Р E Ш Е Н И Е

№ 188

гр.Плевен, 30.03.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от Председателя касационно административно дело № 49 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 1057 от 27.11.2017 г., постановено по НАХД № 2544/2017 г., Плевенски районен съд е потвърдил наказателно постановление НП №15-0000391/10.07.2017г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Плевен, с което на „Сторко” ЕООД, с ЕИК 175131737, със седалище и адрес на управление гр. София, Индустриална зона Орион, ул. „3020“ №34, ет.1, представлявано от М.Д.П. – управител, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ в качеството му на работодател му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Сторко” ЕООД, с ЕИК 175131737, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез управителя М.Д.П., в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторът излага твърдения, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.58, ал.1 и ал.2; чл.42, т.4; чл. 57, ал.1, т.5 и чл.28 от ЗАНН, които доводи са били наведени с жалбата пред въззивният съд, но последният е обосновал в жалбата си се е произнесъл обосновано единствено по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН, а по останалите наведени доводи е бил лаконичен. С оглед горното се иска отмяна на въззивното решение, както отмяна или изменение на оспореното НП.

В съдебно заседание касаторът не се представлява, респективно не ангажира допълнително становище извън изложеното в жалбата.

Ответникът по касационната жалба се представлява от юрк. Р. И., която излага доводи за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на решението на въззивния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 05.06.2017 г. в 10.30 часа, гл. инспектор Г. И. Д., в офиса на Д“ИТ“ със седалище гр. Плевен, извършила документална проверка на „Сторко“ ЕООД с ЕИК 175131737, представлявано от М.Д.П., с ЕГН **********, се установило следното: „Сторко“ ЕООД в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство по осъществяване на трудовите правоотношения, а именно: не е изплатило в установените в Трудовите договори срок, а именно 30.04.2017г., уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец март 2017г. от работещите в дружеството лица, подробно описани в списък изх.№31/05.06.2017г. – Приложение 1 и в срок 30.05.2017г. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2017г. от работещите в дружеството лица, подробно описани в Списък изх.№32/05.06.2017г. – Приложение 2. При документалната проверка не били представени документи от които да е видно, че е извършено плащането. Нарушение на чл.128, т.2 от КТ. В резултат на констатираното нарушение бил съставен АУАН № 15-0000391/05.06.2017г.

Обжалваното НП е издадено въз основа на горния АУАН и с него касаторът е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда - „Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева…”, за нарушение на чл.128, т.2 от КТ - Работодателят е длъжен в установените срокове, да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, изразяващо се в това, че в качеството си на работодател (съгласно пар.1, т.1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател, не е изплатило в установените в трудовите договори срок, а именно 30.04.2017г. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец март 2017г. от работещите в дружеството лица, подробно описани в списък изх.№31/05.06.2017г. – Приложение 1 и в срок 30.05.2017г. уговореното трудово възнаграждение за извършената работа през месец април 2017г. от работещите в дружеството лица, подробно описани в Списък изх.№32/05.06.2017г. – Приложение 2.

Така описаната фактическа обстановка не се оспорва пред настоящият съд и е в съответствие със събраните пред въззивната инстанция доказателства- показанията на разпитаните свидетели –Г. И. Д. - актосъставител и М. Г. Б. - свидетел при извършваната проверка и съставянето на акта, както и писмени доказателства - АУАН № 15-0000391/05.06.2017г.; заверено копие от Ведомости за РЗ за месец април и месец март 2017г.; заверено копие от Приложение 1, 2 с изх. №31, 32/05.06.2017г.; заверено копие от Пълномощно с рег.№16566/25.09.2013г.; заверено копие на ТД №38/12.05.2016г., ТД №52/20.05.2017г., ТД №12/20.04.2017г.

Пред настоящата инстанция се навеждат доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по наведените пред него доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на чл.58, ал.1 и ал.2; чл.42, т.4; чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН. Това не е така. Районният съд, макар и лаконично, е обсъдил горните оплаквания от постъпилата въззивна жалба и изложените доводи се споделят от настоящия съд. Разпоредбите на чл.58, ал.1 и ал.2 от ЗАНН касаят реда за връчване на препис от НП на нарушителя. Горните разпоредби са предназначени за гарантиране правото на защита на нарушителя, поради което въззивният съд правилно е приел, че обстоятелството на кого е връчено обжалваното НП е ирелевантно, след като жалбоподателят е депозирал жалбата си в срок, от което може да се направи извод, че не е нарушено правото му на защита, след като му е предоставена възможност да обжалва пред въззивната инстанция санкцията, породена от издаденото НП.

Твърдяното нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН касае съдържанието на АУАН и по- конкретно, че в него следва да е налице описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Настоящият съд не намира, че издаденият АУАН страда от този порок. В него е нелице подробно изложение на горните обстоятелства.

Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, която разпоредба касае съдържанието на издаденото НП. Настоящият съдебен състав намира, че в обжалваното НП е изложено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават.

При така изложеното съдът намира за установено по несъмнен начин осъществяване на нарушението по е осъществено нарушението по чл.128, т.2 от КТ от страна на „Сторко“ ЕООД – София, за което правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ, сочещ че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения при определяне размера на наложената имуществена санкция. В случая административно-наказващият орган е определил такава в размер на 2000 лева, което е към минимума, предвиден от закона. Въззивният съд е изложил подробни доводи относно липсата на предпоставки за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, които се споделят от настоящия съд и не следва да се повтарят отново в настоящето съдебно решение.

При тези съображения обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1057 от 27.11.2017 г., постановено по НАХД № 2544/2017 г. по описа на Районен съд- Плевен.

Решението не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.