Р E Ш Е Н И Е

№ 88

гр.Плевен, 14 Февруари 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Н. Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 48 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1146 от 12.12.2017 г. г., постановено по нахд № 3009/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 170938-003281 от 28.06.2017 г. на Началник група към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, с което на Н.И.Ц. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева, за това, че на 13.06.2017 г. в 20,01 часа в гр.Плевен на кръстовището на ул.Сан Стефано и ул.Стоян Заимов като неправоспособен водач управлява Хонда ЦБР 600Ф с рег.№ ЕН***К, лична собственост, като управлява по ул.Стоян Заимов в посока на движение ул.Шипка навлиза и преминава през горепосоченото кръстовище на забраняващ преминаването сигнал – червен, на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище; не притежава СУМПС; не представя свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н.И.Ц., чрез адвокат П.В., който счита същото за незаконосъобразно. Изразява несъгласие с доводите на съда, че липсват допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хода на административното производство, довели до нарушаване правото на защита на доверителя му. Описва подробно установената пред първоинстанционния съд фактическа обстановка. Твърди, че има налице допуснати от наказващия орган в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и водещи до отмяна на издаденото НП. Счита, че от събраните по делото доказателства не удостоверяват наличието на материална компетентност както на актосъставителя да състави процесния АУАН, така и на издалият обжалваното НП административно наказващ орган да налага административни наказания за нарушения по визирания в НП законов текст. Навежда доводи и за антидатиране на наказателното постановление. Сочи още, че е абсолютно задължително и в АУАН, и в НП административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Твърди, че следва да съществува правно единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в НП. Твърди, че от обжалваното НП се установява, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП без да е уточнено кое от четирите предложения, посочени в нея, е нарушено, което накърнява правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Сочи, че липсва пълно съответствие и правно единство между описаното като нарушение в АУАН и в НП, както и на описаната фактическа обстановка. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че наказателното постановление е издадено за това, че  на  13.06.2017г. около 20.01 часа в гр.Плевен, на кръстовището –ул.“Сан Стефано“ и ул „Стоян Заимов“, като водач на мотоциклет „Хонда“ ЦБР 600 Ф с рег.№ ЕН ***-лична собственост, управлява по ул.“Сан Стефано“, посока на движение ул „Шипка“, навлиза и преминава през кръстовището на забраняващ преминаването червен  сигнал на светофарна , работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище. Не притежава СУМПС-неправоспособен. Има съставен АУАН  с бл.№217637 с-я Д. Не представя СРМПС част ІІ-ра. След извършена справка с ОДЧ към ОДМВР Плевен-МПС е в движение. Съдът приел, че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът взел предвид показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител  Н.И. и свидетелят Д. Х., чиито показания кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Позовал се на същите, като изложил мотиви, че и актосъставителят, и свидетелят са категорични, че именно управлявания от жалбоподателя Ц. мотоциклет е преминал не на едно, а на няколко кръстовища на забранен сигнал в опита си да осуети полицейска проверка. От показанията на свидетелите съдът установил времето и мястото на извършеното нарушение и личността на извършителя.

Съдът отхвърлил като неоснователно възражението на пълномощника на жалбоподателя, че АУАН и НП не са издадени от компетентни органи в рамките на правомощията им, като в тази насока се позовал на приложената по делото оправомощителна заповед. За неоснователно приел и оплакването, че има разминаване при описване на фактическата обстановка в АУАН и НП, поради повтаряне на името на улица „Стоян Заимов“ в НП. За да отхвърли това оплакване като неоснователно, съдът се позовал на изпратеното от ответника писмо на стр. 41 от делото , в което е посочено, че се касае за техническа грешка при изписване на улицата в НП. Направил извод, че няма допуснато нарушение на правото на защита на Ц., тъй като в АУАН правилно и непротиворечиво са изписани улиците, които образуват процесното кръстовище. За неоснователно съдът приел и възражението, че в НП не е посочено конкретно предложение от т.1 на чл. 6 от ЗДП. Безспорно няма допуснато никакво нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, тъй като в АУАН правилно е посочено предл. 2 на т.1 на чл. 6 от ЗДП, като отделно от това с думи е изписано извършеното нарушение .

На тези основания съдът приел, че Ц. виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.6 т.1 и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, съдът не констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция преценява оспореното решение за правилно, а релевираните в касационната жалба оплаквания за неоснователни.

Установява се от вписванията в обстоятелствената част на самото НП, че то е издадено на 28.06.2017 год. от В. Т. К. на длъжност Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, упълномощен с министерска заповед №8121з-952/20.07.2017 год. Безспорно е от така извършеното описание, че процесното НП е антидатирано, защото на датата на издаването му-28.06.2017 год. няма как неговият издател да знае или да предполага, че почти един месец по-късно –на 20.07.2017 год. ще бъде издадена заповед с конкретно посочен номер, която да делегира правомощия на същия този издател на НП да издава НП от вида на процесното. Самият факт, че НП е антидатирано, обаче не съставлява сам по себе си, на собствено основание такова нарушение, което да влече безусловно и във всички случаи отмяна на НП. Антидатирането на НП би съставлявало съществено процесуално нарушение в процедурата по издаване на НП, ако не е издадено от компетентния за това орган, посочен в закона или от заемащ длъжност измежду длъжностите, на които правоимащото лице може законосъобразно да делегира правомощия по издаване на НП, или ако от съставяне на акта за нарушение до датата, на която според събраните доказателства най-късно е било издадено НП, е изминал срок, по-дълъг от шест месеца. В конкретната хипотеза нарушението според описанието му в акта за нарушение и НП е извършено на 13.06.2017 год. По делото е приложена Заповед рег.№81213-746/1.06.2017 год. на Министъра на МВР, с която са определени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, като съставят АУАН по ЗДвП-по т. I.1.3-заемащи длъжност „Полицейски инспектор VI-III степен“ с функционални задължения по контрол на пътното движение и „Младши автоконтрольор II-I степен“ в СДВР/ОДМВР и в техните териториални структурни звена. Съставителят на акта за нарушение е сред изброените оправомощени лица, тъй като заема длъжността младши автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР-Плевен. Със същата Заповед рег.№81213-746/1.06.2017 год. по т.2.12 са делегирани правомощия да издават НП по ЗДвП на началниците на групи в сектор ПП при ОД на МВР - на обслужваната територия, какъвто е издателят на НП. Следователно и съставителят на акта, и издателят на НП са компетентни за съответната дейност, която са осъществили на основание чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б.“б“ и чл.47, ал.2 във връзка с ал.1, б.“а“ от ЗАНН и на основание издадената от Министъра на МВР оправомощителна Заповед рег.№81213-746/1.06.2017 год. Фактът , че в оспореното НП е описана последващо издадена оправомощителна заповед, неотносима към времевата компетентност на съответните органи, не променя факта, че и АУАН, и НП са издадени от компетентни надлежно оправомощени със съответна друга, неописана в НП заповед, и в този смисъл това изписване на погрешна заповед не съставлява отменително основание. На второ място, антидатирането на НП не е довело и до нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Съгласно цитирания текст, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. АУАН е съставен на 16.06.2017 год. Най-късната дата, на която фактически е могло да бъде издадено процесното НП, е 24.10.2017 год., на която същото това НП е връчено на наказаното лице. Считано от датата на съставяне на акта за нарушение, до датата на връчване на НП, ако се приеме, че най-късно тогава е издадено (защото не може да бъде издадено на по-късна дата от връчването му на адресата), е изминал по-кратък срок от шест месеца, поради което не е допуснато нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Тъй като датата на издаване на НП няма друго съществено административнонаказателноправно значение, настоящата инстанция намира за правилен извода на решаващия съд, че антидатирането на НП в този конкретен случай не съставлява съществено нарушение и не обосновава отмяна на НП на това основание.

Правилен е и другият извод на решаващия съд, че погрешното изписване в НП, че нарушението е извършено от Ц. „…на кръстовище, образувано от ул.“Стоян Заимов“ и ул „Стоян Заимов“…“ също не съставлява съществено процесуално нарушение в случая, не защото се касае за техническа грешка, както е приел РС, а защото това погрешно изписване в случая не е довело до нарушаване или ограничаване на процесуалното право на наказаното лице на защита. Защото в АУАН правилно са изписани улиците, от които е образувано кръстовището и в този смисъл наказаното лице ясно е разбрало на кое място е посочено, че е извършено вмененото му нарушение, и още на този етап от производството е имало възможност да представя и да иска събиране на доказателства в подкрепа на своите оплаквания. И на второ място, защото в обстоятелствената част и на АУАН, и на НП на още едно място е посочено, че посоката на движение на мотоциклета, управляван от Ц. *** посока ул „Шипка“, което изписване съставлява още един ориентир за мястото и посоката на движение, който дава възможност на наказаното лице да разбере на кое конкретно място/пътен участък е посочено, че се движи мотоциклета.

Непълното изписване в НП на конкретното предложение от посочената като нарушена правна норма на чл.6, т.1 от ЗДвП също не съставлява съществено нарушение в конкретния случай, тъй като от една страна в АУАН е изписано и конкретното предложение от нарушената норма, с което наказаното лице е имало възможност да разбере по кой текст е ангажирана отговорността му, и от друга страна- в описанието на нарушението словесно е посочено изрично, че се касае за поведение, несъобразено със светлинните сигнали, а именно-преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим и монтирана на самото кръстовище, което е дало възможност на Ц. да възприеме ясно фактите относно нарушението.

Ето защо, като е достигнал до същите изводи, РС-Плевен е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1146 от 12.12.2017 г. г., постановено по нахд № 3009/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.