Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

гр.Плевен, 26 Март 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №1062 по описа за 2017 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Производството по делото е образувано по жалба и допълнения към нея от В.К. срещу Решение №2153-14-107/17.11.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена нейна жалба вх.№1012-14-87/26.10.2017г. и е потвърдено Разпореждане №РВ-3-14-00327071/17.10.2017г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО.

В жалбата и допълненията към нея се изразява несъгласие с разпореждането за връщане на суми. Твърди се, че вместо да бъде прекратен болничния лист при получен трудов договор от 28.06.2017г., длъжностното лице от НОИ й изплаща обезщетение по болничния лист, което на 21.11 2017г. й го удържат заедно с лихва от 2.90лева. Твърди се още, че незаконосъобразно е да се удържат лихви от болничен лист, който е изплатен по вина на длъжностното лице. Иска се да бъдат върнати платените 7лева и лихвата от 2.90лева.

От ответника по делото-Директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващата не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. По делото е депозирано становище от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че без правно основание на К. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност за периода 28.06.2017г. – 30.06.2017г. Сочи още, че изплатеното е в нарушение на чл.46 ал.3 от КСО и се явява недобросъвестно получено, поради което подлежи на възстановяване от лицето. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Решение №2153-14-107/17.11.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващата и е получено лично на 23.11.2017г. (л.8). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 24.11.2017г., видно от поставения печат на административния орган /л.3/, като е заведена с рег.№1012-14-87#3 от същата дата. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №ЗР-5-14-00325509/12.10.2017г. на Ръководителя на ТП на НОИ-Плевен, на основание чл.107 от КСО, е възложено на старши инспектор по осигуряването да извърши проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на „Богданов 88“ ЕООД гр.Плевен, като проверката следва да се извърши в срок от 1 работен ден.

За извършената проверка е съставен Констативен протокол №КП-5-14-00327063/17.10.2017г., в който е отразено, че „Богданов 88“ ЕООД е вписан в търговския регистър по ф.д.№822 от 2007г., с едноличен собственик на капитала С. А. Б. и дейност търговия на едро. Посочено е още, че по повод проверката е направено запитване за данните подадени в РОЛ относно осигуряване на лицето В.М.К. за м.юни и м.юли 2017г., като видно от данните по чл.5 ал.4 от КСО лицето е с дни в болнични при „Хепи дринкс трейдинг“ ЕООД за периода 22.06.2017г. до 01.07.2017г. като трудовият договор е прекратен от 06.07.2017г. Отразено е, че лицето В.К. е назначено по трудово правоотношение в осигурителя „Богданов 88“ ЕООД считано от 28.06.2017г., като съгласно данните от ведомостите за заплати на осигурителя за м.юни 2017г. същото има отработени 3 работни дни, а за м.юли 8 отработени дни, получено е трудово възнаграждение и договорът е прекратен от 13.07.2017г. В заключение е направен извод, че за периода 28.06.2017г. до 01.07.2017г. на лицето В.К. е изплатено неправомерно парично обезщетение за временна неработоспособност за 3 дни по нейна вина, тъй като при работодателя „Хепи дринкс трейдинг“ ЕООД тя е във временна неработоспособност, а упражнява труд при „Богданов 88“ ЕООД.

С Разпореждане №РВ-3-14-00327071/17.10.2017г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО, на основание чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО, е наредено лицето В.М.К. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 28.06.2017г. до 30.06.2017г. в размер на 79.17лева, от които 76.87лева-главница и 2.30лева дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането. Като мотиви е посочено, че лицето В.К. работи по трудово правоотношение в „Хепи дринкс трейдинг“ ЕООД от 21.04.2017г. до 05.07.2017г., като от 28.06.2017г. също работи по трудово правоотношение и в „Богданов 88“ ЕООД. Посочено е още, че в периода 22.06.2017г. до 01.07.2017г. лицето е във временна неработоспособност поради общо заболяване по б.л. №Е 20165959517, като необходимите документи за изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност са представени в ТП на НОИ-Плевен. Отразено е също, че К. упражнява трудова дейност през периода на временната неработоспособност, като съгласно чл.46 ал.3 от КСО парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Посочено е още, че при последващ контрол по разходите на ДОО е установено, че за лицето са подадени данни по чл.5 ал.4 от КСО в РОЛ от осигурителя „Богданов 88“ ЕООД, които удостоверяват осигуряване за риска „общо заболяване и майчинство“ за периода 28.06.2017г.- до 01.07.2017г., като данните са видни от извършена проверка на осигурителя и съставен констативен протокол от 17.10.2017г., в който е отразено, че К. е получила трудово възнаграждение за посочените 3 дни болнични в качеството си на наето лице по трудово правоотношение, като за посочения период лицето не е представило болнични листове пред втория работодател „Богданов 88“ ЕООД. Направен е извод, че неправомерно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност е за 3 дни – за месец юни 2017г. – от 28.06.2017г. до 30.06.2017г. и е в размер на 76.87лева за сметка на ТП на НОИ-Плевен, като обезщетението за юни 2017г. е изплатено на 03.07.2017г. Посочено е, че в нарушение на нормата чл.46 ал.3 от КСО на В.К. неоснователно са изплатени 76.87лева, представляващи парично обезщетение порази общо заболяване, като дължимата сума е в размер на 79.17лева с лихвата. Разпореждането е получено от К. на 23.10.2017г.

В срока за обжалване, на 26.10.2017г. е подадена жалба от К., в която се изразява несъгласие с разпореждането.

С Решение №2153-14-107/17.11.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен жалбата на К. е отхвърлена като неоснователна. Горестоящият административен орган, след установяване на фактите е приел, че са установени данни за наличие на изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност и за осигуряване на лицето В.К. за един и същи период, поради което е инициирана проверка за която е изготвен констативен протокол. Посочил е, че при проверката е установено, че К. работи по трудово правоотношение в „Хепи дринкс трейдинг“ ЕООД от 21.04.2017г. до 05.07.2017г., като в периода 22.06.2017г.-01.07.2017г. е била във временна неработоспособност поради общо заболяване, за което има издаден болничен лист №Е 20165959517, а документите за изплащане на паричното обезщетение са представени в ТП на НОИ-Плевен от осигурителя. Посочил е още, че в същото време К. е назначена по трудово правоотношение в осигурителя „Богданов 88“ ЕООД, считано от 28.06.2017г., като видно от данните от ведомостите за заплати на осигурителя за м.юни 2017г. същото има отработени 3 работни дни, а за м.юли 8 отработени дни, получено е трудово възнаграждение и договорът е прекратен от 13.07.2017г. Отразено е още, че К. е упражнявала трудова дейност през периода на временна неработоспособност, като неправомерно е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност за 3 дни за м.юни 2017г. – 28.06.2017г. до 30.06.2017г. в размер на 76.87лева за сметка на ТП на НОИ-Плевен - изплатено на 03.07.2017г. Горестоящият административен орган е приел още, че изплатеното парично обезщетение е в нарушение на чл.46 ал.3 от КСО, като е по вина на осигуреното лице, което е нарушило задължителните изисквания на чл.8 ал.1 и чл.9 ал.2 от НМЕ, съгласно които осигуреният е длъжен да представи на всеки от работодателите си болничен лист. Посочено е още в решението, че предписание до К. за представяне на втори болничен лист не са изготвяни и не са налични в административната преписка, като при направена проверка в Електронния регистър на болничните листове е установено, че има информация за подаден болничен лист с №20165959607 от дата 22.06.2017г., но няма информация болничният лист да е представен пред осигурителя „Богданов 88“ ЕООД, нито да са подадени по надлежния ред необходимите документи от същия осигурител в ТП на НОИ-Плевен. В заключение е приел, че по вина на лицето е причинена щета, поради което на основание чл.114 ал.1 и ал.3 от КСО правилно е разпоредено К. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”д” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-107/17.11.2017г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен, т.е. от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

По отношение съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Фактът, установен в хода на административното производство, за липса на представен болничен лист от работодателя и осигурител „Богданов 88“ ЕООД, не е оспорен, като същият е и надлежно установен и обективиран в констативен протокол от извършената проверка.

Анализът на доказателствата води до извода, че К. е упражнявала трудова дейност за периода 28.06.2017г. – 30.06.2017г. при осигурителя „Богданов 88“ ЕООД, по което време е била във временна неработоспособност (22.06.2017г. – 01.07.2017г.), за което е представила болничен лист при осигурителя „Хепи дринкс трейдинг“ ЕООД, като за отработените три дни за месец юни 2017г. и е изплатено както трудово възнаграждение от „Богданов 88“ ЕООД, така и парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 76.87лева за сметка на ТП на НОИ-Плевен.

Съгласно чл.8 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, на осигурените лица, които работят при повече от един работодател/осигурител, се издава повече от един екземпляр на болничния лист за представяне пред всеки от тях, като в графа "бележки" на болничния лист се изписва броят на работодателите или осигурителите, за които е издаден. А нормата на чл.9 ал.2 от същата наредба регламентира, че осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.

В контекста на установеното по-горе, се налага извода, че К. не е изпълнила задължителните изисквания на чл.8 ал.1 и чл.9 ал.2 от НМЕ. По делото не са налични доказателства, както и такива не са представени от К., за обстоятелството, че осигуреното лице е представило втори болничен лист пред осигурителя „Богданов 88“ ЕООД, или че последният е представил болничен лист в ТП на НОИ-Плевен.

Съгласно чл.46 ал.3 от КСО, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравни органи. Паричните обезщетения от фондовете на ДОО са предназначени да заместят доходите на осигурените лица по време, когато поради настъпване на осигурено събитие, те не са в състояние да упражняват трудова дейност. Осъществяването на трудовата дейност следва да се установи от административния орган, което в настоящето производство е сторено.

При наличието на горното правоизключващо обстоятелство по чл.46 ал.3 от КСО, в полза на К. не би следвало да се изплаща обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 28.06.2017г. до 30.06.2017г. Иначе казано, получаването на възнаграждение за упражнявана трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периода, за който е издаден болничен лист, съставлява предвидената от закона пречка за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност. Ето защо, оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с материалния закон.

За да бъде задължено лицето, получило осигурителното плащане, да възстанови същото, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият е действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113, съгласно чл.114 ал.1 от КСО. Изрично в тази насока чл.114 ал.2 от КСО въвежда правилото, че добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на определени от закона случаи, в които възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В случая такива данни не са налице. Недобросъвестността предполага лицето, което е получило осигурително плащане, да е знаело или да е било длъжно да знае за съществуването, респективно за несъществуването, на определени факти от обективната действителност, които са пречка за получаване на съответното осигурително плащане. В конкретната хипотеза К. е получила обезщетение за процесния тридневен период, знаейки, че през същият този период е упражнила трудова дейност, за която е получила следващото й се трудово възнаграждение. В нарушение на изискванията на НМЕ лицето не е представило пред своя втори работодател болничния лист за временна неработоспособност за период от 22.06.2017г. до 01.07.2017г. Затова и крайният извод е, че административният орган е доказал наличието на хипотезата на чл.46 ал.3 от КСО, което има за последица законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане. В този смисъл е и съдебната практика.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните доказателства. Жалбата на К. като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.К. срещу Решение №2153-14-107/17.11.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена нейна жалба вх.№1012-14-87/26.10.2017г. и е потвърдено Разпореждане №РВ-3-14-00327071/17.10.2017г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО.

Решението може да се оспори с касационна жалба чрез Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните. СЪДИЯ: