РЕШЕНИЕ

№ 150

гр. Плевен, 14.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 72 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 118 от Кодекса Със заявление вх. № 2113-14-679/12.05.2017 г. г-н Г. е поискал отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО.

Административното дело е образувано по жалба на Х.Д.Г.,*** срещу решение № 2153-14-119/20.12.2017 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се посочва, че решението е незаконосъобразно и е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила. Посочва, че е ясно от коя категория труд е признатия му осигурителен стаж и не е посочена начална дата, от която има право да получава пенсия. Намира, че следва да получи пенсия за три години назад, тъй като правото на пенсия не се погасява по давност. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.

В съдебно заседание оспорващият - Х.Д.Г.,*** се явява лично, като посочва, че не оспорва размерът на пенсията, но намира, че не е обяснено от коя категория е зачетения му осигурителен стаж и да му се изплати от датата на придобиване на правото на пенсия. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание ответникът – директор на ТП на НОИ Плевен, не се явява, представлява се от гл. юрк Р., която намира жалбата за неоснователна. Посочва, че в решението подробно са изложени както данни относно зачетения му стаж, така и относно датата на придобиване на право на пенсия – 2012 година, като правото на пенсия не се погасява по давност, но следва да бъде упражнено от лицето като подаде заявление за отпускане на пенсия и такова е подадено през 2017 година и именно при спазване на разпоредбите на КСО пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението. Посочва, че разноски от лицето по делото не са направени и не следва да бъдат присъждани.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12.05.2017 година Г. подава заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане № 6/05.06.2017 г. на ръководител ПО на г-н Г. е отпусната лична пенсия за ОСВ пожизнено по чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 12.05.2017 г. в минимален размер до определянето на размера й по реда на КСО.

С разпореждане № 31/16.10.2017 г. е изменена личната пенсия за ОСВ и същата е определена в месечен размер на 400.52 лв. , като началната дата е 12.05.2017 година – датата на подаване на заявлението от лицето. Мотиви за отпускането на пенсията са, че съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО (в редакцията ДВ бр. 98 от 2016 г. в сила от 01.01.2017 г.) през 2017 г. мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО, навършили са възраст 58 години и общият сбор от осигурителен стаж и възраст е 100. Към датата на подаване на заявлението 12.05.2017 г. Г. е навършил възраст 62 г. и има зачетен осигурителен стаж както следва: І - ва категория – 5 г. 09 м. 26 дни; ІІ-ра категория – 23 г. 08 м. 05 дни; ІІІ – та категория – 11 г. 05м. 23 дни или на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ – та категория – 50 г. 09 м. 13 дни. Разпореждането е връчено на лицето на 30.10.2017 година.

С жалба с вх. № 1042-14-178/22.11.2017 г. г-н Г. възразява срещу разпореждането, с което му е отпусната пенсия като твърди, че не е посочено при условията на коя категория труд е пенсиониран, а също и датата, от която му се полага да получава пенсия. Посочва, че не е уведомен, че би трябвало да получава пенсия от 01.01.2014 г., а според чл. 105, ал. 1 от КСО правото на пенсия не се погасява по давност, поради което иска със задна дата да му се изплати пенсия от 01.01.2014 г. до 01.01.2017 г.

По жалбата е постановено процесното решение № 2153-14-119/20.12.2017 година, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1042-14-178/22.11.2017 г. на Х.Д.Г. и е потвърдено разпореждане № 31/16.10.2017 г. на ръководител ПО като правилно и законосъобразно.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО –Плевен, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила.

Решението е мотивирано и постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 94 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2 – месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2 – месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. В случая Г. е придобил право на пенсия през 2012 година, но същият не е подал заявление през 2012 година, нито в двумесечен срок от тази дата и следва да се отпусне пенсия с начална дата, датата на подаване на заявлението – 12.05.2017 година. Обстоятелството, че не е уведомен от органа, кога придобива право на пенсия е без значение за делото, тъй като не съществува задължение за административния орган да уведомяват лицата, които са придобили право на пенсия или кога ще придобият право на пенсия, а същите следва сами да следят това и да подадат своевременно заявление.

Неоснователно е искането пенсията да му бъде изплатена за преиод назад във времето - от 01.01.2014 година. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО правото на пенсия не се погасява по давност, а съгласно ал. 2 вземането за пенсия се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася. В случая не следва да бъде изплатена пенсията на лицето за период назад от датата на отпускането й 12.05.2017 година, тъй като това е началната дата на отпускане на пенсията и именно от тази дата се дължи плащане на пенсия занапред. Обстоятелството, че Г. е имал право на пенсия от по-ранен период не създава задължение за органа да изплати пенсията назад във времето, защото както бе посочено по-горе пенсията се отпуска от датата на придобиване на правото на пенсия ако заявлението е подадено в двумесечен срок , а след този срок - от датата на подаване на заявлението и не е възможно при начална дата на пенсията 12.05.2017 година, датата на подаване на заявлението, тъй като лицето подава заявление години след придобиване право на пенсия, да му бъде изплатена пенсия за период, за който такава не се дължи именно, защото същият е упражнил правото си в –по-късен етап.

Съдът намира, че пенсията на лицето е отпусната при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (в редакцията ДВ бр. 100 от 2011 г. в сила от 01.01.2012 г.) до 31 декември 2014 г. включително, мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили възраст 57 г. 08 м. и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Господин Г. обаче не се е възползвал от тази законова възможност да се пенсионира, тъй като още към 2012 година е имал изискуемия стаж от втора категория и сбор от стаж и възраст и не е подал заявление 22.08.2012 г., когато са били налице горепосочените предпоставки за пенсиониране при условията на втора категория труд. Същият подава заявление едва на 12.05.2017 г. , и вече е приложим чл. 69б, ал. 2 от КСО. Съгласно чл. 69 б от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 ) навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Към датата на подаване на заявлението Г. е на 62 години и има осигурителен стаж превърнат към трета категория в размер на 50 години 09 месеца и 13 дни, и са налице предпоставките за отпускане на пенсия по реда на чл. 69б от КСО, но тъй като вече е изтекъл 2 – месечния срок от придобиване на правото и с оглед чл. 94 от КСО, съгласно който когато заявлението и необходимите документи са подадени след изтичане на 2 – месечния срок от придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, то пенсията правилно е отпусната от датата на подаване на заявлението – 12.05.2017 г.

Предвид горепосоченото съдът намира, че решението е законосъобразно и следва жалбата да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2 , предл последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ :

Отхвърля жалба на Х.Д.Г.,*** срещу решение № 2153-14-119/20.12.2017 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :