РЕШЕНИЕ 161

 

гр. Плевен, 21 март 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Николай Господинов

 

при секретаря Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 65/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 171, т.1, буква „б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на О.Ц.П. ***, ЕГН **********, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0938-002562 от 25.10.2017 г. на Началника на Сектор Пътна полиция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен, с която на основание чл.171, т.1, буква “б” от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на П. до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят иска заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна, като твърди, че описаното в нея не отговаря на истината. Сочи, че на 25.10.2017 г. е бил извън автомобила, който не е бил в движение, като лицето, което е управлявало автомобила е било отишло до магазин. Дал е кръвна проба. Твърди, че му е бил нанесен побой, като в резултат от него е трябвало да постъпи в болница. Моли да се удовлетвори жалбата.

С Определение №151/22.01.2018 г. /л.23/ жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса и уточняване в какво се състои незаконосъобразността на обжалвания акт, като и за представяне на препис от допълнената жалба за ответника. В посочения от съда срок е внесена държавна такса /л.29/, и е представено „пояснение“ /л.28/ с препис за ответника. Съгласно същото, незаконосъобразността на заповедта е поради безпричинна проверка на документи за управление на МПС, без да управлява такова и без да е в него, незаконно задържане, нанасяне на побой, отказване на медицинска помощ, отказ на контакт от началника на полицейските служители, кражба на пари от портфейла му и насилствено и безпричинно вземане на кръв за алкохолна проба.

Жалбоподателят е бил редовно уведомен за откритото съдебно заседание, явява се лично. Поддържа жалбата. Твърди, че не е управлявал автомобила, не е бил в него. Влязъл е в пререкание с полицейските служители, заведен е за кръвна проба в болницата, след това в Първо РУ, където твърди, че е бит. За нанесения побой е завел дело, пуснал е жалба в прокуратурата. Заявява, че не е управлявал МПС след употреба на алкохол.

Ответникът – Началника на Сектор Пътна полиция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява. В съпроводителното писмо към жалбата /л.1/ и в становище /л.35/ моли жалбата да се остави без уважение. Твърди, че жалбоподателят е бил във видимо нетрезво състояние, оказал е яростна съпротива, причинил е лека телесна повреда на полицейски служител, като са образувани досъдебни производства за причиняването на телесна повреда и за съпротива на полицейски орган. Излага доводи, че от протокола за медицинско изследване се установява концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в концентрация 2,94 промила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Въз основана на събраните доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: В приложения по делото като писмено доказателство АУАН, бл.№ 0271142 от 25.10.2017 г. /л.3/, се сочи, че жалбоподателя О.Ц.П., ЕГН **********,***, на 25.10.2017 г. около 18.00 часа в гр.Плевен, бул.“Христо Ботев“ №160 посока ул.“Чаталджа“, като водач на лек автомобил Форд - КА с рег.№ ЕН *** ВР, категорично отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7410 с фабр.№ 0267 за наличие на алкохол в издишания въздух, в нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Посочено е, че лицето е във видимо нетрезво състояние и агресивен. Издаден е талон за медицинско изследване № 0003656. Жалбоподателят е отведен в СПО-Плевен, където в 19.15 часа му е взета кръв за химично изследване. П. е отказал да подпише АУАН, като отказът е бил удостоверен с подпис на свидетел.

Издаденият талон за медицинско изследване №003656 /л.4/ е с предписание да се яви в ЦСМП гр.Плевен до 19.35 часа. Видно от талона, П. е отказал да получи препис от същия, като отказът е удостоверен с подписа на свидетел. От приложеният протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /л.8/ е видно, че П. е прегледан в 19.05 часа в ЦСМП-Плевен, и е посочил, че е консумирал 100 мл. ракия в 18.00 часа. Видно от същия протокол, по отношение на П. е установена миризма на алкохол, нарушена координация, възбудено поведение, нарушено равновесие. В протокола е посочено, че е дал кръв за изследване. От приложеното известие за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта /л.7/ е видно, че при извършено на 27.10.2017 г. химическо изследване на пробата кръв от П. е доказано наличие на алкохол в концентрация 2,94 промила.

На 25.10.2017 г., Началника на Сектор Пътна полиция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен е издал процесната заповед /л.6/, като последната е връчена на 19.12.2017 г., видно от отбелязването на самата нея /л.6 - гръб/. Жалбата е подадена на ръка на 02.01.2018 г., видно от поставения вх.№ на органа /л.2/. По делото няма данни дали и кога е издадено наказателно постановление въз основа на съставения АУАН.

По делото са приобщени справка за нарушител по отношение на П. /л.л.10-15/, и докладна записка от полицейски служител /л.16/, в която се описва случая.

От жалбоподателя П. е представено е медицинско удостоверение за пред съда по отношение на самия него /л.38/ и два броя епикризи от лечебни заведения /л.л.39-41/ за проведено спрямо него лечение.

Въз основа на горните доказателства, настоящият съд достига до следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, видно от т.1.1 на заповед № 316з-1612/19.05.2017 г., приобщена на л.л.19,20.

В заповедта изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, отразени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.

По отношение на спазването на процесуалните правила и материалния закон съдът съобрази следното:

Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство по ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол, или при отказ да се установи с техническо средство такава употреба. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.

Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи;

При тази законова регламентация, необходима материалноправна предпоставка за прилагане на мярката в случая е отказ да бъде проверен с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който като е посочено по-горе, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Видно от доказателствения материал по делото на жалбоподателя е съставен АУАН бл.№ 0271142 от 25.10.2017 г. затова, че на 25.10.2017 г. около 18.00 часа в гр.Плевен, бул.“Христо Ботев“ №160 посока ул.“Чаталджа“, като водач на лек автомобил Форд - КА с рег.№ ЕН *** ВР, категорично отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер 7410 с фабр.№ 0267 за наличие на алкохол в издишания въздух, в нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Лицето е във видимо нетрезво състояние и агресивен. Даден талон за медицинско изследване № 0003656. Отведен в СПО-Плевен, където в 19.15 часа му е взета кръв за химично изследване.

Видно от протокола за медицинско изследване, е дадена кръвна проба, а от известието е видно, че в същата кръвна проба при химическо изследване, извършено след издаване на заповедта, е установена концентрация на етилов алкохол 2,94 промила.

По отношение на оспорването на фактическата обстановка от страна на жалбоподателя съдът съобразява следното: никъде - нито в жалбата, нито в съдебно заседание, П. не твърди, че не е отказал изследване с техническо средство. Именно поради своя отказ същият е привлечен към административнонаказателна отговорност с АУАН и по тази причина е издадена ПАМ. По отношение на твърденията, че не е управлявал автомобила, същите не са доказани. Липсват каквито и да е доказателства, които да установяват друга, различна от посочената в АУАН фактическа обстановка. По тези причини съдът приема, че изложената в АУАН и възпроизведена в заповедта фактическа обстановка е доказана и не е опровергана.

Съдът отбелязва, че съгласно нормата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, за да се наложи ПАМ е достатъчно да се установи, че е налице отказ да бъде проверен с техническо средство. Различните хипотези в чл.174, ал.3 от ЗДвП са в условията на алтернативност /в този смисъл Решение № 12724 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2988/2015 г.,  Решение № 7927 от 30.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15758/2014 г./. Във връзка с това съдът отбелязва, че посоченото второ основание в ПАМ за издаването й - че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, не се подкрепя от приложения АУАН, в който изрично е посочено, че е дадена кръвна проба. Допуснатото нарушение в ПАМ с това неточно посочено второ основание за издаването й обаче не е съществено, доколкото отказът от проверка с техническо средство е доказан, а това основание е достатъчно за налагане на ПАМ. Не е нарушено и правото на защита – жалбоподателят ясно разбира в какво е обвинен и няма пречка да организира защитата си, както е и направено в случая.

Съдът отбелязва, че в заповедта за ПАМ не е изложено основание за издаването й - концентрацията на  алкохол в кръвта е над 0,5 на  хиляда, доколкото такава възможност също се дава чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. Изследването на кръвната проба и установяването на промилите алкохол в нея е извършено след издаването на заповедта за налагане на ПАМ. По тази причина не следва да бъдат обсъждани наведените твърдения за неупотреба на  алкохол, доколкото заповедта не е издадена по причина установен алкохол в концентрация над 0,5 промила.

По отношение на останалите твърдения в жалбата съдът съобразява следното:

Твърденията, че е извършена безпричинна проверка на документи за управление на МПС, без П. да управлява такова и без да е в него, са неоснователни. Същите се опровергават от съставения АУАН, а също и от докладната записка на полицейския служител Х. /л.16/. Съгласно последната, до полицията е бил подаден сигнал за водач, който е спрял и уринира в тревните площи, като при пристигането на полицаите същият е бутал лекия си автомобил. Проверката е продължила около час, като няма данни нито в АУАН друго лице да се е върнало и да е заявило, че е водач на автомобила, нито е поискано от П. събиране на доказателства относно това друго лице, за което в жалбата се твърди, че е управлявало автомобила. Такива доказателства - за друго лице, управлявало автомобила, както се твърди в жалбата, не са налице, поради което съдът приема въз основа на АУАН, че П. е бил водач на автомобила. Ако П. смята, че спрямо него е било извършено незаконно задържане, е могъл да оспори заповедта за задържането по съответния ред, като по делото няма доказателства за това. По отношение твърденията за нанасяне на побой, жалбоподателят сам заявява, че е завел дело, поради което твърденията за такъв побой не следва да бъдат обсъждани, както и не следва да бъдат обсъждани и приложените доказателства относно здравословното състояния на П. след случая. Твърденията за отказване на медицинска помощ, отказ на контакт от страна на началника на полицейските служители и кражба на пари от портфейла не са обстоятелства, които да се отразяват по някакъв начин на законосъобразността на заповедта. Що се отнася до твърденията за насилствено и безпричинно вземане на кръв за алкохолна проба, както е посочено и по-горе, П. с АУАН не е привлечен към отговорност за установени стойности на алкохол в кръвта му, нито в процесната ПАМ са изложени твърдения, че ПАМ се издава поради стойности на алкохол в кръвта. Видно от приложените протокол за медицинско изследване и известие за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, П. е дал доброволно проба, като е бил освидетелстван от лекар. По тази причина твърденията за насилствено и безпричинно вземане на кръвна проба са не само неотносими към предмета на делото, но са и недоказани, доколкото събраните доказателства ги опровергават.  

С оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени правила, при съобразяване с материалния закон, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Ц.П. ***, ЕГН **********, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-002562 от 25.10.2017 г. на Началника на Сектор Пътна полиция към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен, с която на основание чл.171, т.1, буква “б” от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС на П. до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

                                              

                                                                  СЪДИЯ: