О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№ 161

 

гр.Плевен, 24 януари 2018 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

           

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

                                                       

като разгледа докладваното от съдията Господинов административно дело № 63/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.202 вр. чл.197 и сл. АПК.

Делото е образувано по жалба на “АЛФАРЕЗОРТ ТЕРМАЛ“ ЕООД, ЕИК 204053222, със седалище и адрес на управление с. Чифлик, обл. Ловешка, представлявано от управителя Й. Г. К., срещу административен акт за спиране на производството по издаване на разрешително за водовземане на минерална вода в полза на АЛФАРЕЗОРТ ТЕРМАЛ“ ЕООД, обективирано в писмо изх.№ ПВ1-М-00016 от 11.12.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“- гр.Плевен.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Твърди се, че същият е издаден при противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на администативнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона. Сочи се неоснователност на довода на административния орган във връзка с разпоредбата на чл.49, ал.3, т.1 от Закона за водите, тъй като жалбоподателя е придобил собствеността върху недвижимия имот, във връзка с който е издадено съществуващото към момента на производството разрешително за водовземане на минерална вода, издадено в полза на юридическо лице- ползвател, което към настоящия момент няма права по отношение на имота, респ. не упражняват реално правата си по издаденото разрешително. Развиват се доводи, че Закона за водите не въвежда забрана за издаване на повече от едно разрешително за един и същ воден ресурс. Сочи се нарушение на административнопроизводстените правила на чл.54, ал.1, т.5 АПК, тъй като производството по отнемане на вече издаденото разрешително  не е преюдициално по отношение на производството по издаване на разрешително в полза на жалбоподателя. Твърди се и несъответствие на постановеното спиране с целта на закона. В заключение се иска да бъде отменен обжалвания административен акт. Направени са и редица доказателствени искания, вкл. за допускане до разпит на свидетел и особено искане за разглеждане на жалбата в открито съдебно заседание.

Постъпило е и възражение от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата. Развиват се доводи, че спирането на административното производство е постановено поради обстоятелството, че за ползвания от жалбоподателя обект вече е налице издадено разрешително за водовземане на минерална вода в полза на друго юридическо лице, което е отнето със съответно решение на административния орган, но решението за отнемане не е породило правното си действие, тъй като е предмет на съдебно обжалване. Ето защо административният орган твърди, че не може да бъде издадено ново разрешително за същия обект, тъй като са налице придобити права по смисъла на чл.49, ал.3, т.1 от ЗВ. Във възражението се сочи, че БДДР- Плевен не е ограничила и/или спряла водовземането на минерална вода от сондажа, поради което с постановеното спиране на производството не се засягат правата на жалбоподателя.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

             

 

 

 

Производството по раздел IV на глава десета от АПК е особено съдебно производство по обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Според чл. 54, ал. 5 и  чл. 202 от АПК по реда на този раздел се обжалва и актът за спиране на производството за издаване на административен акт.

             

 

 

 

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При съобразяване разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законния 14 дневен срок по чл.197 АПК. Същата е подадена от процесуално легитимирана страна, пред компетентния съд, поради което разглеждането й е допустимо. Разгледана по същество същата е основателна.

             

 

 

 

 

 

 

 

Съдът счита, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставената му материална и териториална компетентност. Актът за спиране е обективиран в писмо № ПВ1-М-00016/11.12.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т.1 от АПК.  Актът отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са изложени фактическите и правни основания за издаването му. 

 

 

 

 

 

 

 

 

            Съдът счита обаче, че административният орган е спрял производството при липса на сочената в оспорения акт законна предпоставка, като намира, че по делото са налице всички необходими доказателства за произнасяне по правния спор. По делото са представени административната преписка по спряното производство, копия от издаденото в полза на „Асет мениджмънт- България“ ЕООД разрешително и решение за отнемането му, призовка съобщение и касационна жалба по адм.д. 6555/2017г. по описана ВАС. Ето защо направените от страните доказателствени искания следва да се приемат за неоснователни.

От представените по делото доказателства се установява, че административният орган- Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“- гр.Плевен, е спрял производството на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, а именно поради наличието на образувано съдебно производство, като е приел, че издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. С оглед представените по делото призовка, съобщение и препис от касационна жалба по адм.д. № 655/2017г., които са били изпратени на административния орган в качеството му на ответник по съдебното производство, съдът намира, че за да постанови спирането, адм. орган не се е нуждаел от изискуемото съобразно чл.54, ал.1, т.5 АПК удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.

            От изложеното в разглежданата жалба и възражението на административния орган е видно, че между страните не се спори относно обстоятелството какъв е предмета на адм.д. № 6555/2017г. по описа на ВАС. От представените с административната преписка писмени доказателства- призовка, съобщение и препис от касационната жалба по делото, се установява, че пред касационната инстанция се оспорва решение № 157/19.04.2017г., постановено по адм.д. № 949/2016 г. по описа на Административен съд- Плевен, с което е отхвърлена жалбата на „Асет мениджмънт- България“ЕООД против решение № РО-5-МВ/02.11.2016г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“- Плевен за отнемане на разрешително за водовземане на минерална вода № 11610023/30.07.2012г. Копие от решението за отнемане на разрешителното и копие на самото разрешително са представени с административната преписка и от тях се установява, че се касае за водовземане на минерална вода от находище на минерална вода „Чифлик“ за обект „Плувни басейни и джакузи в Почивен комплекс Чифлика- хотел „Веника“ в ПИ с идентификатор 81476.512.10 по кадастралната карта на с.Чифлик и в Хотелски комплекс „Веника Палас“ в ПИ 81476.512.68 по кадастралната карта на с.Чифлик. От приложените писмени доказателства по административната преписка е видно, че заявлението за издаване на разрешително за водовземане на минерална вода, подадено от жалбоподателя, по което е постановено спиране на административното производство касае ПИ с идентификатор 81476.512.10 по кадастралната карта на с. Чифлик, , т.е. този обект е идентичен с един от обектите, за който е налице вече издадено разрешително в полза на друго юридическо лице, а именно „Асет Мениджмънт България“ЕООД.

            От приложената на л.167 от делото призовка е видно, че съдебното производство по адм.д. № 6555/17г. е насрочено за разглеждане пред ВАС на РБ на 30.05.2018г., т.е. по него все още няма постановено съдебно решение.

            Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че съдебното производство не е преюдициално по отношение на административното производството за издаване на разрешение за водоползване в полза на „АЛФАРЕЗОРТ ТЕРМАЛ“ ЕООД. Както е посочено по- горе в настоящето определение,  съдебното производство има за предмет оспорване на решение на административния орган за отнемане на разрешително за водовземане на минерална вода, издадено на „Асет мениджмънт- България“ ЕООД, което дружество е било ползувател на недвижимия имот към момента на издаване на разрешението. Към настоящия момент, видно от  справка на Служба по вписванията- Троян, /л.22/, собственик на недвижимия имот е жалбоподателят, който не е страна по горното съдебно производство. По делото няма данни „Асет мениджмънт- България“ ЕООД да има каквито и да е права по отношение на този имот- право на собственост, ползване или във връзка с вписан договор. Ето защо това дружество обективно не може да се ползва от правата по издаденото в негова полза разрешително за водовземане, по отношение на отнемането на което е и съдебния спор. Ето защо са неоснователни доводите в постановения административен акт, че БДДР- Плевен не може да издаде ново разрешително за същия обект, тъй като са налице придобити права по смисъла на чл.49, ал.3, т.1 от Закона за водите. За да се приеме, че са налице такива придобити права е необходимо съществуването на две кумулативни предпоставки- наличие на права на водовземане и ползване, за които са издадени разрешителни/каквото несъмнено е налице поради неприключилото съдебно производство/ и които се упражняват по силата на този закон. Съдът намира, че по изложените по- горе аргументи „Асет мениджмънт- България“ ЕООД обективно не е в състояние да упражнява правата си по издаденото разрешително, тъй като към настоящия момент не е собственик или ползвател на недвижимия имот на каквото и да е правно основание. Ето защо административният орган неправилно е приел, че ако се издаде ново разрешително за същия обект ще се засегнат вече придобити права по смисъла на чл.49, ал.1,т.3 ЗВ.

По тези съображения е неправилна и преценката на административния орган за наличие на основания за спиране на административното производство.  По силата на  чл. 54, ал.1, т.5 АПК административният орган спира производството при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В настоящия случай посочените кумулативно дадени изисквания не са налице.Една от задължителните предпоставки, визирана в посочената норма е издаването на акта да не може да стане преди приключване на образуваното друго административно или съдебно производство.Т.е. изисква се такава обусловеност между двете производства, при която да е невъзможно издаване на акта по второто до приключване на първото. В случая такава обусловеност не е налице. Касае се за съдебно производство по оспорване на решение на административния орган за отнемане на разрешително за водовземане на минерална вода по отношение на лице, което не е страна в образуването административно производство по заявлението на жалбоподателя и не притежава права по отношение на недвижимия имот, във връзка с който е подадено заявлението.Жалбоподателят пък не е страна в образуваното съдебно производство, решението по което не може да засяга правата му на настоящия собственик на недвижимия имот.

            При тези съображения и доколкото съдът намира, че не са налице формалните предпоставки на чл.54, ал.1 т.5 АПК за спиране на административното производство, постановеното спиране на административното производство следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за произнасяне.

            Водим от горното и на основание чл. 200, ал.1 АПК, съдът

 

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  административен акт за спиране на административното производството по издаване на разрешително за водовземане на минерална вода, образувано по заявление на „АЛФАРЕЗОРТ ТЕРМАЛ“ ЕООД, ЕИК 204053222, със седалище и адрес на управление с. Чифлик, обл. Ловешка, представлявано от управителя Й. Г. К., обективиран в писмо изх.№ ПВ1-М-00016 от 11.12.2017г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“- Плевен.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“- Плевен за продължаване на административното производство и произнасяне по заявлението.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                                                                                                                            СЪДИЯ: