РЕШЕНИЕ

№ 761

гр.Плевен, 20 Декември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в открито съдебно заседание на  тринадесети декември  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                           Председател:  Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №1076 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.

Образувано е по жалба от М.Г., гражданин на Руската Федерация, роден на *** год., принудително настанен в СДВНЧ-Бусманци, гр.София, кв.Бусманци, ул „Ген.Гурко“ №65А, против Заповед №316з-3698/7.11.2018 год. за принудително настаняване на чужденец с наложена принудителна административна мярка по ЗЧРБ в Специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция „Миграция“-МВР-София, издадена от Директора на ОД на МВР-Плевен. 

С жалбата се претендира за отмяна на заповедта, както и постановяване „незабавното прекратяване на настаняването„ на Г. с допускане на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.2, т.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК във връзка с чл.5 от ЕКПЧ. Сочи, че заповедта е незаконосъобразна поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че при издаване на заповедта на жалбоподателя не е дадена възможност да изясни всички факти и обстоятелства от значение за налагане на мярката, както и да се запознае с материалите по административната преписка, в нарушение на чл.34, ал.1 от АПК. Едва след издаване на заповедите му е било връчено уведомление, че може да представи допълнителни обяснения и възражения, но това е било безпредметно, тъй като след издаване на акта възраженията на Г. не е имало как да бъдат обсъдени и взети предвид. В този смисъл административният орган не е взел предвид възраженията на жалбоподателя, което е нарушение на чл.34, ал.3 и чл.35 от АПК.  Твърди, че административният орган не е отчел, че Г. е в България вече 28 години, дошъл е когато е бил на 18 години, живял е в страната и не се е укривал, през цялото време е бил на разположение на българските власти. В тази връзка органът не е отчел изискванията на чл.44, ал.2 от ЗЧРБ относно продължителността на пребиваването на Г. на територията на РБ, семейното му положение и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето предвид, че жалбоподателят няма никакви роднини в Русия, нито каквито и да било културни и социални връзки с тази страна. Твърди, че към момента на настаняването му в СДВНЧ не е имало издадена заповед  за връщане в страната по произход, издаването на каквато е предпоставка за оспорената, такава заповед е била издадена впоследствие. Счита, че в конкретната хипотеза липсва която и да е от предпоставките на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ за издаване на процесната заповед, при положение, че лицето от 28 години живее в България.  Сочи още, че разпоредбата на чл.44, ал.5 от ЗЧРБ предвижда, при съществуване на пречки за чужденеца да напусне страната като първа алтернатива ежедневно явяване на лицето в полицейската служба по местоживеене, едва  след това в ал. 6 се предвижда принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Твърди, че самото извеждане от РБ не може да оправдае необходимостта  от принудителното настаняване и задържане в СДВНЧ, а следва да съществуват конкретни причини затова. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед, да постанови „незабавното прекратяване на настаняването„ на Г. с допускане на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.2, т.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК във връзка с чл.5 от ЕКПЧ.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и моли съда да отмени заповедта за принудително настаняване в СДВНЧ-Бусманци. Сочи, че в Русия няма роднини, няма къде да живее, в България живее от 28 години. В Русия е живял до навършване на 18 годишна възраст, но там няма родна къща, няма никакви роднини. Твърди, че майка му е починала в автомобилна катастрофа, баща не е имал, няма братя и сестри. Твърди още, че иска да се отмени заповедта, защото вече има къде да живее, предвид представената декларация от  П. П., в която последният е декларирал съгласие М.Г. до изпълнение на наложената принудителна административна мярка да обитава жилището на П. П., което се намира в гр.Плевен, ул ***.

Ответникът по жалбата- Директорът на ОД на МВР-Плевен е депозирал писмено становище на л.16-17, в което е развил подробни съображения за  неоснователност на жалбата. В съдебно заседание  се представлява  от юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно, която оспорва жалбата. Счита, че заповедта е законосъобразна и правилна, издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му и съдържа фактическите  и правни основания за налагането й. Счита, че в съдебното производство не е доказано, че са налице условията  по чл. 72, ал. 5 от Правилника за приложение на Закона за чужденците в Република България, за да може лицето да бъде освободено от дома в Бусманци и да му бъде разрешено временно да живее на територията на обл. Плевен на посочения адрес в декларацията, която е представена в съдебно заседание от П. П..  Твърди, че  от декларацията е видно, че български гражданин е съгласен да предостави на жалбоподателя временен подслон. В самата декларация е написано, че подслонът се дава само временно, до извеждане на лицето от страната. Възразява обаче, че от тази декларация не е видно, че българският гражданин поема един постоянен ангажимент по отношение  на чужденеца до уреждане на неговия статут. От друга страна, не са представени доказателства за това, че българският гражданин притежава достатъчно средства, постоянни средства за издръжката на чужденец. Такива доказателства не са постъпили както в ОД на МВР,  така и  няма данни да са постъпили в Дирекция „Миграция“ към МВР. На тези основания счита, че не са налице обстоятелствата за отмяна заповедта. Моли съда да вземете предвид факта, че чужденецът  няма валиден национален паспорт. Последният му валиден национален паспорт  е от 2007 г.  До настоящия момент, чужденецът не е предприемал абсолютно никакви мерки за узаконяване на своя престой на територията на страната, което го прави незаконно пребиваващ.  Без национален паспорт, който да е валиден не може да се  стартира процедура  за разрешаване на продължително пребиваване на чужденеца, която му е необходима, както и в последствие  за продължително  пребиваване. Твърди, че целта на ОД на МВР-Плевен и в случая на Дирекция „Миграция“ е не толкова да се изведе чужденецът от страната, колкото същият да узакони своя престой в страната. За да се случи това нещо, на първо място  е нужен валиден национален паспорт.  Докато не се сдобие с него, пълномощникът на ответника твърди, че  не са налице никакви условия да се започнат процедури във връзка с узаконяване на престоя. Без документ за продължително пребиваване, чужденецът не може да получи възможност за  работа, за сключване на трудови договори и съответно осигуряване на някакви реални доходи за съществуването му и пребиваването му в страната, което  отново би довело до издаването на заповед за принудително настаняване на чужденеца и съответно до заповед за извеждането му от страната, връщане до страната на произход. Сочи, че при наличие на нови обстоятелства,  органът винаги  може да преразгледа своята заповед. Такива биха могли да бъдат нови обстоятелства и доказателства, с които може да бъде променена наложената  мярка. Чужденецът е  настанен в дома в Бусманци за  срок до 6 месеца, като  този срок може да бъде продължаван и през този период е  налице възможност той да предприеме мерки за получаване  на национален паспорт, ако желае и съответно да узакони присъствието си  по някакъв начин. В заключение моли съда да потвърди оспорената заповед.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди оспорената заповед като правилна и законосъобразна..

            Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С Докладна записка рег.№1772р-14402/7.11.2018 год. на л.32 от Началника на Първо РУ-Плевен до Директора на ОД на МВР-Плевен е докладвано, че на 7.11.2018 год. в 11.00 часа в дежурната част на Първо РУ-Плевен е постъпил сигнал от дежурната част на ОД на МВР-Плевен затова, че в с.Тученица, ул ХХХ, руски гражданин с неустановена самоличност и без документи притеснява живущи на адреса. Сигналът е посетен от младши ПИ в Първо РУ, който е установил на адреса лице, представящо се за  М. Е. Г., роден на *** год. в гр.Губкин-Русия. При проверката лицето не е представило документи  за самоличност, поради което и на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР същият е доведен и задържан в Първо РУ-Плевен със Заповед рег. №1772зз-404/7.11.2018 год. в 11,45 часа.

На л.31 от делото е приложена и Докладна записка рег.№1772р-14429/9.11.2018 год. от младши ПИ в Първо РУ-Плевен до Началника на Първо РУ-Плевен, в която е посочено, че на 7.11.2018 год. в 11,04 часа на личния му мобилен телефон е получен сигнал от ОДЧ на Първо РУ-Плевен, че в с.Тученица в частен дом на ул ХХХ, руски гражданин без документ за самоличност, притеснява живущите на адреса. Посетил адреса в 11.45 часа и установил лице без документи за самоличност, което се представило за М. Е. Г., роден на *** год. в Губкин-Русия. Уведомил ОДЧ на Първо РУ-Плевен, откъдето му било казано, че по данни от лицето е невъзможно да се установи самоличността му и че в системата няма данни за такова лице. По разпореждане на ОДЧ при Първо РУ-Плевен отвел лицето в управлението на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР и го задържал със Заповед за задържане за срок до 24 часа и уведомил служителите от сектор „Миграция“

Заповед за задържане  на лице рег.№1772зз-404/7.11.2018 год. , с която е задържан жалбоподателя , е приложена на гърба на л.48 от делото

Началникът на група „Миграция“ в ОД на МВР-Плевен е направил Предложение до Директора на ОД на МВР-Плевен с рег.№316р-3663/7.11.2018 год. на л.18 от делото на гражданина на Руската Федерация М.Г., роден на *** год. да бъде наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Като основание е посочено, че в група „Миграция“ при ОД на МВР-Плевен е получен сигнал от ОДЧ на Първо РУ-Плевен, че на територията на с.Тученица, младши ПИ Х. е установил чужд гражданин без документ за самоличност, който се е представил. При справка в АИФ на МВР е установено, че в предходен период от време същият е имал статут на продължително пребиваване в страната, след което е кандидатствал за статут на бежанец, който му е отказан. Към настоящия момент няма никакви документи за самоличност. При проведена беседа с лицето е установено, че лицето няма средства за издръжка и осигурен подслон, както и че чуждият гражданин е изявил желание да се върне в страната си по произход. Предложението е утвърдено от Директора на ОД на МВР Плевен.

До М.Г. е изпратено уведомление рег.№316р-3664/7.11.2018 год. на л.30, с което е уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК, че срещу него е започнало производство по налагане на две принудителни административни мерки-принудително настаняване на чужденец с наложена ПАМ по ЗЧРБ в Специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция „Миграция“ на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10, както и връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна на основание чл.41, т.4 от ЗЧРБ. Посочено е в уведомлението, че връщане се налага, когато по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в Република България и производството не е било възобновявано. Посочено е, че в случая Г. е чужденец с отказан статут на бежанец с влязло в сила решение. Във връзка с тези обстоятелства , на Г. е предоставен  7 дневен срок за допълнителни обяснения и възражения във връзка със започналото производство за налагане на ПАМ, на основание чл.34, ал.3 във връзка с чл.35 от АПК. Уведомлението е връчено на Г. на 7.11.2018 год.

Със Заповед №316з-3699/7.11.2018 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен на л.24-25, на М.Г., гражданин на Руската Федерация, роден на *** год. в Руска Федерация, на основание чл.41, т.4 и чл.39а, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. В мотивите на заповедта е посочено, че на територията на ОД на МВР-Плевен на 7.11.2018 год. е установен М.Г., гражданин на Руската Федерация, без документ за самоличност и задгранично пътуване, без средства за издръжка и осигурен подслон. Заповедта е връчена на Г. на 7.11.2018 год., видно от отбелязването върху нея.

Издадена е и оспорената в настоящото производство  Заповед №316з-3698/7.11.2018 год. за принудително настаняване на чужденец с наложена принудителна административна мярка по ЗЧРБ в Специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция „Миграция“-МВР-София, издадена от Директора на ОД на МВР-Плевен.  С оспорената заповед М.Г., гражданин на Руската Федерация, роден на *** год., на основание чл.44, ал.6, ал.8 и ал.10 от Закона за чужденците в Република България и издадена Заповед за принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ на Директора на ОД на МВР-Плевен с рег.№316з-3699/7.11.2018 год. и предвид обстоятелството, че е налице опасност лицето да се укрие и е необходимо да се създаде организация за пътуване до страната му на произход, което се явява пречка за незабавно изпълнение на наложената му ПАМ, е настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ . Посочено е още в оспорената заповед, че Г. е с отказан статут на бежанец, без документ за самоличност и задгранично пътуване, до отпадане на пречките за изпълнение на издадената заповед за наложената принудителна административна мярка „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“, но не повече от шест месеца. Тази заповед също е връчена на Г. на 7.11.2018 год.

Със Заповед №УРИ:316з-3700/7.11.2018 за съпровождане на лице на Директора На ОД на МВР-Плевен на л.28, на основание чл.77, ал.1 от ЗМВР във връзка със заповед за налагане на ПАМ „Принудително настаняване в СДНЧ“ при Дирекция „Миграция“, е разпоредено М.Г. да бъде съпроводен по маршрут от гр.Плевен до СДВНЧ-гр.София при Дирекция „Миграция“

Видно от приемо-предавателен протокол рег.№316р-36647/7.11.2018 год., лицето М.Г. е предаден в СДВНЧ към Дирекция „Миграция“, на 7.11.2018 год.

Същевременно от доказателствата по делото (справка на л.21-22) се установява, че лицето М.Г. е притежавало следните документи за самоличност: 1. Регистрационна карта на чужденец в п-во за определяне на държ, компетентна за разглеждане на молбата за статут №821001461, издаден от Държавна агенция за  бежанците, на 21.06.2010, валиден до 14.12.2010 год., сатус :невалиден; 2. Карта на продължително пребиваващ в РБ чужденец №710756561, издадена от ОДМВР-Плевен на 19.06.2001 год., валиден до 25.03.2002 год., статус-унищожен; 3. Удостоверение за самоличност-98 №0077421, издаден от ОДМВР-Плевен на 24.06.1993, валиден до 28.03.1997 год., статус-унищожен.

Установява се още, че в предходен период, по отношение на Г. е проведено производство и са издадени Заповед №1021/24.03.2010 год. на Директора н ОД на МВР-Плевен за принудително отвеждане до границата на чужденец и забрана за влизане в страната и Заповед №1022/24.03.2010 год.  на Директора на ОД на МВР-Плевен за принудително настаняване в СДВНЧ при Дирекция „Миграция“-л.33-36. Тези две заповеди са обжалвани пред Административен съд-Плевен, като жалбата против Заповед №1022/24.03.2010 год. е оставена без разглеждане, определението като необжалвано е влязло в законна сила. Заповед №1021/24.03.2010 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен е отменена с решение по адм.дело  №316/2010 год. на АС-Плевен, оставено в сила с решение по адм.дело №11574/2011 год. на ВАС. Издадено е и Наказателно постановление №35/17.03.2010 год. от Началник на група „Миграция“ срещу Г. за нарушение по чл.34 от ЗЧРБ затова, че не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок-25.03.2002 год.-л.37. С Решение №УП-128/15.09.2010 год. на интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците при МС на л.72-74, е отхвърлена молбата на Г. за статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е обжалвано пред Административен съд-Плевен, където е образувано адм.дело №870/2010 год., с решението по което (на л.68-71) е отхвърлена жалбата. Същото е окончателно.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна по чл. 147, ал. 1 от АПК, адресат на акта, чиито права и законни интереси се засягат с разпоредените  с акта последици, срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен  акт. Съгласно чл. 46а, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 14-дневен срок от фактическото настаняване по реда на АПК. Видно е от приемо-предавателния протокол на л.29 от делото, че Г. е настанен фактически в СДВНЧ на 7.11.2018 год., жалбата е подадена 21.11.2018 год., поради което се явява подаден в срок. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На всички тези основания жалбата се явява допустима за разглеждане по същество.

По същество е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 44, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България, към дирекция "Миграция“ се създават специални домове за временно настаняване на чужденци, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране. Съгласно чл. 44, ал. 10 от ЗЧРБ, (в актуалната му редакция от ДВ, бр. 97 от 2017 г.), настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентния орган по ал. 1, като в заповедта изрично се посочват необходимостта и законовото основание за настаняването, прилага се и копие от заповедта за наложената принудителна административна мярка връщане или експулсиране. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорената заповед е издадена от Директора на ОД на МВР-Плевен, който е сред изброените в ал.1 органи, притежаващи материална компетентност за прилагане на мярката.

Спазени са изискванията на чл. 59 АПК за форма. Заповедта съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването  - чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от ЗЧРБ.

Относно спазването на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта: До жалбоподателя е изпратено уведомление по чл.26, ал.1 от АПК за започналото срещу него производство  по налагане на две принудителни административни мерки-принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция „Миграция“ и връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, като с това уведомление на л.30, е даден на Г. 7-дневен срок  за представяне на допълнителни възражения и обяснения по започналото производство за налагане на принудителни административни мерки. Очевидно този 7-дневен срок не е бил спазен от органа, който е издал оспорената заповед още в същия ден на получаване на уведомлението. Това съставлява нарушение на административнопроизводствените правила, но последното настоящият състав на съда преценява като несъществено, защото в настоящото съдебно производство на жалбоподателя е дадена възможност да представя доказателства за оборване на установените в атакуваната заповед констатации, но такива от естество да променят крайните изводи на административния орган не са представени от жалбоподателя. Съдебната практика е константна и последователна по въпроса, че  е съществено само това процесуално нарушение, което, ако не беше допуснато , щеше да се стигне до друго разрешение на поставения пред органа въпрос. Настоящото не е от такъв характер. Във връзка с възражението за нарушение на чл. 34 и чл.35 от АПК  следва да се има предвид, че действително административният орган трябва да осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка, да изразят становища по събраните доказателства, да правят искания и възражения . Изключенията от това право са визирани в нормата на чл. 34, ал. 4 от АПК, според която административният орган може да не приложи ал. 1, 2 и 3 само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. В случая, тъй като по отношение на чужденеца има влязло в сила решение, с което му отказан статут на бежанец, е наложително да се осигури не само изпълнението на наложената ПАМ - връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, но е налице и необходимост да се защитят важни обществени отношения /интереси/, а именно да се преустанови на територията на страната незаконната миграция. При това положение, обосновано може да се счита, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата по прилагане на ПАМ, обосноваващи отмяна на същата. Предвид изложеното, за неоснователно настоящият състав приема и оплакването за нарушение на чл. 35 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните предпоставки на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. А според ал. 10 на същия член, настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентния орган по ал. 1, като в заповедта изрично се посочват необходимостта и законовото основание за настаняването, прилага се и копие от заповедта за наложената принудителна административна мярка връщане или експулсиране. Следователно законовите предпоставки, при които административният орган може да издаде заповед за принудително настаняване в СДВНЧ са 1.наличие на заповед за наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3 от ЗЧРБ и 2. наличие на поне едно от двете обстоятелства – чужденецът да възпрепятства изпълнението на заповедта или да е налице опасност от укриване.

Мярката по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, т. 2 и т. 3 от ЗЧРБ. В случая е безспорно доказано, че на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 39а т. 2 от ЗЧРБ – връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна (наложена на основание чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ). В случая това е приложената по делото на л.24-25 Заповед №316з-3699/7.11.2018 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен.

Налице е и втората предпоставка, с която законът свързва разпоредените с оспорената заповед правни последици. По силата на  чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органите по ал. 1 могат да издадат заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Принудително настаняване се разпорежда и в случаите, когато чужденецът не изпълнява условията на наложените по ал. 5 обезпечителни мерки. Легална дефиниция на понятието "Опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3" е дадена в § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, и такава е налице, когато  с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. В настоящия случай, от събраните по преписката материали се установява, че лицето е с отказан статут на бежанец и хуманитарен статут, като това е постановено с Решение № УП-128/15.09.2010 год. на Държавната агенция за бежанците при МС, потвърдено с решение  №705/16.11.2010 год. на Административен съд-Плевен по адм.дело №870/2010 год. Няма данни, нито твърдения от страна на Г. лицето да е подало последваща молба за предоставяне на закрила. Напротив, в съдебно заседание жалбоподателят твърди, че не знае да има инициирано ново производство  по Закона за убежището и бежанците пред ДАБ.

По данни от административната преписка, а не се твърди и доказва обратното от жалбоподателя, лицето няма валиден национален паспорт, документ за самоличност или такъв за задгранично пътуване, не му е разрешено пребиваване в страната. Г. е имал национален паспорт, издаден от Руската Федерация, валиден до 22.05.2007 год., няма актуален адрес на пребиваване. На Г. е била издадена карта за продължително пребиваващ чужденец в Република България №710756561, която е била валидна до 25.03.2002 год. От 2010 год. до датата на издаване на оспорената заповед няма данни Г. да е имал валидни документи за самоличност, няма данни да е имал регистриран постоянен или настоящ адрес, нито данни за някаква негова трудова заетост. Няма данни и да разполага със средства за издръжка или осигурен подслон. Същият твърди в жалбата, че пребивава на територията на РБ  от 28 години, но не е имал известен за българските власти (регистриран) адрес.

По делото се съдържат данни –докладна записка на л.32, че на 7.11.2018 год.  в дежурната част на Първо РУ е постъпил сигнал, че в с.Тученица, руски гражданин с неустановена самоличност и без документи притеснява живущи на адреса. Сигналът е посетен от мл.ПИ при Първо РУ-Плевен, който е установил М.Г., който при проверката не е представил документ за самоличност, по повод което и на основание чл.72, ал.1, т.4 от ЗМВР  е задържан със Заповед рег.№1772зз-404/7.11.2018 год.

По данни от мотивите на предходно приложена спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка – Заповед №1021/24.03.2010 год. на л.33-34 от делото, Г. е бил уличен за кражба от магазин „Кауфланд“ гр.Плевен. В мотивите на заповедта е посочено, че спрямо лицето е било  взето  съответно административно отношение, като му е бил съставен акт за нарушение по чл.34 от ЗЧРБ, затова че не е напуснал страната до изтичане срока за пребиваването му. На същия на основание чл.56 от ЗМВР е бил съставен и предупредителен протокол, с който му е указан срок от 10 дни  за снабдяване с валиден национален паспорт и подаване на съответните документи за продължаване срока му на пребиваване в страната. След изтичането на указания срок и при извършена проверка на 22.03.2010 год., отразена в докладна записка рег.№10619/23.03.2010 год. е било установено, че Г. не е предприел никакви постъпки  за снабдяването си с нов документ за самоличност. Такива няма данни да е предприел и до датата на издаване на настоящата оспорена заповед.

Хипотезите, в които административният орган може да издаде процесната ПАМ в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, а също и тези, при които се счита, че лицето може да се укрие по § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ са предвидени алтернативно. В случая, лицето няма статут на бежанец, като същото няма и валиден документ за самоличност и задгранично пътуване, което обстоятелство е сред основанията, посочени като индиция, че съществува опасност изпълнението на наложената ПАМ – връщане до страната на произход, страната на транзитно преминаване или трета страна – да бъде осуетено.

Следва да бъде отбелязано още веднъж, че по правната си природа, принудителното настаняване в СДВНЧ е мярка по обезпечаване на изпълнението на връщане до страна на произход, до страна на транзитно преминаване или до трета страна. С оглед характера и предназначението  на мярката, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Действително в случая целта, която се преследва с настаняването в СДВНЧ е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на ПАМ - връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. В конкретната хипотеза и с оглед посоченото по-горе, от доказателствата по делото е видно, че жалбоподателят  не е в производство за предоставяне на закрила, като има влязло в сила решение, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Опасността да се укрие съществува и в случаите, когато лицето е променило адреса вътре в територията на страната или няма такъв, както се установява, че е в настоящия случай, предвид липсата на доказателства за такъв. На следващо място жалбоподателя не разполага с документи за самоличност.

Прилагането на някоя от обезпечителните мерки по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ по отношение на оспорващия е невъзможно, тъй като чужденецът няма документи за самоличност, и въпреки че е предоставена декларация от  лицето П. П. за съгласие жалбоподателят  до изпълнение на наложената ПАМ да обитава жилището му в гр.Плевен, ул ***, липсват доказателства за осигурени  средства за издръжка. Такива се изискват от нормата на чл.72, ал.5 от ППЗЧРБ, а именно- доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка на незаконно пребиваващия в размер, не по-малък от минималната работна заплата за страната. Следователно в конкретния случай, с оглед на доказателствата по делото е безспорно, че спрямо Г.  е налице и визираното в чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО изискване - да не може спрямо лицето да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека принудителна мярка. Не е налице нарушение на чл. 15, § 4 Директива 2008/115/ЕО, която норма установява изрично общото задължение на държавите - членки допуснатото по чл. 15, § 1 ограничаване на свободата в рамките на процедурата по принудително извеждане, да бъде само и единствено с оглед на тази специална цел - извеждането, и да бъде пропорционално за постигането на тази цел. Нормата поставя това изискване, за да се установи изрично необходимостта от своевременна преценка за наличие на предпоставките на задържането. Видно от съдържанието на обжалваната заповед същата е мотивирана с наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Т. е. налице е процедура за връщане по смисъла на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО на чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 от ЗЧРБ, по смисъла на българския закон.

С оглед на изложените мотиви жалбата против оспорената заповед се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба от М. Е.  Г., гражданин на Руската Федерация, роден на *** год., принудително настанен в СДВНЧ-Бусманци, гр.София, кв.Бусманци, ул „Ген.Гурко“ №65А, против Заповед №316з-3698/7.11.2018 год. за принудително настаняване на чужденец с наложена принудителна административна мярка по ЗЧРБ в Специален дом за временно настаняване на чужденци при Дирекция „Миграция“-МВР-София, издадена от Директора на ОД на МВР-Плевен.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни  от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

След връчване на препис от решението лично на жалбоподателя, да се върне по делото отрязък от съобщението, подписан от Г.         .                      

                                                                                 

СЪДИЯ: