о п р е д е л е н и е

№ 233

гр. Плевен, 13.02.2018 г.

в името на народа

Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Николай господинов

като разгледа докладваното от съдията Господинов административно дело № 62 по описа на съда за 2018 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е искова молба /именувана жалба/ от Р.И.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Белене. В същата се сочи като ответник Затвора- Белене и се претендира обезщетение в размер на 200 000 лв. за умишлено спиране на лечението му и причиняване на нечовешки болки и страдание. Излагат се и твърдения за дискриминационно отношение, базирано на етническа принадлежност. С исковата молба е направено и искане за предоставяне на правна помощ.

С определение № 148/19.01.2018 г. по делото съдът е указал на ищеца да отстрани конкретни нередовности по исковата молба, както и да представи изискуемите от закона доказателства за наличие на основание за предоставяне на правна помощ. По молба на ищеца срокът за изпълнение на горните указания е удължен с 10 дни, считано от 01.02.2018г., с разпореждане № 542/05.02.2018г. С разпореждане № 353/19.01.2018г. съдът служебно е изискал от администрацията на Затвора- Белене информация относно доходите, разполагаемите средства на ищеца и актуалното му здравословно състояние и горната информация е постъпила по делото.

В указания от съда срок се постъпили молба с уточнение на иска с вх. рег. №708/12.02.2018г. и нова молба за предоставяне на правна помощ с вх. рег. № 709/12.02.2018г. с приложено копие от експертно решение № 1004 от зас. № 052/16.03.2017г. на трети състав ТЕЛК към „УМБАЛ д-р Г. Странски“ ЕАД- Плевен.

Като съобрази представените молби, експертно решение, както и служебно изисканите от съда справки от Затвора- Белене, съдът приема, че молбата за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство е неоснователна. Установява се, че ищецът, който е лишен от свобода е с призната 95 % трайна нетрудоспособност без чужда помощ. Горното несъмнено съставлява обстоятелство по чл. 23, ал.3 т.4 от Закона за правната помощ и следва да бъде съобразено и като обстоятелство, обуславящо освобождаване на ищеца от задължението за заплащане на държавна такса за образуване на настоящето производство по смисъла на чл.5, б.“о“ от Закона за държавните такси. От служебно изисканата справка от Затвора- Белене обаче е видно, че ищецът получава записи с парични средства, като за периода 08.12.2017г. до 23.01.2018г. ищецът е получил общо сумата от 353,15 лв. За периода от 01.01.2017г. до 26.01.2018г. същият има приходи от ваучери в размер на 403,15 лв.

С определение № 148/19.01.2018 г. съдът е указал на ищеца да представи доказателства във връзка с искането му за предоставяне на правна помощ, за установяване на обстоятелствата по чл.23, ал. 3, т.1 – т.7 от Закона за правната помощ. С постъпилата молба вх. рег. № 709/12.02.2018г. единствено е представено експертно решение № 1004 от зас. № 052/16.03.2017г. на трети състав ТЕЛК към „УМБАЛ д-р Г. Странски “ ЕАД- Плевен, с което се установява обстоятелство по смисъла на чл.23, ал.3, т.4 ЗПП- здравословното състояние. Не са предоставени обаче каквито и да е било доказателства по отношение на останалите обстоятелства по смисъла на чл.23, ал.3, т.1,2,3,5,6 и 7 от ЗПП. От служебно изисканата справка от администрацията на Затвора- Белене е видно, че ищецът получава доходи от парични преводи и ваучери за храна, чиито общ размер за периода 08.12.2017 г. - 26.01.2018г. възлиза на 756, 30 лв. Ето защо съдът намира, че ищецът не отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл.23, ал.2 и ал.3 ЗПП. Освен посоченото по- горе, съдът намира, че липсва основание за предоставяне на правна помощ и с оглед разпоредбата на чл.24, т.2 от ЗПП, тъй като претенцията на ищеца е недопустима. Горното съставлява и основание за прекратяване на настоящето производство. Съображенията за това са следните :

С първоначалната искова молба /именувана жалба/ ищецът излага множество твърдения за умишлено препятстване на лечението му от администрацията на Затвора- Белене, която е довело до претърпени от него болки и страдания, както и за дискриминационно отношение, базирано на етническа принадлежност. Във въпросната молба е налице формулиран петитум, който я характеризира като искова молба за обезщетение по смисъла на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, а именно : „Предявявам граждански иск срещу затвора за 200 000 лв. за умишлено спиране на лечението ми и причиняване на нечовешки болки и страдание“.

С определение № 148/19.01.2018г. настоящият съд е оставил тази молба без движение като е указал на ищеца да уточни в седем дневен срок от съобщението срещу кое юридическо лице предявява иска /т.е. ответника/, да конкретизира начална и крайна дата на периода, за който претендира присъждане на обезщетение, както и да посочи изрично в какво се състои искането му до съда съобразно разпоредбата на чл.127, ал.1, т.5 ГПК.

Ищецът е поискал продължаване на срока за изпълнение на дадените указания и съдът с разпореждане № 542/05.02.2018г. е постановил такова удължаване с 10 дни, считано от изтичане на срока, даден с определение № 148/19.01.2018г.

На 12.02.2018г. е постъпила „молба- иск“, в която е направено уточнение на ответника. Като такива са посочени П. К.- директор на Затвора- Белене и А. С.- зам. директор на Затвора- Белене. Липсва уточнение на времевия период, за който се претендира обезщетението от 200 000 лв., както и изрично посочване в какво се състои искането до съда съобразно чл.127, ал.1, т.5 ГПК. Неизпълнението на указанията на съда съставлява основание за връщане на исковата молба, съобразно разпоредбата на чл.144 АПК вр. чл.129, ал.3 от ГПК.

Наред с горното основание следва да се посочи, че съдът е сезиран с иск по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС. Нормата на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС регламентира разглеждането на иска по реда на глава единадесета от АПК (чл.203 и сл. от АПК), като съобразно чл.285 ал.2 от ЗИНЗС, искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. В първоначалната искова молба /именувана от ищеца жалба/ за ответник се сочи Затвора- Белене. С оглед постъпилата от ищеца последваща молба с вх. рег. № 708 /12.02.2018г, която би следвало да уточнява първоначалната такава, съдът приема, че исковата претенция на лишения от свобода С. е насочена срещу директора на Затвора- Белене П. К. и зам. директора на Затвора- Белене А. С.. Същите не могат да бъдат надлежни ответници в това производство. Ответник не може да бъде и Затвора-Белене. Съобразно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон. Нито в ЗИНЗС, нито в друг закон или в мотивите към законопроекта за приемане на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ бр.13/2017г), когато е въведено понятието, е дадено определение кои са „специализираните“ органи по изпълнение на наказанията и каква е тяхната отлика спрямо общите „органи по изпълнение на наказанията“. В ЗИНЗС са определени кои са органите по изпълнение на наказанията (министър на правосъдието, главен директор на ГДИН, началник на затвор и т.н.), като изпълнението на наказанията освен от тези органи, се осъществява пряко и от служители в ГДИН и в териториалните й служби. Т.е. под понятието „специализирани органи“ следва да се разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чийто правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл.2 от ЗИНЗС, като буквалното тълкуване на нормата на чл.285 ал.2 от ЗИНЗС води до извод, че ответник в тези производства следва да бъде конкретния административен орган или длъжностно лице, посочено в иска като причинител на вредите. Последното, обаче, в светлината на чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ и т.6 от ТР №3/2004г. на ВКС по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС, е неефективно, поради което нормата на чл.285 ал.2 от ЗИНЗС следва да се тълкува, че надлежен ответник в тези производства е юридическото лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито актове, действия и бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице, като това тълкуване напълно съвпада със смисъла на чл.205 от АПК. В този смисъл е определение №189/08.01.2018г. на ВАС по адм.дело №10037/2017г.

Също така следва да се посочи, че съдът няма правомощие служебно да конституира страните, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното начало- чл.6 от ГПК, а не служебното начало- чл.9 от АПК, поради което служебното конституиране на ответник на мястото на посочения такъв от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда. В този смисъл е и определение № 14207/22.11.2017г. на ВАС по адм.дело № 12651/2017г.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция по реда на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС на л.св.С. е насочена срещу ненадлежни ответници, поради което е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане и върната на ищеца, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

О п р е д е л и:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.И.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Белене за предоставяне на правна помощ по реда на чл.23, ал.3 от Закона за правната помощ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба /именувана жалба/ с вх. рег. 232/11.01.2018г. на л.св. Р.И.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора- Белене, предявена срещу срещу Затвора- Белене, както и „молба- иск“ с вх. рег. № 708/12.02.2018г., с които се предявява иск срещу директора на Затвора- Белене П. К. и зам. директора на затвора- Белене А. С. за обезщетение в размер на 200 000 лв. за умишлено спиране на лечението му и причиняване на нечовешки болки и страдание и дискриминационно отношение, базирано на етническа принадлежност.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 61 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на л.св.С..

съдия: