Р E Ш Е Н И Е

№ 89

гр.Плевен, 14 Февруари  2018 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:                                               Председател: Николай Господинов

                                                            Членове: Елка Братоева

                                                                                    Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 52 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 1094 от 04.12.2017 г. г., постановено по нахд № 1428/2017 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 8 от 30.05.2016 г. на Директора на Регионална дирекция „ПБЗН“ – Плевен, с което на „Беркут Системс“ ЕООД, ЕИК 201364208, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, бул. Русе № 87, вх.Ж, ап.9, на основание чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.267 ал.2 от ЗМВР и т.ІІ.1. от Заповед рег.№ 8121з-1068 от 30.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, са наложени имуществени санкции, както следва: 1. На основание чл.262 ал.1 т.2 от ЗМВР – имуществена санкция в размер на 10000 лева за нарушение на чл.15, приложение № 4 от Наредба № 8121з-531/2014 г.; 2. На основание чл.262 ал.1 т.3 от ЗМВР – имуществена санкция в размер на 10000 лева за нарушение на чл.31 ал.2 т.1 б.“а“ от Наредба 8121-531/2014 г., във връзка с т.10.2 от СД СЕNS 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане“.  Наказанията са наложени на дружеството за това, че: 1.На 21.03.2016 г. в гр.Плевен, дружеството, представлявано от Р.Г.Х., не е представило на комисията, извършваща проверка, всички технически средства и оборудване, с които трябва да разполага, а именно: уред със съответните накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове; 2.На 22.12.2015 г. в гр.Плевен Р.Г.Х., представляващ дружеството, не е вписал в паспорта на пожароизвестителната система в обект „клон Плевен – група Плевен“ на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, гр.Плевен, пл.Възраждане № 1, всички събития, свързани с нея, а именно осъществено поддържане и обслужване.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, представлявана от директора С. М. А., който счита, че районният съд неправилно е приел, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на протокол за резултатите от контролна проверка, извършена на основание чл.133 ал.1 от ЗМВР, който протокол е индивидуален административен акт и е създал задължения за санкционираното юридическо лице, което не го е обжалвало в установения от закона срок. Сочи, че за обосноваване на решението си районният съд приема, че от разпита на свидетелите и от доказателствата по делото извършването на нарушението не се доказва по несъмнен, безспорен и категоричен начин и че наличието на договор между две фирми за предоставяне на оборудване е достатъчно условие за отмяна на т.1 от наказателното постановление, но търговецът е предупреден за проверката и се е явил в офис на РДПБЗН-Плевен за извършването й и при проверката не е показал на комисията, извършваща проверката, всички технически средства и оборудване, с които трябва да разполага.  Сочи, че дори да се приеме, че търговецът е имал договор с друга фирма, това е неотносимо към отговорността му, защото търговецът следва да разполага с технически средства и оборудване, а на проверката той н е разполагал с такива. Посочва, че за отмяна на т.2 от НП Районен съд – Плевен е приел, че лицето, под чието управление е частта на сградата, където е инсталирана системата, е упълномощило свой служител да води паспорта и записва всички събития, свързани с пожароизвестителната система в банката, но попълването на този дневник (или паспорт) от лице от банката не го прави паспорт на самата система. Твърди, че паспортът на системата е един единствен и е наличен в обекта и обжалваната т.2 от НП е за това, че липсва вписване от „Беркут системс“ ЕООД в паспорта на системата на всички събития, свързани с нея. Според касатора не са налице основания случаят да бъде приет като „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к. обществената опасност не е признак на административно наказателната отговорност на едноличните търговци и юридическите лица, за да може да се прави преценка на нейната степен, респективно – да се коментира евентуална маловажност на случая. Счита, че този вид имуществена отговорност се ангажира за неизпълнение на задължения към държавата или общините, без да е обусловена от други обстоятелства, освен самото неизпълнение. Твърди, че размерът на определената имуществена санкция е минимален и изрично определен в ЗМВР и заради това е невъзможно да бъде предлаган за коментар към момента на издаване на НП. Намира, че в решението си районният съд не е представил конкретни, ясни и всестранно разгледани мотиви за отмяната на точките на наказателното постановление, решението е непълно и изключително едностранно насочено в полза на извършилия нарушенията. В заключение моли съда да отмени решението или да бъде преразгледано и да бъде дадено законосъобразно решение по случая. Касаторът е взел допълнително становище с вх.№563/2.02.2018 год. по т.2 от НП, като е изложил аргументи за законосъобразността му и е приложил доказателства.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба „Беркут системс“ ЕООД се представлява от управителя Р.Х. и от адв.А., които оспорват жалбата, излагат подробни съображения за нейната неоснователност, по същество молят съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административно наказателното производство е образувано с Акт за установяване на административно нарушение № 12/27.04.2016 г. за това, че на 21.03.2016 г. в гр. Плевен, „Беркут системс“ ЕООД, търговец, получил разрешение, рег. № 188/08.06.2012 г. от ГДПБЗН – МВР за извършване на тази дейност по реда на чл. 129 от ЗМВР, не представил на комисията, извършваща проверката всички технически средства и оборудване, с които трябва да разполага, а именно: уред със съответните накрайници /съединители/ с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове; на 22.12.2015 г. в гр. Плевен, видно от протокол № 12/22.12.2015 г./ „Беркут систем“ ЕООД, не е вписал в паспорта на пожароизвестителната система в обект: Клон Плевен – Група Плевен на „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД, гр. Плевен, пл. „Възраждане“, всички събития, свързани с нея, а именно осъществено поддържане и обслужване, с което е нарушил: по т. 1: чл. 15, приложение № 4 от Наредба № 8121з-531 от 09.09.2014 г., по т. 2: чл. 31, ал. 2, т. 1, б. а от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. вр. с т. 10.2 от СД СЕN TS 54-14 „Пожароизвестителни системи“ част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане.

 Съдът изложил мотиви, че така изложената фактическа обстановка се потвърждава от разпита на актосъставителя З. Г. и свидетеля Т. С., които в хода на съдебното следствие преповторили изложеното в АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Решаващият съд, след запознаване със събраните по делото доказателства, приел за установено следното: Административно-наказателното производство е започнало със съставянето на Протокол рег.№ 947000-367/04.04.2016 г. за резултатите от контролна проверка, извършена на основание чл.133, ал.1 от ЗМВР. Така съставеният протокол съдържа конкретни предписания към дружеството и срок за изпълнение на тези предписания и съставлява индивидуален административен акт и като такъв трябва да съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В протокола не е посочено правното основание за издаването му от една страна, в заглавната част на протокола е изписано, че същият е по повод контролна проверка, а в обстоятелствената му част на стр.1, абзац пети е посочено, че е по повод периодична проверка. Правното, основание за контролна и периодична проверка е различно, като първата е такава по чл. 39, ал. 3, т.1 от Наредба №8121з-531/09.09.2014 г., а за втората - чл. 39, ал. 3, т. 2 от Наредба №8121з-531/09.09.2014 г. Съдът направил извод, че този порок на индивидуалния административен акт е съществен, поради което само на това основание обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Относно нарушението по т. 1: чл. 15, приложение № 4 от Наредба № 8121з-531 от 09.09.2014 г. съдът приел, че разпоредбата на чл. 15 приложение №4 от Наредба № 8121з-531 от 09.09.2014 г. регламентира, че търговци, извършващи поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоръжения трябва да разполагат с технически средства и оборудване, съгласно стандартите по чл. 31, ал. 2, но не по-малко от определените в Приложение № 4. Изпълнителното деяние на соченото нарушение се състои в липса на технически средства и оборудване от лице, получило разрешение за осъществяване на дейностите по чл. 91е, ал. 2, т. 1-4 от ЗМВР /отм./, а понастоящем чл. 129, ал. 2 от ЗМВР /обн. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г., изм. бр. 98 от 28.11.2014 г. в сила от 28.11.2014 г/, каквото лице е дружеството. Съдът направил извод въз основа на  разпита на свидетелите и от доказателствата по делото, че  извършването на нарушението не се доказва по несъмнен, безспорен и категоричен начин.  От показанията на свидетеля Д. К., управител на  фирма „ДИ-М” ЕООД, занимаваща се със сервизна дейност, пожарогасители и пожарно оборудване, съдът установил, че  фирмата на свидетеля има договор с наказаното дружество при нужда да го снабдява с такава техника. От показанията на свидетеля  П. съдът установил, че в края на месец март 2016 год. същата е възприела в багажника на автомобила на дуправителя на дружеството процесният уред. На това основание съдът приел НП по т.1 за незаконосъобразно.

Относно нарушението по т.2, че не  са вписани в паспорта на пожароизвестителната система в обект: Клон Плевен-Група Плевен на „Сосиете Женерал Експресбанк” АД, гр.Плевен, пл."Възраждане” №1, всички събития, свързани с нея, а именно осъществено поддържане и обслужване, което съставлява нарушение на чл.31, ал.2, т.1, б.”а” от Наредба №8121з-531/09.09.2014г. във връзка с т.10.2 от СД СЕ1Ч / Т8 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане”. Съдът изложил мотиви, че разпоредбата на чл. 31, ал.2, т.1, б.”а” от Наредба №8121з-531/09.09.2014 г. гласи, че търговци, извършващи поддържане и обслужване на пожароизвестителни системи осъществяват дейността си съгласно СД (стадартизационен документ) СЕИ / Т8 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14:      Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане”. Точка 10.2 от този стандарт, която се твърди, че е нарушена гласи, че паспортът би трябвало да се съхранява на място, достъпно за упълномощени лица (за предпочитане при или в близост до съоръженията за управление и индикация). В този паспорт би трябвало да се вписват всички събития, засягащи инсталираната система. В точка 10.1 обаче от стандарта е регламентирано, че лицата, под чието управление е частта на сградата, в която се намира инсталираната система, би трябвало да назначи едно или повече идентифицируеми лица, отговорни за изпълняването на подробно изброени функции, една от които, съгласно буква Д” е поддържането на паспорта и записване на всички събития, произлизащи от системата или влияещи върху нея. Съдът направил извод, че  задължението за записване в паспорта на всички събития, произлизащи от системата или влияещи върху нея, са лицата, под чието управление е частта на сградата, където е инсталирана системата. В случая това лице от клона на банка „Сосиете Женерал Експресбанк” АД в град Плевен, е упълномощило своя служител Т. М. да води паспорта и записва всички събития, свързани с пожароизвестителната система в банката. На това основание съдът счел, че не е извършено и нарушението по т.2 от НП.

Отделно от изложените аргументи по същество, съдът приел, че в конкретния казус са били налице основанията по чл. 28 от ЗАНН относно нарушението по чл. 15, приложение № 4 от Наредба № 8121з-531 от 09.09.2014 г.. Изложил мотиви, че в случая се касае за деяние, което с оглед незначителността на вредните последици се явява маловажен случай на административно нарушение и налагането на наказанието имуществена санкция в размер от 10 000 лева се явява несъразмерно тежко и не отговаря както на степента на обществената опасност на деянието, така и на ниската обществена опасност на дееца. Не са налице други нарушения на жалбоподателя, освен това, липсват и данни за увреда на трети лица. На тези основания съдът отменил изцяло НП и по двата пункта.

Касационната инстанция намира оспореното решение за неправилно като необосновано на събраните по делото доказателства и постановено в нарушение на приложимия материален закон.

На първо място неправилен се явява извода на решаващия състав, че допуснатите нарушение при съставяне на  Протокол рег.№ 947000-367/04.04.2016 г. за резултатите от контролна проверка, извършена на основание чл.133, ал.1 от ЗМВР, са самостоятелно основание за отмяна на НП. Правилен е извода на РС, че този протокол съставлява индивидуален административен акт, тъй като съдържа конкретни предписания към дружеството и срок за изпълнение на тези предписания . Правилен е и извода на съда, че като такъв трябва да съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Неправилно съдът обаче е разглеждал  и се е произнасял инцидентно  по законосъобразността на този протокол в качеството му на индивидуален административен акт. Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение и затова то съставлява индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. Дружеството не е представило доказателства за надлежно подадена жалба и образувано съдебно производство по оспорване на тези предписания, поради което като неоспорен, протоколът е влязъл в законна сила и независимо от наличието или липсата на пороци в същия, подлежи на изпълнение на общо основание. От друга страна обаче, неизпълнението на дадените с протокола предписания не са станали основание за налагане на санкции на дружеството – то не е санкционирано за неизпълнение на предписанията в протокола, то е санкционирано за констатираните с този протокол  деяния, независимо от това, че е даден и срок на дружеството за тяхното отстраняване. С предписанията се цели отстраняване на последиците от допуснатото нарушение, а с  акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП се цели санкциониране на субекта за допуснатото нарушение с цел да се предупреди и превъзпита  лицето към спазване на установения правен ред. Затова и на първо място в производството по оспорване на НП е недопустимо РС да преценява законосъобразността на предписанията, още повече, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение, и на второ място, тази преценка за законосъобразност е неотносима , тъй като НП не е издадено за неизпълнение на дадени предписания.

Неправилни са и изводите на съда за липса на извършени от дружеството нарушения.

Първото вменено на дружеството нарушение се състои в това, че на 21.03.2016 г. в гр. Плевен, „Беркут системс“ ЕООД, търговец, получил разрешение, рег. № 188/08.06.2012 г. от ГДПБЗН – МВР за извършване на тази дейност по реда на чл. 129 от ЗМВР, не представил на комисията, извършваща проверката всички технически средства и оборудване, с които трябва да разполага, а именно: уред със съответните накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове. Между страните не се спори, че наказаното дружество не е притежавало към датата на нарушението собствен уред със съответните накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове. Дружеството е представило по делото като доказателство договор  за сътрудничество и съвместна дейност от 10.11.2014 год. между „Беркут системс“ ЕООД гр.Плевен и „Д-ИМ“ ЕООД гр.Плевен, сключен за срок от една година  и продължен за срок от още една година съгласно чл.8. По силата на чл.1 и чл.2 от договора, страните са декларирали намерението си  за сътрудничество и съвместна дейност в областта на тяхната дейност като търговци в условията на трайно изпълнение в рамките на договорения срок; за извършване на дейности по абонаментното поддържане на пожарни кранове и гасителни системи във всеки  конкретен случай фирма „Беркут системс“ ЕООД ползва носими и возими противопожарни уреди и съоръжения, собственост на фирма „Д-ИМ“ ЕООД срещу заплащане, а именно: раздвижни ВиК ключове до 8“, шлангове, струйници, водни помпи, електрожен, компресор, бояджийски пистолет, винтоверт, пробивно устройство и други подобни. При разпита си в съдебно заседание  управителят на „ДИ-М“ ЕООД гр.Плевен е съобщил, че действително между страните е сключен цитираният договор, който при предявяване е заявил, че е подписан от него. Съобщил е, че по силата на сключения договор е предоставял на дружеството помпа за прехвърляне на термообразовател „Марица олио“.  Процесният уред по НП не е предоставял на дружеството, защото не му е бил поискан, поискана му е била единствено помпата за прехвърляне на термообразовател и нея е предоставил, но ако му бъде поискан и уредът, за който е наказан, също ще  го предостави  по силата на сключения договор. Показанията на свидетеля К. касационната инстанция приема като обективни и съответни на приобщения по делото договор за съвместна дейност. Показанията на свидетелката П.  настоящата инстанция не възприема като относими към предмета на спора, тъй като не са конкретни относно факта какви документи и каква техника управителят на наказаното дружество е показал на проверяващите органи през месец март 2016 година, поради което не носят конкретна информация за релевантните за отговорността на дружеството  факти. При тези установени факти съдът прави следните правни изводи: Така описаното деяние по т.1 от НП е квалифицирано като нарушение на  чл. 15, приложение № 4 от Наредба № 8121з-531 от 09.09.2014 г. Съгласно този текст, търговци, извършващи поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоръжения, разполагат с технически средства и оборудване съгласно стандартите по чл. 31, ал. 2, но не по-малко от определените в приложение № 4. Следователно, основният въпрос, който следва да се изясни съгласно посочената като нарушена норма, е какво е значението на термина „разполагат“ с технически средства и оборудване. Безспорно правото на собственост върху техническите средства и оборудване, попада в предметния обхват на термина „разполагат“ , защото при собствени вещи собственикът във всеки един момент има владение и може да упражнява фактическа власт върху тези средства и оборудване. Но от доказателствата по делото е установено, че дружеството не разполага със собствен уред със съответни накрайници (съединители) с работно налягане минимум 12 бара за изпитване на шланговете на вътрешните пожарни кранове. Съдът приема за основателно възражението на наказаното дружеството, че именно законът не поставя ограничение тази техника и оборудване да са само собствени, тъй като разпоредбата на чл.129, ал.5, т.2 от ЗМВР в приложимата към датата на извършване на деянието редакция (ДВ, бр. 53 от 2014 г.) предвижда, че за издаване на разрешение на физически и юридически лица, регистрирани като търговци за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност, лицата  подават писмено заявление, към което прилагат по т.2 и списък на собствената или наетата техника и оборудване по ал. 4 и документи, доказващи собствеността или правното основание за ползването й. Следователно, законът допуска освен наличието на собствена техника и оборудване, още и наличието на наета такава, т.е. техника и оборудване, предоставени по силата на договор за наем, и то единствено наем, а не заем, сътрудничество, съвместна дейност или друг вид договор. Това е така според настоящия състав на съда, защото с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване срещу заплащане (арг.: чл.228 от ЗЗД). При договора за наем основното задължение на наемодателя е да предостави във владение на наемателя вещта, така щото наемателят да упражнява фактическа власт върху предоставената под наем вещ. Т.е. изисква се физическо предаване на наетата вещ от наемодателя на наемателя,  за да може тази вещ да се използва по предназначение от наемателя във всеки един момент от действието на договора. Именно това е имал предвид и законодателят с използването на термина  „разполагат“ с технически средства и оборудване – че търговецът разполага във всеки един момент със собствената си или наета и предоставена му физически за ползване вещ. За разлика от   договора за наем, с договора за заем за послужване, какъвто твърди ответникът, че също е допустимо да се сключи по смисъла на чл.129, ал.5, т.2 от ЗМВР, заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне. А не такъв е приложеният между страните договор, защото с него е уговорено възнаграждение за ползването, той не е безвъзмезден. От друга страна, приложеният по делото договор предвижда предоставяне на наказаното дружество на съответната описана техника във всеки конкретен случай, т.е. при възникнала необходимост. В този смисъл са и показанията на свидетеля К., който  в с.з. съобщава, че именно при възникване на необходимост е готов да предостави такава техника и оборудване, но не и че тя се намира при контрагента му по силата на сключения договор. Затова съдът намира, че наличието на този сключен между страните договор не изпълнява изискването на закона ответникът да „разполага“ с технически средства и оборудване, необходими по своето предназначение и цел на използване за незабавна реакция при възникнала необходимост. Този е именно вложеният от законодателя смисъл на понятието „разполага“ – техническите средства и оборудване да са във всеки един момент във физическо разположение на съответното лице. А този факт не е доказан по делото. Доказателство в тази насока не може да бъде и издаденото на дружеството  разрешение  за извършване на дейности по осигуряване на пожарната безопасност на обекти и/или поддържане и обслужване на уреди, системи и съоръжения, свързани с пожарната безопасност. Това разрешение е описано в НП и носи номер 188 от 8.06.2012 год., но не е приложено по делото и обективно съдът не може да установи за издаването му какви конкретни документи са били приложени към него , удостоверяващи изпълнение на изискването на чл.129, ал.5, т.2 от ЗМВР. Освен това, към датата на издаване на разрешението търговецът е могъл да разполага с необходимата техника и оборудване, и това най-вероятно е станало въз основа на друг приложен договор или документ за собственост, но към датата на проверката не е установено да е разполагал с такава. Основание за издаване на разрешението не е могъл да бъде и  сключеният договор за сътрудничество и съвместна дейност, приложен към жалбата, тъй като този договор носи дата от 10.11.2014 год., т.е. повече от две години след издаване на разрешението за дейността. След като към момента на проверката търговецът не е доказал наличието на собствени и/или наети технически средства и оборудване, с които да разполага във всеки един момент, той е изпълнил хипотезата на нормата, по която е привлечен към административнонаказателна отговорност и правилно е бил санкциониран. Ето защо оспореното решение в частта, с която е отменено НП по т.1, за нарушение на  чл. 15, приложение № 4 от Наредба № 8121з-531 от 09.09.2014 г. , следва да се отмени. Предвид настъпилата законодателна промяна до влизане в сила на наказателното постановление, в разпоредбата на чл.262, ал.1, т.2 от ЗМВР с ДВ, бр. 97 от 2017 г., на което основание е наложена санкцията на дружеството, в размерите на предвидените наказания и с оглед разпоредбата на чл.3, ал.2  от ЗАНН, след отмяна на оспореното решение в тази част, следва да се измени НП по т.1 относно нарушението на  чл. 15, приложение № 4 от Наредба № 8121з-531 от 09.09.2014 г., като се определи имуществена санкция в размер на минимално предвидения такъв от 1000 (хиляда) лева. Неоснователна е претенцията на дружеството за квалифициране на деянието като маловажен случай на административно нарушение и на това основание – налагане на санкция по привилегирования състав на чл.262, ал.3 от ЗМВР, тъй като нарушението не се отличава от обикновените случаи на нарушения от съответния вид от една страна, а от друга страна липсата на настъпили вредни последици от деянието не е смекчаващо обстоятелство, тъй като нарушението е формално и по определение не предвижда настъпването на такива. Фактът, че нарушението е извършено за първи път е преценен при индивидуализация на наказанието, което е наложено в минимален размер,  и не може да послужи едновременно и като смекчаващо обстоятелство с оглед приложението на чл.28 от ЗАНН. Степента на обществена опасност на деянието е дееца е преценена от съда, без събрани доказателства в тази насока, като несъответна на предвидения минимален размер на санкцията.

Второто вменено на дружеството деяние се състои в това, че на 22.12.2015 г. в гр. Плевен, видно от протокол № 12/22.12.2015 г., „Беркут систем“ ЕООД, не е вписал в паспорта на пожароизвестителната система в обект: Клон Плевен – Група Плевен на „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД, гр. Плевен, пл. „Възраждане“, всички събития, свързани с нея, а именно осъществено поддържане и обслужване. То е квалифицирано като нарушение на  чл. 31, ал. 2, т. 1, б. а от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. вр. с т. 10.2 от СД СЕN TS 54-14 „Пожароизвестителни системи“ част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане. Съгласно посочения текст, търговци, извършващи поддържане и обслужване на противопожарни системи и съоръжения, осъществяват дейността си, както следва:  за поддържане и обслужване на ПИС, ПГС и СГУ – в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване изискванията на следните стандарти: за пожароизвестителните системи – СД CEN/TS 54-14 "Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане". Конкретната нарушена разпоредба от стандартизационния документ е тази на т.10.2, която урежда документацията и съгласно която  паспортът следва да се съхранява на място, достъпно за упълномощени лица (за предпочитане при или в близост до съоръженията за управление и индикация). В този паспорт следва да се вписват всички събития, засягащи инсталираната система. Дружеството е наказано за нарушение по този текст, защото не е вписало в този паспорт всички събития, свързани с пожароизвестителната система в обект: Клон Плевен – Група Плевен на „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД, гр. Плевен, пл. „Възраждане“. Спорът се свежда до това кое лице и от чия организационна единица е отговорно за поддържане на паспорта в процесния обект, в т.ч.  за записване на всички събития, свързани с пожароизвестителната система в този обект. Разпоредбата на т.10.1, б.“j“ от СД предвижда, че лицето, под чието управление е частта на сградата, в която се намира инсталираната система, би трябвало да назначи едно или повече идентифицируими лица, отговорни за поддържането на паспорта и записване на всички събития, произтичащи от системата или влияещи върху нея. По-нататък се сочи в текста на т.10.1-Отговорност, че името (имената) на отговорното/ите лице/а би трябвало да са записани в паспорта и да бъдат осъвременявани. Ако лицето, под чието управление е тази част на сградата, не е назначило отговорно лице, тогава лицето, което управлява, би трябвало да се смята за отговорното лице. Някои от тези функции могат да бъдат делегирани по договор на друга организация-например на инсталираща или обслужваща организация. Безспорно е между страните, че пожароизвестителната система е инсталирана в обект: Клон Плевен – Група Плевен на „Сосиете Женерал Експрес Банк“ АД, гр. Плевен, пл. „Възраждане“ . Лицето, под чието управление е частта на сградата, в която се намира инсталираната система, е лице от системата на самата банка. В приложения на л.9 от делото на РС обаче т.нар. паспорт за отразяване на събития,  на ред „Обслужваща лицензирана фирма“, се съдържа запис „Беркут системс“ ЕООД гр.Плевен. Този запис е напълно в съответствие с  текста на т.10.1 от СД-Отговорност, което налага единствено възможния извод, че именно наказаното дружество е отговорното  лице,  записано в паспорта , на което са  делегирани  тези задължения въз основа на сключен договор, дружеството е т.нар. обслужваща организация. В подкрепа на този извод е представеното пред касационната инстанция Приложение №1 към договор за абонаментно сервизно техническо обслужване на ПИС между банката и дружеството, където по т.40 е възложено „записване кратко в паспорта всяка изпълнена или оставаща за изпълнение дейност“ на основание ЕN 5414-изискване на стандарта. Няма пречка лицето, под чието управление е частта на сградата, в която се намира инсталираната система, да натовари свой служител от банката с аналогични функции (каквито данни за такъв служител се съдържат по делото), но това не отменя отговорността на дружеството при констатиране, че паспортът не се  поддържа в актуалност, като не се записват  всички събития, произтичащи от системата или влияещи върху нея. Отговорно в този случай ще бъде дружеството –ответник по касация, защото именно на дружеството са  делегирани  тези задължения въз основа на сключен договор, по силата на който дружеството е т.нар. обслужваща организация и защото именно дружеството е записано като  обслужваща лицензирана фирма в приложения на л.9 от самото дружество паспорт. Ето защо решението, отменило оспореното НП и в частта по т.2 за нарушение на  чл. 31, ал. 2, т. 1, б. а от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. вр. с т. 10.2 от СД СЕN TS 54-14 „Пожароизвестителни системи“ част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане, следва да се отмени. И в тази част, предвид настъпилата законодателна промяна до влизане в сила на наказателното постановление, в разпоредбата на чл.262, ал.1, т.3 от ЗМВР с ДВ, бр. 97 от 2017 г., на което основание е наложена санкцията на дружеството, в размерите на предвидените наказания и с оглед разпоредбата на чл.3, ал.2  от ЗАНН, след отмяна на оспореното решение в тази част, следва да се измени НП по т.2 относно нарушението на  чл. 31, ал. 2, т. 1, б. а от Наредба № 8121з-531/19.09.2014 г. вр. с т. 10.2 от СД СЕN TS 54-14 „Пожароизвестителни системи“ част 14., като се определи имуществена санкция в размер на минимално предвидения такъв от 1000 (хиляда) лева. И в този случай са важими мотивите на касационната инстанция относно липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН за квалифициране на нарушението като маловажно. 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 1094 от 04.12.2017 г. г., постановено по нахд № 1428/2017 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8 от 30.05.2016 г. на Директора на Регионална дирекция „ПБЗН“ – Плевен, с което на „Беркут Системс“ ЕООД, ЕИК 201364208, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, бул. Русе № 87, вх.Ж, ап.9, на основание чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.267 ал.2 от ЗМВР и т.ІІ.1. от Заповед рег.№ 8121з-1068 от 30.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, са наложени имуществени санкции, както следва:

1. На основание чл.262 ал.1 т.2 от ЗМВР – имуществена санкция в размер на 10000 лева за нарушение на чл.15, приложение № 4 от Наредба № 8121з-531/2014 г., като в тази част  намалява размера на имуществената санкция  от 10 000 (десет хиляди лева) на 1 000 (хиляда ) лева;

2. На основание чл.262 ал.1 т.3 от ЗМВР – имуществена санкция в размер на 10000 лева за нарушение на чл.31 ал.2 т.1 б.“а“ от Наредба 8121-531/2014 г., във връзка с т.10.2 от СД СЕNS 54-14 „Пожароизвестителни системи. Част 14: Указания за планиране, проектиране, инсталиране, въвеждане в експлоатация, използване и поддържане“, като в тази част  намалява размера на имуществената санкция  от 10 000 (десет хиляди лева) на 1 000 (хиляда ) лева. 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.