РЕШЕНИЕ

№ 146

Плевен, 12.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм. дело № 76 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 62, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Административното дело е образувано по жалба на А.П.П. ***, 6-ти отряд срещу заповед № Л-5321/05.12.2017 година на впд гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, с която се разпорежда да бъде преведен в Затвора Ловеч.

В жалбата посочва, че преместването му да изтърпява наказанието в Затвора Ловеч ще затрудни възможността за посещение от близки, тъй като се намира на повече от 100 километра от гр. Свищов, където е постоянния му адрес, а Затвора Белене е на 18 километра. Моли за отмяна на заповедта.

На л. 16 по делото е представен писмен отговор по жалбата , в който се посочва, че съгласно чл. 58 от ЗИНС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на ГДИН съобразно възможностите да изтърпят наказанието в най-близкото до постоянния адрес място за лишаване от свобода и при спазването на изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗИНС – наличие на достатъчно място за лишения от свобода. Посочва се, че постоянния адрес на лицето е в гр. Свищов, като този адрес е и на съпругата му и затова е преместен в Затвора Ловеч.

В съдебно заседание оспорващият - А.П.П., редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта.

Ответникът – впд главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, редовно призован, се представлява от юрк П., която намира жалбата за недопустима, тъй като е подадена след срока за оспорване и затова е изпълнена и лицето е преведено в Затвора Ловеч. Намира, че заповедта е мотивирана, тъй като е издадена на основание чл. 43, ал. 4 от ЗИНС - поради невъзможност за осигуряване на изискуемата площ от 4 кв.м за един лишен от свобода и с оглед постоянния му адрес, то е постановено преместването му. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски в размер на 100 лева .

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед № Л-5321/05.12.2017 година на впд гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София, П. ***.

Заповедта е връчена на 11.12.2017 година, като срокът за оспорване изтича на 25.12.2017 г. официален празник и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК , когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден т.е. на 28.12.2017 година. Съдът изиска данни от Затвора Белене относно датата на подаване и завеждане на жалбата срещу процесната заповед. С писмо от 06.02.2018 г на л. 22 по делото се посочва, че след извършена проверка в дневника за регистриране на молби и жалби на 28.12.2017 година е регистрирана процесната жалба. С оглед горното съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл. 58, ал. 1 от от ЗИНЗС – впд главен директор на ГДИН.

Съдът намира, че актът е издаден в нарушение на административно производствените правила, не е мотивиран и не съответства на материалния закон.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗИНС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4.. Приложена е заповед №Л-919/1 от 08.03.2017 г на гл. директора та ГДИН София относно разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития и съгласно т. 4.6 в затвора град Ловеч се настаняват лишени от свобода от област Велико Търново. В случая лицето има постоянен адрес в гр. Свищов, който е част от област Велико Търново и съгласно заповедта следва да изтърпява наказанието в Затвора гр. Ловеч, но в случая гр. Свищов се намира в близост до Затвора Белене ,лишеният от свобода е настанен в Затвора Белене през 2016 година. В заповедта като основание е посочен и чл. 43, ал. 4 от ЗИНС, който предвижда на лишените от свобода да бъдат осигурени 4 кв.м площ и с оглед посоченото в заповедта,основанията за преместване са две – постоянен адрес и липса на възможност да бъде осигурена на лишения от свобода минимална площ за изтърпяване на наказанието.

Съдът намира , че не са налице доказателства относно площта, с която разполага всеки лишен от свобода в Затвора Белене –не са ангажирани доказателства от ответника в тази насока и не може да бъде извършена преценка относно обстоятелството, че в затвора Белене не може да се осигури достатъчна площ за изтърпяване на наказанието от П.. Следва да се отчете и факта, че независимо, че гр. Свищов попада в област Велико Търново, то същият е в непосредствена близост до Затвора Белене и с преместването на П. *** ще се затрудни възможността за посещение от близки - съпругата му.

Преместването на лишен от свобода от един затвор в друг се осъществява по реда на чл. 62 от ЗИНС и съгласно т. 5 от същия преместване се извършва при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода. Член 58 от ЗИНС регламентира редът за първоначално настаняване на лишението от свобода в местата за лишаване от свобода с оглед постоянния им адрес, като при преместване с основание съобразяване с постоянния адрес и липса на достатъчна площ, то правно основание освен чл. 58 от ЗИНС е и чл. 62, т. 5 от същия и в случая е необходимо съгласие на лишения от свобода, каквото не е изискано.

С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая не са налице материално-правните предпоставки по чл. 62, ал.1, т.5 от ЗИНЗС за преместването на оспорващия в друг затвор.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – град Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отменя заповед № Л-5321/05.12.2017 година на впд гл. директор при ГД „Изпълнение на наказанията”, гр. София,

Решението да се съобщи на страните.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: