Решение по Административно дело 78/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 240

гр. Плевен, 17 април 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен, II-ри състав, в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

При секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 78 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 124, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Образувано е по жалба на Д.С. ***, подадена чрез пълномощника адв. П.А. ***, против заповед № РД-10-2276/28.12.2017г. , издадена от Кмета на Община Плевен, с която на оспорващия е било наложено на дисциплинарно наказание по Закона за държавния служител, а именно „понижение в по-долен ранг за срок от 1 година“, за това, че в периода 10.07.2017г.- 07.08.2017г. не е подготвил и подал писмен отговор по гр.д. № 4873/2017г. на РС- Плевен и не се е явил на насроченото на 09.10.2017г. открито съдебно заседание по делото, в резултат на което по цитираното производство е постановено неприсъствено решение, водещо до непланиран и непредвиден разход /щета на бюджета/ за Община Плевен в размер на 2000 /две хиляди/ лв., ведно със законната лихва от 06.04.2017г. до окончателното изплащане и 520 /петстотин и двадесет/ лв. разноски по делото.

В жалбата се излагат доводи, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменена на основание чл.172, ал.2 от АПК. Твърди се, че на оспорващия не е било изрично възложено подаване на писмен отговор по конкретното дело, а към датата на съдебното заседание същият е бил в платен отпуск, поради което обективно не е бил в състояние да се яви в съдебно заседание, с оглед на което се твърди липса на виновно поведение. На следващо място се излагат твърдения, че не е настъпила вреда за бюджета на Община- Плевен, тъй като съдебното производство касае регресен иск от застрахователна компания срещу Община Плевен, основан на заплатена от компанията щета, причинена от действия или бездействия на общинската администрация, по които искове е създадена трайна, негативна за Община Плевен съдебна практика и въпросните искове винаги са били уважавани. В съдебно заседание на 06.03.2018г. настоящият съд е приел извършено уточнение от процесуалния представител на оспорващия, което е в смисъл, че не се касае за регресен иск по чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за Застраховането, а за претенция с правно основание чл.45 ЗЗД, предявена от физическо лице.

С жалбата се развиват и доводи, че при налагане на наказанието не е отчетено цялостното служебно поведение на оспорващия, което е безукорно. Твърди се, че не са отчетени и всички обстоятелства, свързани пряко или косвено с извършване на нарушението. Излагат се съображения за нарушение на разпоредбата на чл.97, ал.1 от ЗДСл., т.к. оспорената заповед е немотивирана относно причините, поради които наказващият орган не е възприел становището на дисциплинарния съвет, че не са разгледани по същество дадените писмени обяснения, че не са изискани допълнителни такива, както и че липсва мотивирано произнасяне по критериите, обосноваващи тежестта на нарушението и целта на закона, с оглед обстоятелството, че е наложено едно от най-тежките дисциплинарни наказания, с което не са спазени изискванията на чл.91 от ЗДСл.

В заключение се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Постъпил е писмен отговор от Кмета на Община Плевен, в който се излагат доводи, че подадената жалба е допустима, като подадена в законен срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването й, но по същество същата е неоснователна. Ответникът твърди, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен административен орган, в рамките на законовите му правомощия и при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага доводи, че дисциплинарното производство е образувано във връзка със докладна записка вх.№ РД-339-34/16.11.2017г. на Началник отдел „Правно и нормативно обслужване“ при Община Плевен, която касае причините за постановяване на неприсъствено съдебно решение по чл.238 и чл.239 ГПК. По повод горната докладна, със съответна заповед, е разпоредено свикването на дисциплинарен съвет, който да изясни фактите и обстоятелствата във връзка с извършеното нарушение. Дисциплинарният съвет провел две заседания и след запознаване с писмените обяснения на г-н С. и събиране на допълнителна информация от прекия му ръководител, приел за установено, че в периода 10.07.2017г.- 07.08.2017г. жалбоподателят не е подготвил и подал писмен отговор по гр.д. № 4873/2017г. на РС- Плевен и не се е явил на насроченото на 09.10.2017г. открито съдебно заседание по делото, в резултат на което по цитираното производство е постановено неприсъствено решение, водещо до непланиран и непредвиден разход за бюджета на Община Плевен. В заседанието си на 11.12.2017г. дисциплинарният съвет разгледал писмените обяснения на г-н С. и изготвил предложение същият да не бъде наказван. Ответникът сочи, че дисциплинарният съвет е помощен орган, а окончателната преценка принадлежи на дисциплинарно наказващия орган, който не е обвързан с посоченото предложения. Твърди, че в оспорената заповед са обсъдени кумулативно предвидените в чл.91 ЗДСл. обстоятелства, касаещи вида и размера на наложеното наказание. Оспорва твърденията на жалбоподателя за липса на правила при разпределяне на делата в отдел „ПНО“ и излага доводи, че жалбоподателят не е изпълнил задълженията си съобразно длъжностната характеристика, годишния работен план и Вътрешните правила за организацията и дейността на отдел „ПНО“, утвърдени със Заповед № РД-10-686 от 26.05.2016г. на Кмета на Община Плевен. В становището се излагат подробни доводи, че от представените писмени доказателства, а именно съобщение от 11.08.2017г. на РС- Плевен, подписано на 14.08.2017г. от г-н С. *** е уведомена за насроченото за разглеждане в ОСЗ производство за 09.10.2017г. Твърди се, че горното дело е било разпределено на същия с резолюция, поради което такава е поставена и на полученото съобщение. Със заповед № РД-94Д- 2033-5/02.01.2017г. на Кмета на Община Плевен на жалбоподателя бил разрешен 2 дни платен отпуск, без за него да е бил уведомен прекия ръководител на С.. Твърди се, че жалбоподателят не е уведомил прекия си ръководител за наличието на служебен ангажимент, във връзка с насрочено съдебно заседание по възложеното му съдебно производство, поради което се е стигнало и до неизпращането на процесуален представител за участие в същото. Оспорват се твърденията от жалбата за наличие на утвърдена съдебна практика да бъде осъждана Община Плевен по дела с такъв предмет, както и твърденията на жалбоподателя, че делото не му е било разпределено и че не е могъл да присъства на о.с.з поради разрешения му отпуск. Ответникът се позовава на обстоятелството, че жалбоподателят е изискал от ищеца по гражданското дело предоставянето на удостоверение за банкова сметка, ***езщетение, а и е изготвил становище изх. № ПНО-94Г- 5154-1/14.11.2017г. до Заместник- кмета на Община Плевен, за заплащане на сумите, съгласно решението на съда. В заключение се прави искане да бъде отхвърлена подадената жалба против заповед № РД-10-2276/28.12.2017г. на Кмета на Община Плевен.

В съдебно заседание жалбоподателят Д.С. се представлява от адв. П.А., който поддържа подадената жалба и представя писмени бележки, в които излага аргументи, идентични с тези по подадената жалба. Изразява становище, че дисциплинарно наказващият орган не е извършил дължимата преценка по чл.91, ал.1 от ЗДСл. Сочи, че твърдените в заповедта вредни последици не са настъпили в резултат от поведението на С., а са резултат от неосъществен от Община Плевен надзор и контрол върху бездомните кучета. Твърди, че в оспорената заповед липсват мотиви относно тежестта на извършеното нарушение, както и такива по отношение на адекватността на наложеното дисциплинарно наказание. Процесуалният представител на жалбоподателя излага твърдения и за липса на виновно поведение от страна на дисциплинарно- отговорното лице, поради обстоятелството, че неявяването му в съдебно заседание по заведеното срещу Община Плевен дело се дължи на обстоятелството, че същият е ползвал разрешен от работодателя му платен годишен отпуск и процесуалното представителство по въпросното дело е могло да бъде осъществено от друг представител на отдел „ПНО“- обстоятелство, което изобщо не е обсъдено от дисциплинарно наказващият орган. В заключение се сочи, че обжалваната заповед е необоснована и се прави искане за отмяната ѝ като незаконосъобразна.

Ответникът се представлява от Началник отдел „ПНО“ при Община Плевен Д. Й., която представя писмени бележки. В същите се излагат доводи, идентични с тези по депозирания писмен отговор. Излагат се доводи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорваната заповед. Процесуалният представител на ответника твърди, че са спазени изискванията на чл.93, ал.1 от ЗДСл, както и че заповедта е издадена при спазване изискванията на чл.97 от същия закон. Сочи се, че нормата на чл.96, ал.2 от ЗДСл е диспозитивна, поради което не е налице нарушение на закона с оглед обстоятелството, че служителя не е бил изслушан, т.к. дисциплинарния съвет е обсъдил писмените обяснения на същия, в които е налице признание на извършеното нарушение, но се излагат доводи, че неизпълнението на служебните му задължения е в резултат на липсата на организация за разпределение на делата. Излагат се доводи, че жалбоподателят лично е подписал съобщение за насрочване на делото в о.с.з., както ѝ че при подаване на молбата за ползване на отпуск е подал и декларация, че за периода на отсъствието няма служебни ангажименти, свързани с дела. Посочил е кой служител ще го замества, като вероятно този служител също не е бил уведомен от жалбоподателя, че следва да се яви в съда по воденото гражданско дело. Твърди се, че дисциплинарният съвет е помощен орган и неговата преценка не обвързва дисциплинарно наказващият орган. Излагат се доводи, че при издаването на обжалваната заповед е спазена разпоредбата на чл.91 ат ЗДСл, обсъдено е наличието на предвидените от закона кумулативни предпоставки и при определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващият орган е съобразил настъпилите от нарушението последици за държавната служба и за гражданите, както и други нарушения на трудовата дисциплина от страна на г-н С., за които са му изисквани обяснения и му е обръщано внимание за подобряване на трудовата дисциплина, но не са му налагани наказания. Оспорват се доводите на жалбоподателя относно създадена практика на съда да уважава искове по дела със сходен предмет, като това по което не е било осъществено процесуално представителство от С. и се излагат доводи, че в резултат на извършеното нарушение се е стигнало до непланирани и непредвидени разходи за ответника. В заключение се иска да бъде отхвърлена жалбата против заповед № РД-10-2276/28.12.2017г. , издадена от Кмета на Община Плевен.

Административен съд – Плевен, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Между страните не е спорно, а и от представеното по делото лично досие на жалбоподателя е видно, че същият е назначен на длъжност мл. юрисконсулт в отдел „Правно и нормативно обслужване“ при Община Плевен със заповед № 1092/10.08.2009г. на Кмета на Община Плевен, издадена на основание чл.9 вр. чл.7, чл.8 и чл.12 от Закона за държавния служител. Не се спори и за обстоятелството, че към момента на издаване на обжалваната заповед, жалбоподателят заема длъжността главен юрисконсулт въз основа на същото правоотношение, като е запознат с длъжностната характеристика за горната длъжност /л.14-16 от делото/, т.к. горното е удостоверено с положен от него подпис.

От посочената длъжностна характеристика е видно, че сред задълженията на жалбоподателя са посочени изготвянето на писмени отговори и осъществяване на процесуално представителство на Община Плевен.

От приложеното по делото съобщение по гр.д. № 4873/2017г. по описа на РС- Плевен /л.22/ е видно изпращането от съда и получаването от Община Плевен на препис от искова молба и приложенията към нея, с указания за възможността да бъде подаден писмен отговор от ответника и посочване на последиците при неподаване на такъв. В горния десен ъгъл на съобщението е видна резолюция „Др. С.“ от 10.07.2017г. На л.36 от делото е приложена призовка за страна по горното дело, от която е видно насрочването му за разглеждане в ОСЗ на 09.10.2017г. от 10.30 ч. В горната дясна част на призовката е налице резолюция „Др. С.“ от 14.08.2017г. Настоящият съд намира, че въз основа на така приложените писмени доказателства и предвид представените от ответника Вътрешни правила за организацията и дейността на отдел „ПНО“, утвърдени със Заповед № РД-10-686 от 26.05.2016г. на Кмета на Община Плевен /л.275-281/ и по- конкретно чл.8 и чл.10 от същите, на жалбоподателя е било възложено осъществяване на процесуалното представителство по въпросното дело, което включва изготвяне на отговор по ИМ и процесуално представителство в ОСЗ. От решение № 1831/01.11.2017г., постановено по гр. д. № 4873/2017г. по описа на Районен съд- Плевен /л.42-44/ е видно, че Община Плевен е осъдена на основание чл.49 от ЗЗД да заплати на ищеца по делото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва от 06.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата и да заплати разноски в размер на 580 лв. От същото писмено доказателство е видно, че решението е постановено при наличие а предпоставките по чл.238 и чл.239 ГПК, т.е. следва да се приеме за установено, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви /респ. не е бил представляван/ в първото заседание по делото.

На л.37 от делото е приложено заявление за ползване на отпуск от Д.С., считано от 06.10.2017г. до 09.10.207г., който отпуск е разрешен от Кмета на Община Плевен. В същото е посочено, че по време на отпуска жалбоподателят ще бъде заместван от З. З.. От горното писмено доказателство се установява, че към датата на провеждане на съдебното заседание по посоченото по- горе гражданско дело жалбоподателят е ползвал разрешен от работодателя му отпуск. На л. 38 от делото е приложена декларация от жалбоподателя /без дата/, в която същият декларира, че за периода на поискания отпуск няма неуредени служебни ангажименти, свързани с неприключени преписки и участия в комисии, работни групи и др.

Със съобщение от 01.11.2017г. на РС- Плевен ответникът по гр.д. № 4873/2017г. по описа на Районен съд- Плевен, а именно Община Плевен, е уведомена и е връчен препис от решението по делото.

Горната фактология е описана в докладна от началник отдел „ПНО“, адресирана до Кмета на Община Плевен /л.48/. В същата се сочи, че след направена справка в Дирекция „Човешки ресурси“ се установява, че жалбоподателят С. е бил в отпуск 5 дни в срока за отговор на ИМ /от 24.07.2017г. до 28.07.2017г./, както и на датата на провеждане на съдебното заседание- 09.10.2017г.

Въз основа на горната докладна е издадена заповед № РД 10- 2056/04.12.2017г., с която Кмета на Община Плевен разпоредил провеждане на дисциплинарно дело срещу жалбоподателя /л.56/, в рамките на което са събрани относимите доказателства и са съобразени писмени обяснения на жалбоподателя без той да бъде изслушван. На 11.12.2017г. дисциплинарният съвет провел заседание, в което с протокол № 2 /л.59/ приел, че са налице пропуски при организиране изпълнението на ежедневните служебни задължения на г-н С., но единодушно изразил становище, че няма достатъчно данни за виновно извършено нарушение на служебните задължения, поради което предложил на Кмета на Община Плевен да не му налага дисциплинарно наказание. Ответникът в настоящето производство не се съобразил със становището на дисциплинарния съвет и издал заповед № РД-10-2276/28.12.2017г., с която на оспорващия е било наложено на дисциплинарно наказание по Закона за държавния служител, а именно „понижение в по-долен ранг за срок от 1 година“, за това, че в периода 10.07.2017г.- 07.08.2017г. не е подготвил и подал писмен отговор по гр.д. № 4873/2017г. на РС- Плевен и не се е явил на насроченото на 09.10.2017г. открито съдебно заседание по делото, в резултат на което по цитираното производство е постановено неприсъствено решение, водещо до непланиран и непредвиден разход /щета на бюджета/ за Община Плевен в размер на 2000 /две хиляди/ лв., ведно със законната лихва от 06.04.2017г. до окончателното изплащане и 520 /петстотин и двадесет/ лв. разноски по делото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното производство относими и допустими писмени доказателства.

Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приложени към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така установените факти и след като прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и извърши проверка в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съображенията на съда в тази насока са следните :

Заповед № РД-10-2276/28.12.2017г. е издадена от компетентния административен орган и в предвидената писмена форма. Издадена е от Кмета на Община Плевен, който е орган по назначаването, в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 97 от ЗДСл реквизити.

Редът за налагане на дисциплинарни наказания е визиран в раздел II, глава V от ЗДСл. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл, преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната процедура за провеждане на дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет е задължителна преди налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, каквото е наказанието на жалбоподателя. В това предварително производство се събират и изясняват фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, при необходимост се изслушват обясненията на държавния служител и се обсъждат представени от него доказателства. Съгласно чл. 96, ал. 3 от ЗДСл, решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарно наказващия орган. По настоящото дело са представени Протокол № 1 и Протокол № 2 за провеждане на такова производство на дисциплинарния съвет по дисциплинарно дело, но законодателят е предвидил специална процедура преди налагане на по-тежките дисциплинарни наказания по т. 4 и т. 5 на ал. 1 от чл. 90 от ЗДСл, за да бъде изяснена безпристрастно фактическата обстановка и държавният служител да има възможност за представяне на доказателства в своя защита. От събраните по делото доказателства се установява, че това изискване не е спазено. Вярно, че с резолюция от 16.11.207г., поставена върху докладната на Началник отдел „ПНО“ /л.48/. последният е поискал писмени обяснения по случая съгласно изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл на г-н С. в срок до 20.11.2017г., но не лично, а чрез Началника на отдел „ПНО“, преди образуване на дисциплинарното дело. Видно от текста на чл. 93, ал. 1 от ЗДС, той задължава дисциплинарно наказващият орган "преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения". В случая той не е изпълнил императивно вмененото му със закон задължение по цитирания текст. Законът изисква дисциплинарно наказващият орган да извърши и двете действия, за което се съставя съответния протокол за изслушване и се прилагат писмените обяснения на служителя или се съставя протокол за непредставянето на такива. Тежестта на доказване за стриктното изпълнение на закона лежи върху органа, който е издател на заповедта. Няма доказателства жалбоподателят да е бил поканен, за да бъде изслушан лично, нито да му е даден срок за писмени обяснения непосредствено от дисциплинарно наказващият орган. Неизпълнението на кое да е от двете действия, по силата на чл. 93, ал. 2 от ЗДС води до отмяна на дисциплинарното наказание, без разглеждане на спора по същество. /Решение № 7330 от 22.07.2005 г. на ВАС по адм. д. № 3260/2005 г., V о., Решение № 4393 от 15.05.2004 г. на ВАС по адм. д. № 8290/2003 г., V о., Решение № 12445 от 19.11.2008 г. на ВАС по адм. д. № 8485/2008 г., V о./

Обжалваната заповед се явява незаконосъобразна и на друго основание. Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДСл при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното служебно поведение на държавния служител. Дисциплинарният съвет в процедурата по чл. 96 от ЗДСл е длъжен да изясни всички факти и обстоятелства по извършеното нарушение, като с решение взема становище за наличието на основание за дисциплинарна отговорност, вида и размера на съответното на нарушението наказание. В протокола от закритото заседание, проведено на 11.12.2017г. и в съдържащото се в него становище по дисциплинарно дело, дисциплинарният съвет е обсъдил обстоятелства относно цялостното служебно поведение на служителя, приел е, че са налице пропуски в работата му, но няма данни за виновно извършено нарушение на служебните задължения. Дисциплинарният съвет е помощен орган на дисциплинарно наказващия орган и безспорно, както се твърди и от ответника, неговото становище не обвързва Кмета на Община Плевен в преценката му за наличие на осъществено дисциплинарно нарушение, неговата тежест и адекватността на следващото се дисциплинарно наказание. В конкретния случай дисциплинарно наказващият орган е следвало да изложи самостоятелни мотиви, основани на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, относно наличието на осъществено дисциплинарно нарушение, неговата тежест и настъпилите последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината на държавния служител, обстоятелствата при които е извършено нарушението и цялостното поведение на държавния служител.

Както е посочено по- горе в настоящето решение, съдът счита за доказано обстоятелството, че на жалбоподателя е било възложено осъществяване на процесуално представителство по гр.д. № 4873/2017г. по описа на РС- Плевен, което е станало по реда на Вътрешни правила за организацията и дейността на отдел „ПНО“, утвърдени със Заповед № РД-10-686 от 26.05.2016г. на Кмета на Община Плевен /л.275-281/, а именно чрез резолюция на прекия му ръководител. Несъмнено и с оглед обсъдената по- горе длъжностна характеристика, подписана от жалбоподателя, в неговите задължения е изготвянето на писмени отговори и осъществяване на процесуално представителство на община Плевен по съдебни производства. За да се достигне до постановяване на неприсъствено решение по посоченото по- горе гражданско дело е необходимо ответникът да не състави отговор на исковата молба и да не се яви в първото по делото съдебно заседание- чл.238, ал.1 ГПК. Несъмнено жалбоподателят не е изготвил отговор на исковата молба, което обаче само по себе си не би довело до постановяване на неприсъствено решение при условие, че бъде осигурено процесуално представителство в първото по делото заседание. Безспорно е установено, че на 09.10.2017г. С. е бил в разрешен платен отпуск, поради което не се е явил на насроченото за тази дата съдебно заседание. Видно от заявлението за ползване на отпуск, жалбоподателят е посочил, че ще бъде заместван от З. З.. Горният отпуск с посоченото заместване е разрешен от Кмета на Община Плевен. Ответникът твърди, че жалбоподателят е декларирал липсата на служебни ангажименти за периода на ползване на отпуска. От представената декларация на л.38 от делото обаче не е видно за кой отпуск се отнася същата, т.к. в съдържанието ѝ липсва посочване на периода на отпуска, а и същата е без дата. В писмените бележки, представени от процесуалния представител на ответника се сочи, че жалбоподателят е подал такава декларация, посочил е кой служител ще го замества, но : „Вероятно и заместващият го служител не е бил уведомен от жалбоподателя, че трябва да се яви в о.с.з. по воденото от него дело.“ Обстоятелствата дали посочената декларация се отнася за разрешения отпуск по заявление вх. № РД-94Д-2033-5/02.10.2017г., както и дали заместващият служител е бил уведомен от жалбоподателя за насроченото съдебно заседание, е следвало да бъдат установени от дисциплинарния съвет и дисциплинарно наказващият орган, тъй като имат пряко отношение за установяването наличието на вина, както и формата на вината, което пък предопределя наличието на предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание, респ. неговия вид. Горното води до извод за недоказаност на извършеното нарушение.

Съдът намира за спорни доводите от обжалваната заповед по отношение на настъпилите вредни последици от нарушението, предмет на обжалваната заповед, които се изразяват в произтекли непланирани и непредвидени разходи /щета за бюджета/ в размера на присъденото по гражданското дело обезщетение и разноски. Това би било така, ако при липсата на осъществено от жалбоподателя нарушение не би се стигнало до осъждане на ответника. В настоящето производство не са представени каквито и да е доказателства, от които може да се направи извод за евентуална неоснователност на исковата претенция или прекомерност на присъденото обезщетение, респ. на присъдените разноски. По искане на жалбоподателя съдът е изискал, а ответникът е представил справка за заведените срещу Община Плевен дела с правно основание чл.45 ЗЗД, които касаят обезщетение за вреди, причинени от ухапване от кучета /л.289/. От горната е видно, че за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. са разгледани общо 7 дела. Нито един от предявените искове не е бил отхвърлен като неоснователен, а присъдените обезщетения варират от 1000 до 5000 лв.

Дори приемайки, че поведението на жалбоподателя, изразено в неизпълнение на служебните му задължения по смисъла на чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, е довело до неблагоприятни за държавната служба последици, изразени в непланиран и непредвиден разход, то при определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващия орган е следвало да съобрази всички обстоятелства по чл. 91, ал. 1, т. 1- 4 от ЗДСл. Наложено е второто по тежест дисциплинарно наказание, но същото не е обосновано съобразно всички критерии по чл.91, ал.1 ЗДСл. Не е обсъдено цялостното поведение на държавния служител, който до момента не е наказван, както е видно от приложеното по делото негово лично досие.

По изложените съображения настоящата инстанция намира жалбата за основателна, като оспорената заповед № РД-10-2276/28.12.2017г. , издадена от Кмета на Община Плевен следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Страните не претендират разноски по делото.

Водим от изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № РД-10-2276/28.12.2017г. , издадена от Кмета на Община Плевен, с която на Д.С. ***, гл. юрисконсулт в отдел „Правно и нормативно обслужване“ при Община Плевен, е наложено наказание „Понижение в по- долен ранг за срок от 1 година“ на основание чл. 97, ал.1 вр. чл.90, ал.1, т.4 и чл.91, чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

СЪДИЯ :