Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 111

гр. Плевен,  21.02.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛЕВЕН, IІ състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ                                                                                                  

при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1055 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

         Образувано е по жалба на Р.А.К. ***, подадена чрез адвокат П.П. от САК, против заповед № 17-0305-000150 за наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а ЗДвП от 11.11.2017г. на Началник РУП- Никопол при ОДМВР- Плевен, изразяваща се в прекратяване регистрацията на ППС / автомобил „Форд Рейнджър“ с ДК№ СВ *** АВ/ за срок от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, заповедта не отговаря на изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, предвид липсата на точно описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено.Оспорва се и правната квалификация на нарушението, което е извършено. Излагат се доводи за необоснованост на изводите на административнонаказващия орган за наличие на предпоставките за прилагане мярката по чл.171, т.2а от ЗДвП. Иска се отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Неговият процесуален представител адв. К. е депозирал по имейл писмено становище /именувано молба/, в което излага доводи, че административнонаказващият орган следва да установи в производството, че жалбоподателят не притежава свидетелство за управление, че същото му е отнето или управляваното МПС не отговаря на притежаваните от жалбоподателя категории, които предпоставки не са налице, поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна. В подкрепа на доводите си за обстоятелството, че доверителят му притежава СУМПС прилага незаверено копие от съдебно решение № 4742/31.10.2011г. по адм. д. № 3963/2011г. по описа на АССГ.

Ответникът редовно призован, се представлява от юрк. А., която излага доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, извършеното нарушение е установено по безспорен начин, т.к. жалбоподателят е управлявал МПС със свидетелство за управление, чиито срок е изтекъл към момента на проверката, поради което издадената заповед, с която е наложена ПАМ по отношение на управляваното от водача МПС е законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

След запознаване със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и съобразяване становищата на страните, съдът намира за установено следното :

Обжалваната заповед е издадена по отношение на Р.А.К. за това, че на 11.11.2017 година около 10.35ч. в община Никопол жалбоподателят управлявал  МПС  „Форд Рейнджър“ с рег. №  СВ *** АВ , собственост на  „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД- ЕТ „ДАР Р.К.“ на второкласен  път II- 11в землището на гр. Никопол,  като извършил следното нарушение : „Управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство“ – нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

С горната заповед административнонаказващият орган е наложил принудителна административна мярка /наречена санкция/ по чл.171, т.2а от ЗДвП- прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и е отнел рег. № СВ 3517 АВ.

Горното нарушение е установено с АУАН № 394/11.11.2017г. /бл. № 0337928/, издаден от мл. автоконтрольор Н. В. Е. от РУ на МВР- Никопол, в който е посочено, че представеното от жалбоподателя СУМПС е с изтекъл срок на валидност на 24.01.2012г.

В хода на съдебното производство съдът е изискал справка от РУ- Никопол при ОД на МВР- Плевен, от която е видно, че жалбоподателят притежава СУМПС № 274812896, издадено на 05.12.2005г. и валидно до 24.01.2012г. /т.е. с изтекъл срок на валидност/ с категории С,В и М. В същата справка се сочи, че т.а. „Форд Рейнджър“ с рег. №  СВ *** АВ е регистриран със собственици „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД и ЕТ „ДАР- Р. ***.

От изискания от настоящия съд договор за лизинг обаче се установява, че товарният автомобил е собственост на лизингодателя, а собствеността му може да се прехвърли на лизингополучателя при условия и ред, уредени в чл.4 на същия договор. По делото няма данни за прехвърляне правото на собственост на лизингополучателя, което е в противовес на справката, изготвена от ответника по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в законоустановения срок и от лице, което има интерес от оспорването.

Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.

         По смисълът на чл.171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК и съгласно чл.171 ал.5 обжалването е по реда на АПК. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която се издава от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Конкретно, компетентността на издателя на заповедта е обоснована с представената заповед № 316з-1612/19.05.2017 година на директора на ОД на МВР –Плевен (лист 17).

Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК. При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нейната отмяна. При проверката, извършена на водача, е констатирано, че  Р.К. е управлявал автомобила със СУМПС, чиито срок е изтекъл на 24.01.2012г. година.

Съдът обаче намира, че обжалваната заповед е материално незаконосъобразна.

В хипотезата на чл.171 т.2а от ЗДвП (в приложимата редакция към момента на издаване на заповедта- ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), както  и с оглед конкретиката на процесния случай, ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ може да се приложи на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ като в оспорената пред настоящия състав заповед се установява на едно от тях - управление на МПС без водачът да притежава съответното свидетелство за управление. В заповедта това основание изрично е споменато. В настоящият случай, предпоставките за правилното прилагане на ПАМ са две – заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е било управлявано от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Съгласно чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.4.  Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.

Свидетелството за управление на МПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП) и удостоверява, че лицето има право да управлява МПС от съответната категория.

В случая, от преписката се установява, че водачът на товарния автомобил го е управлявал без да притежава съответното свидетелство за управление, тъй като срокът му на валидност е изтекъл на 24.01.2012 година. Съгласно чл.50 ал.1 от Закона за българските лични документи (ЗБДС) българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. В разпоредбата на чл.51 от ЗБДС са посочени и сроковете за валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за съответните категории. В § 1 т.2 от ДР на същия закон са дефинирани случаите на нередовни български лични документи и един от тях е документът да е с изтекъл срок на валидност.  При проверката, отразена в АУАН № 394/11.11.2017г. /бл. № 0337928/ жалбоподателят е разполагал със свидетелство за управление на МПС, чиито срок е изтекъл. Липсата на редовно свидетелство за управление на МПС следва да се приравни на липсата на такова свидетелство, тъй като единствено то удостоверява необходимата правоспособност на водача да управлява МПС. Изискването за „съответното свидетелство за управление на МПС“ означава наличие на валидно такова и с оглед на срока, за който е издадено. Нормата на чл.171 т.2а от ЗДвП не визира само и единствено случаите, в които водачът не притежава правоспособност да управлява МПС. По тези съображения настоящият съд намира доводите на жалбоподателя в насока, че е притежавал съответно свидетелство за управление на МПС , на което е бил водач, за неоснователни.

Следва да се има предвид обаче, че ПАМ  по смисъла на чл.171 т.2а от ЗДвП, се прилага винаги по отношение на собственика на превозното средство.

В настоящия случай  при издаване на АУАН № 394/11.11.2017г. /бл. № 0337928/ година е посочено, че МПС, чиято регистрация впоследствие е прекратена, е собственост на „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД и ЕТ „ДАР- Р. ***. В мотивите на процесната заповед, които преповтарят установеното с АУАН нарушение, също е изложено, че МПС е собственост на „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД и ЕТ „ДАР- Р. ***. Актът като редовно съставен на основание чл.189 ал.2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. По делото е представен договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне правото на собственост /л.25 и сл./. От клаузите на същия не е видно да е прехвърлено правото на собственост от лизингодателя /„МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД/ на лизингополучателя / ЕТ „ДАР- Р. ***/, представляван от жалбоподателя Р.К.. Горното би могло да стане, но само при изрично разписани правила- чл.4 от договора. Хипотеза, при която да възникне съсобственост между лизингодателя и лизингополучателя не съществува. Така представеният договор не е оспорен.  Ответникът /на когото е указана тежестта на доказване по делото/ също не сочи доказателства, от които да се установи, че при така сключения договор жалбоподателят е придобил право на собственост върху процесния товарен автомобил. Независимо, че в жалбата не са изложени възражения относно собствеността на МПС, обект на прекратената регистрация, настоящият съдебен състав констатира, че като адресат на ПАМ е посочен Р.К., вместо действителния собственик на превозното средство, а именно търговското дружество „МОТО ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД. Доколкото жалбоподателят К. не е бил собственик на товарния автомобил към датата на нарушението- 11.11.2017г., то административният орган неправилно е определил адресата на прилагане на ПАМ. Неправилната преценка за адресата на наложената мярка  представлява пряко нарушение на съответната хипотеза на предвидената в закона норма, от което следва, че същата е издадена в нарушение на материалния закон.

         Воден от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ заповед № 17-0305-000150 за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а ЗДвП от 11.11.2017г. на Началник РУП- Никопол при ОДМВР- Плевен.

          

 

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

          

 

 

 

                                                                 СЪДИЯ: