ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1684

гр.Плевен, 13 Декември 2018 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 1051/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от „Меком“ АД в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез синдика Р.Т., срещу Акт №45/10.09.2018г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“.

С придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка, е изразено становище от Директора на БДДР за неоснователност на жалбата.

С писмо вх.№4733/27.11.2018г. от Директора на БДДР е направено искане за прекратяване на производството по делото, като се излагат съображения за просрочие на жалбата.

След като се запозна с жалбата, становището на ответника, доказателствата по делото и съобрази закона, съдът намира, че жалбата е недопустима за разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Акт №45/10.09.2018г. за установяване на публично държавна вземане, с който са установени задължения за „Меком“ АД в несъстоятелност от дължими такси за водовземане от подземни води за периода от 01.01.2013г.-12.09.2015г. и за ползване на воден обект за периода 01.01.2013г.-10.04.2016г. в размер на главница 257690.34лева. Този АУПДВ е изпратен с писмо до дружеството и е получен на 11.09.2018г. (л.39). АУПДВ е обжалван по административен ред пред Министъра на околната среда и водите с жалба вх.№ЖИАА-29/27.09.2018г., подадена чрез Директора на БДДР (л.22-25). Жалбата е изпратена с писмо от 01.10.2018г. до МОСВ и е получена и заведена с вх.№Ж-120/03.10.2018г. Министърът на околната среда и водите е постановил Решение №189/24.10.2018г., с което е отхвърлил жалбата срещу АУПДВ (л.17-19). Това решение е изпратено с писмо изх.№Ж-120/24.10.2018г. до дружеството и е получено на 29.10.2018г. Жалбата срещу първоначалният АУПДВ до съда е изпратена по пощата на 12.11.2018г. и е получена и заведена при административния орган с вх.№ЖИАА-31/14.11.2018г.

След като дружеството е направило избор и е упражнило правото си да оспори АУПДВ №45/10.09.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район първо по административен ред пред по-горестоящия административен орган, то по подадената от него жалба входящ номер в Министерството на околната среда и водите №Ж-120/03.10.2018г., министърът е бил длъжен да се произнесе в 14-дневен срок от постъпване на тази жалба, а именно до 17.10.2018г. сряда-присъствен ден, включително, на основание чл.97 ал.1 от АПК, съгласно който текст когато органът е едноличен, какъвто е министърът, той е длъжен да се произнесе в двуседмичен срок от получаване на преписката. Когато министърът не се е произнесъл в този двуседмичен срок-до 17.10.2018г., считано от датата на която е изтекъл последния ден за произнасяне е започнал да тече срок за обжалване на постановения от Директора на БДДР АУПДВ пред съда, по аргумент на разпоредбата на чл.149 ал.3, във връзка с ал.1 от АПК, съгласно която, когато актът е бил оспорен по административен ред, 14-дневният срок за обжалване по чл.149 ал.1 започва да тече от крайната дата, на която по-горестоящият административен орган е следвало да се произнесе. В случая срокът за жалба пред съда против първоначалния акт, т.к. именно той е предмет на оспорване по смисъла на чл.145 ал.2 т.1, е започнал да тече от 18.10.2018г. и е изтекъл на 31.10.2018 г.- сряда, присъствен ден. Жалбата против АУПДВ е подадена почти половин месец по-късно от изтичането на срока. В случая е без значение постановеното по-късно след изтичане срока за произнасяне от горестоящия орган Решение № 189, което е постановено едва на 24.10.2018г. при срок за произнасяне на Министъра-17.10.2018г. В този смисъл е постановено Тълкувателно решение № 6 от 30 юни 2015 г. по тълк.д. 4/2013 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, като въпросът е разрешен с т.2 на цитираното Тълкувателно решение. В него именно е посочено, че при непроизнасяне на горестоящия административен орган в установения от закона срок, срокът за подаване на жалба пред съда, когато жалбоподателят е упражнил правото си на жалба по административен ред, започва да се брои от датата, на която е изтекъл срока за произнасяне на горестоящия орган, а не когато е връчено последващо, постановено след срока за неговото постановяване решение на горестоящия орган, т.к. противното би означавало да се новира срокът за обжалване и в полза на тези жалбоподатели, които са упражнили правото си за административно обжалване, да бъде даден нов, по-дълъг срок за това.

Ето защо и на основание чл.149 ал.3, във връзка с ал.1, чл.145 ал.2 т.1 и чл.159 т.5 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Меком“ АД в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез синдика Р.Т., срещу Акт №45/10.09.2018г. за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №1051 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните. СЪДИЯ: