единствено при осъществени нарушения на чл.3 от същия закон. Следователно е необходимо да е налице причинно- следствена връзка между поведение на специализираните органи по изпълнение на наказанията, което да е довело до нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и от това да са произтекли претендираните имуществени вреди. От обсъдените с настоящето решение доказателства не се установи действие от страна на администрацията на Затвора- Плевен, което да е довело до накърняване правата на лишения от свобода, регламентирани от ЗИНЗС, нито пък бездействие във връзка с подадена от него жалба, доколкото не се събраха каквито и да е доказателства да е подавана такава. Ето защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен и недоказан предявения от Е.Ц.И. иск.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Настоящият съд намира горната претенция за неоснователна. Съгласно  чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 286, ал.3 ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липсата на указание в закона, за възможността за търсена на такава отговорност, то такава не може да се търси. В този смисъл е съдебната практика - решение № 12445/17.10.2017 г. по адм. д.№ 6338/2016 на ВАС, постановено по аналогичните текстове на чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск от Е.Ц.И., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора- Плевен, II гр., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София с цена 7000 лв., ведно със законната лихва върху нея, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие тормоз и принуда, осъществени чрез конфискуване на спално бельо /чаршаф/ от охранителния състав на Затвора- Плевен, от което ищецът се почувствал унижен и оскърбен, било засегнато човешкото му достойнство през периода от 08.09.2017г. до датата на подаване на ИМ- 20.10.2017г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по административно дело № 1081 по описа на Административен съд -Плевен за 2018 г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: