РЕШЕНИЕ № 137

гр. Плевен, 7 Март 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 51 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.А.Д. срещу решение № 1173/19.12.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2573/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0938-000060/10.01.2017 г., на Началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на Д.А.Д. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за това, че на 02.01.2017 г. около 16:10 часа на път втори клас № 1-3, км. 97+814, движейки се в посока гр. София, като водач на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СВ *** ВР не е заплатил винетна такса за движение по Републиканска пътна мрежа за 2017 г. към момента на проверката по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като нищожно, неправилно и недопустимо. Счита, че при установяване на фактическата обстановка по делото съдът неправилно е приел, че жалбоподателят като водач на МПС не е бил заплатил винетна такса, не е дадена възможност на жалбоподателя да представи стикер за платена винетна такса, тъй като не е направил необходимите справки за това, тъй като ако беше щеше да е наясно, че така отразената в АУАН и издаденото въз основа на него НП не съответства и не отговаря на фактическата обстановка и неразкрита обективна истина, с оглед неправилно тълкуване на фактите, установени в хода на производството. Развива подробни доводи за незаконосъобразност и неправилност на НП и АУАН. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че следва да бъде оставена без уважение касационната жалба и да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд гр. Плевен като правилно и законосъобразно. Счита, че случаят не е маловажен и няма основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че на 02.01.2017 г. в 16:10 часа на път I 3, км. 97+814, движейки се в посока гр. София, като водач на лек автомобил /индивидуализиран/ не е заплатил винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа за 2017 г. към момента на проверката по реда на чл. 10, ал.1, т1 от Закона за пътищата, което представлява нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП. Същото се санкционира съгласно чл. 179, ал. 3, т4 от ЗДвП с административно наказание глоба в размер на 300 лева, което е наложено на касатора с оспореното НП.

Решаващият съд е потвърдил НП, като е приел, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, деянието е извършено виновно от жалбоподателя, правилно е издирен и приложен материалния закон.

Решението е правилно и съответно на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Решаващият съд е потвърдил описаната в АУАН и НП фактическа обстановка с всички събрани по делото доказателства. Няма такива, които да сочат на обратния извод или да внасят съмнение относно факта, че жалбоподателят не е заплатил винетна такса за движение по републиканските пътища за 2017 г. към момента на проверката. С първоначалната си жалба същият не е направил доказателствени искания, не е ангажирал доказателства , които да водят до различен извод. Жалбоподателят е бил редовно призован за две съдебни заседания, не се е явил и не е бил представляван. Съдът е събрал служебно писмени и гласни доказателства, за които е имал данни в администратвино наказателната преписка. Така събраните доказателства потвърждават категорично фактическата обстановка, описана в НП, поради което съдът е направил единствено възможния извод, че нарушението е извършено от жалбоподателя. С оглед изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на касатора, че решаващият съд не е изяснил точно и пълно фактическата обстановка.

Правилен е и изводът на съда, че санкциониращият орган правилно е издирил и приложел материалния закон.

Съгласно чл. 139 , ал. 5 от ЗДвП – „Движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата.“ Съгласно санкционната норма чл. 179, ал. 3 т. 4 от ЗДвП – „Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба, както следва: т. 4 при управление на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост - 300 лв.“

Именно чл. 139, ал. 5 от ЗДвП определя, че за движението на всяка категория пътни превозни средства по републиканските пътища се заплаща законоустановена такса, а чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП определя вида и размера на административното наказание, за това нарушение. Санкциониращият орган в случая точно е определил и индивидуализирал наказанието, предвид че и самата законова норма е определила наказанието в абсолютен размер и органът е наложил като определеното от закона наказание.

С касационната жалба е направено, макар и немотивирано, възражение за недопустимост на съдебното решение.

Решението е допустимо. Същото отговаря на всички изисквания за решаването му по същество – подлежащо на оспорване НП, надлежно упражнено право на жалба /НП е връчено на 07.09.2017 г, жалбата срещу нето е депозирана също на 13.09.2017 г от страна, която има правен интерес от оспорването/.

Решението е валидно, постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав и е постановено в пределите на правораздавателната власт на районния съд по административнонаказателни дела по местоизвършване на административното нарушение.

И предвид по-горе направения извод за съответствие на решението материалния закон, се налага извод че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1173/19.12.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 2573 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.