Р Е Ш Е Н И Е

26

гр.Плевен, 16 Януари 2018 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на единадесети януари   две хиляди и осемнадесета  година в състав:                                                                      

                                                  Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №1058 по описа  на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е  по жалба от И.В.И. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №17-374-000287/21.11.2017 год.  на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен,  с която спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№Р***К за срок от шест месеца.

В жалбата се сочи, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. В нея е записано, че  е постановена въз основа на АУАН серия Д №0315426 против В.  И. В. затова, че управлява лек автомобил, без да притежава свидетелство за управление на МПС, което значи, че жалбоподателят не е управлявал автомобила, както е в действителност.  Счита, че разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДП предвижда прилагането на ПАМ на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление на МПС, а собственикът не е управлявал същото. В същото време е следвало да се приложи разпоредбата на чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП, която се прилага за собственик, който допуска или предоставя  управление на МПС на лице, което не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. Разликата в двете разпоредби идва и от факта, че по т.2а срокът на мярката е от шест месеца до една година, а по б.“и“ е за срок от един месец. На това основание моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от  адв.Ц.А. *** с надлежно пълномощно  с пълномощно, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание ответникът –Началник РУ-Червен бряг към ОД на МВР-Плевен не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 22.11.2017 год., видно от отбелязването върху разписката на  л.3 от делото, а жалбата против същата е подадена на 27.11.2017 год., поради което  жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

 Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на ПАМ №17-374-000287/21.11.2017 год.  на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен,  спрямо  жалбоподателя И.В.И. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№Р***К за срок от шест месеца. За да приложи мярката, административният орган  е взел предвид, че във връзка с акт серия Д №0315426 против В.  И. В. с ЕГН **********, последният управлява лек автомобил, без да притежава свидетелство за управление на МПС. Самият акт за нарушение с фабр.№0315426/21.11.2017 год. е приложен на л.15 от делото и с него е ангажирана отговорността на В. И.В. затова , че на 21.11.2017 год. около 15,45 часа, в гр.Червен бряг, на ул „Александър Стамболийски“, пред дом №5, управлява лек автомобил Пежо 406 с рег.№Р *** К и рама № VF38BRHZE80857742, без да притежава СУМПС, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП. С акта за нарушение  са иззети СРМПС №20832224 и два броя рег.табели с №Р ***К. В акта за нарушение е вписано от В. В., че няма възражения. Въз основа на акта за нарушение е издадено Наказателно постановление №17-0374-001002/5.12.2017 год., с което на В.  И. В. за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба, която е заменена с обществено порицание.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на РУ-Червен бряг при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед № 316з-1612/19.05.2017 год.  на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.17-18   от делото.

Оспорената заповед  е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ. В разпоредителната част на заповедта е индивидуализирано недвусмислено МПС, чиято регистрация се прекратява.

Неоснователно е основното оплакване на пълномощника на жалбоподателя, че принудителната административна мярка не е приложена на правилното, относимото за случая правно основание, а на друго. Твърди се приложение на нормата на чл.171, т.2, т.“и“ от ЗДвП, съгласно която ПАМ се прилага спрямо собственик, който допуска или  предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответно свидетелство за управление на МПС. Претендира се, че тази разпоредба е приложима с оглед на факта, че автомобилът с прекратена регистрация е бил управляван не от жалбоподателя-собственик на МПС с прекратена регистрация, а от неговия син, което се установява от акта за нарушение.  Това оплакване е неоснователно. Настоящата редакция на разпоредбата на чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП, на която се позовава жалбоподателят, е в сила с изменението на Закона от ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. и именно тази последна редакция е е била действаща към датата на издаване на оспорената заповед- 21.11.2017 год. Съгласно цитираната норма,  временно се спира от движение  пътно превозно средство на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребило наркотични вещества или техни аналози – за срок от един месец. Т.е. тази норма изобщо не предвижда предоставяне на МПС за управление на неправоспособен водач, какъвто е настоящият случай, а на водач, употребил алкохол или наркотични вещества, поради което, противно на оплакването, не е приложима към установените от органа факти. Нормата на чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП е създадена с изменението на Закона с ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г., и е била изменяна неколкократно преди цитираната последна редакция, в сила от 26.09.2017 год., а именно, била е изменяна с редакциите в ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.   и бр. 54 от 2017 г. Стара и неотносима редакция на нормата на чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП от ДВ,  бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г. е предвиждала временно спиране от движение на ППС на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, наркотични вещества или техни аналози - за срок до един месец.  Тази редакция е променена със следващото изменение на Закона с ДВ, бр. 54 от 5.07.2017 г., станало факт преди издаване на оспорената заповед, в което  е предвидено прилагане на ПАМ единствено спрямо собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда, наркотични вещества или техни аналози – за срок от един месец. Ето защо именно приложената  норма на чл.171, т.2А от ЗДвП  в редакцията преди последното изменение от 2018 год. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му  и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. При внимателен прочит на нормата се установяват няколко хипотези, при наличието на които се прекратява регистрацията на ППС, една от които - на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В тази хипотеза е приложена и ПАМ спрямо жалбоподателя. За да е изпълнен фактическия състав на тази норма е достатъчно да се установи, че собственият на едно лице автомобил се управлява от друго, неправоспособно лице, както е в случая.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Действително жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискването на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на ответника не е накърнило значително права и законни интереси на И.. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на издадения ИАА. В случая неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. Следователно, формалното нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК от административния орган не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Спазени са материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата –чл.171, т.2а в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция -  ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. Цитираната разпоредба предвижда  прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В конкретния случай И.И. е собственик на МПС (арг.:  документ на л. 14 от делото от делото и този факт не се оспорва от жалбоподателя). Собственият на И.И. автомобил  Пежо 406 с рег.№Р-*** К и рама № VF38BRHZE80857742 е бил управляван от В.  И. В. и това е установено от полицейските органи З. и П. при извършена проверка. Лицето, управлявало МПС В.  И. В. към датата на съставяне на акта- 21.11.2017 год. не е бил правоспособен водач, тъй като видно от вписаното ЕГН – **********, не е навършил 18 години, каквато възраст се изисква от нормата на чл.151 от ЗДвП за управление на МПС от категорията на процесното. Конкретните факти, изпълващи тази хипотеза за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, а и следва да се има предвид, че описаната в акта фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, напротив-той единствено твърди, че не той-собственикът И.И., а друго лице е управлявало автомобила. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. Не подлежи на преценка от съда по настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС  под въздействието на наркотични вещества съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Тези обстоятелства не се и оспорват от жалбоподателя.

В този смисъл, мярката по чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се  прилага без оглед на вината; чрез нея  се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Мярката е приложена спрямо жалбоподателя за минималния предвиден в приложимата норма срок.

На това основание жалбата против оспорената заповед следва да бъде отхвърлена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, V състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на  И.В.И. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №17-374-000287/21.11.2017 год.  на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен,  с която спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС с рег.№Р***К за срок от шест месеца.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок  от съобщаването на страните.

            Преписи от решението да се изпратят на страните.                                    

                                                                             

 

 

 СЪДИЯ: