ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184

гр.Плевен, 30 Януари 2018 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №61/2018г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Административен съд Плевен е подадена искова молба (наречена жалба) от л.св.Р.И.С., изтърпяващ наказание в Затвора Белене, срещу лицето У.-юрист-деловодител на Затвора Белене. Твърди се, че са налице всички умишлени и тенденциозни действия от страна на служителя на затвора във връзка с неточна информация подадена в ОП-Плевен. Твърди се, че на 01.12.2017г. с телеграма го обявява за издирване с грешна информация, че има 11 години присъда. Твърди се още, че по това време той е бил в Александровска болница-София, за което органите са били уведомени от адвокат и от съпругата на лишения от свобода. Сочи се още, че в Президентството на Република България отново този служител подава грешна информация, а именно че е следствен и няма присъда. Сочи се също, че на 12.12.2017г. в Окръжна прокуратура Плевен отново се подава умишлено грешна информация, че излежава 11 години присъда. В тази връзка се твърди, че изтърпява 9 години присъда с остатък 4 години. Твърди се също, че поради действията на това лице му е отказано помилване, от което са му накърнени човешките права. В заключение се сочи, че предявява граждански иск срещу лицето У.-юрист-деловодител на Затвора Белене в размер на 30000лева за нанесени умишлено морални щети.

С определение от 15.01.2018г. съдът е указал на ищеца да отстрани нередовностите по исковата молба, като конкретизира ответника с изрично посочване дали искът е насочен срещу конкретното физическо лице У. или срещу юридическо лице и кое конкретно; да посочи незаконосъобразни действия, респ. бездействия, от които произтичат вредите; да посочи видът на вредите; периодът , през който са търпяни вредите; какво се иска от съда, както и да представи по делото документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 10лева. Лицето е предупредено за последствията от неизпълнение на дадените указания.

В указания срок по делото е депозирано уточнение, наречено искова молба срещу лицето У.-юрист на Затвора Белене, с цена на иска 30000лева. Твърди се, че това лице му е причинило психически тормоз и стрес. Твърди се, че юристът на Затвора Белене съзнателно на 30.11.2017г. го обявява за общодържавно издирване, защото е извършил тежко престъпление и има за изтърпяване 11 години присъда. Твърди се, че по това време той е бил в Александровска болница, отделение Кардиология, където е постъпил по спешност в тежко състояние. Твърди се, че У. е уведомен за това от адвоката на лишения от свобода и от съпругата му, но въпреки това, го обявява за издирване. Сочи се, че на 01.12.2017г., след тази информация, е арестуван в болницата и прехвърлен в затворническата болницата в София в много тежко състояние. Счита, че поведението на У. е умишлено и въвежда институциите в заблуждение.

При проверка в счетоводството на Административен съд Плевен се установява, че по делото е внесена дължимата държавна такса.

След като се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът намира исковата молба на л.св.Р.С. за недопустима. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. В конкретният случай съдът е сезиран с иск по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС. Нормата на чл.285 ал.1 от ЗИНЗС регламентира, че искът се разглежда по реда на глава единадесета от АПК (чл.203 и сл. от АПК), като съобразно чл.285 ал.2 от ЗИНЗС, искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения срещу органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Исковата претенция на л.св.С. е насочена срещу лицето У., който изпълнява длъжността юрист на Затвора Плевен, и който не е надлежен ответник в производството. В тази връзка следва да се посочи по отношение на изискването на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за „специализираните органи по изпълнение на наказанията“, че нито в ЗИНЗС, нито в друг закон, нито в мотивите към законопроекта за приемане на ЗИД на ЗИНЗС (ДВ бр.13/2017г), когато е въведено понятието, е дадено определение кои са „специализираните“ органи по изпълнение на наказанията и каква е тяхната отлика спрямо общите „органи по изпълнение на наказанията“. В ЗИНЗС са определени кои са органите по изпълнение на наказанията (министър на правосъдието, главен директор на ГДИН, началник на затвор и т.н.), като изпълнението на наказанията освен от тези органи се осъществява пряко и от служители в ГДИН и в териториалните й служби. Т.е. под понятието „специализирани органи“ следва да се разбира всеки административен орган или длъжностно лице, чийто правомощия, служебни или трудови задължения са свързани пряко с изпълнението на наказанията и постигането на неговите цели, описани в чл.2 от ЗИНЗС, като буквалното тълкуване на нормата на чл.285 ал.2 от ЗИНЗС води до извод, че ответник в тези производства следва да бъде конкретния административен орган или длъжностно лице, посочено в иска като причинител на вредите. Последното, обаче, в светлината на чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ и т.6 от ТР №3/2004г. на ВКС по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС, е неефективно, поради което нормата на чл.285 ал.2 от ЗИНЗС следва да се тълкува, че надлежен ответник в тези производства е юридическото лице, с което длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито актове, действия и бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице, като това тълкуване напълно съвпада със смисъла на чл.205 от АПК. В този смисъл е определение №189/08.01.2018г. на ВАС по адм.дело №10037/2017г.

Също така следва да се посочи, че съдът няма правомощие служебно да конституира страните, тъй като водещо в исковото производство е диспозитивното начало-чл.6 от ГПК, а не служебното начало-чл.9 от АПК, поради което служебното конституиране на ответник на мястото на посочения такъв от ищеца, би представлявало незаконосъобразно процесуално действие на съда. В този смисъл е и определение №14207/22.11.2017г. на ВАС по адм.дело №12651/2017г.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция по реда на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС на л.св.С. е насочена срещу ненадлежен ответник лицето У.-юрист-деловодител на Затвора Белене, поради което е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане и върната на ищеца, а производството по делото да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба на л.св. Р.И.С., изтърпяващ наказание в Затвора Белене, срещу лицето У. -юрист-деловодителя на Затвора Белене, с която се претендира присъждане на 30000лева, за твърдяни неимуществени вреди, произтичащи от умишлени действия на лицето във връзка с подадена до различни институции невярна информация за размера на изтърпяваното наказание от лишения от свобода.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №61 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на л.св.С..

СЪДИЯ: