РЕШЕНИЕ

№ 132

град Плевен, 7 Март 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЕЛКА БРАТОЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 60/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, срещу решение № 249/23.11.2017 г. по а.н.д. № 354/2017 г. на Районен съд гр. Червен бряг с доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, нарушил е процесуалните правила, вследствие на което е постановил незаконосъобразно решени, както и че неправилно въззивният съд е счел, че нарушението на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е маловажен случай. Посочва се, че регистърът за рекламации трябва да бъде наличен във всеки един момент на всяко едно от местата, където потребителят може да предяви рекламация, включително и в търговския обект, и съответно да бъде предоставен на длъжностните лица, като целта на закона е да се защитят правата на потребителите при предявяване на рекламация на всеки избран от тях адрес. Навеждат се доводи, че след като обектът е работел, то е следвало да се приемат рекламации, които съгласно чл. 127, ал. 3 от ЗЗП трябва задължително да бъдат описани в регистъра, като на потребителя се издава документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подписа на лицето, приело рекламацията. Сочи се, че вписването в регистъра трябва да стане в момента на предявяване на рекламацията, като ролята му е да се отразяват по поредност предявените рекламации от всички потребители. Твърди се, че правилно районният съд е приел за доказано, че безспорно „Проплант“ ЕООД с. Гривица е осъществил състава на нарушението по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, но неточно е отсъдил, че в случая са налице предпоставките на маловажност и са незначителни вредните последици. Посочва се, че управителката стопанисва и други обекти и признава, че в тях също не поддържа регистър на предявените пред нея и пред упълномощените от нея рекламации. Излагат се доводи, че не може да се приеме, че са налице смекчаващи обстоятелства и че е налице по-ниска степен на обществена опасност с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Сочи се, че с това се е съобразил административно-наказващият орган и наказателното постановление е издадено и на основание чл. 27, чл. 28 и чл. 53 от ЗАНН, видно от втората му страница, което значи, че наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието. Твърди се, че като е издал наказателно постановление, наказващият орган е преценил, че нарушението не е маловажен случай, както и че нарушението на чл. 127, ал. 2 във връзка с ал. 4 от ЗЗП е такова на формално извършване. Излагат се доводи, че в закона не е предвиден като елемент от състава на деянието вредоносен резултат, който е основен при преценката за обществена опасност, както и че не са представени доказателства, които да установяват обстоятелства обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи. Счита се, че именно за това, нарушението не може да бъде прието за маловажен случай. Твърди се, че наложената с наказателното постановление санкция е в размер на минимума, предвиден в закона, като е взето предвид и единственото смекчаващо обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път, както и че този размер на санкцията е законосъобразно и справедливо определен. Моли се съдът да отмени решението на районния съд и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът - Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – „Проплант“ ЕООД с. Гривица чрез представляващ И.Л.Й., се представлява от адв. Н., който от името на доверителя си, моли съдът да остави без уважение подадената касационна жалба, с която се правят оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение. Намира тези оплаквания за неоснователни, с оглед приетото от съда в мотивите към обжалвания съдебен акт, а именно, че се касае за формално административно нарушение, от което не са произлезли вредни последици за потребителите. Счита, че правилно първоинстанционният съд в последния абзац, преди диспозитива на решението е приел, че така наложеното административно наказание противоречи на целите на закона, тъй като извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл, цитира други съдебни решения на административни съдилища в страната, като: к.а.н.д. № 507/2016 г. на Административен съд –Пловдив, решение по к.а.н.д. 105/2013 г. на Административен съд – Търговище, и к.а.н.д. № 231/2013 г. на Административен съд – Пловдив. Посочва, че при идентични ситуации, при обсъждане на нарушения по реда на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП са приели, че е извършено първоначално проверка, при която е констатирано формално нарушение на закона, което е отстранено в хода на проверката и от него не са настъпили вредни последици за потребителите е формиран извод за маловажност на случая и съответно са отменени издадените наказателни постановления като незаконосъобразни на това основание. Моли в този смисъл, съдът да потвърди да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен намира, че касационната жалба, подадена от РД – Русе към КЗП е основателна и следва да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд гр. Червен бряг по н.а.х.д. № 354/2017 г. Навежда доводи, че за да постанови това решение, съдът е приел, че са налице разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че случаят е маловажен. Посочва, че законодателят изрично е дал направление в тази насока за неговата обществена опасност, определяйки и размера на наказанието, който следва да бъде наложен за такива нарушения, при което счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 28 от ЗАНН и моли съдът да отмени това решение и да потвърди наказателното постановление.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 2017-0041939/20.06.2017г. на директора на Регионална дирекция - Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите «ПРОПЛАНТ» ЕООД, ЕИК 201362164, със седалище и адрес на управление с. Гривица., обл. Плевен, ул. „Асен Златаров“ № 17а, представлявано от И.Л.Й. е санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 127 ал. 2 от Закона за защита на потребителите затова, че: при направена проверка на 20.12.2016 г. в агроаптека в гр. Червен бряг, на ул. «Искър» № 20, в която се предлагат за продажба торове, препарати за растителна защита, семена, аромати за алкохол не е представен при поискване от служителите на КЗП регистър на предявените рекламации.

Първоинстанционният съд е приел, че нарушението е безспорно установено, тъй като към датата на проверката – 20.12.2016 година не е представен регистър за рекламации, а на 11.01.2017 година, денят определен за представяне на такъв, представляващият търговеца представя регистър, който е започнат именно на 11.01.2017 година. В случая безспорно е, че към 20.12.2016 година регистър не съществува нито в обекта, нито по място на седалище и адрес на управление на дружеството, а и обстоятелството, че същият е с начална дата януари 2017 година води до извода, че такъв е изготвен за целите на проверката. Съдът при правилно установено фактическа обстановка обаче неправилно е приложил материалния закон като е приел, че нарушението е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната инстанция намира, че нарушението не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН и не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при условие че се касае до формално по своята правна природа нарушение и законът не е въвел като елемент от фактическия състав на деянието настъпването на вредни последици, като обстоятелството, че няма други такива нарушения има значение относно индивидуализация на наказанието, а не е основание за приемане на нарушението за маловажно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 249/23.11.2017 г., постановено по а.н.д. № 354/2017 г. на Районен съд - гр. Червен бряг, като вместо него постановява:

Потвърждава наказателно постановление № 2017-0041939/20.06.2017г. на директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велко Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.