Р E Ш Е Н И Е
№ 186
гр.Плевен, 30 Март 2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, касационен състав, в
открито съдебно заседание на втори март две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Милена Кръстева и с участието на
прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от Председателя касационно
административно дело № 57
по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63,
ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 250
от 30.11.2017 г.,
постановено по НАХД № 478/2017 г., Червенобрежки районен съд е отменил наказателно
постановление № 17-0374-000553/20.06.2017 г. на Началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Червен
бряг, упълномощен с 8121з-746/01.06.2017 г., с което на Д.В.Д., с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.177, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв. за това, че на 08.03.2017 г. в 14:40 ч. в гр. Червен
бряг на ул. „Христо Ботев“ пред
сградата на ЖП гара като неправоспособен водач управлява моторно превозно
средство – Хюндай, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред, представляващо нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 10 месеца за това, че управлява МПС, което
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, представляващо
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП като незаконосъобразно.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Началник РУ- Червен бряг
при ОД на МВР- Плевен, в която се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът излага доводи, че
въззивният съд не е събрал всички относими към производството доказателства,
което е бил длъжен да направи служебно, както и че не е приложил правилно
материалния закон, поради което е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение. С касационната жалба са представени писмени доказателства: удостоверение
рег. № 316000-43605/15.12.2017г.; МЗ рег. № 8121з-746/01.06.2017г.; МЗ рег. №
8121з-952/20.07.2017г.; МЗ рег. № 8121з-748/24.06.2015г.; МЗ рег. №
8121з-718/13.07.2016г.; заповед № 316з-3183/11.11.2016г.
В заключение касаторът прави искане за
отмяна на постановеното въззивно решение и потвърждаване на оспореното НП.
В съдебно
заседание касаторът не се представлява, респективно не ангажира допълнително
становище извън изложеното в жалбата.
Ответникът по касационната жалба се явява лично и с
адв. К. К. от АК- Враца. Процесуалният представител на ответника пледира за
потвърждаване на въззивното решение като излага подробни доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП поради липса на надлежно оправомощаване
на актосъставителя и административнонаказващия орган, както и поради неправилно
приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на административнонаказателното производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на обжалвания
съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното
решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
08.03.2017 г. бил съставен акт с бл. №845505 за установяване на административно
нарушение от свидетеля Т. П. Л., в присъствието на свидетелите Е. М. Е. и Ц. П.
Х., полицейски служители срещу Д.В.Д. за това, че на 08.03.2017 г. в 14:40 ч. в гр. Червен
бряг на ул. „Христо Ботев“ пред
сградата на ЖП гара като неправоспособен
водач управлява моторно превозно средство – Хюндай, след като е лишен от това
право по съдебен или административен ред- нарушения на чл. 150А ал. 1 от ЗДвП и
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения АУАН е издадено
и обжалваното НП, с което по отношение на
Д.В.Д., за извършеното нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лв., а за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.2
от ЗДвП- глоба в размер на 400 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 10 месеца.
Съдът е
съобразил обстоятелството, че по отношение на Д.В.Д. било образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК за същото деяние, но при
друга фактическа обстановка, което е прекратено на 26.04.2017 г. и е изпратено
на началник РУ – Червен бряг за сведение
и преценка за налагане на административно наказание- видно от приложено по
делото прокурорско постановление. В хода на производството пред
въззивния съд от писмо на ОД на МВР Плевен на л. 9 от делото, подписано от
Началник РУ – Червен бряг е установено, че регистрационните табели на управлявания от
жалбоподателя лек автомобил „ХЮНДАЙ
АКЦЕНТ“ са отнети на 07.03.2017 г. от служители на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Плевен с АУАН №998879 за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. В същото писмо
се твърди, че СУМПС на жалбоподателя е отнето на 13.11.2016 г. от служители на
„Пътна полиция“ при СДВР с АУАН №447731 за нарушение на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП.
На основание на този акт е издадена заповед №16-4332-003948/13.11.2016 г.,
която е изпратена за връчване на жалбоподателя. Видно от справка за нарушител,
/л. 12 - 15 от делото/, на Д.Д. са издавани редица наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП, част от които са влезли в сила – НП № 46971/2004 г. по описа
на СДВР, НП № 1501/2004 г. по описа на РУ -Кнежа, НП № 5821/2011 г. по описа на
ОД на МВР-Плевен, НП № 16-0263-000217/2016 г. по описа на РУ Етрополе, НП №
16-0967-001496/2016 г. по описа на ОД на МВР-Враца. Част от издадените
наказателни постановления са обжалвани, а издадени пет наказателни
постановления са регистрирани или предстои връчване.
В подкрепа
на установената фактическа обстановка от съда са и гласните доказателства-
свидетелските показания на Т. П. Л., Е. М. Е. и Ц. П. Х..
Така
приетото за установено от фактическа страна се подкрепя от събраните в хода на съдебното производство пред РС-
Ч.Бряг доказателства и се споделя от настоящия съдебен състав.
За да отмени
обжалваното НП въззивният съд е приел, че НП № 17-0374-000553 на Началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Червен
бряг е издадено от некомпетентен орган,
като се е обосновал с представената по делото заповед рег. №8121з-746 на
министъра на МВР, издадена на 01.06.2017 г., като е приел, че обжалваното НП е издадено на 26.06.2017 г., поради което няма
доказателства, че административнонаказващия орган е бил надлежно оправомощен
към датата на издаване на НП. Въззивният съд е посочил още, че липсват
доказателства и АУАН да е съставен
от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това. Касаторът
е представил нови писмени доказателства пред настоящия съд, които опровергават
горните доводи. От представената заповед рег.№ 8121з-952/20.07.2017г. е видно,
че със същата е отменено действието на заповед рег.№ 8121з-746 на Министъра на
МВР, от което следва извода, че последната е била действаща към датата на
издаване на обжалваното НП. От приложеното удостоверение № 316000-43603/15.12.2017г.
е видно, че В. В. Б. е изпълнява длъжността началник на РУ на МВР- Ч.
Бряг към 26.06.2017г./датата на издаване на обжалваното НП/, а Т. Л. е заемал
длъжността мл. полицейски инспектор в РУ-Ч.Бряг към 08.03.2017г. /датата на
издаване на АУАН/. Ето защо настоящият съд намира за доказано, че АУАН и
обжалваното НП са издадени от компетентни органи.
Съдът намира за незаконосъобразни и доводите на въззивния съд по
отношение на обстоятелството, че по делото няма представено писмено
доказателство за съществуването на заповед № 16-4332-003948/13.11.2016 г. на
СДВР. От приложената по въззивното производство справка за нарушител/водач
/л.12-15/ е видно съществуването на въпросната заповед, с която на основание
чл.171, т.1, б.“Д“ от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до заплащане на дължимата глоба. На л.33 е приложено копие от
заповед за прилагане на ПАМ от 13.11.2016г., с която по отношение на ответника
по настоящето производство е наложена принудителна административна мярка по чл.
чл.171, т.1, б.“Д“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС до заплащане на дължимите глоби“. В разписката под самата бланка
първоначално е отразен отказ на дата 13.11.2016г. да бъде получен препис от
заповедта, а впоследствие е направено записване, че заповедта е получена на
20.03.2017г.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение съответстват
на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че ответникът
в настоящето производство действително е управлявал моторно превозно средство,
след като е бил лишен от това право по административен ред, което обстоятелство
му е било известно, т.к. на 13.11.2016г същият е отказал да получи заповедта, с
която му е било фактически отнето свидетелството за управление на МПС, а на
08.03.2017г. е управлявал МПС без въпросното свидетелство. Без значение е дали
междувременно ответникът е обжалвал наложената му ПАМ, т.к. съобразно
разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка. По несъмнен начин е доказано и второто
нарушение, за което е съставен АУАН, респ. обжалваното НП, а именно, че
управлява регистрирано МПС, но без табели с регистрационен номер, което
обстоятелство е установено от показанията на разпитаните пред въззивния съд
свидетели.
Настоящият
съд намира, че не са допуснати нарушения при приложение на санкционните
разпоредби и индивидуализацията на наложените наказания. Санкцията по чл.177,
ал.1, т.1 ЗДвП е в максималния предвиден от закона размер, който се обуславя от
множеството издавани НП за допуснати нарушения на ЗДП, както е видно от
приложената по делото справка за нарушител/водач. По същите съображения
административнонаказващият орган правилно е наложил и санкциите „глоба“ и
„лишаване от право за управление на МПС“ в размер между средата и максимума,
предвиден в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
При тези съображения обжалваното решение
следва да бъде отменено, а оспореното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
2 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
250 от 30.11.2017 г.,
постановено по НАХД № 478/2017 г. по описа на Червенобрежки районен съд и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 17-0374-000553/26.06.2017г. на
Началник РУП към ОД МВР Плевен, РУ Червен бряг, с което на Д.В.Д., с ЕГН ********** *** е наложено на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл.177, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв. за това, че на 08.03.2017 г. в 14:40 ч. в гр. Червен
бряг на ул. „Христо Ботев“ пред
сградата на ЖП гара като неправоспособен водач управлява моторно превозно
средство – Хюндай, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред, представляващо нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 400 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 10 месеца за това, че управлява МПС, което
е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, представляващо
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.