Р E Ш Е Н И Е

№ 87

гр.Плевен, 14 Февруари 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 46 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 1108 от 6.12.2017 г. г., постановено по нахд № 2815/2017 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 1572 от 5.06.2017 г. на Зам.кмета на Община Плевен, с което на М.Ф.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на Община Плевен, е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № 14 на Общински съвет – Плевен, като съдът е намалил размера на глобата от 1000 лева на 200 лева. Наказанието е наложено на М. затова, че на 26.04.2017 г. около 23,15 часа в гр.Плевен, кафе-аперитив „Испан“, находящо се в гр.Плевен, ул.Н.Рилски № 33 с режим на етажна собственост, е установено, че извършва търговска дейност след регламентираното работно време 07 ч. – 23 часа и не представя удължено работно време от Община Плевен.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от М.Ф.М. чрез адвокат П.П. ***, който счита същото за неправилно, постановено при съществено нарушение както на материалния и на процесуалния закон и поради необоснованост. Сочи, че в хода на производството пред Районен съд – Плевен са представени официални писмени документи, видно от които на посочената дата и час М. обективно няма как да е извършил нарушението, което му се вменява, а и всеки от разпитаните свидетели заявява, че при пристигането им на процесното място не са установили продажба на напитки, респ.издаване на касов бон и непосредствено възприетото от тях безспорно не носи белезите на извършвана търговска дейност. Счита още за недопустимо налагането на глоба на М. в качеството му на физическо лице, тъй като материалноправно отговорно, в случай на безспорно доказано извършено нарушение, би следвало да бъде управляваното и представляваното от него еднолично дружество с ограничена отговорност. На следващо място твърди, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в различие на изписаната цифрова квалификация на нарушението по АУАН и по НП, както и че посочената за нарушена разпоредба на чл.3 ал.1 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на Община Плевен не съдържа състав на административно нарушение. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от адв.П.П. с надлежно пълномощно, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспореното решение и наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба - Община – Плевен се представлява от юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, к излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, по същество моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че оспореното наказателно постановление е издадено за това, че  на  26.04.2017г. около 23.15 часа в гр.Плевен, кафе-аперитив „Испан“, находящо се на ул „Н.Рилски“ №33, с режим на етажна собственост е установено , че извършва търговска дейност след  регламентираното работно време 07 ч.-23 ч. и не представя удължено работно време от община Плевен. Решаващият състав на съда приел, че така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства, като в тази насока кредитирал с доверие показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител    В. П. Г., С. И., М. В. и И. О., с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От тях установил времето и мястото на извършеното нарушение, личността на извършителя М.Ф.М..  Твърденията на М., че не е извършвал търговска дейност, приел за негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по делото доказателства, а се опровергава от показанията на разпитаните свидетели и от представените писмени доказателства. За неоснователно приел и възражението, че наказанието е наложено на физическо лице. На тези основание съдът направил извод, че М. безспорно е извършвал търговска дейност, с което виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.3 ал.1 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на община Плевен, поради което законосъобразно наказващият орган е наложил наказание за него.

Размерът на наказанието обаче съдът приел за несъобразен с тежестта на нарушението, което е извършено за първи път от М., липсата на мотиви от АНО относно размера на наказанието, фактът, че проверката е била извършена непосредствено след изтичане на 23.00ч., поради което намалил размера на наложеното наказание на 200 лева, което е предвидения от закона минимален размер.

Касационната инстанция намира оспореното решение за неправилно като необосновано на събраните по делото доказателства - при неправилна тяхна преценка и анализ, което е дало отражение на изводите на съда , които следват от тях, поради което решението се явява постановено и в нарушение на материалния закон. 

Съгласно посочената като нарушена в НП разпоредба на чл.3, ал.1 от Наредба №14 на Общински съвет –Плевен, работното време на заведения за хранене и развлечения, интернет зали, зали за хазартни игри и други подобни, находящи се в жилищни сгради с режим на етажна собственост, е от 7,00 до 23,00часа. Следователно, адресат на забраната за работа извън рамките на установеното от разпоредбата работно време по този текст е лицето, което стопанисва съответното заведение за хранене или развлечения, интернет зала, зала за хазартни игри или друго подобно. Безспорно е установено от приобщените по делото писмени доказателства - удостоверение №0529 за утвърдена категория на л.31, че обектът - кафе аперитив “Испан кафе“ се стопанисва от „Мултисървиз 29“ ЕООД гр.Плевен в качеството на наемател на същия. Със съставения акт и издаденото въз основа на него НП обаче не е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, а на физическото лице М.Ф.М., и то в качеството му според НП на лице, което „извършва търговска дейност“ след регламентираното работно време. При фактическа установеност от контролните органи за извършване в търговския обект на търговска дейност, нарушаваща установените законови забрани, е следвало да се наложи имуществена санкция на юридическото лице-търговец, стопанисващ търговския обект, което в случая е търговското дружество„Мултисървиз 29“ ЕООД гр.Плевен. Още повече, че административнонаказателната разпоредба на чл.28, ал.1 от същата Наредба, на което основание е наложена санкцията, предвижда налагането на глоба в размер от 200 до 2500 лева за физически лица и налагането на имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лева за еднолични търговци или юридически лица, при нарушение на разпоредбите на Наредбата. След като адресат на забраната за работа извън рамките на установеното работно време по този текст е лицето, което стопанисва съответното заведение за хранене или развлечения, и след като обектът - кафе аперитив “Испан кафе“ се стопанисва от „Мултисървиз 29“ ЕООД гр.Плевен в качеството на наемател на същия, то именно юридическото лице следва да понесе имуществена санкция за нарушаване на тази забрана.

Действително, установява се от декларацията и заявлението на л.32-33 от делото на РС-Плевен, че наказаното лице М.Ф.М. е управител и представляващ „Мултисървиз 29“ ЕООД гр.Плевен. На него обаче, като физическо лице е било допустимо и е могло законосъобразно да му се наложи наказание глоба на основание чл.28, ал.1 от Наредбата, единствено като се посочи привръзка с нормата на чл.30 от същата Наредба и се установи, докаже и опише в НП, че наказанието му се налага като управител на юридическото лице, който управител е наредил или допуснал извършването на нарушение по чл.3, или в качеството му на работник, служител или пряк извършител. От една страна нормата на чл.30 от Наредбата не е посочена като основание за ангажиране отговорността на физическото лице, наред с нормата на чл.28, ал.1 от Наредбата. От друга страна нито е описано, нито е доказано по делото, че М. е наредил или допуснал като управител на търговеца извършването на нарушение по чл.3, нито че е пряк извършител. Напротив, М. е наказан като физическо лице затова, че е „извършвал търговска дейност“ и на това основание не е могъл законосъобразно да бъде подведен под отговорност в качеството си на физическо лице. Нещо повече – забраната по чл.3, ал.1 от Наредбата не е абсолютна – търговска дейност може да се извършва и след 23,00 часа в търговски обекти, разположени в жилищни сгради с режим на етажна съсобственост, обаче след получаване на разрешение за удължено работно време от община Плевен. В оспореното НП е описан като част от състава на нарушението елемент, че лицето не представя удължено работно време от община Плевен, но не е посочена като нарушена едновременно с разпоредбата на чл.3, ал.1 и тази на чл.3, ал.3 в привръзка с първата. Неправилното определяне и привличане на субекта на нарушение – физическо вместо юридическо лице, респ. неправилното наказване на привлеченото физическо лице за извършване на търговска дейност вместо за това, че е допуснало, наредило или извършило нарушението, както и непълната правна квалификация на деянието във всеки един от двата случая, е довело до неправилност на изводите на АНО , че М. е извършил съставомерно нарушение на посочената като нарушена разпоредба, което е довело и до неправилност на изводите на съда в тази насока.

Ето защо оспореното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени атакуваното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1108 от 06.12.2017 г. г., постановено по нахд № 2815/2017 г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1572 от 5.06.2017 г. на Зам.кмета на Община Плевен, с което на М.Ф.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.28 ал.1, във връзка с чл.3 ал.1 от Наредба № 14 за търговската дейност на територията на Община Плевен, е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба № 14 на Общински съвет – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.