Р E Ш Е Н И Е

№ 765

гр.Плевен, 20 Декември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Николай Господинов

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 1064 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 820 от 18.10.2018 г., постановено по НАХД № 1781 по описа за 2018г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 16-0938-000306/15.03.2016г. на Началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор “Пътна полиция”-Плевен, с което на З.С.Д. са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 10лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10лева, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от З.С.Д., в която са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Счита се, че нарушенията посочени в наказателното постановление не се доказват по безспорен и категоричен начин и не могат да й бъдат вменени във вина. Счита се, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 53 от ЗАНН, тъй като не са отразени обстоятелствата, при които е извършено както и на доказателствата, които го потвърждават, което е неспазване на императивните изисквания на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В заключение се моли за отмяна на оспореното решение и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът З.С.Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на З.Д. за това, че на 25.01.2016г. в 13.00часа в гр.Плевен, на пл.“Иван Миндиликов“ до Автогара-Плевен, като водач на л.а.Ауди А4 с рег.№ЕН***ВА не съобразява разстоянието от движещият се пред нея л.а. Ауди с рег.№ЕН***КВ като го удря в задната част на автомобила и по този начин реализира ПТП с материални щети; не представя СУМПС и контролен талон към него; не представя СРМПС. Нарушенията са квалифицирани по чл.23 ал.1, чл.100 ал.1 т.1, чл.100 ал.1 т.1 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. За реализираното ПТП е съставен протокол за ПТП.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че описаните в акта и НП обстоятелства при извършване на нарушенията се доказват по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на възприетата фактическа обстановка е счел, че по безспорен начин е доказано извършването от субективна и обективна страна на нарушението по чл.23 ал.1 от ЗДвП, като Д. не е съобразила разстоянието от движещият се пред нея лек автомобил, като го удря в задната част и по този начин реализира ПТП с материални щети. Посочил е, че санкцията за това нарушение е съобразена с чл.27 от ЗАНН и е наложена в минималния размер по закон към датата на нарушението. Съдът е счел още, че Д. е извършила и нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 предл.1 и предл.2 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, като при проверката не е носела със себе си СУМПС, контролен талон към него и СРМПС. Съдът е посочил също, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, като в акта и НП са описани пълно и точно нарушенията, които са вменени на Д., дата и мястото на тяхното извършване. Счел е още, че деянията са така описани, че несъмнено деецът има обективна възможност да разбере кое негово поведение е прието за противоправно, поради което не е нарушено правото на защита на наказаното лице.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на водача на МПС. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне.

Възраженията в касационната жалба са същите, които са били наведени в жалбата пред районния съд, и на които последният е отговорил подробно и мотивирано. Възраженията не са конкретни, а общи и се свеждат до твърдение, че не са доказани нарушенията, посочени в акта и НП. Същите са неоснователни. Във всички приложени по делото на районен съд писмени обяснения, включително и тези на Д., не се отрича фактът на настъпило ПТП, причинено от последната. Установяват се елементите от състава на нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП, а именно че водачът на втория автомобил (Д.) не е съобразил разстоянието между двата автомобила, следствие на което настъпва ПТП с материални щети. Установяват се и часът и мястото на нарушението, а именно пл.“Иван Миндиликов“ района Автогара-ЖП гара, около 13.00часа и преди 13.30 на 25.01.2016г., когато е подаден сигнал на тел.112 за ПТП. Ето защо нарушението по чл.23 ал.1 от ЗДвП е доказано по безспорен начин. Всички други обстоятелства свързани с това кой на кого е искал пари и каква сума, са ирелевантни за настоящия казус. По отношение нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 предл.1 и предл.2 и т.2 от ЗДвП не са представи доказателства, оборващи същите, поради което настоящият състав ги счита за доказани. Предвид изложеното, решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 820 от 18.10.2018 г., постановено по НАХД № 1781 по описа за 2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.