Решение по Административно дело 1073/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 177

гр.Плевен, 27 Март 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Цветелина Кънева

при секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева административно дело №1073 по описа за 2017 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 ал.4 от ЗУТ.

Производството по делото е образувано по жалба от И.Д.Г. *** против Заповед №РД-12-283/21.07.2017г. на Заместник-кмет Териториално развитие на Община Плевен, с която е наредено И.Г. да премахне незаконен строеж: „Тавански етаж“ със застроена площ ~33кв.м. от ограждащи външни стени и вътрешни преградни стени, представляващ еднопространствено помещение – студио с кухненски бокс и баня, с размери в план 7,68м (7,38) на 4,94м и светла височина от 1,29м до 2,10м, дървена покривна конструкция – ребра и летвена обшивка, покрита с керемиди, 3бр. прозорци с размери 120/95, 1бр.с размери 70/95 и 1бр. с размер 95/30, ел. и ВиК инсталации и еднораменно стълбище с 15бр. стъпала, изпълнени без необходимите строителни книжа; като незаконният строеж е изпълнен в „Жилищна сграда“ застроена площ 82кв.м. (етапна реализация партерен етаж), намиращ се в гр.Плевен, УПИ ХІ-3584, кв.139, с административен адрес гр.Плевен, ул.***, и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволното й изпълнение.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е неправилна. Твърди се, че още със започване на самата процедура по издаване на скица с виза за проектиране на жилищна сграда на три етажа и мансарден такъв е налице обжалване от страна на останалите съсобственици на Заповед №РД-15-7453/16.11.1998г. на Кмета на Община Плевен за одобрение на ЧИЗП, като техните жалби са отхвърлени, за което е налице съдебно решение по адм.дело №124/1999г. на ОС-Плевен. Твърди се още, че по силата на това съдебно решение е издадена скица с виза за проектиране от 03.08.2001г. за жилищна сграда на три етажа и мансарда. Посочва се, че на 08.05.2002г. е одобрен проект по части за цялата триетажна сграда с мансарда, като е указано да се изготви индивидуален такъв за етапно строителство на партерен етаж от цялата сграда, който също е приет на 28.07.2003г. Твърди се, че е издадено разрешение за строеж на 11.08.2003г., по силата на което е положена основа и са предвидени комуникации по плана за триетажна сграда. Твърди се също, че през 2004 и 2005г след изпълнение на етапното строителство са подавани множество заявления за издаване на последващо разрешение за строеж за първи над приземен етаж или за цялостно изпълнение на проектираната триетажна сграда с мансарда. Счита се, че не отговаря на истината посоченото в заповедта, че след издаване на заповедта на Началника на РДНСК-Плевен от 06.10.2008г. е построен таванския етаж, като се твърди, че това е станало през 2005г. В заключение се моли за отмяна заповедта на Кмета на Община Плевен.

От ответника по делото не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и със назначен служебен защитник адв.А.З. ***, която счита, че административната предистория по издаване на заповедта е протекла с множество нарушения и забавания от страна на административния орган. Сочи, че заповедта е незаконосъобразна в частта по т.3, в която е наредено преди започване на дейността по премахване на строежа да се внесе за одобряване в общината на план за управление на отпадъците по Закона за управление на отпадъците. В тази връзка посочва, че съгласно Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали (отм.), но действаща към момента на издаване на заповедта в чл.4 е прието, че изискванията не се прилагат за премахване на сгради с разгъната застроена площ по-малка от 100кв.м. На следващо място се счита за незаконосъобразна заповедта и по т.2, тъй като определеният 30-дневен срок от влизане на заповедта за доброволно изпълнение не е съобразен с изискванията на т.3 да бъде изготвен и внесен за одобрение в общината план за безопасност и здраве. В заключение се моли за отмяна на заповедта и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за тълкуването и прилагане на закона или спора да бъде решен по същество. Представя писмени бележки и прави искане за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът-Заместник кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен не се явява, представлява се от юрисконсулт З. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че заповедта е законосъобразна, издадена при спазване на процедурата, в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Счита, че процесният обект е извън обхвата на издаденото разрешение за строеж от 2003г., поради което подлежи на премахване. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административният съд, четвърти състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповед №РД-12-283/21.07.2017г. е връчена лично на Г. на 17.11.2017г. (л.57), а жалбата против същата е подадена чрез административния орган и заведена с вх.№ТСУиС-94И-183-1/01.12.2017г. т.е. жалбата е подадена в срок и от надлежна страна-адресат на заповедта за премахване, против годен за оспорване индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С писмо вх.№ТСУиС-94И-183-1/20.02.2017г. от Началника на РДНСК-Северозападен район до Кмета на Община Плевен, във връзка с предстоящо извършване на повторна проверка на строеж „Жилищна сграда със застроена площ 82кв.м. /етапна реализация партерен етаж/, находящ се в УПИ ХІ-3584, кв.139 по плана на гр.Плевен, е посочено че съгласно чл.225а от ЗУТ правомощията са на Кмета на Община Плевен, като за предприетите действия следва да бъдат информирани.

Във връзка с горното, до И.Г. е изпратено писмо от Зам.кмета на Община Плевен, в което е посочено, че ще бъде извършена проверка на 09.05.2017г. на строежа.

На 09.05.2017г. е извършена проверка от служители на Община Плевен, за която е съставен протокол, в който е посочено, че обект на проверката е „Тавански етаж“ от Жилищна сграда ЗП 82кв.м. (етапна реализация, партерен етаж) – V категория, находящ се в гр.Плевен, УПИ ХІ-3584,кв.139, ул.***. Отразено е, че проверката е извършена в отсъствие на И.Г.. В протокола е отразено, че е издадена Заповед №ДК-02-ПН-06/06.10.2008г. за премахване на допуснатите съществени отклонения от одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж №280/11.08.2003г.; че са представени проектите, одобрени на 08.05.2002г. за жилищна сграда, без да е издадено разрешение за строеж-липсва учредено право на строеж от съсобствениците на имота; изпълнен е тавански етаж от ограждащи външни стени и вътрешни преградни стени, представляващ еднопространствено помещение-студио с кухненски бокс и баня, изпълнени са ел. и ВиК инсталации и всички довършителни работи-мазилки, настилки, боядисване и др.; направени са замервания, които съответстват на представените чертежи.

Съставен е и Констативен акт №21/15.06.2017г (л.47-50), с който е установено наличие на строеж – „Тавански етаж“ от „Жилищна сграда“ застроена площ 82кв.м. (етапна реализация партерен етаж) – V категория, находящ се в гр.Плевен, УПИ ХІ-3584, кв.139, с административен адрес ул.***. Според отразено в констативния акт, обектът е собственост на В. Й. Г. и И.Д.Г.- собственици на 150кв.м. идеални части от дворното място, цялото от 435кв.м., на основание нот.акт 127, т.Х, дело 1927/1996г. за покупко-продажба, като възложител и извършител на обекта е И.Г.. В констативния акт е посочено още, че през 2003 Г. е започнал строителство на жилищна сграда свободно разположена в УПИ ХІ-3584, кв.139 по плана на гр.Плевен, с издадено разрешение за строеж №280/11.08.2003г. за „Жилищна сграда“ застроена площ 82кв.м. (етапна реализация партерен етаж) на ул.***. Посочено е също, че със Заповед №ДК-02-ПН-06/06.10.2008г. на Началника на РДНСК Плевен е наредено премахване на допуснатите съществени отклонения от одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж №280/11.08.2003г., като след издаване на тази заповед Г. е построил тавански етаж от ограждащи външни стени и вътрешни преградни стени, представляващ еднопространствено помещение – студио с кухненски бокс и баня. Посочени са размерите, видът на покривната конструкция и начина за осигуряване на достъп до таванския етаж. Според констативният акт строителството е извършено след 2009г. Посочено е още в констативния акт, че строителството е извършено без издадено разрешение за строеж и без одобрени проекти, с което са нарушени разпоредбите на чл.148 ал.1 от ЗУТ. Констативният акт не е подписан от оспорващия, а само от членовете на комисията. Констативният акт е връчен на оспорващия на 30.06.2017г.

На 06.07.2017г. е подадено възражение срещу констативния акт от И.Г., в което се изразява несъгласие с установеното и се моли да не бъде издавана заповед с правно основание чл.225а ал.1 от ЗУТ.

Въз основа на извършената проверка и изготвения констативен акт е издадена Заповед №РД-12-283/21.07.2017г. от Зам.кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен, с която на основание чл.225а ал.1 във вр. с чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е разпоредено И.Д.Г. да премахне незаконен строеж „Тавански етаж“ със застроена площ ~33кв.м. от ограждащи външни стени и вътрешни преградни стени, представляващ еднопространствено помещение – студио с кухненски бокс и баня, с размери в план 7,68м (7,38) на 4,94м и светла височина от 1,29м до 2,10м, дървена покривна конструкция – ребра и летвена обшивка, покрита с керемиди, 3бр. прозорци с размери 120/95, 1бр.с размери 70/95 и 1бр. с размер 95/30, ел и ВиК инсталации и еднораменно стълбище с 15бр. стъпала, изпълнени без необходимите строителни книжа; като незаконният строеж е изпълнен в „Жилищна сграда“ застроена площ 82кв.м. (етапна реализация партерен етаж), намиращ се в гр.Плевен, УПИ ХІ-3584, кв.139, с административен адрес гр.Плевен, ул.***, и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволното й изпълнение. Административният орган се позовава на установеното с констативния акт, както и е посочено, че обектът представлява строеж от пета категория по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ във вр. с чл.137 ал.1 т.5 б.а от ЗУТ, изпълнен след 2008г. от възложителя И.Г. без издадено разрешение за строеж и без одобрени проекти. Посочено е, че е установено незаконно строителство, както и е направен анализ на възражението, като е прието, че обстоятелствата отразени с него не отговарят на действителната фактическа обстановка.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

От фактическа страна се установява още, че на И.Д.Г. е издадено Разрешение за строеж №280/11.08.2003г., издадено от Главен архитект на Община Плевен (л.68), за обект Жилищна сграда застроена площ 82кв.м. (етапна реализация партерен етаж) на ул.*** в гр.Плевен.

От доказателствата по делото се установява също, че И.Г. и В. Г. се легитимират като собственици на 150кв.м. идеални части от дворно място, цялото от 435кв.м., съставляващо парцел ХІ-3584, кв.139 по плана на гр.Плевен, съгласно нот.акт №127, т.Х, дело 1927/1996г.(л.8).

На л.41-42 от делото е приложена и Заповед №ДК-02-ПН-06/06.10.2008г. на Началника на РДНСК-Плевен, с която е наредено да бъдат премахнати допуснатите съществени отклонения от одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж на „Жилищна сграда със застр.площ 82кв.м. /етапна реализация партерен етаж/“, находящ се в гр.Плевен УПИ ХІ-3584, кв.139 по плана на гр.Плевен, собственост на И.Г..От мотивите на заповедта се установява, че е извършено надстрояване над партерния етаж, при съществени отклонения от одобрените проекти и разрешението за строеж, като подробно е описано какво представлява незаконния строеж. По делото не са налице данни тази заповед да е обжалвана, като от кореспонденцията между Община Плевен и РДНСК, приложена към административната преписка, е видно, че заповедта е влязла в законна сила на 06.08.2009г. и е подлежала на принудително изпълнение.

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните съдът възприема като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, съответстващо на всички приложени по делото доказателства. Вещото лице посочва, че жилищната сграда е собственост на В. Г. и И.Г., съгласно нот.акт №127, т.Х, дело №1927/1996г. Като факти в заключението е посочено че с молба от 10.02.1998г. до техническата служба на Община Плевен сем.Г. са поискали да им бъде разрешено строителство на сутерен, етаж и мансарден етаж при съществуващи основи, тъй като собствената им сграда е стара и се руши. В Протокол от 27.07.1999г. на комисия от служители на общината, на основание чл.166 от ЗТСУ, е описано, че сградата на Г. разположена в парцел 3584, кв.139 по плана на гр.Плевен, е негодна за обитаване и не може да се заздрави и хигиенизира, като с последваща заповед от 11.08.1999г. е наредено премахването й, а в заповедта е отразено, че съгласно ЧИЗП в парцела се предвижда изграждане на втора малкоетажна сграда от основното застрояване, разположена свободно в парцела. През 2000г. е издадена скица с виза за проектиране, презаверена на 03.08.2001г. Вече при действието на ЗУТ, Г. е поискал да му бъде издадено разрешение за строеж, на база на одобрен работен проект от 08.05.2002г. и ЧИЗП, като главният архитект отказва издаването му, поради липса на заявление по реда на чл.183 ал.1 от ЗУТ, който отказ е отменен по съдебен ред. На 28.07.2003г., вместо да бъде издадено разрешение за строеж, ЕСУТ при общината одобрява друг работен проект за строеж на жилищна сграда в УПИ ХІ-3584, но поетапно, само за партерната част на сградата със ЗП 82кв.м., а не за сграда, която съответства на ЧИЗП. Издадено е разрешение за строеж №280/11.08.2003г. за изграждане на партерен етаж и временен покрив над него върху 82кв.м., като строителството е започнало на 23.08.2003г. с протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа. В заключението вещото лице посочва също, че със Заповед от 06.10.2008г. на Началника на РДНСК Плевен е наредено да бъдат премахнати допуснатите съществени отклонения от одобрените проекти и издаденото разрешение за строеж на „Жилищна сграда със застроена площ 82кв.м. (етапна реализация-партерен етаж), находящ се в гр.Плевен, ул.***, собственост на Г.. Последният е подал мотивационно писмо от 13.11.2013г. за узаконяване на сградата в УПИ ХІ-3584, кв.139 по плана на гр.Плевен, а във връзка с констативен акт от 04.12.2013г. за установяване на незаконен строеж Община Плевен е започнала процедура по реда на §127 ал.4 от ЗУТ за узаконяване и е дадена възможност на лицето в срок до 30.06.2014г. да представи необходимите документи съгласно чл.144 от ЗУТ. По молба на Г. срокът е удължен до 30.10.2014г., като с акт от 11.11.2014г. е установено че в указания срок не е внесен инвестиционен проект за узаконяване на сградата. С молба от 26.11.2015г. Г. отново иска удължаване на срока за представяне на проект, но с писмо от 24.03.2016г. го уведомяват, че двугодишният срок по §127 ал.14 от ЗУТ е изтекъл на 24.11.2014г. и не може да бъде удължен. С констативен акт от 15.06.2017г. е установено, че след издаване на заповед от 06.10.2008г. Г. е построил тавански етаж, представляващ еднопространствено помещение-студио с кухненски бокс и баня, без издадено разрешение за строеж и без проекти, въз основа на който акт е издадена оспорената в производството заповед. Вещото лице посочва също, че обектът, предмет на заповедта, представлява тавански етаж на двуетажна жилищна сграда, както и че същият е строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ и е V категория, изграден след 2008 от И.Г.. Според вещото лице, §184 от ЗУТ не е приложим, тъй като строителството на двуетажната сграда с тавански етаж е извършвано на етапи и е започнало през 2003г. при действието на ЗУТ. Вещото лице посочва, че за строежа няма строителни книжа, освен скица с виза за проектиране, като същият е допустим съгласно действащия застроителен план, одобрен със Заповед от 16.11.1998г за ЧИЗП. Според вещото лице, срокът за узаконяване, описан в §127 от ЗУТ е изтекъл, като е налице законова възможност за продължаване на следващите етапи по строителния план от 1998г., но едва след като бъде премахнат установения незаконен строеж.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесният обект, според описаното в заповедта, представлява тавански етаж, изпълнен в жилищна сграда, като строежът е от пета категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.5 б.а от ЗУТ. По този въпрос не се спори между страните, а и е установено от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Ето защо разпореждането за премахването му е от компетентността на кмета на общината. Издател на заповедта е Заместник кмета на Община Плевен, на когото са делегирани правомощия по Закона за устройство на територията на основание §1,ал.3 от ДР на ЗУТ, със Заповед №РД 10-2024/23.11.2015 год. на л.155 от делото, в т.ч. права да издава и подписва всякакви актове, предвидени в ЗУТ, което е допустимо съобразно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002г., ОС на съдиите. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване, вкл. позоваване на установеното при извършената проверка, за която е изготвен констативен акт №21/15.06.2017г. Не съставлява съществено нарушение факта, че в оспорената заповед е разпоредено именно И.Г. да премахне незаконния строеж, тъй като това лице е един от собствениците на процесния обект и в това си качество може да бъде адресат на заповедта по смисъла на §3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г.

Спазена е процедурата по издаване на заповедта, разписана в чл.225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е съобщен по реда на §4 ал.1 от ДР на ЗУТ, като Г. е упражнил правото си на възражение, което е обсъдено в процесната заповед и прието за неоснователно.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 225а ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В конкретната хипотеза и видно от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, процесният обект „Тавански етаж“ съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ от пета категория, което не е спорно между страните. Този строеж е категоризиран от административния орган като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - извършен без разрешение за строеж и без одобрени проекти.

Констатацията за незаконен строеж представляващ „Тавански етаж“ изпълнен в Жилищна сграда, намираща се в УПИ ХІ-3584, кв.139 по плана на гр.Плевен съответства на доказателствата по делото и на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. По безспорен начин е доказано, а и не се спори между страните, че за процесния обект няма строителни книжа. Този обект представлява тавански етаж на двуетажна жилищна сграда, разположена в УПИ ХІ-3584, кв.139 по плана на гр.Плевен и се състои от стая с кухненски бокс и санитарен възел. Той не е предвиден в издаденото разрешение за строеж №280/11.08.2003г., което е за изграждане на партерен етаж и временен покрив над него върху 82кв.м. Изграден е след 2008г. и е допустим, съгласно действащия застроителен план, одобрен със Заповед №РД-15-7453/16.11.1998г. за ЧИЗП, като не е налице акт за узаконяване на незаконния строеж. В тази връзка следва да се посочи, че не намира приложение нормата на §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, съгласно която строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване, доколкото обектът „Тавански етаж“ е изграден след посочената в закона дата. Ето защо, изводът на административния орган, че процесният обект „Тавански етаж“ изпълнен в Жилищна сграда, намираща се в УПИ ХІ-3584, кв.139 по плана на гр.Плевен, е незаконен строеж и подлежи на премахване по реда на чл.225 ал.2 и чл.225а от ЗУТ е правилен. Възраженията за липса на финансови средства и увреден интерес са неотносими към констатацията за наличие на незаконен строеж.

За пълнота следва да се посочи, че наведените от служебния защитник възражения, че оспорената заповед е незаконосъобразна в т.2 и т.3 от същата, са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че тази част от заповедта има отношение към действията по изпълнението на същата, след нейното влизане в сила и няма пряко отношение към законосъобразността на акта по чл. 225а от ЗУТ, като законодателят е уредил специален ред за защита на страните в изпълнителното производство - Раздел VІ "Обжалване на действията на органа по изпълнението" чл. 194 - 198 от АПК.

Ето защо заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото, а жалбата на Г. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Г. *** против Заповед №РД-12-283/21.07.2017г. на Заместник-кмет Териториално развитие на Община Плевен.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните, по аргумент от разпоредбите на чл.215, ал.7 от ЗУТ .

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: