РЕШЕНИЕ

33

гр. Плевен, 18 Януари 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на единадесети януари   две хиляди и осемнадесета година в състав:              

                                                         Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря  Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков,  като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 1059 по описа на съда за 2017 г. и  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от  „Царевец“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Мездра, ул „Цанко Церковски“ №27, с ЕИК 106586915, представлявано от управителите К. А. и Р. И. само заедно, чрез адв.В.Д. *** с адрес на кантората гр.Мездра, ул „Св.Св.Кирил и Методий“ №11, ет.1, оф.2, против Решение №ПВ2-00164/31.10.2017 год. за отказ за продължаване на срока на разрешително  №11140024/19.11.2007 год., изменено с решение №155/15.07.2009 год., изменено с решение №625/8.12.2011 год., за водовземане от повърхностен воден обект река Искър, издадено от Директора на БДДР.

Жалбоподателят сочи, че формално административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон, но се е произнесъл при неизяснена докрай фактическа обстановка, тъй като не е отчел, че жалбоподателят  е започнал процедура по изпълнение на законовите изисквания на чл.78, ал.1, т.3 от ЗВ. Твърди, че на 28.07.2017 год. е подписан договор за доставка и монтаж на ултразвуков разходомер за измерване на дебит и разход на води в открит канал с фирма  „Орион Инвайърмент“ ООД гр.София, в който детайлно са описани операциите по доставка и монтиране на устройството, правата и задълженията на страните. Извършено е плащане по договора, но разходомерът не е доставен. Сочи още, че констатираното нарушение при проверката, за която е съставен констативен протокол №3-НН-101, изразяващо се в запушване на рибния проход с поцинкована ламарина, е отстранено още същия ден, заграждането е премахнато и рибният проход е отпушен. Моли съда да отмени оспореното решение и да върне преписката на органа за продължаване срока на разрешителното за водовземане.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В.Д. *** с пълномощно на л.10 от делото, която  моли съда да уважи жалбата и да отмени атакуваното решение. Излага доводи и представя доказателства, че жалбоподателят е закупил и монтирал  разходомер, макар и на по-късен етап, но закъснението се дължи на забавата при доставянето.

         По делото е депозирано подробно писмено възражение от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, който счита жалбата за неоснователна и недоказана, моли съда да я отхвърли. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт Х. с надлежно пълномощно, която моли съда да потвърди оспореното решение. Сочи, че представените доказателства за монтирано измервателно устройство едва през месец януари на настоящата година, само доказват липсата му към датата на произнасяне с оспореното решение.

Участващият в делото прокурор Иван Шарков от ОП-Плевен  дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от следното:

Жалбоподателят „Царевец” е вписан в търговския регистър като ООД с представляващи заедно К. А. И. и Р. И. И., видно от УАС на л.61 от делото. Дружеството е титуляр на Разрешително за водовземане №11140024/19.11.2007 год., издадено с цел производство  на електроенергия посредством ВЕЦ „Царевец“ с мощност 1890кW и нетен пад 4,60м за воден обект- река Искър. Посочени са в разрешителното параметрите на разрешеното водовземане- разрешено водно количество, лимит на ползваната вода, разрешен режим на водоползването, място на водоползването, технически параметри на съоръженията  и т.н.  Разрешителното е приложено на л.54-58  от делото.

С Решение №155/15.07.2009 год.на Директора на БДДР на л.50-51 от делото е изменено горното издадено разрешително в раздел „Срок на завършване на строителството“, който е заменен от 30.12.2009 год. на 31.12.2011 год. и раздел „Други условия“, в който се променя т.1-реализиране на водоползването да започне до месец януари 2012 год.

С Решение №625/8.12.2011 год. първоначално издаденото разрешително също е изменено. Цитираното решение е приложено на л.41-48 от делото.

На 31.07.2017 год. дружеството е подало до Директора на БДДР приложеното на л.36-37 от делото заявление с вх.№ПВ2-00164 за продължаване на срока на издаденото разрешително за водовземане с необходимите към него приложения. След запознаване с подаденото заявление, Директорът на БДДР е изпратил до дружеството писмо изх.№ПВ2-00164/26.09.2017 год. на л.34-35, с което е уведомил дружеството, че при попълване на заявлението са допуснати грешки, които следва да се отстранят; изискано е заверено копие на представеното разрешение за ползване №СТ-05-166/10.02.2016 год. и информация за изпълнение на условието в издаденото разрешително : Да монтира отговарящо на нормативните изисквания разходомерно устройство непосредствено до водовземането и да уведоми БДДР, от раздел „Задължения за провеждане на собствен мониторинг и специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг. Даден е двумесечен срок  от получаване на писмото, за представяне на изисканата информация. В съответствие с указанията в писмото, е подадено ново заявление за продължаване на разрешителното за водовземане с вх.№ПВ2-00164/23.10.2017 год., приложено на л.30-32 от делото, ведно със заверено копие на разрешението за ползване.

Постановено е оспореното в настоящото производство Решение №ПВ2-00164/31.10.2017 год. за отказ за продължаване на срока на разрешително  №11140024/19.11.2007 год. В мотивите на решението е прието, че разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗВ поставя три условия за продължаване срока на издаденото разрешително, а именно-молбата да е подадена в срока по чл.78, ал.1 от ЗВ; да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси; да са изпълнени условията на издаденото разрешително. Органът е приел, че първите две изисквания са изпълнени, но при разглеждане изпълнение условията на издаденото разрешително е установено, че не е монтирано измервателно устройство съгласно раздел „Задължения за провеждане на собствен мониторинг и специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“ от Решение №625/8.12.2011 год. за изменение на Разрешително  №11140024/19.11.2007 год. и не е уведомена БДДР Плевен за монтиране и пломбиране на измервателно устройство съгласно т.5.1 „Да уведоми писмено БДДР незабавно при монтиране на отговарящо на нормативните изисквания разходомерно устройство непосредствено до водовземането и готовността  същото да бъде пломбирано“ от раздел 5 Уведомяване на контролиращия орган за датата на монтиране на измервателно устройство от Решение №625/8.12.2011 год. за изменение на издаденото разрешително. Посочено е, че въпреки  изричното искане от страна БДДР Плевен, не е подадена информация относно изпълнение на поставеното в разрешителното условие за монтиране на отговарящо на  нормативните изисквания разходомерно устройство непосредствено до водовземането.  Описани са  в оспореното решение съставен АУАН №993/28.09.2016 год. и издадено НП №915/17.10.2016 год. за нарушаване условие на издаденото разрешително, а именно: при оглед на водохващането на ВЕЦ“Царевец“ на р.Искър в землището на с.Церевец и с.Ослен Криводол, общ.Мездра, собственост на „Царевец“ ООД гр.Мездра се осъществява водовземане в момента на проверката, рибният проход е бил запушен с поцинкована ламарина с размер  дължина около 60 см. и широчина около 40 см. Ламарината е била подпряна и заклинена с дървени летви. В рибния проход не се е изпускало минималното водно количество за функционирането на екосистемите в коритото на р.Искър. Посочено е ,че в издадено разрешително за водовземане в раздел „Условия  на водоползването“ е указано „Да се осигурява целогодишно подаването на минимално водно количество 4 куб.м./сек след водохващането на р.Искър, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката. Неизпълнението на описаното  условие от разрешителното представлява административно нарушение  по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, като издаденото НП е влязло в сила. Направен е извод в оспореното решение, че е налице неизпълнение на следните условия  на разрешителното: 1. т.5.1 „Да уведоми писмено БДУВР незабавно при монтиране на отговарящо на нормативните изисквания разходомерно устройство непосредствено до водовземането и  готовността същото да бъде пломбирано“ от раздел 5 „Уведомяване на контролиращия органза датата на монтиране на измервателно устройство“ от Решение №625/8.12.2011 год. за изменение на Разрешително №11140024/19.11.2007 год.; 2. Да монтира отговарящо на нормативните изисквания разходомерно устройство непосредствено до водовземането и уведоми БДДР, от раздел „Задължения за провеждане на собствен мониторинг и специфични изисквания към местата за мониторинг и  програмата за мониторинг“ от Решение №625/8.12.2011 год. за изменение на Разрешително №11140024/19.11.2007 год.; 3. Да се осигурява целогодишно подаването на минимално водно количество 4 куб.м./сек след водохващането на р.Искър, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото а реката. На тези фактически основания и на основание чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително №11140024/19.11.2007 год., изменено с Решение №155/15.07.2009 год., изменено с Решение №625/8.12.2011 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е връчено на жалбоподателя на 15.11.2017 год., видно от разписката на л.12 от делото, а жалбата е подадена на 29.11.2017 год. и е заведена с вх.№ при органа ЖИАА-19. Следователно, жалбата се явява подадена в законоустановения срок за обжалване, от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е постановено от Директора на Басейнова дирекция Дунавски район, който е издал и първоначалното разрешително за водовземане и това именно е компетентния орган по чл.78 във връзка с чл. 52, ал.1, т.4 от ЗВ. Решението е постановено  в предвидената от закона писмена форма и при  наличие на всички реквизити от съдържанието, в т.ч. фактически и правни основания за издаване на акта, а именно неизпълнение на условията по издаденото разрешително за водовземане, като изчерпателно и конкретно са описани кои от тях не са изпълнени..

Органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ според чл. 78 от ЗВ продължава срока на действие на разрешителното, когато: молбата е подадена в срока по ал. 1; не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и са изпълнени условията на издаденото разрешително.

С приложеното на л.41-48 от делото Решение №625/8.12.2011 год.,  първоначално издаденото разрешително  за водовземане №11140024/19.11.2007 год. е изменено. В раздел II на това решение са посочени условията, при които е разрешено конкретното водовземане.

По т.3.1 от раздел II.3 е поставено изискване титулярът на разрешителното да монтира отговарящо на нормативните изисквания разходомерно устройство непосредствено до водовземането и уведоми БДУВР. По т.5.1 от раздел II.5 се изисква дружеството да уведоми  писмено БДУВДР незабавно при монтиране на отговарящо  на нормативните изисквания разходомерно устройство непосредствено до водовземането и готовността същото  да бъде пломбирано. Тези две изисквания се твърди в оспореното  решение, че не са изпълнени от дружеството. Констатацията за липса на монтиран разходомер е направена от контролните органи още в съставения Констативен протокол от 22.08.2016 год. на л.25-26 от делото по т.3.  Установява се от приобщените в съдебното заседание на 11.01.2018 год. писмени доказателства-писмо изх.№141/8.01.2018 год. и протокол от 8.01.2018 год., че на жалбоподателя са предоставени ултразвуков разходомер за измерване на моментен дебит и разход на вода в открити канали и ултразвуков сензор за контактно, пространствено определяне на скорост и дълбочина на слоя течност в канала-23 м кабел, както и че на МВЕЦ „Царевец“ е монтирано устройство за мерене на изразходваната вода, отговарящо на  нормативните изисквания. Това доставяне и  монтиране е станало според доказателствата най-рано на 8.01.2018год., посочена като датата на доставката от „Орион Инвайърмент“ ООД и като дата на извеждане на писмото до БДДР, с която последната се уведомява за монтиране на устройството. Дружеството и не твърди, че монтирането е станало на по-ранна от 8.01.2018 год. дата. Взема становище, че по-късното монтиране на разходомерното устройство е станало поради забавяне на доставката от фирмата –контрагент. Ведно с жалбата на л.67 от делото е представен договор за доставка и монтаж от 28.07.-2017 год., по силата на който  изпълнителят се е задължил да достави на жалбоподателя ултразвуков разходомер с описани параметри, както и да извърши монтаж на доставеното оборудване съгласно спецификация,  в срок 10 дни след авансовото плащане по договора. По чл.2 от договора е предвидено жалбоподателят да заплати авансово възнаграждение в размер на 15 280,00 лева с ДДС на изпълнителя, на датата на подписване на договора, а именно- на 28.07.2017 год. Следователно, според клаузите на  сключения договор, доставката и монтиране на разходомера е следвало да стане до 8.08.2017 год. Не са представени доказателства и е очевидно, че разходомерът  не е доставен в този срок. Не са представени доказателства за наличие на фосмажорни или други извинителни обстоятелства за недоставянето му в договорения срок. Не са представени и доказателства жалбоподателят да е поканил контрагента си да изпълни поетото договорно задължение, или да е предприел действия по изпълнение. Нещо повече-дружеството  дори не е уведомило БДДР за сключения договор, след  сключването на същия, респективно след като жалбоподателят е бил поканен с писмо изх.№ПВ2-00164/26.09.2017 год. да представи доказателства за монтиране на разходомер. Видно е, че нито към едно от двете подадени заявления по реда на чл.78 от ЗВ, приобщени по делото, не са приложени доказателства за установяване на това обстоятелство. Вярно, че към датата на писмото на БДДР разходомер все още не е бил монтиран, но жалбоподателят е следвало да уведоми решаващия орган, че е предприел действия по доставяне на такъв. Най-съществено в случая, което е от значение за законосъобразността на оспореното решение, че монтираното в по-късен момент разходомерно устройство не обосновава изпълнение на условията на издаденото разрешително за водовземане. Защото с т.3 от раздел II на Решение №625/8.12.2011 год. е предвидено монтиране на измервателни устройства за измерване на ползваните водни обеми в определения в разрешителното срок. А крайният срок на действие на разрешителното за водовземане е бил 11.11.2017 год., видно от вписването в решението на л.43 от делото. До изтичането на този краен срок жалбоподателят нито е монтирал разходомерно устройство , нито е уведомил БДДР, че такова е монтирано, или че са предприети съответни действия по доставка и монтиране. По тези съображения към датата на подаване на заявлението за продължаване срока на действие на издаденото разрешително, респективно към датата на постановяване на оспореното решение, цитираните условия на издаденото разрешително за водовземане за монтиране на разходомерно устройство и уведомяване на БДДР затова не са били изпълнени, поради което не са били налице условията на чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ за законосъобразно продължаване срока на действие на издаденото разрешително за водовземане.

Налице е и другото посочено в оспореното решение основание за постановения отказ, а именно – до изтичането на крайния срок на действие на разрешителното за водовземане, не е било осигурявано целогодишно подаване  на минимално водно количество 4 куб.м./сек след водохващането на р.Искър, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката. Това изискване е поставено като едно от условията по т.2.1 от раздел II, при които е разрешено водовземането. Неизпълнението му през време на действие на издаденото разрешително за водовземане е установено с Констативен протокол №З-НН-101/22.08.2016 год. на л.25-26, съставен при осъществяване текущ контрол по РВ №11140024/19.11.2007 год. въз основа на Заповед №РД-435/29.07.2016 год. на МОСВ.  Видно от протокола, извършен е оглед на водохващането на ВЕЦ“Царевец“ в землището на с.Царевец и с.Ослен Криводол, общ.Мездра., при който е установено, че в момента на проверката се водовзема. ВЕЦ“Царевец“ работи с около 30 % от едната турбина. Констатирано е още, че рибният проход е бил запушен с поцинкована ламарина с размери  дължина около 60см. и широчина около 40 см. Ламарината е подпряна и заклинена с дървени летви. В рибния проход не се изпуска  минималното водно количество за функциониране на екосистемите в р.Искър. За констатираното  при проверката, въз основа на Констативен протокол №З-НН-101/22.08.2016 год., е съставен АУАН №993/28.09.2016 год. и издадено НП №915/17.10.2016 год. за нарушаване условие на издаденото разрешително, а именно: при оглед на водохващането на ВЕЦ“Царевец“ на р.Искър в землището на с.Церевец и с.Ослен Криводол, общ.Мездра, собственост на „Царевец“ ООД гр.Мездра се осъществява водовземане в момента на проверката, рибният проход е бил запушен с поцинкована ламарина с размер  дължина около 60 см. и широчина около 40 см. Ламарината е била подпряна и заклинена с дървени летви. В рибния проход не се е изпускало минималното водно количество за функционирането на екосистемите в коритото на р.Искър. Наказателното постановление е влязло в законна сила. Изложените в него и описани по-горе факти установяват по безспорен начин, че по време на действие на издаденото разрешително за водовземане не е спазено условието от  раздел „ Условия  на водоползването“  - „Да се осигурява целогодишно подаването на минимално водно количество 4 куб.м./сек след водохващането на р.Искър, необходимо за нормалното функциониране на екосистемите в руслото на реката. Без значение за законосъобразността на оспореното решение е фактът, че нарушението е било отстранено, за което са представени доказателства на л.8-9 от делото, след като е неясно и недоказано по делото за какъв период от време от констатиране на нарушението назад рибният проход е бил запушен, което е препятствало  изпускането на минималното водно количество за функционирането на екосистемите в коритото на р.Искър.  Неизпълнението на описаното  условие от разрешителното освен че  представлява административно нарушение  по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, е основание за отказ за продължаване срока на действие на вече издаденото разрешително по чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ. На тези основания оспореното решение е съобразено и с приложимия материален закон и е  обосновано на събраните по делото доказателства.

Ето защо подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2  от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ   жалбата на „Царевец“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Мездра, ул „Цанко Церковски“ №27, с ЕИК 106586915, представлявано от управителите К. А. и Р. И. само заедно, чрез адв.В.Д. *** с адрес на кантората гр.Мездра, ул „Св.Св.Кирил и Методий“ №11, ет.1, оф.2, против Решение №ПВ2-00164/31.10.2017 год. за отказ за продължаване на срока на разрешително  №11140024/19.11.2007 год., изменено с решение №155/15.07.2009 год., изменено с решение №625/8.12.2011 год., за водовземане от повърхностен воден обект река Искър, издадено от Директора на БДДР.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

         Преписи от решението да се изпратят  на страните.     

 

 

     СЪДИЯ: