РЕШЕНИЕ

№ 221

гр. Плевен, 12 април 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

При секретаря Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 1071/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.13, ал.5 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.

Образувано е по жалба на В.Й.Д. ***, ЕГН **********, против Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ЧБ/2794/26.10.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” /ДСП/ - Червен бряг относно отказ на целева помощ за отопление за сезон 2017/2018 г., потвърдена с Решение № 15-РД06-0076/23.11.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ при Агенция за социално подпомагане – гр. Плевен.

Жалбоподателят прави искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и издадена в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Сочи, че през периода от 13.01. до 06.10.2017 г. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвора, за което представя доказателства, като излага доводи, че там не е реализирал доходи. Твърди, че няма и имущество, което да е било източник на доход, поради което има нужда от помощ за отопление. До 16.10.2017 г. е бил лишен от право да управлява МПС, поради което не е могъл да реализира доход от притежавания от него товарен автомобил. Предвид това, че не е имал доход и не е могъл да управлява товарния автомобил смята, отказът за предоставяне на целева помощ за отопление е незаконосъобразен, поради което прави искане да бъде отменена обжалваната от него заповед и да бъдат дадени задължителни указания на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Червен бряг за отпускане на помощта.

От ответника е изразено писмено становище със съпроводителното писмо към преписката /л.л.1-2/, в което се сочи, че е налице отрицателна предпоставка по смисъла на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП – притежаван товарен автомобил. При социалната анкета лицето е заявило, че с този автомобил зарежда магазини с хляб. Ответника изразява становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена.

Жалбоподателят е редовно призован за откритото съдебно заседание и се е явил на първото такова, в което прави доказателствени искания, уважени от настоящия съд. В представените писмени бележки /л.38/ отново навежда твърденията, изложени в жалбата до съда.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” Червен бряг, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по заявление-декларация на Д. вх.№ЗСП/Д-ЕН-ЧБ/2794/12.10.2017 г. /л.л.6-7 от делото/, с която той е поискал отпускането на целева помощ за отопление с електроенергия, с посочен адрес гр.Червен бряг, ул.***. В същата са посочени личните данни, че е разведен, безработен, здрав, няма деца под 18 годишна възраст, съжителства дъщеря си Д. В. Й., няма лица, които да са длъжни да му осигуряват издръжка. Брутните му доходи през предходните 6 месеца са в размер на 0 лева. Декларира, че обитава жилище от 3 стаи, което е единствено, притежава автомобил - товарен. Сочи, че не е прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот или идеални части от такива срещу заплащане през предходните 5 години, нито чрез дарение. Не е регистриран като ЕТ, нито има собственост на капитала на търговско дружество. Няма договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, не са му налагани санкции по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, съгласен е да му бъде извършена проверка. Желае помощта да бъде превеждана по банкова сметка. ***-декларация са приложени удостоверение от Затвора - Ловеч /л.8/, от което е видно, че Д. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ по присъда №78 от 08.12.2016 г. по н.о.х.д. №334/2016 г. на РС - Червен бряг в периода 13.07.-06.10.2017 г.; служебна бележка от Агенцията по заетостта /л.9/, от която е видно, че от 09.10.2017 г. е регистриран като безработен; разписка за плащане на електроенергия /л.10/; копие от съдебно решение за развод /л.11/, от което е видно, че е разведен; нотариален акт /НА/ на обитавания от него имот /л.12, копието на НА на л.29 е по-четливо/; Видно от същия НА №159, т.първи, д. №260/1994 г., притежаваният имот представлява дворно място със жилищна и стопанска сграда.

Служебно по преписката са събрани удостоверение от община Червен бряг /л.л.18-20/, съгласно което от Д. са декларирани ½ част от земя и две жилища на ул. ***, както притежаван изцяло товарен автомобил; справка от Агенцията по вписванията /л.13/, съгласно която през 2012 г. са наложени възбрани на притежавани от Д. недвижими имоти - 1/8 ид.част от апартамент с прилежащи части в гр.Червен бряг, ул. ХХХ, и ½ ид.част от жилищна сграда - еднофамилна, находяща се в гр.Червен бряг, ул.***. Приобщена е и справка от НБД Население /л.14/, от която също е видно, че Д. е разведен, двете му деца са пълнолетни, а баща му е починал.

На 25.10.2017 г. е извършена анкета и е съставен социален доклад /л.4/. В същия се сочи, че съставът на семейството на Д. отговаря на декларираното – едночленно, разведен, безработен, съжителства със семейството на дъщеря си Д., няма лица, длъжни да му осигуряват издръжка, не представя документи за здравословно състояние. Няма доходи. Жилището му се състои от 3 стаи, негова собственост съгласно нотариален акт №159, т.първи, д. №260/1994 г. Не декларира друг жилищен или вилен имот. Посочено е, че притежава 1 бр. лекотоварен автомобил, с който зарежда магазини с хляб и е източник на доход. Посочено е в доклада, че: не е прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот или идеални части от такива срещу заплащане през предходните 5 години, нито чрез дарение. Не е регистриран като ЕТ, нито има собственост на капитала на търговско дружество. Няма договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Констатирано е, че притежава ½ от жилище, лятна кухня и земя в гр.Червен бряг, ул.***, в които обитава заедно с дъщеря си, която е семейна и работеща. Майка му е настанена в дом за възрастни хора в с.Попица. Посочено е, че не ползва социални услуги, не отговаря на условието на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. /по-долу Наредбата/ и на условието по чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП - притежаваният лекотоварен автомобил е движима собственост, която е източник на доход. Предлага се целевата помощ за отопление да бъде отказана.

Въз основа на така извършения социален доклад е постановена процесната заповед, като в същата като правно основание за отказ е посочена разпоредбата на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП във връзка с чл.2, ал.1 от Наредбата – притежаваният лекотоварен автомобил е движима собственост, която е източник на доход. Не декларира доходи и правото за подпомагане не може да бъде преценено. Същата заповед е получена лично от Д. на 31.10.2017 г., видно от собственоръчно положения подпис на заповедта /л.3/.

Срещу така издадената заповед Д. е подал жалба по административен ред на 03.11.2017 г., която жалба органът не е приобщил по преписката. За подаването й и за датата, на която е подадена, става ясно от постановеното по нея Решение №15-РД06-0076/23.11.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /л.л.15-16/. В същото след описание на фактите /еднакво с изложеното в социалния доклад/ се сочи, че Д. притежава движима собственост - товарен автомобил.Същият обективно може да е източник на приходи, доколкото не съставлява „вещ за обичайно потребление“ по смисъла на §1, т.7 от ДР на ППЗСП. Ирелевантно е обстоятелството, дали действително са получавани или не доходи от тази движима вещ. Разпоредбата на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП не съдържа изискване реално да са получени доходи от притежаваното имущество, а единствено въвежда условието да е възможно да се получават доходи, като не е предвидено ограничение относно начина на получаване на доходи. Следва това да е обективно възможно, като нямат значение мотивите, поради което не са реализирани такива доходи. Наличието на движима собственост, която е възможен източник на доходи, представлява правоизключваща предпоставка за получаване на помощта. С тези мотиви подадената по административен ред жалба е отхвърлена.

Няма данни кога е връчено решението на директора на РДСП, но жалбата срещу него е подадена на 30.11.2017 г., видно от поставения вх.№ на органа /л.17/.

Пред съда са представени справка за съдимост на Д. /л.44/, от която е видно, че на 13.07.2017 г . е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца по н.о.х.д. №127/2014 на РС-Червен бряг, а след това до 06.10.2017 г. е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца по н.о.х.д. №334/2016 на РС Червен бряг. Приобщена е и справка за нарушител водач /л.л.47-49/, от която е видно, че СУМПС на Д. е отнето на 20.07.2016 г., и му е възстановено на 16.10.2017 г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, доколкото решението при обжалване по административен ред е постановено на 23.11.2017 г., а жалбата е подадена на 30.11.2017 г., от лице – адресат на заповедта, имащо правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.13, ал.2 във вр.ал.1 от ЗСП, социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. В случая директорът на ДСП-Червен бряг е постановил процесната заповед.

Заповедта е писмена, съгласно чл.59, ал.2 вр.ал.3 АПК, като съдът приема, че е мотивирана и с оглед изложените в анкетата и в постановеното при обжалване по административен ред решение твърдения, че е приложима хипотезата на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП с оглед притежаването на товарен автомобил, като същата разпоредба е приложима на основание чл.2, ал.1 от Наредбата.

Съдът счита, че при постановяването на заповедта не са съществено нарушени процесуалните правила, доколкото са изискани и събрани доказателства относно семейното и материалното положение на Д., извършена е изискуемата социална анкета. Следва да се посочи, че органът не е указал на Д., че не е представил доказателства за престоя му в затвора преди 13.07.2017 г., и поради това е направил неправилен извод, че не декларира доходи. Д. декларира доход в размер на 0 лева. Доколкото обаче е посочено и друго фактическо и правно основание за отказ, не е необходимо заповедта да се отменя за събиране на доказателства за престоя на Д. в затвора преди 13.07.2017 г.

Заповедта е постановена в съответствие с материалния закон.

От фактическа страна е безспорно между страните, че Д. притежава товарен автомобил. Спорно е дали притежаването на последния представлява пречка за отпускане на помощта, или при липсата на реално доказани доходи от този автомобил помощта следва да се отпусне.

От правна страна, условията и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата делегация от чл. 12, ал. 4 ЗСП. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от тази наредба е предвидено, че за да имат право на целева помощ за отопление лицата следва да отговарят и на условията по чл. 10 и 11 ППЗСП. В  чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, като едно от допълнителните условия за получаване на социални помощи е предвидено лицата да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството.

Настоящият съдебен състав смята, че притежаваният от Д. товарен автомобил може да бъде източник на доходи за жалбоподателя. Обективната възможност за получаване на доходи от този товарен автомобил не се изключва от обстоятелството, че в периода, в който се изчислява дохода, Д. не е могъл да получава доход поради невъзможността да управлява автомобила. Невъзможността за управление на този автомобил е очевидна както от факта, че е пребивавал в затвора, така и от факта, че му е отнето СУМПС. Законът обаче не изисква движимата собственост да е източник на доходи чрез личен труд, като същата собственост се използва лично от собственика. В случая не е имало пречка Д. да получава доход от товарния автомобил, например като го отдаде под наем, доколкото регистрацията на този автомобил не е била прекратена. Липсва законова забрана или пречка лишените от свобода да отдават под наем свое движимо имущество. Поради това лишаването от свобода, както и отнемането на СУМПС не изключва обективната възможност за получаване на доходи от товарния автомобил, който Д. притежава.

За наличието на отрицателната предпоставка по  чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП е от значение дали от движимата вещ обективно биха могли да бъдат получавани доходи, без оглед на субективната нагласа или желание за това от страна на лицето, което претендира социална помощ.

В тази разпоредба се съдържа едно от кумулативно изискуемите правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление, което е свързано с условието лицата или семействата, претендиращи помощта, да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1 (те касаят обитаваното от тях собствено жилище), която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Законодателят не е разширил обхвата на това условие с основания, свързани с реално получаване на доходи, а е уредил като правоизключващ факта на вероятната възможност за получаване на доходи, включително от движимата собственост. Не е предвидил минимален праг на доходите, които се получават от имуществото по  чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, както това е уредено в чл. 10, ал. 1, т. 3 от ППЗСП, и не е разпрострял приложното поле на изключението по ал. 12 от същия чл. 10 върху т. 4 от неговата ал. 1, поради което може да се направи извод, че не е имал воля да определя какъв доход трябва да бъде получен от движимото или недвижимото имущество, което притежава кандидатът за социална помощ, а наличието на това имущество само по себе си обуславя обективната възможност за получаването на доходи от него, независимо в какъв размер е или по какъв начин се получават тези доходи.

Жалбоподателят притежава товарен автомобил, който не представлява "вещ за обичайно потребление" по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ППЗСП. Съгласно тази дефиниция, такива вещи са земеделска земя, дребен земеделски инвентар, битови вещи, занаятчийски инструменти и селскостопански животни, когато доходите от тях служат за задоволяване на ежедневните жизнени потребности на лицата и семействата. Следователно товарен автомобил, дори доходите от използването му да служат за задоволяване на ежедневните жизнени потребности на лицата и семействата, не представлява вещ за обичайно потребление. Притежаването му е правоизключващо по отношение на възможността да се отпусне социална помощ.

Изискванията на посочените като правно основание на процесната заповед и обсъдени по-горе норми са императивни и когато лицето не отговаря на тях, за него са налице отрицателни предпоставки за предоставяне на исканата помощ. Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗСП социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. В ал. 3 на чл. 2 от Закона за социално подпомагане е уредено правото на социални помощи за тези от българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателната предпоставка по  чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Наличието на дори само едно от изброените в чл. 10 от ППЗСП правоизключващи основания е достатъчно за постановяване на отказ за отпускане на претендираната социална помощ.

Изложеното обуславя законосъобразност на процесната заповед, с която компетентният административен орган е отказал на Д. отпускане на търсената целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителния сезон 2017/2018 г.

За пълнота съдът отбелязва, че органът не е отчел и изложил мотиви относно факта, че съгласно справката от Агенцията по вписванията, Д. притежава и 1/8 ид.част от жилище, в което не живее. Доколкото обаче липсва позоваване на този факт като основание за отказ, съдът не го обсъжда.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Й.Д. ***, ЕГН **********, против Заповед № ЗСП/Д-ЕН-ЧБ/2794/26.10.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Червен бряг.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: