Р E Ш Е Н И Е

 

186

 

гр.Плевен, 30 Март 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                                         ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

                                                                              Катя Арабаджиева

 

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от Председателя касационно административно дело № 57 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 250 от 30.11.2017 г., постановено по НАХД № 478/2017 г., Червенобрежки районен съд е отменил наказателно постановление № 17-0374-000553/20.06.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, упълномощен с 8121з-746/01.06.2017 г., с което на Д.В.Д., с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв. за това, че на 08.03.2017 г. в 14:40 ч. в гр. Червен бряг на ул. „Христо Ботев пред сградата на ЖП гара като неправоспособен водач управлява моторно превозно средство – Хюндай, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, представляващо нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца за това, че управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, представляващо нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП като незаконосъобразно.

         Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Началник РУ- Червен бряг при ОД на МВР- Плевен, в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът излага доводи, че въззивният съд не е събрал всички относими към производството доказателства, което е бил длъжен да направи служебно, както и че не е приложил правилно материалния закон, поради което е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. С касационната жалба са представени писмени доказателства: удостоверение рег. № 316000-43605/15.12.2017г.; МЗ рег. № 8121з-746/01.06.2017г.; МЗ рег. № 8121з-952/20.07.2017г.; МЗ рег. № 8121з-748/24.06.2015г.; МЗ рег. № 8121з-718/13.07.2016г.; заповед № 316з-3183/11.11.2016г.

В заключение касаторът прави искане за отмяна на постановеното въззивно решение и потвърждаване на оспореното НП.

         В съдебно заседание касаторът не се представлява, респективно не ангажира допълнително становище извън изложеното в жалбата.

Ответникът по касационната жалба се явява лично и с адв. К. К. от АК- Враца. Процесуалният представител на ответника пледира за потвърждаване на въззивното решение като излага подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП поради липса на надлежно оправомощаване на актосъставителя и административнонаказващия орган, както и поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 08.03.2017 г. бил съставен акт с бл. №845505 за установяване на административно нарушение от свидетеля Т. П. Л., в присъствието на свидетелите Е. М. Е. и Ц. П. Х., полицейски служители срещу Д.В.Д. за това, че на 08.03.2017 г. в 14:40 ч. в гр. Червен бряг на ул. „Христо Ботев пред сградата на ЖП гара  като неправоспособен водач управлява моторно превозно средство – Хюндай, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред- нарушения на чл. 150А ал. 1 от ЗДвП и по чл.  140, ал.1 от ЗДвП.  Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което по отношение на  Д.В.Д., за извършеното нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., а за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

Съдът е съобразил обстоятелството, че по отношение на Д.В.Д.  било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК за същото деяние, но при друга фактическа обстановка, което е прекратено на 26.04.2017 г. и е изпратено на началник РУ – Червен бряг  за сведение и преценка за налагане на административно наказание- видно от приложено по делото прокурорско постановление. В хода на производството пред въззивния съд от писмо на ОД на МВР Плевен на л. 9 от делото, подписано от Началник РУ – Червен бряг е установено, че  регистрационните табели на управлявания от жалбоподателя лек автомобил    „ХЮНДАЙ АКЦЕНТ“ са отнети на 07.03.2017 г. от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен с АУАН №998879 за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. В същото писмо се твърди, че СУМПС на жалбоподателя е отнето на 13.11.2016 г. от служители на „Пътна полиция“ при СДВР с АУАН №447731 за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП. На основание на този акт е издадена заповед №16-4332-003948/13.11.2016 г., която е изпратена за връчване на жалбоподателя. Видно от справка за нарушител, /л. 12 - 15 от делото/, на Д.Д. са издавани редица наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, част от които са влезли в сила – НП № 46971/2004 г. по описа на СДВР, НП № 1501/2004 г. по описа на РУ -Кнежа, НП № 5821/2011 г. по описа на ОД на МВР-Плевен, НП № 16-0263-000217/2016 г. по описа на РУ Етрополе, НП № 16-0967-001496/2016 г. по описа на ОД на МВР-Враца. Част от издадените наказателни постановления са обжалвани, а издадени пет наказателни постановления са регистрирани или предстои връчване.

В подкрепа на установената фактическа обстановка от съда са и гласните доказателства- свидетелските показания на Т. П. Л., Е. М. Е. и Ц. П. Х..

Така приетото за установено от фактическа страна се подкрепя от събраните  в хода на съдебното производство пред РС- Ч.Бряг доказателства и се споделя от настоящия съдебен състав.

За да отмени обжалваното НП въззивният съд е приел, че НП № 17-0374-000553 на Началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг е издадено от некомпетентен орган, като се е обосновал с представената по делото заповед рег. №8121з-746 на министъра на МВР, издадена на 01.06.2017 г., като е приел, че обжалваното НП е издадено на 26.06.2017 г., поради което няма доказателства, че административнонаказващия орган е бил надлежно оправомощен към датата на издаване на НП. Въззивният съд е посочил още, че липсват доказателства и АУАН да е съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това. Касаторът е представил нови писмени доказателства пред настоящия съд, които опровергават горните доводи. От представената заповед рег.№ 8121з-952/20.07.2017г. е видно, че със същата е отменено действието на заповед рег.№ 8121з-746 на Министъра на МВР, от което следва извода, че последната е била действаща към датата на издаване на обжалваното НП. От приложеното удостоверение № 316000-43603/15.12.2017г. е видно, че В. В. Б. е изпълнява длъжността началник на РУ на МВР- Ч. Бряг към 26.06.2017г./датата на издаване на обжалваното НП/, а Т. Л. е заемал длъжността мл. полицейски инспектор в РУ-Ч.Бряг към 08.03.2017г. /датата на издаване на АУАН/. Ето защо настоящият съд намира за доказано, че АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи.

Съдът намира за незаконосъобразни и доводите на въззивния съд по отношение на обстоятелството, че по делото няма представено писмено доказателство за съществуването на заповед № 16-4332-003948/13.11.2016 г. на СДВР. От приложената по въззивното производство справка за нарушител/водач /л.12-15/ е видно съществуването на въпросната заповед, с която на основание чл.171, т.1, б.“Д“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба. На л.33 е приложено копие от заповед за прилагане на ПАМ от 13.11.2016г., с която по отношение на ответника по настоящето производство е наложена принудителна административна мярка по чл. чл.171, т.1, б.“Д“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимите глоби“. В разписката под самата бланка първоначално е отразен отказ на дата 13.11.2016г. да бъде получен препис от заповедта, а впоследствие е направено записване, че заповедта е получена на 20.03.2017г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение  съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че ответникът в настоящето производство действително е управлявал моторно превозно средство, след като е бил лишен от това право по административен ред, което обстоятелство му е било известно, т.к. на 13.11.2016г същият е отказал да получи заповедта, с която му е било фактически отнето свидетелството за управление на МПС, а на 08.03.2017г. е управлявал МПС без въпросното свидетелство. Без значение е дали междувременно ответникът е обжалвал наложената му ПАМ, т.к. съобразно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. По несъмнен начин е доказано и второто нарушение, за което е съставен АУАН, респ. обжалваното НП, а именно, че управлява регистрирано МПС, но без табели с регистрационен номер, което обстоятелство е установено от показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели.

Настоящият съд намира, че не са допуснати нарушения при приложение на санкционните разпоредби и индивидуализацията на наложените наказания. Санкцията по чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП е в максималния предвиден от закона размер, който се обуславя от множеството издавани НП за допуснати нарушения на ЗДП, както е видно от приложената по делото справка за нарушител/водач. По същите съображения административнонаказващият орган правилно е наложил и санкциите „глоба“ и „лишаване от право за управление на МПС“ в размер между средата и максимума, предвиден в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.

 При тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, а оспореното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2  ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 250 от 30.11.2017 г., постановено по НАХД № 478/2017 г. по описа на Червенобрежки районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0374-000553/26.06.2017г. на Началник РУП към ОД МВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на Д.В.Д., с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв. за това, че на 08.03.2017 г. в 14:40 ч. в гр. Червен бряг на ул. „Христо Ботев пред сградата на ЖП гара като неправоспособен водач управлява моторно превозно средство – Хюндай, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, представляващо нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 10 месеца за това, че управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, представляващо нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                          2.