РЕШЕНИЕ

№ 131

град Плевен, 7 Март 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесети февруари  две хиляди и осемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Десислава Добрева   и с участието на прокурор Йорданка Антонова изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 44/2018 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.В.Д. ***, срещу решение № 247/21.11.2017 г. по а.н.д. № 417/2017 г. на Районен съд гр. Червен бряг  с доводи, че първоинстанционното решение е необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Посочва, че мястото, където е установено нарушението се намира извън регулацията на с. Сухаче, общ. Червен бряг, а не с. Сухаче, общ. Червен бряг, както и че не е възможно в 23.55 часа служителите на МВР да се намират на две различни места – в с. Сухаче и в с. Габаре, както е посочено  в решението. Твърди, че в съставеният АУАН е изписано, че е нарушен чл. 638, ал. 3 от КЗ, което е грубо процесуално нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, като би  трябвало да е изписано, че виновно е нарушен чл. 483, ал. 1 т. 1 от КЗ, изписаният АУАН притежава и серия  „някоя си“, но в обжалваното решение е изписан само фабричен номер. Сочи, че в обжалваното наказателно постановление № 17-0838-002318/07.06.2017 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен е изписано, че административно – наказващият орган е упълномощен със заповед № 316з-770/18.03.2017 г. Твърди, че представителството е правно регламентирано в чл. 36 и следващите от ЗЗД, където с пълномощното/нотариално заверено/ се предоставят граждански права на упълномощеното лице, а със заповед на директора на ОД на МВР оправомощава служител от поверената му структура на МВР със служебни права. Отбелязва, че в правомощията на министъра на вътрешните работи е да оправомощава лице от сектора на МВР да издава наказателни постановления по чл. 647, ал. 2 от КЗ, а не на директора на ОД на МВР. Твърди, че административно – наказващият орган не е приложил по а.н.д. № 417/2017 г. по описа на Районен съд гр. Червен бряг документ, от който да става ясно, че издателят на обжалваното наказателно постановление изпълнява длъжността на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Плевен. Посочва, че товарен автомобил с рег. № СА***АН не е  управляван от него и какъв е този товарен автомобил може само да се предполага. Излага доводи, че не става ясно след като наказателни постановления може да издава министъра или упълномощени длъжностни лица, как директора на ОД на МВР – Плевен е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен да издава наказателни постановления. Сочи, че относно изложеното във връзка са материалната и териториалната компетентност е ясно, че не е възможно след като е в правомощията на министъра на вътрешните работи или оправомощено /не упълномощено/ лице да издава наказателни постановления по чл. 647, ал. 2 от КЗ, директора на ОД на МВР – Плевен със заповед № 316з.770/18.03.2016 г. да оправомощи /не упълномощи/ началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен да издава наказателни постановления по чл. 647, ал. 2 от КЗ. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да издаде друго, с което да отмени обжалваното наказателно постановление № 17-0838-0023/07.06.2017 г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, изцяло като незаконосъобразно.  

В съдебно заседание касаторът  - Д.В.Д. ***, явява се лично и се представлява  от адв. К.К. ***. Поддържа  изцяло касационната жалба. Посочва, че  в съставения  АУАН е изписано, че жалбоподателят е нарушил чл. 638, ал. 3  от КЗ, като към датата на съставяне на АУАН, така изписаният член не е бил актуален, или по-конкретно: не е действал, бил е отменен. Счита, че би следвало да бъде изписан в АУАН чл. 483, ал. 1 т. 1 от КЗ. Сочи, че  в обжалваното наказателно постановление е изписано,  че административно - наказващият орган е упълномощен със заповед № 316з-770 от 18.05.2017 г. Навежда доводи, че упълномощаването няма нищо общо със възлагането, като твърди, че упълномощаването е гражданско правоотношение, с което всяко едно лице може да упълномощи друго с някакви граждански права съгласно волята си. Посочва, че в ЗМВР е изписано, че министърът на вътрешните работи оправомощава със служебни права, а не упълномощава с граждански права служители от структурата на МВР. Поради, което моли съдът  да отмени  обжалваното решение като неправилно и да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен посочва, че жалбата е неоснователна следва да бъде потвърдено решението на Районен съд гр. Червен бряг.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение потвърдено наказателно постановление № 17-0838-002318/07.06.2017г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен /упълномощен със заповед №316з-770/18.03.2017г./, с което на Д.В.Д. с ЕГН **********, адрес: *** за това че на 27.05.2017г. в 23,55 часа в с.Сухаче, общ. Червен бряг, като водач на „Мерцедес 412 Д Спринтер“ с рег. № СО***ВМ, управлявал автомобил на разклона за село Лепица и село Габаре  без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност към момента на проверката – нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, поради което на основание чл.683, ал.3 КЗ му било наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона. Съдът е обсъдил събраните писмени  и гласни доказателства, като е изложил мотиви, които изцяло се споделят. В случая отговорността на лицето е ангажирана за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съгласно която лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. От събраните доказателства се установява безспорно, че за управлявания автомобил Мерцедес 412 Д Спринтер“ с рег. № СО***ВМ Д. не представя сключена застраховка „гражданска отговорност“ нито доказателства, че е собственик на същия т.е. налице са елементите от фактическия състав на нарушението. Твърдението на касатора, че значение има обстоятелството, дали автомобилът е спрян от движение или не е, е ирелевантно, тъй като отговорността му е ангажирана за управление на автомобил, на който не е собственик и не е сключил застраховка „гражданска отговорност.

Наведените доводи от касатора относно липса на компетентност на актосъставителя и административно-наказващия орган са обсъдени от РС Червен бряг и са изложени мотиви, съобразени с представените писмени доказателства относно наличието на материална и териториална компетентност на актосъставителя и началник на сектор „ПП“ ОД на МВР Плевен, които изцяло се споделят.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 247/21.11.2017 г., постановено по а.н.д. № 417/2017 г. на Районен съд - гр. Червен бряг.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                      2.