РЕШЕНИЕ № 423

гр. Плевен, 20 Юни 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Бранимира Монова и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 79 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Агро Маркс” ЕООД, гр. Плевен, представлявано от Х.И.Т., срещу решение № 2016/08.12.2016 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по гр. дело № 3950/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на „Агро Маркс” ЕООД, ЕИК 200960175, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Асен Халачев” № 22, против индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх. № РД26-3394-7/07.04.2016 г. на Зам. кмет на Община Плевен, с което е прекратен договор № 21/22.03.2013 г. , сключен между страните, за временно и възмездно ползване на поземлени имоти в землището на с. Бръшляница, общ. Плевен, с обща площ от 961.026 дка. Със същото решение осъжда „Агро Маркс” ЕООД, ЕИК 200960175, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Асен Халачев” № 22, да заплати на Община Плевен сумата от 300 /триста/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Касаторът счита, че процесното писмо на Зам. кмета на Община Плевен не е издадено от компетентен орган, съгласно посоченото в оправомощаващата заповед № РД 10-2066/30.11.2015 г. разпоредба на чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА, тъй като в случая ЗСПЗЗ не предвижда кметът на общината да възложи на друг, включително на заместник кметове на общината, правото да издава заповеди по чл. 37м от ЗСПЗЗ. Счита, че това право принадлежи само на кмета на общината по отношение на земите в общинския поземлен фонд, както и на Директора на ОД „Земеделие” – по отношение на земите в държавния поземлен фонд, поради което оспореното писмо следва да се прогласи за нищожно. Счита, че писмото,предмет на обжалване, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, то не създава права и задължения за оспорващото дружество, няма характер на заповед за прекратяване на договора, а има уведомителен характер, както е посочено и в самото него и изпълнява ролята на писмено предизвестие за прекратяване на договора за наем, с което се поставя началото на производство по издаване на ИАА. Сочи, че такава заповед не му е връчвана. Посочва, че в конкретния случай липсва заповед на Кмета на Община Плевен, за прекратяване на договора за наем, с което считано от датата на получаването му, договорът му се прекратява. Счита, че е преграден изцяло пътят му на защита, срещу действия на администрацията. Счита, че цитираното писмо, в конкретния случай, следва да се счита за краен административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в това му качество го обжалва. Сочи, че липсват правни и фактически действия от негова страна, които да съставляват основания за прекратяване на договора, както и липсват основанията визирани в хипотезата на чл. 14, ал. 3 и чл. 15 от ЗОС, както и реда, по който е започнато прекратяването на договора между него и Община Плевен е административен. Счита, че Кмета на Община Плевен не е довършил правилно административната процедура по прекратяване на договора, съгласно разпоредбата на чл. 37м, ал. 4, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и в този смисъл, пропускайки да издаде крайния акт – заповед за прекратяване на договора му за наем на пасища и мери в землището на с. Бръшляница и замествайки го с писмо за прекратяване, Кметът на Община Плевен е извършил съществено процесуално нарушение. Моли да бъде отменено оспореното решение.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично представляващият дружеството Х.И.Т.. Моли да не бъдат прекратявани договорите, тъй като няма да му бъде изпълнен ангажиментът и трябва да плати неустойка на фонд „Земеделие“. Счита, че заповедта на кмета е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

Ответникът е редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д. Й. с пълномощно на л. 10 от делото. Моли да бъде отхвърлена жалбата и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и обосновано. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в минимален размер на 100 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че следва да бъде оставена без уважение касационната жалба и следва да бъде потвърдено решението на Районен съд – Плевен.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на съдебен контрол е било писмо изх. № РД26-3394-7 от 07.04.2016 г. на заместник кмета на община Плевен, с което е прекратен договор № 21 от 22.03.2013 г. между Общината и жалбоподателя на основание чл. 37 м, ал.4, т.2 и т.3 вр. чл. 37 и, ал.1 от ЗСПЗЗ.

Решаващият съд е приел, че оспореното писмо е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна и е отхвърлил същата.

Решението е неправилно.

Първостепенният съд точно и пълно е установил фактическото положение и е стигнал до правилния извод, че договорът между Община Плевен и жалбоподателят подлежи на прекратяване, тъй като жалбоподателят няма регистриран животновъден обект в землището на предоставените му под наем пасища с договор № 21/22.03.2013 г.

Неправилен е изводът на съда, че оспореното писмо е издаденото от компетентен орган. Издател на писмото е зам.кмета на община Плевен, оправомощена със заповед № РД 10-2066/30.11.2015 г. на Кмета на Община Плевен. Решаващият съд е приел, че посочената заповед обосновава компетентността на издателя на акта да постановява, актове с предмет като оспореното писмо.

Изводът е неправилен и несъответства на материалния закона.

Съгласно посочената в оправомощаващата заповед № РД 10 -2066/30.11.2015 г. разпоредба на чл.39, ал.4 от ЗМСМА, Кметът на общината и кметът на района могат да оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е предвидено в закон. В случая ЗСПЗЗ не предвижда кметът на общината да възложи на друг, включително на заместник-кмета на общината, правото да издава заповеди по чл.37м от ЗСПЗЗ. Това право принадлежи само на кмета на общината по отношение на земите в общинския поземлен фонд, както и на директора на ОД ”Земеделие” – по отношение на земите в държавния поземлен фонд. Видно от оправомощаващата заповед, не е налице хипотеза на заместване на кмета на общината.

По тази причина оспореното писмо следва да се обяви за нищожно.

Като е достигнал до различни изводи, решаващият съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да бъде обявена нищожността на оспореното писмо.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2016/08.12.2016г., постановено по гр. дело № 3950 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2016 г. и вместо него постановява:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО писмо изх. № РД26-3394-7/07.04.2016 г. на Зам. кмет на Община Плевен, за прекратяване на договор № 21/22.03.2013 г., сключен между Община Плевен и „Агро маркс“ ЕООД, гр. Плевен, представлявано от управителя Х.Т. за временно и възмездно ползване на 34 броя поземлени имоти в землището на с. Бръшляница, общ. Плевен с обща площ от 961,026 дка.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.