РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Плевен, 16.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди и
осемнадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар
Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело
№ 54 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба В.С.М.,
ЕГН: **********,*** срещу заповед за ППАМ № 17-0938-003139/.22.12.2017 г на
началник сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР Плевен.
С жалбата се претендира отмяна на заповед за прилагане
на ПАМ като неправилна и
незаконосъобразна. Навеждат се доводи, че не е посочен закон, по който се
налага принудителната мярка. Посочва, че лицето, което е спряно за проверка
притежава валидно свидетелство за управление на МПС. Намира, че не са налице
предпоставките по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – лицето да управлява друго МПС и да
няма валидно свидетелство за управление, тъй като П. О. М. е правоспособен
водач и има свидетелство за управление на МПС. Излагат се доводи относно загуба
на качеството „правоспособен водач“ и се твърди, че заповедта е издадена в
нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на заповедта като нищожна или
незаконосъобразна.
По делото е представено становище от ответника на л.
29 , в което се посочва, че свидетелството
за управление на МПС на М. с № 212761701 е с изтекъл срок на валидност , тъй
като срокът му е 22.05.2017 година и към датата на проверката и съставяне на АУАН, срокът е изтекъл.
Посочва, че съгласно редакцията на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП към датата на
издаване на заповедта, водачът следва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство,
като такова към датата на проверката е с изтекъл срок. Намира, че представеното
свидетелство за управление от САЩ не отговаря на изискванията за свидетелства,
издадени от други държави по чл. 161 от ЗДвП, тъй като не е придружено с
международно свидетелство, което отговаря на изискванията в Приложение № 7 към
Конвенцията и не може да се приеме, че лицето има валидно такова. Моли за
отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание оспорващата - В.С.М.,*** не се явява, представлява се от
адв. П. ***, който поддържа жалбата. Посочва, че при проверката срокът на
валидност на свидетелството за управление е изтекъл, като по неясни причини са
свалени регистрационните табели на автомобила, тъй като М. е представил валидно
свидетелство за управление, издаден от Флорида –САЩ с превод. Посочва , че
валидността на издаден в чужбина документ
в България е уреден в Женевската конвенция от 1949 година, Виенската
конвенция от 1968 година, които са ратифицирани и следва да се прилагат в РБ.
Съгласно чл. 161, т. 3 от ЗДвП СУМПС , издадено от чужда държави е валидно на
територията на РБ за категорията, за която е издадено ако е придружено с
легализиран превод и в случая е налице именно такова свидетелство. Посочва се,
че М. е влязъл в РБ на 03.11.2017 година и не са изтекли три месеца от
влизането му в страната и свидетелството му е валидно. Излагат се доводи за
неправилно прилагане на ПАМ и моли за отмяна на заповедта и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът – Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, не се явява, не се представлява.
Административният съд-Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 22.12.2017 година е съставен акт за установяване на
административно нарушение на П. О. М., за това, че на 22.12.2017 г в 15.00
часана ПП-3 Е-83 км. 53+899 посока гр. Русе управлява т.а. „Инфинити“ с рег №
СВ*** КВ, собственост на В. С. М. със СУМПС, издадено от Флорида –САЩ, като не
е валидно за територията на Република България. Извършена е справка в АИС –АИД
Български документ СУМПС е невалиден.. М. отказва да подпише АУАН, като това е
удостоверено с подписа на един свидетел.
Представено е свидетелство за управление№ 212761701,
което е валидно до 22.05.2017 година.
На л. 14 по делото е приложена справка относно
регистрация на товарен автомобил „Инфинити“ с рег № СВ *** КВ и собственик е В.
С. М..
Със заповед за прилагане на ППАМ №
17-0938-003139/.22.12.2017 г на началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен, спрямо оспорващата
е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, тъй като притежавания
от нея товарен автомобил е управляван от лице, което не притежава съответно
свидетелство за управление.
Приложена е и заповед № 316з-1612/19.05.2017 год. на директора на ОД на МВР-Плевен за
компетентност на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т. 1-т.
6, т. 2а от ЗДвП.
В съдебно заседание е представено свидетелство да
управление на МПС от 23.01.2018 година
за категории АМ, В1,В, С1, С и Ткт, но същото е неотносимо към предмета на
спора.
Представено е свидетелство за управление, издадено от
Флорида САЩ, с превод на български език , което е временно до 13.05.2018 година за управление на превозно средство, което не
се използва за търговска цел с бруто тегло по- малко от 26 кг или всяко МПС или
ремарке, оборудвано с жилищна площ, вкл. Каравана. Представено е копие от
бордова карта, която обаче не е преведена на български език съгласно чл. 185 от
ГПК вр. чл. 144 от АПК и съдът не го обсъжда по делото и не може да се
произнесе по относимостта му към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото като
доказателство е приета заповед № 316з-1612/19.05.2017 г. на директора на ОД на МВР Плевен, с която
началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР -Плевен може да издава заповеди
за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т. 2а от ЗДвП.
Съдът намира, че заповедта е издадена в установената
форма, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие
с материално-правните разпоредби. В
случая административният орган правилно е приел, че са налице предпоставките на
чл. 171, т.2а от ЗДвП, тъй като от съставения АУАН е установено, че оспорващият
не притежава валидно свидетелство за
управление на МПСП, тъй като е издадено
от Флорида САЩ и не е заверено по
установения ред.
Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП в приложимата редакция
(изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: т.2а прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава
съответното свидетелство за управление . Неоснователен едовъдът на оспорващата,
че в заповедта не е посочен законът от който е посочената правна норма, тъй
като това е именно ЗдвП и същата в жалбата е посочила точната норма и по този
начин не е ограничено правото й на защита. В случая е налице управление от М. на МПС, собственост
на оспорващата, който не притежава валидно свидетелство за управление на МПС.
Съгласно чл. 161 ЗДвП /Изм.-ДВ, бр.43 от 2002 г./
свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството
отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в
която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили при
условията на чл. IV, буква "а" от него; 3. свидетелството е
придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е
международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата; 5. /нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г./ свидетелството е
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария. САЩ не е
ратифицирала Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968 година и
следва лицето да представи свидетелство с легализиран превод на български или международно
свидетелство, което отговаря на Женевската конвенция. В случая при проверката
на 22.12.2017 г лицето представя само свидетелство, издадено от САЩ, като в
съдебно заседание представя превод на свидетелството от 05.11.2017 година, но
същият превод не е легализиран в случая следва да е снабден с Apostille. САЩ се е присъединила към КОНВЕНЦИЯ за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (
Хагската конвенция) и България също е страна и следва документите, попадащи в
обхвата на Конвенцията да не се легализират, да бъдат заверени по установения
ред с Конвенцията. Свидетелството за управлeние е
административен документ по см. на чл. 1, буква „б“ от Конвенцията и документът следва да е снабден с Apostille, а не следва да се легализира . Представеният превод
не е снабден с изискуемата заверка по Конвенцията и правилно се приема, че
лицето не е представило свидетелство за управление на МПС, валидно към датата
на проверката -22.12.2017 година.
Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по
административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК,
имат доказателствена сила в настоящия процес. На основание чл. 17, ал. 2 от
ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на
АУАН във вр. с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен
орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН
- съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е
извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите
разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. В този
смисъл, мярката по чл. 171, т.2а от Закона за движение по пътищата е
принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината; чрез нея се реализира диспозицията на правната норма.
ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е
предвиден специален процесуален ред. Не подлежи на преценка от съда по
настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН
административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, а следва да се
прецени само валидността на този акт. На основание посоченото, следва и извод,
че АУАН е издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред,
поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл. 179,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, по отношение на установеното от
фактическа страна в мотивите му.
Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта
на закона- осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с цел
опазване живота и здравето на участниците в движението.
С оглед горепосоченото жалбата е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на В.С.М., ЕГН: **********,*** срещу заповед за
ППАМ № 17-0938-003139/22.12.2017 г на началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-срок
от съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: