Решение по Административно дело 1057/2017г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 92

гр.Плевен, 14.02.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, втори състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 1057 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 13, ал.5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалба от И.В.А., ЕГН **********,***, против Заповед № ЗСП/Д-ЕН-Л/1000 от 29.09.2017г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Левски, потвърдена с Решение № 15-РД06-5067/01.11.2017г на Директора на РДСП-Плевен.

С първоначално подадената жалба, както и допълнително представената такава А. излага доводи за тежко социално положение и влошено здравословно състояние, което не му позволява да работи и да реализира доходи. Твърди, че не притежава жилище или превозно средство, че е вдовец и живее със сина си, поради което получаваната от него пенсия е недостатъчна и неправилно му е отказана помощ за отопление

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, не представя нови доказателства и поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Твърди, че оспорената от него заповед е незаконосъобразна, тъй като в гр. Левски има хора с по- високи доходи от неговите, които получават целеви помощи. Поради горното счита обжалваната заповед за незаконосъобразна и моли за нейната отмяна.

Ответникът по жалбата-Директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Левски е подал писмено становище, в което излага подробни доводи за неоснователност на подадената жалба и за законосъобразност на обжалваната заповед.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк А. Д., която ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на заповедта на директора на РДСП- Левски, с която на жалбоподателя е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2017г.- 2018г. поради обстоятелството, че жалбоподателят е със среден месечен доход, формиран от изплатена пенсия, който е по- висок от диференцирания минимален доход за отопление, определен за лицето по реда на чл.2, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Жалбоподателян И.В.А. е подал заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с вх. № ЗСП-Д-ЕН-Л- 1000/19.09.2017 год. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Левски, в което е декларирал, че е пенсионер, вдовец, с определена от ТЕЛК от 70 % до 89,99 % трайна нетрудоспособност, съжителстващ с В. И. А. /но без в декларацията да посочи родствената им връзка/, обитаваното жилище е единствено за него и не притежава друга движима или недвижима собственост, не е извършвал прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу заплащане през последните години, не е регистриран като ЕТ и не е собственик на капитала на търговски дружество.

Във връзка с подадената молба-декларация е извършена социална анкета, при която е установено, че заявителят е на 67 години, вдовец, съставлява едночленно семейство. На посочения в заявлението- декларация адрес живее със синът си, като жилището е собственост на В. А., не притежава друга движима и недвижима собственост, която да може да бъде източник на доходи, единственият му доход е от пенсия. Въз основа на социалния доклад е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСП/Д-ЕН-Л/1000 от 29.09.2017г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“- гр. Левски, с която на жалбоподателя е отказана целева помощ за отопление. Заповедта е връчена на И.В.А. чрез Български пощи на 02.10.2017г. и в законния 14- дневен срок същата е обжалвана пред Директора на РДСП- Плевен, който се е произнесъл с приложеното на л.7 от делото Решение № 15-РД06-5067/01.11.2017г., с което отхвърлил жалбата по съображения, че средномесечният доход на И.В.А. е в размер на 196.61 лв., поради което е по- висок от диференцирания минимален доход за отопление- 160,08 лв., определен по реда на Наредба №РД-07-5/16.05.2008 год.

Така установеното от фактическа страна налага за съда следните правни изводи:

Предмет на оспорване е индивидуален административен акт - Заповед № ЗСП/Д-ЕН-Л/1000 от 29.09.2017г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Левски, от нейния адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. За оспорваната заповед е изчерпана възможността за административно обжалване, съгласно императивната разпоредба на чл. 13, ал.5 от ЗСП. Решението на горестоящия административен орган е връчено на А. на 03.11.2017 год., видно от разписка на л.11 от делото.Жалбата против първоначално издадения административен акт е заведена в съда на 15.11.2017 год. с вх.№4296, т.е. преди изтичане на законовия 14 дневен срок, поради което се явява допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 13 от ЗСП, социалните помощи, каквато е и целевата помощ за отопление, се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане” по постоянното местожителство на молителя - в случая това е директорът на ДСП - гр.Левски. Заповедта е издадена на основание чл. 13, ал.2 от ЗСП и чл. 4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД07-5/2008 год. Съгласно правилото на чл.4, ал.4 от Наредбата - в 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад, директорът на дирекция „Социално подпомагане” или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта. Следователно, заповедта е издадена от компетентен орган. Оспореният административен акт е издаден в изискуемата от закона форма - писмена заповед, в която съгласно разпоредбите на Закона за социално подпомагане и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове следва да бъде облечено волеизявлението на компетентния орган за отпускане или отказ от предоставяне на социална помощ. Административният акт е постановена в предвидения в чл.4, ал.4 от Наредбата срок от изготвяне на социалния доклад. Административното производство е започнало на база изискуемата по закон молба-декларация по образец за отпускане на целева социална помощ. Спазена е процедурата по чл. 13 от ЗСП - проведена е социална анкета от съответния социален работник, на база декларираните от молителя и допълнително събраните данни е изготвен социален доклад по образец с мотивирано предложение за отказ на социална помощ. Постановената заповед съдържа мотиви за отказа. В този смисъл органът формално е спазил разписаната в закона процедура, обуславяща издаването на крайния акт.

Решаващият орган е събрал всички доказателства от значение за постановяване на законосъобразен и обоснован акт.

По делото не се спори относно обстоятелството, а и от събраните писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е лице с 80 % трайно намалена работоспособност /видно от решение на ТЕЛК № 0548/22 от 02.02.2015г./, както и че не притежава движима или недвижима собственост, не е извършвал прехвърляне на собственост върху недвижими имоти през последните 5 години, не е регистриран като ЕТ, не е собственик на капитала на търговско дружество и живее единствено със сина си. Жалбоподателят не оспорва и фактическите констатации на ответника, че единственият му доход е от пенсия, както и размерът на средномесечния доход, определен съобразно Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. Основният спорен въпрос е дали доходът на жалбоподателя е по-висок от диференцирания минимален доход за отопление.

Съгласно чл. 12, ал.4 от ЗСП условията и редът за предоставянето на социалните помощи и прекратяването им, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. В чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление е посочено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. Съгласно чл. 10, ал.1 от ППЗСП социална помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия - да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години.

В случая, за да постанови своя отказ, административният орган е приел по същество, че оспорващият не отговаря на условията на чл. 2, ал.1 от Наредбата, защото доходът му от пенсия е по- висок от норматива за отопление. Размерът на получаваната пенсия, формираща дохода на жалбоподателя за шестте месеца, предхождащи подадената молба- декларация, т.е. периода 01.03.2017г.- 31.08.2017г., е в размер на 1548,72 лв. След намаляването му съобразно коефициент по чл.2, ал.2 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г., същият е определен в средномесечен размер от 196,61 лв. Диференцираният минимален доход за лице с трайно намалена работоспособност 70 или над 70 % съобразно чл.2, ал.4, т.16 от Наредбата възлиза на 160.08 лв. Тоест административният орган е установил, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г., съобразно който право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди подаване на заявлението- декларация е по- нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията на чл.10 и чл.11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

При постановяване на обжалваната заповед ответникът е съобразил всички релевантни обстоятелства съобразно Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. При така установеният средномесечен размер на получаван доход от пенсия 196, 61 лв. за периода 01.03.2017- 31.08.2917г. правилна се явява и преценката на административния орган, че този доход надвишава диференцирания минимален доход за отопление, който в конкретния случай е 160.08 лв.

По тези съображения и на основание 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.В.А., ЕГН **********,***, против Заповед № ЗСП/Д-ЕН-Л/1000 от 29.09.2017г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Левски, потвърдена с Решение № 15-РД06-5067/01.11.2017г на Директора на РДСП-Плевен.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: