РЕШЕНИЕ № 72

гр. Плевен, 9 февруари 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 1074/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 171, т.2, буква „м“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.Н.Г. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0938-002727/11.11.2017 г., с която временно е спряно от движение моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от Закона за движение по пътищата. Моли да се отмени същата като противоречаща на материалния и прозцесуалния закон.

С определение № 1543/21.12.2017 г. /л.19/ жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса и посочване, в какво се състои незаконосъобразността на административния акт и какво е искането до съда. В срок е внесена държавна такса /л.26/, и с допълнителна жалба /л.л.22,23/, чрез адвокат В.М. *** останалите нередовности са отстранени, като се иска оспорената заповед да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва, че като мотиви за налагане на санкция по чл. 171, т. 2, буква „м“, от неясно кой закон, са посочени две основания – незаплатена в срок наложена глоба и участието му в нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване. Сочи, че заповедта е издадена на 11.11.2017 г. и е връчена на жалбоподателя на 15.11.2017 г., като същият е заплатил глобата си два дни по-рано на 13.11.2017 г. Посочва, че е логично да се приеме, че първата предпоставка за издаването на ЗППАМ е по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП и съответно наличието на кумулативност на изискванията в нормата, че единствено съвкупното наличие на всички изложени предпоставки, а именно, наличие на влязло в сила наказателно постановление, с което на лицето е наложено административно наказание „глоба“, което не е заплатено от нарушителя, изтичане на едномесечния срок по чл. 157, ал. 8 от ЗДвП и констатирано управление на МПС след тази дата, е мислимо налагането на ПАМ, в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП. Сочи, че жалбоподателят не оспорва този факт и за това е заплатил глобите си, същото обаче означава, че едно от основанията на ЗППАМ е отпаднало, а по отношение на второто, по аргумент по аналогия от посоченото по-горе, изискване за наличие на влязло в сила наказателно постановление – в случая липсва. Счита, че е допуснато и друго нарушение на процесуалния закон – липсата на мотиви в заповедта, цифровото изписване на правната норма и формалното посочване на фактическите обстоятелства, не съставлява изпълнение на императивното изискване за мотивираност на тази категория актове. Счита, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция да провери неговата правилност, като този факт сам по себе си също е достатъчен за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна, но предвид констатираната некомпетентност на издалия заповедта орган, оспорената заповед следва да се прогласи за нищожна на това основание. Сочи, че съмнение поражда и датата на издаване на процесната заповед – посочена е дата 11.11.2017 г., но в АУАН е посочен час на извършване на нарушението 20:25 ч. на 11.11.2017 г., като самото съставяне на АУАН е отнело технологично време, съставянето на докладна записка до началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР – Плевен също /но следва да се установи и датата й/, като тази докладна записка е следвало да се резолира за издаване на НП и за издаване на Заповед за ПАМ и съответно същата да бъде съставена, издадена и подписана, като е очевидно, че всичко това не е станало на 11.11.2017 г., следователно процесната заповед е антидатирана, което означава, че е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна, без съдът да разглежда спора по същество. Прилага разписки за платени глоби.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. В.М. с пълномощно на л. 25 от делото. Моли да бъде отменена обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния, както и на процесуалния закон. Моли да бъдат взети предвид основанията посочени в допълнителната жалба. Счита, че административнонаказващия орган очевидно не се е съобразил с една генерална презумпция на наказателното право в България, че всеки е невинен до влизане в сила на осъдителен акт. Сочи, че оспорената заповед на практика е издадена само на основание един акт, като на базата на този акт дори няма издадено наказателно постановление /НП/, камо ли наказателно постановление влязло в сила. Посочва, че ако съответното най-накрая издадено наказателно постановление бъде отменено, доверителят му ще бъде наказан за нещо, което не е извършил. Счита, че мотивите на заповедта са определено непълни, абсолютно схематично и формално посочени, по-скоро основания, а не мотиви, като административнонаказващият орган не си е направил труда да изследва някои въпроси, които са изключително важни при издаването на такава заповед, дали този процесен автомобил не е семейна имуществена собственост, дали не се засягат права и интереси на трети лица, които нямат нищо общо с вина или отговорност. В този смисъл, моли да бъде отменена обжалваната заповед и да бъдат присъдени на доверителя му направените разноски по производството.

Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява. В съпроводителното писмо към жалбата моли да се остави същата без последствие и да се потвърди наложеното наказание.

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на 15.11.2017 г. /л.13/, а жалбата е подадена на 29.11.2017 г., видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.3, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Административен съд Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от АУАН бл.№ 0358011 /л.4/, съставен от Д. А. Х., мл.автоконтрольор към ОДМВР-Плевен, в присъствието на св.П. К. И. - очевидец, В.Н.Г. ***, притежаващ СУМПС №237410315, кат. В, водещ се отчет в ОДМВР-Плевен, на 11.11.2017 г. около 20:25 часа в община Плевен, на път втори клас № ВП-3Б - км.2 като водач на МПС-БМВ 320 ТД Компакт с рег.№ ЕН***КВ, участва в нерегламентирано състезание по път отворен за обществено ползване, като се състезава с л.а. „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с рег.№ ЕН***КА с водач Б. Д. Б. с ЕГН **********. Не е изпълнил задължението си да заплати в срок наложната му глоба с фиш серия М №251041/13.02.2017 г. Посочено е, че водач на МПС участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, и с деянията виновно е нарушил ЗДвП чл.104б, т.1 и чл.190 /3/ вр. чл.171, т.1, буква „д“. АУАН е връчен на адресата си в деня на съставянето му.

Съгласно процесната Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0938-002727/11.11.2017 г. /л.13/ временно е спряно от движение моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от Закона за движение по пътищата. Същата заповед препраща и възпроизвежда фактическата обстановка, посочена в АУАН. Подписана е от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен.

По преписката е приобщено обяснение от Г., дадено при проверката на 11.11.2017 г. /л.6/, в което същият сочи, че на тази дата на Гривишко шосе в посока Плевен е решил да изпробва автомобила си БМВ с рег. № 0***КВ, с едно момче, което управлява Мерцедес ЕН *** КА. Не се е познавал с момчето. Сочи, че автомобилът, който е управлявал е на негово име. Приобщено е и обяснение и на Б. Д. Б. относно същия случай /л.5/, съгласно което на 11.11.2017 г. са решили да се видят с едно момче коя кола върви повече и „давахме газ“. Непознатото момче е било с БМВ, и това е било на пътя от с.Гривица към Плевен.

Приобщено е подадено от Г. възражение срещу АУАН /л.7/, в което сочи, че не е извършил вмененото му нарушение, вечерта на 11.11.2017 г. се е връщал с двама приятели от гости в с.Гривица. Всеки от тях е бил със собствения си автомобил, тъй като са отишли по различно време. При прибирането са карали бързо и са се изпреварили с единия автомобил, но не са се състезавали, не са имали уговорка за подобно нещо, нито начална и крайна точка за същото. Сочи свидетел – Н. С. Н., който е карал след тях.

Приобщена е справка за нарушител по отношение на Г. /л.л.9-11/, съгласно която са му издадени 7 броя НП и 6 броя фишове по ЗДвП. Издадени са и две заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, като освен процесната е налице и заповед № 17-0938-002726/11.11.2017 г., издадена за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, с която на основание чл.171, т.1, буква „д“ от ЗДвП временно е отнето СУМПС до заплащане на дължимата глоба.

Приобщена е справка /л.14/, съгласно която МПС рег.№ ЕН***КВ е собственост на В.Н.Г..

Приобщена е заповед № 316з-1612/19.05.2017 г. на Директор на ОД МВР-Плевен /л.л.15,16/, с която се оправомощава да налага ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а и т.5 от ЗДвП началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Плевен - за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР-Плевен /т.1.1 от заповедта/.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приложена Заповед №316з-1612/19.05.2017 г., с която Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК и съдържа фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. Следва да се посочи също, че по делото е представен и АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ и към който същата препраща. Актът е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка не са основателни твърденията, че за да се наложи ПАМ следва да е налице влязло в сила НП. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително оспорващият не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило значително правата и законните интереси на Г.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на Г. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

Правни основания, посочени в административния акт са чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т.2, буква „м“ ЗДвП. Съгласно чл. 23 ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.

Освен основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, АУАН е доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК. АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК - цитиран е в обстоятелствената част на заповедта.

Последното не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт. Следва да се посочи обаче, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, че отразеното в АУАН не отговаря на действителността. Налице са само неподкрепени с доказателства твърдения за това, като жалбоподателят излага и противоречиви твърдения относно лицето, посочено в ПАМ също като участник /заедно с Г./ в нерегламентирано състезание - в сведението от 11.11.2017 г. сочи, че не го познава, а във възражението срещу АУАН от 14.11.2017 г. сочи, че са приятели. В тази връзка съдът приема, че отразените в АУАН фактически обстоятелства не са опровергани.

Съгласно чл. 171, т.2, буква „м“ ЗДвП, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца; А съгласно чл.172, ал.4 от ЗДвП, в случаите на чл.171, т.2, буква „м“ свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че Г. като собственик на МПС е участвал в нерегламентирано състезание по пътищата, отворени за обществено ползване. Следва да се посочи, че въпреки че изказът на органа не е екзактен, спрямо Г. е наложена ПАМ с оглед на факта, че по този начин се явява организатор на такова състезание, и е ползвал МПС за друга цел освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да участва в такова нерегламентирано състезание, тъй като разпоредба на чл.171, т.2, буква „м“ не поставя други изисквания за прилагане на мярката. Не е основателно възражението, че органът е следвало да установи дали МПС е съпружеска /неправилно посочено като семейна/ имуществена общност. По делото - л.14, е представена справка, съгласно която Г. е собственик на МПС. Доказателства за обратното не са ангажирани, нито справката е оспорена по предвидения в закона ред. Ясно е, че със заповедта именно МПС на Г. с рег.№ ЕН***КВ, е спряно от движение.

По делото не се спори, че на 11.11.2017г. Г. е управлявал собствения си лек автомобил. С приложения АУАН е констатирано, че е участвал в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване. Последното е квалифицирано като нарушение по чл.104б, т.1 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да: 1. oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, като за нарушението на тази разпоредба е предвидена административно-наказателна санкция по чл. 175а ЗДвП /нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 22.01.2017 г. - ал.1 "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари."/.

Нарушението по чл. 104Б, административно-наказателната санкция по чл. 175а и заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2 буква "м" от ЗДвП са текстове, въведени в една и съща редакция - нови. Съответно на застрашаващото поведение на водачите на МПС е предвиденото в закона ограничение, а срокът на ограничителното въздействие на ПАМ и НП е съразмерно с действителната опасност и неприемливите последици от oрганизиране или участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Съдържанието на цитираните норми разкрива завишено, но не прекомерно административно наказание спрямо водача на МПС /чл. 175а ЗДвП/, като водач на МПС, който е и собственик на автомобила в хипотезата на чл. 171, т.2, буква "м" ЗДвП - може да понесе едновременно и ограничението на принудителната административна мярка. За налагане на ПАМ в конкретния случай е прието с основание, че е налице осъществена предпоставка от фактическия състав на приложената норма.

Нарушението на Г., констатирано с АУАН, който е редовно съставен, има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. В настоящето производство не подлежи на преценка съставомерността на посоченото като извършено в акта нарушение, а следва да се прецени само неговата валидност. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно участие в нерегламентирано състезание по път, отворен за обществено ползване съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед.

В този смисъл, мярката по чл.171, т.2, буква „м“ от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.

Принципът за съразмерност по чл. 6 АПК не е нарушен, тъй като продължителността на ограничението е съобразена с обществената опасност на деянието. Извършеното е с висока степен на обществена опасност - засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. Срокът от приложената норма е установен в абсолютен размер.

По отношение на останалите твърдения на жалбоподателя съдът намира:

Правното основание чл. 171, т. 2, буква „м“ от ЗДвП е ясно посочено още след номера на заповедта, и фактът, че не навсякъде в заповедта след разпоредбата е посочено, че е от ЗДвП, не я опорочава. Посочването на незаплатената глоба - основание за издаване на другата ПАМ, посочена в преписката, не е съществено нарушение, доколкото са налице основанията чл. 171, т. 2, буква „м“ от ЗДвП за издаване на процесната заповед. По преписката липсват доказателства /а и жалбоподателят не представя такива/, от които да може да се направи извод, че заповедта е антидатирана.

По изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.Г. ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-002727/11.11.2017 г. с която временно е спряно от движение моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл. 171, т. 2, б. „м“ от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/