Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 219

 

гр. Плевен, 10 април 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:    

             

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

 

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 55/2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ и член 24б, ал. 4 във връзка с ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца /ППЗСПД/.

Образувано по жалба на Б.В.Б. ***, срещу заповед № ЗСПД/Д-ЕН/10474/12.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен, в частта й относно началната дата, от която е отпусната месечна помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД - 01.10.2017 г., и претендира за помощта и за предходните три месеца.

В жалбата се излагат твърдения, че липсва забавяне в подаването на документите в ТЕЛК, т.к. същите са подадени в срок. Сочи се, че жалбата е била отхвърлена неоснователно по административен ред..

С Определение 150/22.01.2018 г. /л.22/ жалбата е била оставена без движение, като е указано да се посочи кой административен акт обжалва, в какво се състои незаконосъобразността на същия и какво е искането и до съда. С допълнителна жалба /л.27/ жалбоподателката уточнява, че обжалва заповед №ЗСПД/Д-ЕН/10474/12.12.2017 г. като твърди, че същата е незаконосъобразна, защото забавянето не е по вина на родителите, като сочи разпоредбите на чл.24в, ал.4 и ал.6 от ППЗСПД. Моли съда за защита, като сочи, че не са изплатени помощите за месеците юли, август и септември 2017 г.

В съдебно заседание жалбоподателката Б.В.Б. - редовно уведомена, се явява лично. Твърди, че на 27.06. е изтекло предходното решение на ТЕЛК, на 19.07. е подала документи в ТЕЛК, тъй като й е било обяснено, че преди изтичане срока на ТЕЛК решението не може да подаде такива. На 27.10.2017 г. е датата на явяването на жалбоподателката и детето Д. В. Б. пред ТЕЛК. В заключение прави искане да се отмени заповедта и преписката да се върне за ново произнасяне, за да се извърши преизчисляване на дължимата месечна помощ, т.к. забавянето не е по нейна вина.

 Ответникът по жалбата ДИРЕКТОРЪТ НА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” – ПЛЕВЕН – редовно уведомен, не се представлява. В писмено становище чрез юрк.В. /л.43/ се сочи, че заповедта е законосъобразна, доколкото молбата за преосвидетелстване в ТЕЛК е подадена на 19.07.2017 г. със закъснение по вина на родителите, поради което не може да се приложи разпоредбата на чл.24б, ал.6 от ППЗСПД. Моли да бъде оставена без уважение жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото от датата на постановяване на потвърдителното решение №15-РД06-0001/04.01.2018 г. /л.л.13-14/, постановено при обжалването на същата заповед по административен ред, до подаване на жалбата пред съда на 08.01.2018 г., видно от вх.№ на органа /л.2/ са минали по-малко от 14 дни. При обжалването по административен ред преписката е изпратена на горестоящия административен орган на 21.12.2017 г. /л.12/. Жалбата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд гр. Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт на всички основания, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

От фактическа страна се установява следното:

Административното производство е започнало по подадена от Б.В.Б. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Плевен молба-декларация вх. №10474/04.12.2017 г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД /л.6/, с която се декларират следните обстоятелства:  че са биологично семейство, детето е Д. В. Б., като за него е приложено актуално ЕР на ТЕЛК. Декларирано е също, че детето живее в страната, не е настанено в лечебно заведение, в специализирана институция или социална услуга - резидентен тип, на пълна държавна или общинска издръжка, не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето, не е навършило 18 години. Към преписката са приложени удостоверение за раждане на детето Д. В. Б. /л.17/ с дата на раждане *** г. и родители: Б.В.Б. и В. А. Б.. От приложеното ЕР на ТЕЛК №2872 от 27.10.2017 г. /л.8/ е видно, че детето е преосвидетелствано, до експертизата състоянието му е било 50 % вид и степен на увреждане без чужда помощ, работоспособността му е оценена на 50 % вид и степен на увреждане без чужда помощ, водеща диагноза е общо заболяване - ***, датата на инвалидизиране е 11.12.2008 г. Срок на ЕР до 01.10.2020 г. В мотивите на ЕР е посочено         , че молбата е подадена на 19.07.2017 г. със закъснение /по-късното освидетелстване след тази дата не е по вина на пациента/.

По така подаденото заявление е постановена процесната заповед №ЗСПД/Д-ЕН/10474/12.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен /л.9/, с която на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД във р. с чл.8д, ал.7 от ЗСПД е отпусната месечна помощ за едно дете от 01.10.2017 г. до 30.11.2017 г. и от 01.12.2017 г. до 31.10.2020 г. Мотиви не са изложени. Заповедта е връчена на 14.12.2017 г., видно от отбелязването на самата нея, като на същия ден, видно от поставения вх.№, е подадена жалба по административен ред /л.11/. В същата се сочи, че предходното ЕР на ТЕЛК е било до 27.06.2017 г., през юли 2017 г. са подадени документи за ново явяване пред ТЕЛК, като жалбоподателката и детето Д. Б. са се явили на 27.10.2017 г. и до декември са чакали да дойде ЕР в „Социално подпомагане“. Жалбоподателката претендира отпускане на помощта и за месеците юли, август и септември 2017 г., тъй като забавянето не е по тяхна вина, а по вина на ТЕЛК, както и пише в ЕР.

По така подадената жалба е постановено решение № 15-РД06-0001/04.01.2018 г. на Директора на РДСП-Плевен /л.л.13,14/. След излагане на фактите, в него се сочи, че е приложим чл.8д от ЗСПД. Посочено е, че условията и реда за подпомагане по тази разпоредба са уредени в ППЗСПД. Цитирани са чл.24б, ал.4 и ал.6 от ППЗСПД, като е посочено, че по аргумент за противното, когато молбата за преосвидетелстване е подадена със закъснение, което е по вина на родителите, не е налице основание за отпускането и от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й. Сочи се ЕР на ТЕЛК, в чиито мотиви е посочено, че забавянето е по вина на родителите. На това основание жалбата е отхвърлена. Липсват доказателства за датата, на която това решение е връчено, но на 08.01.2018 г., видно от поставения вх.№ /л.2/ е подадена жалбата до съда, към която е приложено това решение.

По преписката са приобщени и: предходна молба-декларация за отпускане на месечна добавка по чл.8д от ЗСПД от 30.07.2015 г. /л.15/; Предходно ЕР на ТЕЛК №2558/26.06.2016 г. /л.16/, от което е видно, че детето е преосвидетелствано, до експертизата състоянието му е било 50 % вид и степен на увреждане без чужда помощ, работоспособността му е оценена на 50 % вид и степен на увреждане без чужда помощ, водеща диагноза е общо заболяване - ***, датата на инвалидизиране е 11.12.2008 г. Срок на ЕР до 01.06.2017 г. Приобщена и е заповед /л.18/, с която е отпусната месечна добавка по чл.8д от ЗСПД до 30.06.2017 г. Приобщена е и заповед /л.20/, с която от 01.01.2017 г. е прекратена отпуснатата месечна добавка по реда на чл.8д от ЗСПЗД и е отпусната от същата дата месечна помощ за дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД с оглед законодателна промяна.

По искане на съда ТЕЛК е посочил /ЕР №0832 от 20.03.2018 г. - л.41/, че за срока от 01.06.2017 г. до 19.07.2017 закъснението е по вина на пациента, а от 19.07.2017 г. до 27.10.2017 г. е по вина на ТЕЛК поради голямата му натовареност.

Така установените факти водят до следните правни изводи:

Съдът намира, че спорният административен акт е издаден от компетентния орган, доколкото е подписан от Директора на Дирекция "Социално подпомагане". Съобразно чл. 10, ал.5 и ал.4 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказът за отпускането им, се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него лице. Следователно оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на законово предоставените му правомощия.

Заповедта на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Плевен е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по 10, ал.5 от ЗСПД, вр. с чл. 59, ал.2 от АПК. Вярно е, че самата заповед съдържа само правни основания за издаването й - чл.8д, ал.1 от ЗСПД, и не съдържа нито правни, нито фактически основания за отказа за отпускане на месечна помощ за периода 01.07.2017г. - 30.09.2017 г. Доколкото обаче при обжалването по административен ред са изложени съображения за този отказ, както относно фактите, така и относно правото, съдът приема, че заповедта е мотивирана съгласно ТР №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Изложени са мотиви, че поради по-късното освидетелстване по вина на родителите, по аргумент от противното съгласно чл.24б, ал.6 от ППЗСПД, не може да се приложи чл.24б, ал.4 от ППЗСПД.

При издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Събрани са необходимите и относими доказателства.

По съществото на спора настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт не е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Неправилно Директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- гр.Плевен е отказал да отпусне помощта за месеците юли, август и септември 2017 г. Съображенията за това са следните:

Както бе посочено по-горе, обжалваният акт е мотивиран правно при обжалването му по административен ред с разпоредбата на  член 24б, ал. 4 във връзка с ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца. Посоченият член на правилника предвижда следното:

Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2010 г., в сила от 16.04.2010 г., доп., бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 7 от 2011 г., в сила от 21.01.2011 г., бр. 95 от 2012 г., в сила от 4.12.2012 г., изм. и доп., бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г., изм., бр. 34 от 2017 г.)/ (1) Месечните помощи за дете с трайно увреждане се прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.

(2) Месечните помощи за дете с трайно увреждане се прекратяват при:

1. навършване на 18-годишна възраст на детето, а ако продължава да учи – до придобиване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст;

2. прекратяване настаняването на детето по чл. 26 от Закона за закрила на детето;

3. установена в експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК промяна във вида и степента на увреждането или в степента на трайно намалената работоспособност.

(3) Месечните помощи за дете с трайно увреждане се спират, изменят и възобновяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.

(4) В случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца.

(5) При условията на ал. 4 при промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, която не води до отпадане на правото, размерът на помощта се определя в зависимост от степента на увреждането или степента на намалената работоспособност, определена в новото решение на ТЕЛК/НЕЛК.

(6) Когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4.

Фактически обжалваният акт е мотивиран със закъснението на преосвидетелстването, като за наличието на такова органът се основава на ЕР на ТЕЛК. Липсва изрично посочване, че това е поради факта, че молбата за преосвидетелстване е подадена от жалбоподателката на 19.07.2017 г., а срокът на определения процент трайно намалена работоспособност и степен на увреждане, съгласно ЕР № 2558 от 26.06.2015 г. е бил до 01.06.2017 г. Въпреки това е прието, че преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение, като закъснението е по вина на родителите.

Видно от събраните по делото доказателства е, че детето на жалбоподателката има издадено експертно решение ЕР № 2558 от 26.06.2015 г. със срок на инвалидност 01 юни 2017 година. Детето е преосвидетелствано с експертно решение на ТЕЛК № 2872 от 27.10.2017 година, като му е определено 50% вид и степен на увреждане без чужда помощ с диагноза *** и срок до 1 октомври 2020 година. При сравнение на двете ЕР е видно, че и при двете са установени едно и също заболяване от групата общо заболяване, еднакъв е определения процент ТНР - 50 %, има една и съща дата на инвалидизиране - 11.12.2008 г. Видно от изисканото от ТЕЛК становище, което е дадено с ЕР, приобщено на л.41 от делото, закъснението от 01.06.2017 г. до 19.07.2017 г. е по вина на пациента, а след това е по вина на ТЕЛК поради голямата пренатовареност на комисията.

Следователно както молбата за преосвидетелстване, така и заявлението-декларация са подадени след изтичане на срока на първоначалното решение на ТЕЛК. Но тези обстоятелства не противоречат на посочената по-горе разпоредба на чл. 24б от ППЗСПД. Посоченото там условие е заявлението-декларация да е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК. Това условие в случая е спазено, тъй като експертното решение за преосвидетелстване е от 27.10.2017 г., а заявлението-декларация е подадено на 04.12.2017 г. При спазване на тези условия разпоредбата на  член 24б, ал. 4 и 6 от ППЗСПД предвиждат отпускане на помощта със задна дата, но не повече от една година назад. Законът не предвижда задължение за подаване на молба за преосвидетелстване преди изтичане на крайния срок на предишното решение на ТЕЛК. Жалбоподателката е подала молбата за преосвидетелстване на детето си в ТЕЛК месец и половина след 1 юни, когато е изтекъл срокът на предишното решение на ТЕЛК. Но законът не определя какво означава забавяне на преосвидетелстването, независимо че говори за случаите на забавяне на преосвидетелстването не по вина на родителите. Помощта се отпуска от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й, т.е. в настоящия случай - от 1 юли 2017 година /доколкото за юни месец 2017 г., както и за предходните месеци помощ е изплатена/. В закона не се съдържа изискване молбата на жалбоподателката за преосвидетелстване да е подадена преди изтичане на крайният срок на предишното решение на ТЕЛК, а не е посочен и по-късен момент, в който следва да бъде подадена тази молба. Единственото условие е молбата-декларация за отпускане на помощта да бъде подадена в тримесечен срок от издаване на решението на ТЕЛК за преосвидетелстване, което условие е спазено в настоящия случай. Затова е следвало съгласно закона помощта да се отпусне от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й, тоест от първи юли 2017 година, но не повече от една година назад от месеца на подаване на заявлението декларация. В случая заявлението-декларация е подадено по-малко от една година назад преди отпадане основанието за отпускането на помощта, а именно на 04.12.2017 година, а първото число на месеца, през който е падало на основанието за отпускането на помощта е 1 юли 2017 година, поради което съдът намира, че в случая е налице неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби, които не предвиждат дата от която следва да се счита че за жалбоподателката е налице закъснение.

Затова като незаконосъобразна обжалваната заповед следва да бъде отменена, като след отмяната делото следва да бъде изпратено като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Плевен, който в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящето решение следва да се произнесе, като отпусне дължимата помощ на жалбоподателката и за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ заповед №ЗСПД/Д-ЕН/10474/12.12.2017 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен, в частта и относно началната дата на отпускане на месечна помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД.

ВРЪЩА преписката по молба-декларация вх.№19474/04.12.2017 г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен за ново произнасяне съгласно мотивите на настоящето решение, в двуседмичен срок от влизането му в сила.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването.

                                              

                                                                  СЪДИЯ: