РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Плевен, 26.01.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари две
хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар
Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело
№ 1068 по описа за 2017 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Производството по делото е образувано по жалба от Р.Д.Р.,***,
съдебен адрес *** ТЦ „Сити Пойнт“, ет. 2 офис 77 чрез адв. М.П. срещу заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0241-000127/23.11.2017
г. на полицейски инспектор към ОД на МВР
Плевен, РУ Белене, с която е разпоредено временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач за срок от 2 години.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност ,
тъй като оспорващият не е собственик на автомобила, а такъв е „Мото Пфое“ ЕООД.
Счита, че наложената принудителна административна мярка е несъответна на
закона, тъй като съгласно чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП срокът за отнемане на
свидетелството за управление е не повече от 18 месеца, а в ЗПАМ е посочен друг
срок – 2 години.
Представено е становище от ответника на л. 20 по
делото, в което се посочва, че оспорената заповед е издадена като мотивите са
изложени в докладна записка с рег № 24IЗМ-158/23.11.2017
г. на инсп. Б. и в АУАН, като относно посочения срок за отнемане на
свидетелството е допусната техническа грешка.
В съдебно заседание оспорващият - Р.Д.Р.,***, се явява лично и с адв. П., която поддържа
жалбата и с оглед становището на ответника, че жалбата е основателна, посочва,
че заповедта следва да бъде отменена и да бъдат присъдени разноски в размер на
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки, в
които поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са налице
фактически основания за издаването й и определения срок за отнемане на
свидетелството е различен от този, предвиден в ЗДвП.
В съдебно заседание ответникът – К. И.
Р., полицейски инспектор група „ОП“ при РУ Белене, ОД на МВР Плевен, гр. Белене, Районно
управление на МВР, се явява лично и посочва, че не оспорва жалбата.
С определение № 1466/06.12.2017 г. съдът е
отхвърлил искането на Р.Д.Р.,***, чрез адв. М.П. за спиране на предварителното
изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
17-0241-000127/23.11.2017 г. на
полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен, РУ Белене, с която е разпоредено
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач за срок от 2 години.
Административен съд-Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 23.11.2017
година е съставен акт за установяване на административно нарушение, тъй като на
22.11.2017 год. около 23.45 часа в гр.
Белене, ул. Ф.Дечев“ до бл. „Лилия“ оспорващият управлява лек автомобил „Волво“
ХЦ-90 с рег № СА 5522АМ, като отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване на употреба на алкохол и не изпълнява
предписание за мед. изследване, като е във видимо неадекватно състояние и не
носи свидетелство за управление. АУАН е оформен при отказ на лицето да го подпише
и това е удостоверено с подпис на свидетел.
На л. 34 по делото е приложена докладна
записка от 23.11.2017 година от автоконтрольор Б., който описва
фактическата обстановка по време на дежурство на 22.11.2017 г. – 23.11.2017
г. и посочва, че оспорващият не е спрял
на подаден сигнал за проверка, като е бил сам в автомобила, разпознат е от
проверяващите и е бил последван от контролните органи и е засечен в 00.05 часа, като автомобилът е
паркиран и лицето, което е разпознал при отказ да спре за проверка, се е
отдалечавал от него. Извършена е справка
за лицето в РУ Белене,като Р. е отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол и е задържан за срок от 24 часа.
Със заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 17-0241-000127/23.11.2017 г. на
полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен, РУ Белене, спрямо оспорващия е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б. „Б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС за срок от 2 години, тъй като отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване на употреба на алкохол и не изпълнява предписание за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
На л. 41 по делото е приложен талон 0013403 година за
медицинско изследване, в който е отбелязано, че водачът отказва да получи.
Приложена е и заповед № 316з-1612/19.05.2017 год. на директора на ОД на МВР-Плевен за
компетентност на полицейски инспектори към „Охранителна полиция“ в РУ на ОД на
МВР Плевен да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.171, т. 1, т. 2, т. 2а и т. 5 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана
по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като
доказателство е приета заповед № 316з-1612/19.05.2017 г. на директора на ОД на МВР Плевен, с която полицейски
инспектори в РУ при ОД на МВР -Плевен може
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по
чл.171, т. 1 от ЗДвП.
При издаване на заповед от вида на оспорената в
настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и следователно при установяване наличието
на предпоставките по чл. 171, т.1,
б. „Б“ от ЗДвП административният орган е задължен да издаде административен
акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл. 172, ал.1
от ЗДвП.
Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по
административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК,
имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал. 2 от
ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на
АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен
орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН
- съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е
извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите
разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. В този
смисъл, мярката по чл. 171, т.1, т. „Б“от Закона за движение по пътищата е
принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма.
ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е
предвиден специален процесуален ред и не подлежи на преценка от съда по
настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН
административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се
прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод,
че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред,
поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от
фактическа страна в мотивите му.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената
форма, при спазване на административно-производствените правила, но в несъответствие с материално-правните
разпоредби. В случая административният орган правилно е приел, че са налице
предпоставките на чл. 171, т.1,
б. „б“от ЗДвП, тъй като от съставения АУАН е установено, че
оспорващият е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употребата
на алкохол. От приложения по делото талон за медицинско изследване е установен
и отказ на оспорващия за извършване на медицинско изследване на кръв. При това
положение е било налице фактическото основание за издаване на заповед за
налагане на ПАМ по чл. 171, т.1,
б. „Б“ от ЗДвП отнемане на свидетелство за управление на МПС за срок
от 18 месеца. В случая обаче е постановено отнемане за срок от 24 месеца –
възможност, която не е предвидена в закона и налагането на ПАМ, която не е
законоустановена прави издадената заповед незаконосъобразна. Неоснователно е
твърдението, че е налице техническа грешка, тъй като следва срокът да е посочен
точно и недвусмислено и неправилното
определяне на срок на отнемане на свидетелството, различен от посочения в
закона прави актът незаконосъобразен.
Съдът , с оглед заявеното от пълномощника на
оспорващия, че лицето не е собственик на МПС, тъй като такъв е „Мото Пфое“ ЕООД,
гр. София и неправилно на него е наложена принудителната мярка, следва да
посочи, че в случая ПАМ се налага на лицето, което управлява автомобила, а не
на собственика и обстоятелството, че лицето не е собственик на управлявания
автомобил не води до незаконосъобразност на заповедта, но в случая така
оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и е
незаконосъобразна.
Предвид горепосоченото жалбата е основателна и следва да
бъде отменена оспорената заповед.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
оспорващия за присъждане на разноски в
размер на 500 лева – договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен
ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на Р.Д.Р.,*** разноски в размер на 500 лева –
договорена и платено адвокатска възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие от 29.11.2017 година на л. 9 по делото.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отменя заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 17-0241-000127/23.11.2017 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Плевен,
РУ Белене.
Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен
ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на Р.Д.Р., ЕГН :**********,*** разноски в
размер на 500 лева.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: